Решение по дело №281/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс.

Образувано е по жалба на Р. С. Ч., [населено място] против Решение № 125-МИ/30.10.2023 г. на ОИК – Д. за избиране на общински съветници в частта му по точки V и VI, с които е обявено разпределението на преференциите за кандидатите и са обявени имената на избраните общински съветници. Жалбоподателят твърди също, че по точки III и IV от решението неправилно са изчислени мандатите за партиите и за общинските съветници, с което оспорва решението в неговата цялост.

Излагат се съображения, че протоколите на седем секционни избирателни комисии, а именно СИК №№ 6,8,9,12,13,17 и 21 не отразяват действителния вот на гражданите, тъй като действителните бюлетини за жалбоподателя Р. Ч. са били отчитани като недействителни от секционните избирателни комисии. Неправилното отчитане вота на избирателя, според жалбоподателя, е довело и до неправилно определяне на гласовете от преференциите за кандидатите, като за Ч. са отчетени само 112 гласа, а те в действителност са повече. Жалбоподателят навежда доводи, че са налице основателни съмнения за нереално отчетен вот, тъй като в няколко секционни избирателни комисии се е налагало повторно преброяване. Според твърденията в жалбата, отчетените за Ч. преференции са с един по – малко от квотата за участие, тоест отчетени са 112 гласа при квота за ПП „ГЕРБ“ от 113 гласа. Иска отмяна на решението и връщане на преписката на ОИК - Девин за обявяване на действителния резултат.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично. Твърди, че знае от свои познати, че те са гласували с преференции за него, но гласове не са отчетени от секционните избирателни комиси. Сочи, че в [населено място] знае за поне двама човека, които са гласували за него, но в протокола на СИК №12-[населено място] отчетените за него преференции са нула. Твърди, че недостига само на един глас, който е пречка да стане общински съветник, го е мотивирал да обжалва изборния резултат. Излага становище, че не оспорва констатациите на ОИК-Д. в оспорваното решение, но има съмнения в достоверността на резултатите, посочени в протоколите на седемте секционни избирателни комисии.

Двамата пълномощници на жалбоподателя, адв. Ж. Ч. и адв.З. Ч. пледират за уважаване на жалбата. Излагат съображения, че изборния резултат не е реален, тъй като секционните избирателни комисии са допуснали множество грешки, направили са множество поправки на протоколите, отчитали са действителните бюлетини като недействителни и се е налагало повторно броене в някои секции. Всичко това, според процесуалните представители, внася основателни съмнения в достоверността на протоколите на СИК. Считат, че в съдебното производство трябва да се провери дали правилно е отчетен изборния вот от страна на секционните избирателни комисии.

Ответникът - Общинска избирателна комисия - Д. в съдебно заседание се представлявана от председателя З. Б. и от С. Р., представител по чл. 76 ал.2 от ИК /л.120/. Пълномощникът Р. пледира за оставяне на жалбата без уважение с доводи, че ОИК-Д. е изпълнила задълженията си по Изборния кодекс и отразените в решението на ОИК резултати, са на база протоколите на всички секционни избирателни комисии. Председателят на ОИК-Д. изразява същото становище. Депозират се подробни писмени бележки.

По делото са конституирани като заинтересовани страни: А. А. Л., Б. С. К., В. В. Ш., В. Е. Б., В. С. Г., Д. Ш. У., Д. А. Ч., Е. С. С., И. Ю. Т., К. Ф. К., К. Р. Д., Л. С. Ф., Н. В. В., Н. П. Л., Р. С. Ч., Х. Н. И., Ю. Ю. П., ПП ГЕРБ и МК БСП за България (Движение за права и свободи, БСП за България). Всички заинтересовани страни са редовно призовани; същите не се явяват; не изпращат представители в с.з. и не депозират писмени становища.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] редовно призован не се явява; не допизара писмено заключение по делото.

Жалбоподателят е регистриран като кандидат за общински съветник от ПП ГЕРБ /л.8-13/, поради което има активна процесуална легитимация по чл. 459 ГПК. Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от активно-легитимирана страна, при наличие на правен интерес и пред родово и местно-компетентния съд.

Предмет на съдебен контрол е Решение № 125-МИ/30.10.2023 г. на ОИК – Д. за избиране на общински съветници, според точка III от което броят на мандатите, които се разпределят между партиите е 17, а според точка IV от решението те се разпределят, както следва: за ПП ГЕРБ - 7 мандата и за МК БСП за България /ДПС, БСП за България/ - 10 маната. В точка V от решението се обявява разпределението на заявените преференции по кандидатски листи на партиите, получили мандати, а в точка VI се обявяват имената на избраните общински съветници. Жалбоподателят оспорва решението на ОИК-Девин с доводи, че то не отразява реалния вот за кандидат №105.

Според атакувания акт, Р. Ч. е поучил 112 броя предпочитания от ПП „ГЕРБ“ и не е сред избраните общински съветници от ПП „ГЕРБ“. Избраните общински съветници от ПП „ГЕРБ“ са Б. К., В. Ш., В. Б., В. Г., Д. У., К. Д. и Ю. П..

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях.

В представените по делото протоколи на седем секционни избирателни комиси /л. 19 – л.97/ не са отразени особени мнения, възражения и жалби. Протоколите за изборните резултати са подписани от председателите и от членовете на съответните секционни комисии, като няма данни по делото за наличие на писмени особени мнения на член на съответната комисия по реда на чл. 441, ал. 3 ИК. Числените състави на секционните избирателни комисии не се оспорват по делото. Подписите в приложените по делото протоколи на СИК, също не се оспорват от жалбоподателя. Оспорено е съдържанието и истинността седемте протокола на СИК по реда на чл. 193 ГПК. В тази връзка съдът констатира следното:

Протоколът на СИК №********* /л.63/ и протоколът на СИК №********* /л.95/ не са подипасани от всички членове. Според чл.441 ал.5 ИК обаче неподписването на протокола не го прави недействителен. Тези два протола съдържат всички реквизити и обективират обстоятелствата по чл.434 и чл. 440 ИК.

В част от протоколите на СИК са налице поправки, както следва: В протокол на СИК №21090008 /л.32, л.33/ е поправен броя на гласувалите избиратели, броят на неизползваните хартиени бюлетини, общият брой на недействителните бюлетини, броят на действителните гласове с отбелязване „Не подкрепям никого“, както и е поправено разпределението на гласовете за ГЕРБ, ИТН, СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ. Поправките са подписани от членовете на комисията и съдът счита, че са направени по реда на Изборния кодек. В протокола на СИК № 21090009 /л.46/ са поправени преференциите на кандидат №105 от ВЪЗРАЖДАНЕ, но поправките са подписани от членовете на комисията и е спазен Изборния кодекс. В протокола на СИК №********* /л.68, 69/ също има поправки, но те също са подписани от членовете. Поправката в протокол на СИК №********* /л.92/ също е по реда на чл.441 ал.2 ИК.Предвид горнтото съдът счита, че поправки, които да влияята на вота не са налице.

По отношение на представените по делото четири броя сгрешени протоколи на СИК №№ 2,4, 12 и 21, ведно с протоколите за предаването им по приложение № 88-МИ, съдът констатира следното: В протокола на СИК №12 е сгрешен броя на избирателите в избирателния списък, като е видно, че грешния брой е 737, а верният е 743; броят на гласувалите избиратели – вместо 479, броят им е 477; броят на неизползваните хартиени бюлетини – вместо 321 те са 320, както и броят на намерените в избирателната кутия бюлетини – вместо 479 те са 477; също броят на недействителните гласове – вместо 6 те са 110, както и броят на действителни гласове – вместо 11 те са 13. Няма поправки по отношение на преференциите на кандидатите, които да касаят жалбоподателя. Спазен е чл. 433 ИК за унищожаване на сгрешения протокол и поставяне на надпис „сгрешен“ на него, ведно с подпис на членовете на СИК. Съставен е протокол по ал.2 за предаване и приемане с вписване на фабричния номер на новия протокол и подписване от членовете на СИК.

По същия начин е постъпено и по отношение на протокола на СИК №21, като в него грешките са по отношение на броя на хартиените бюлетини извън кутията – грешният брой е 697, а верният е 107, както по отношение общия брой недействителни хартиени бюлетини, като вместо 3 е 1 брой. Сгрешен е и броят на намерените в избирателната кутия недействителни гласове – вместо 57 те са 48, както и броят на действителните гласове с отбелязване „Не подкрепям никого“ – вместо 8 те са 2 броя. По отношение на преференциите обаче няма допуснати грешки. Спазен е чл. 433 ИК за унищожаване на сгрешения протокол и поставяне на надпис „сгрешен“ на него, ведно с подпис на членовете на СИК. Съставен е протокол по чл. 433 ал.2 ИК за предаване и приемане, с вписване на фабричния номер на новия протокол и подписване от членовете на СИК.

Предвид изложеното съдът счита, че горните два протокола по чл. 433 ал.2 ИК - на СИК №12 и на СИК №21, не влияят на изборния резултат на жалбоподателя. Те са съставени по реда на Изборния кодек и не касаят преференциите на кандидатите.

По отношение на останалите два протокола по чл. 433 ал.2 ИК – на СИК № 2 и на СИК №4, то същите не са сред оспорените по делото и касаят секционни избирателни комисии, чиито актове не са спорни по съдържание.

Съдът счита, че е спазен реда на чл. 433 ал.2 ИК по отношение на представените по делото четири броя протоколи - на СИК №№12, 21, 2 и 4 /л.198-л.359/. Тези четири протокола не касаят преференциите на кандидатите; по отношение на предпочитанията на кандидатите в тях не са допуснати грешки; спазен е реда за съсавянето им по Изборния кодекс. Това обуславя извода, че не водят до промяна на изборния резултат на жалбоподателя.

По отношение на преференциите на кадидатите, отразени в оспорените по делото седем протокола на СИК, съдът установява следното: В протокола на СИК № 6 са отразени 5 предпочитания /л.22/; толкова на брой са преференциите и в извадката от Изчислителния пункт /л.29/. В протокола на СИК №8 преференциите за кандидат №105 са общо 44 /л.34/, толкова са и в справката от Изчислителния пункт /л.41/. Според протокола на СИК №9 преференциите за кандидат № 105 са общо 68 /л.46/; толкова са и според справката на Изчислителния пункт /л.53/. В протокола на СИК №12 броят предпочитания за кандидат № 105 е 7 /л.58/; толкова е броят им в справката от Изчислителния пункт /л.65/. В протокола на СИК №13 /л.69/ преференциите за жалбоподателя са 3, като толкова са и според справката на Изчислителния пункт. В протокола на СИК №17 преференциите за жалбоподателя са 3 /л.81/, толкова са и в справката на Изчислителния пункт /л.88/. Според протокола на СИК №21 /л.94/ преференциите за кандидат № 105 са 2, толкова са и в справката на Изчислителния пункт /л.97/.

Или, според седемте протокола на СИК, приложени по делото от лист 18 до л.97, преференциите за кандидат № 105 - Р. С. Ч. са 132 и от тях от ПП ГЕРБ са 106 броя преференции за него.

Общо, от всички секционни избирателни секции, които са 24 на брой /л.145, л.146, л.165/, броят на преференциите за кандидат №105 са 226, а от тях от ПП ГЕРБ са 112 преференции за жалбоподателя. /л.162 от делото/. Такива са цифрите и според протокола на Информационно обслужване АД /л.166, 167/ от 30.10.2023г., където кандидат № 105 е с общо 226 броя преференции. В този протокол са обобщени данните на преференциите на кандидатите от всички 24 броя СИК. Той не е оспорен и данните от него коректно са пренесени в протокола на ОИК.

В протокола на ОИК - [община] /л.162/ преференциите за кандидат № 105 от ПП ГЕРБ са 112 на брой, 17 на брой са от ВМРО, 11 на брой от СДС и 86 на брой са от МК БСП За България. Или, според протокола на ОИК общо кандидатът е получил 226 броя преференции. Протоколът на ОИК, приложен в оригинал по делото /л.151-л.164/ е със 11 поправки. Те касаят броя на предпочитанията на кандидатите от ПП ГЕРБ и ВЪЗРАЖДАНЕ. Поправките в протокола на ОИК са подписани от всичките 11 членове на комисията. Този протокол не е оспорен по делото. Той съдържа всички необходими реквизити и отразява всички факти и обстоятелства, посочени в чл. 450 и чл. 451 от ИК. В него са обобщени преддпочитанията за кандидатите от протоколите на всичките СИК и в табличен вид е посочено тяхното разпределение. Няма отбелязани особени мнения, които да са неразделна част от протокола на ОИК-[община]. Сравняването на данните по протоколите на седемте СИК и протокола на ОИК обуславя извод, че няма разлика в цифрите и не са допуснати грешки в изчисленията, касаещи преференциите на кандидат №105.

От изложеното се установява, че няма разлика в броя на преференциите на кандидата Р. Ч. между протоколите на всички СИК и протокола на ОИК. Поради това съдът счита, че от страна на ОИК са изпълнени задълженията по чл. 447 ИК, тоест резултатите от гласуването са отчетени въз основа на данните от всичките секционни избирателни комисии.

По отношение на доказателствената стойност на представените по делото Анализи /л.367-л.372/ съдът счита следното: Установи се по делото, че това са анализи, съставени от председателя на ОИК-Д. за целите на съдебното производство. Те посочват в какво се изразяват грешките в четирите протокола по чл.433 ал.1 ИК и кое е било основанието за връщане на четирите протокола на секционните избирателни комисии – СИК № 21, 12,4 и 2 и съставянето на нови протоколи. Според изявленията на председателя на ОИК в съдебно заседание, първата колона отразява данните преди повторното преброяване, а втората колона отразява данните след повторното преброяване. Съдът констатира, че данните в първата колона са идентични с тези по сгрешените протоколи /л.198-л.359/, а данните по втората колона са отразените от изчислителния пункт по новите протоколи. Данните в анализите са на база работните протоколи на секционните избирателни комисии /вж. изявление на председателя на ОИК от с.з. на 16.11.2023г./.

Съдът чита, че въпреки, че данните в анализите съвпадат с данните от останалия доказателствен материал, то тези анализи не са годно доказателство. Поради това ги изключва от доказателствената съвкупност по делото. На първо място те не съставляват годни документи, тъй като не носят име на автор и подпис. На свой ред, данните в тях са извадки от протоколите на четирите СИК – сгрешените и валидните протоколи по чл. 433 ИК. Валидните протоколи не са оспорени по делото и няма данни за поправки и възражения по тях. А сгрешените протоколи не влияят на изборния резултат. Или, за аналиците липсват характеристиките на документ и оспроването на съдържанието им по реда на чл. 193 ГПК остана безуспешно.

Правни изводи.

Съгласно чл. 459, ал. 7 от ИК, съдът няма задължение да осъществи цялостна ревизия на законосъобразността на проведените избори, а е длъжен да извърши проверка само на посочените в жалбата обстоятелства за допуснати нарушения на изборния процес и с оглед на тази проверка да прецени нарушен ли е вотът на избирателите и налице ли са основания за обявяване на резултата от избора за недействителен.

Съдът счита, че атакуваното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган – ОИК [община], назначена с Решнение на ЦИК от 29.08.2023г. /л.121/, в кръга на нейните правомощия, като същото не е нищожно. Решението е взето при необходимия кворум и с пълно единодушие, което е обективирано в протокола. То съдържа реквизитите по по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 454 ИК и е издадено съобразно целта на закона.

Решението е взето на посочените в същото правни основания, а именно чл. 453 и чл. 454 от ИК, регламентиращи правомощията и процедурата за обявяване на резултатите от избора на общински съветници. Фактически основания за издаването му са данните на всички обработени протоколи на секционни избирателни комисии за определяне резултатите от проведен избор за общински съветници, обобщени и обективирани в протокола за отчитане на резултатите на самата ОИК. С оспореното решение ясно е определен изборния резултат, определена е общинската избирателна квота, разпределени са мандатите за общински съветници по политически партии и коалиции, обявени са поименно избраните общински съветници. Не е нарушена предвидената от закона форма за произнасяне на ОИК.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението на ОИК, поради допуснати нарушения при отчитане на действителните и недействителните гласове. Твърденията са, че подадените за жалбоподателя действителни гласове са отчитани като недействителни. Излагат се съмнения в достоверността на протоколите на СИК с доводи, че се е наложило повторно броене в няколко секции /стр.3 от жалбата/.

Съдът счита, че твърденията за недостоверност на протоколите на СИК и твърденията за невярно отчетен изборен резултат от страна за ОИК-[община], останаха недоказани. След анализ на доказателствата се установява, че при определяне на изборния резултат от ОИК-Д. не са допуснати грешки, които да влияят на материалната законосъобразност на обжалваното решение. Протоколът на ОИК – Д. от 30.10.2023г. /л.151 и сл./, на база на който са определени резултатите от преференциите е подписан от всички членове на ОИК-[община]. Същият е съставен въз основа на обобщаване данните от протоколите на всички секционни избирателни комисии и в съответствие с разпоредбата на чл. 447 от ИК. Налице е идентичност между броя на преференциите за кандидат №105 по протоколите от СИК и по протокола от ОИК. Общият брой преференции за жалбоподателя е 226 броя. От тях, 112 броя са само от ПП ГЕРБ. Според приложените по делото седем протокола на СИК /л.19-л.97/, броят на преференциите от ПП ГЕРБ е 106 броя, но общо от всички протоколи на СИК, са 112 броя, като неприложените по делото протоколи на СИК не се оспорват. Или, броят на преференциите за жалбоподателя е отразен правилно в протокола на ОИК от 30.10.2023г. и основателно на база на тези данни е издадено решението, в което е посочено, че жалбоподателят е със 112 гласа от ПП ГЕРБ. В хода на проверката по чл.459 ал.7 ИК съдът констатира, че преференциите на жалбоподателя са отразени вярно в протокола на ОИК. Според чл. 447 ИК общинската избирателна комисия отчита резултатите от гласуването въз основа на данните от протоколите на секционните избирателни комисии. В случая става дума за вярно отразени данни в протокола на ОИК.

Производството по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на протоколите на седметте СИК, а именно СИК №6, 8, 9, 12, 13,17 и 21 /л.19- л. 97/ остана неуспешно. Протоколите на СИК са официални удостоверителни документи, които са изготвени от длъжностни лица по чл. 93, ал. 2 от ИК, в кръга на службата им, по установена форма и ред - чл. 441 във вр. с чл. 440, ал. 1 – 5 чл. 451, ал. 1 от ИК. Материалната им доказателствена сила относно отразения в тях изборен резултат не бе оборена по делото. Липсват особени мнения, възражения и спорове между членовете на СИК. Липсват съставени протоколи по чл.438 ал.3 ИК с описани спорове за действителността или недействителността на гласовете, взети решения и възражения на членове на комисията по тях /л.156 от делото/. Според последно цитираната разпоредба, когато действителността или недействителността на някой глас бъде оспорена, след решение на комисията случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на секционната избирателна комисия, като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението, основанието за недействителност и се подписва от председателя и секретаря. В случая, няма констатирани недействителни бюлетини по този ред. Оспорените по делото седем протокола на СИК са валидни и достоверни.

Протоколите на СИК са официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 от ГПК и доказват посочените в тях обстоятелства до установяване на неистинността им по надлежния ред на чл. 193 от ГПК /в тази светлина Решение № 891/27.01.2016 г. по адм. дело № 13698/2015 г. на IV о. на ВАС и Решение № 1417 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 69/2020 г., IV о/. В случая оспорването на истинността на изборните протоколи на СИК, приложени по делото, остана безуспешно. С тези протоколи изборната обстановка е определена като спокойна и нормална, като нито един от протоколите не съдържа противоречие в мнението на членовете на СИК при определянето на действителните и недействителните гласове, нито данни за възражения или жалби за извършени от отделни членове на СИК нарушения.

Съгласно решение № 9/26.11.2009 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 8/2009 г., повторно преброяване на бюлетините би могло да се допусне само ако от протоколите на СИК са видни съществуващи спорове между членовете й за резултатите от гласуването. Такива спорове в случая не са налице. Що се отнася до поправките в четири от протоколите, то те са съпроводени от необходимия брой подписи на членовете на СИК и са извършени по правилата на Изборния кодекс. Поради това поправките в протоколите не опровергават материалната им доказателствена сила. Приемайки за неоснователни оплакванията за неистинността на протоколите на СИК, съдът ги счита за достоверни официални свидетелстващи документи, чиято материална доказателствена сила не е разколебана от представените по делото доказателства. Съдът приема, че отразените в протоколите на СИК данни са верни и основателно тези данни да пренесени в протокола на ОИК.

Съдебният контрол за законосъобразност на решението за избор на общински съветници не включва повтаряне и проверка на всички действията на специално назначената изборна администрация. Преброяването на бюлетините от гласуването се извършва от секционните избирателни комисии, поради което проверка на това процесуално действие може да се извърши от съда при оспорване от участник в изборите, но само тогава, когато от протоколите на СИК е видно, че са съществували спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. В конкретната хипотеза обаче, не са регистрирани възражения, жалби и спорове от страна на членовете на нито една СИК в съставените протоколи. Ето защо съдът приема, че преброяване на бюлетините не е необходимо и оправдано /в този смисъл Реш. № 4645 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14429/2019 г. IV о., Решение № 3316 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1927/2020 г., IV о., както и Реш. № 9 на Конституционния съд по конст. дело № 8/2009/.

По възражението на жалбоподателя, че са отчитани голям брой недействителни бюлетини, съотнесени на броя на гласувалите, съдът счита, че това не доказва нарушение на изборния процес, защото няма правило колко процента бюлетини трябва да са действителни и колко недействителни. Само действителните бюлетини са относими към определяне на изборните резултати за общински съветници при прилагане на методиката по чл. 453, ал. 1 от ИК – приложение № 5, съобразно общинската избиратена квота - § 1, т. 14 от ДР на ИК ( Реш.№ 891/ 27.01.2016 г. на ВАС по а.д № 13698/2015 г., ІV).

По отношение на представените по делото четири протокола по чл. 433 ал.2 ИК на СИК 21,12, 4 и 2, съдът счита, че същите се явяват неотносими към предмета на спора, тъй като те не касаят преференциите на кандидатите, като два от грешните протоколи не са сред оспорените по делото.

По отношение на преференциите на кандидатите следва да се допълни, че разпоредбата на чл. 453, ал. 1 ИК препаща към Методиката по Приложение 5. Според точка 5.2 преференциите за даден кандидат от листата са валидни, ако броят на гласовете, които е получил е не по –малко от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа. Според чл. 454 ал.1 от ИК, определянето на избраните кандидати за общински съветници от всяка кандидатска листа на партия или коалиция се извършва според броя на получените валидни предпочитания (преференции) по чл. 437, ал. 4 и 5 и подреждането на кандидатите в листата по методика съгласно приложение № 5.Според ал.2, преференциите за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малко от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа. В случая, гласовете, подадени за кандидатската листа на ПП ГЕРБ са 1 603 /л.167/, а преференциите за жалбоподателя са 112, или 7% от 1603.

По отношение на твърдението на жалбоподателя за невярно определени мандати, съдът съобрази следното: Спазено е правилото на чл. 454 ал.3 ИК, според което при разпределяне на мандатите право имат партиите, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота. При квота 278, то ПП ГЕРБ и МК БСП за България, имат право да участват. Останалите партии: ВМРО –Българско национално движение, ПП ИТН, СДС, Възраждане, Коалиция „ПП“ имат гласове, които са по –малко от общинската избирателна квота. Няма независими кандидати, поради което правилото на чл.453 ал.4 ИК също е спазено. От общо подадени действителни гласове 4 724 гласа /л.152 и л.167/ и 17 общински съветници, ОИК-Д. законосъобразно е определила общинската избирателна квота на 278 гласа. Съобразена е нормата на т. 14 на § 1 от ДР на ИК, относно "общинската избирателна квота".

Според чл. 453 ал.4 ИК броят на мандатите, които се разпределят между партиите и коалициите, които имат право да участват при разпределяне на мандатите, е равен на броя на членовете на общинския съвет, намален с броя на избраните независими кандидати. Както се посочи по –горе, в случая, право да участват имат ПП ГЕРБ и МК БСП за България, тъй като отговарят на чл. 453 ал.3 ИК. А броят на мандатите, които се разпределят между партиите, е равен на броя на членовете на общинския съвет, намален с броя на избраните независими кандидати. В случая независими няма. Съгласно т. 4.2 от Приложение 5 между тези кандидатски листи – в случая ПП ГЕРБ и МК БСП За Бълагия, се разпределя броя на мандатите. В Приложение № 5 е уреден реда за определяне на квотата Хеър, на основание на която се преобразуват получените действителни гласове в мандати. Квотата Хеър се определя като съотношение между броя на действителните гласове, получени от партиите и коалициите по т. 4.1 от Приложението и броя на общинските съветници. Това е законово предвидения алгоритъм за разпределение на мандатите при проведения избор на общински съветници. Именно поради наличие на правна регламетнация, съдът е счел, че не е необходимо да назначава математическа експертиза /в този смисъл, Реш. № 5532 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2764/2020 г., IV о./.В случая мандатите на ПП ГЕРБ и МК БСП За Бълагия правилно са изчислени от ОИК-[община]. Независими кандидати, с които да се намали броя на общинските съветници няма. Общият брой на действителните гласове на ПП ГЕРБ и МК БСП за България е 4 114 /1603 плюс 2511 – вж.л.167/ и те следва да се разпределят на 17.

От съществено значение е това, че т. 4. 1 от Приложение № 5 регламентира в разпределянето на мандати да участват кандидатски листи, което означава, че следва да се сумират получените от тях действителни гласове, а не от общия брой действителни гласове да се изваждат тези получени от независимите кандидати. Поради това в случая при делимо 4 114 и делител 17 се получава частно 242, което е квотата Хеър и служи за определяне на мандатите, които всяка партия получава. Като се раздели с нея броя на получените от партиите и коалициите действителни гласове се получава следния резултат: ПП ГЕРБ – 6, 62; МК БСП ЗА БЪЛГАРИЯ – 10,37, където целите числа са първоначално получените мандати или общо 16, като остава за разпределение 1 мандат до достигане броя на общинските съветници - 17. По метода на Хеър партиите получават до един допълнителен мандат по правилото, че първа получава допълнителен мандат партията с най-голям остатък, втора - партията със следващия по големина остатък и така до заемане на всички неразпределени мандати. С оглед на това, в конкретната хипотеза ПП ГЕРБ получава 7 мандата, а МК БСП ЗА БЪЛГАРИЯ получава 10 мандата. Така са изчислени и мандатите в решението на ОИК. В тази светлина Реш. № 17431 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13740/2019 г., IV о., както и Реш.№ 2737 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 369/2020 г., IV и др.

Предвид гореизложеното съдът счита доводите на жалбоподателя за неоснователни. В Решение №13 от 28.11.2013г. по конституционно дело №14/2013г. на Конституционния съд на Република България е посочено, че за да бъдат обявени изборите за незаконни, следва кумулативно да са установени две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право- общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, както и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. В конкретния случай съдът не установи нарушения, които да влияят на изборния резултат.Следва да се има предвид, че в случая оспорването по реда на чл. 193 във вр. с чл. 154 от ГПК и чл. 144 от АПК на верността на приетите по делото седем броя протоколи на СИК, се приема от съда за недоказано. Не са допуснати процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, които да влияят на изборния резултат и да са такива, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите.

По разноските.

Ответникът и заинтересованите страни не са претендирали разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.459 ал.10 изреч.1-во предлож.1-во от ИК, Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение на Общинска избирателна комисия -[община] № 125-МИ от 30.10.2023г. за избиране на общински съветници.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7 – дневен срок от съобщението.