№ 1263
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512296 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20153014 от 07.07.2021 г. по гр.д.№ 44798 по описа за
2017 г. на СРС, Първо ГО, 38-ми състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че ИЗ. А.Б.. и В. Д. Б.
дължат на „Т.С.“ ЕАД, суми в размер на 2393,19 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.
05.2014 г. - м. 04.2016 г., и 231,53лв. - законна лихва за забава от 15.09.2015 г.
до 02.11.2016 г., ведно със законната лихва от 14.11.2016 г., датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, до окончателното изплащане на сумите, в условията на солидарна
отговорност. ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва
за разликата до предявения размер.
В тежест на ответниците са възложени разноските по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба,
подадена от ИЗ. А.Б.. и В. Д. Б., ответници пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
1
срещу въззивниците /ответници/ с правно основание чл.422, ал.1 ГПК са
уважени.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Твърди се, че страните не били обвързани от облигационно отношение. СРС
не бил разгледал направените от ответниците възражения с отговора по
исковата молба в този смисъл. Сочат, че фактурите на които се позовава
ищеца не са представени. Липсвали доказателства, че имот с посочения
абонатен номер 400701 е собственост на ответниците. Протоколът за
сключване на договор с ФДР не бил подписан от собствениците на
процесното ателие № 5. Не били представени и индивидуалните справки за
използваната топлинна енергия за този аб.№400701. Реално потребеното
количество ТЕ не било доказано. Това не се установило и от заключенията на
изслушаните съдебни експертизи, които противно на приетото от СРС, били
оспорени от ответниците.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в частта, в която
са уважени претенциите на ищеца /пред СРС/ и да постанови друго, с което
искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД е постъпил отговор в който се
излага становище, че въззивната жалба е неоснователна. Претенциите му
били доказани. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивниците са били уведомени на 19.07.
2021 г. Въззивната жалба е подадена на 30.07.2021 г.; следователно същата е
в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта, в която с първоинстанционното решение са отхвърлени
претенциите на ищеца, решението като необжалвано е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
2
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
02.12.2016 г. , издадено по ч.гр.д.№ 64717 по описа за 2016 г. е съобщена на
длъжника В. Д. Б. на 26.04.2017г./лично/.
Същият е подал възражение по чл.414 ГПК на 10.05.2017 г.
На длъжника ИЗ. А.Б.. е съобщено чрез адв.И., който и е подал
възражението по чл.414 ГПК на 10.05.2017 г.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
05.06.2017 г.
Исковата молба е предявена на 05.07.2017 г., т.е. в срок.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните са обвързани от облигационно отношение- ответниците били
собственици на процесния топлоснабден имот – ателие № 5 по силата на
представените по делото нот.актове. Същият бил придобит в условията на
СИО. Следователно ответниците били потребители на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ и съгласно СК отговаряли солидарно. Вземанията на ищеца
били установени от изслушаните по делото заключения на съдебно-
техническата /СТЕ/ и съдебно-счетоводната експертиза /СЧЕ/. Същите не
били оспорени от страните. Заключенията били изготвени и въз основа на
представените по делото от третото лице помагач доказателства. СЧЕ
установила частично плащане за периода м.08.2015 г.- м.01.2016 г. в размер
на 412, 46 лв. С така платената сума бил намален дълга. Оставала неплатена
главница в размер на 2393,19 лв., а мораторната лихва била в размер на 231,53
лв. За тези размери установителния иск бил основателен и като такъв е
уважен. За разликата до 232,07 лв. претендирана лихва искът е отхвърлен
като неоснователен.
По доводите във въззивната жалба:
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира
следното:
Ответниците са придобили съсобствеността върху процесния
топлоснабден имот, представляващ ателие № 5, находящ се в гр.София, ж.к.
3
„*******, с аб.№ 400701, по силата на покупко-продажба, изповядана с
нот.акт № 32, дело 980 от 30.08. 2007, л. 25 по делото пред СРС.
Противно на соченото във въззивната жалба по силата на чл.153, ал.1
ЗЕ ответниците са обвързани от облигационно отношение с ищцовото
дружество.
Следва да отбележим и, че във възраженията по чл.414, ал.1 ГПК е
посочено относно недължимостта на претендираните суми за топлинна
енергия „ Всички радиатори в имота са премахнати“.
Видно от заключението на СТЕ полученото количество ТЕ е
изчислявано в съответствие с действащите за периода нормативни актове.
ФДР е извършила разпределението на ТЕ по отчет на топломерите и
водомерите за топла вода в имотите. В процесното ателие № 5 не е осигурен
достъп нито на първата, нито на втората дата за посещение. В процесния имот
няма начислена ТЕ за отопление на имот. Начислена е сума за ТЕ, отдадена от
сградна инсталация. Изчислената енергия е разпределена между абонатите в
сградата в съответствие с отопляемия обем, който за процесното ателие е
248,63 куб.м. Начислена за периода 2014-2015 г. е сума за топла вода при
липса на узаконен водомер в имота. За периода 2015-2016 г. сумата за топла
вода е начислена на база показанията на един водомер. За последния период е
направена и корекция в посока намаление.
Видно от данните представени от ФДР титуляр на партидата е
ответницата И.Б.. С нарочна молба третото лице помагач е представило и
изравнителните сметки /л.80 и следв. от делото пред СРС/.
Съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ абонатите, които прекратяват
топлоснабдяването към отоплителните тела в имотите, какъвто е настоящия
случай с оглед констативния протокол, представен по делото пред СРС,
остават потребители на ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
Следва да отбележим, че с РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 22 АПРИЛ 2010 Г. ПО
КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 15 ОТ 2009 Г., Обн. ДВ. бр.34 от 4 Май
2010г. се отхвърля искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за
енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г., последно изменение ДВ, бр. 82 от
2009 г.). В мотивите си съдът е приел, че:
4
„Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се
откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането
се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки
собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост,
предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за
отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи договор при
общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с
топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части.Отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим,
защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от
разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната
инсталация. При съсобствените вещи в сгради - етажна собственост, след
като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на
цялата сграда, така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в
заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за
общите части и сградната инсталация. Потребителите са длъжни да спазват
условията, установени за всички от действащото право, и това го изисква
правовата държава. Друго законодателно разрешение за общите части на
сграда - етажна собственост, не може да се даде предвид характера на
подобни сгради“.
В приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016 г. е посочено
по отношение на доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост, че искането за услугата се прави не от всеки отделен
етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
5
обекти, но не може да откаже (съгласно решение на Конституционния съд №
5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата.
В този смисъл е и прието от СЕС по съединени дела С-708/17 и С-
725/17 .
От вещото лице З.И., изготвило заключението на СЧЕ, постъпило в съда
на 10.05.2021 г. е констатирано плащане за периода м.08.2015 г.- м.01.2016 г.
на сумата в размер на 412,46 лв. при което дължимата главница за исковия
период /искът е подаден при зачитане на стореното плащане/ възлиза на
2 393,19 лв., а лихвата за забава – 231, 53 лв.
Противно на соченото от въззивниците, експертизите не са били
оспорени. Последното е видно от съставения за публичното съдебно,
заседание, състояло се на 17.05.2021 г., когато са били изслушани
експертизите.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната му част първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. за
процесуално представителство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20153014 от 07.07.2021 г. по гр.д.№ 44798 по
описа за 2017 г. на СРС, Първо ГО, 38-ми състав, в частта, в която се:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИЗ. А.Б.. и В. Д. Б. дължат на „Т.С.“
ЕАД, суми в размер на 2393,19 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016 г., и
231,53лв. - законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 02.11.2016 г., ведно със
законната лихва от 14.11.2016 г., датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното
изплащане на сумите, в условията на солидарна отговорност, както и в частта
за разноските.
ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН ********** и ИЗ. А.Б.., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр.София, ж.к.“*******, солидарно да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“*******, сумата в размер на 100 лв. – разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Бруната“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7