Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 13 януари 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М. Д. като разгледа докладваното от председателя АНД №70//2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по повод на жалбата на Т.В.Т. *** срещу наказателно постановление НП №18-0297-000475/18.12.2018г. издадено от Началника на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, твърдейки, че не е причинявал ПТП и не е спиран за проверка от контролните органи. Автомобилът бил управляван от баща му. Възразява, че за същото деяние било образувано и наказателно производство, което налагало на основание чл. 33, ал. 1 ЗАНН да не се образува административно-наказателно производство.
Първоначално по делото е бил определен друг съдия-докладчик – съдия В. В., който се е отвел поради обстоятелството, че на негов доклад е и висящото в РС Луковит НОХД №320/2019 г., образувано по обвинителен акт срещу жалбоподателя за престъпления по чл. 235, ал. 3, т. 4 и по чл. 270, ал. 1 НК, извършени по същото време и място, за които е наказан и по административен ред.
Вторият съдия-докладчик – съдия М.К., също се е отвела след такова искане от жалбоподателя, тъй като се е произнесла по АНД №71/20 г. с предмет на обжалване НП, издадено за нарушения, извършени при същите обстоятелства.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено следното:
По фактите
На 07.12.2018 г. около 17.00 часа свидетелите В.Н.Б. и И.В.Т., заедно с колегата им П.Ц., и тримата служители в РУ – Луковит, били изпратени от ОДЧ да окажат съдействие на служители при РДГ – Ловеч като спрат за проверка лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № СА2765СТ, който транспортирал незаконна дървесина.
Свидетелите били с полицейския автомобил на ул. „И. *** на изхода за гр. Червен бряг. Около 17.20 часа видели лекия автомобил („джип“) да се движи в посока от гр. Червен бряг към центъра на гр. Луковит, а след него се движел служебен автомобил на РДГ – Ловеч, който го следвал с включен светлинен сигнал.
Полицейският патрул с тримата полицаи започнали преследване на джипа с включен звуков и светлинен сигнал, като след известно разстояние – пред административен №80 на ул. „И. Вазов“ джипът, поради движението с висока скорост, блъснал отзад движещия се пред него лек автомобил „Опел Транзит“ с рег.№ОВ9860 ВН, управляван от В.П.Б.. В резултат на този удар, джипът на жалбоподателя се преобърнал настрани и ударил паркирания на улицата друг лек автомобил с рег.№ ЕН 9538 ВР.
От джипа на жалбоподателя се разпръснали отрязани дървета, които се пръснали по уличното платно.
В момента, в който движението на джипа спряло, от мястото на водача излязъл нарушителя – Т.Т. и започнал да бяга в посока ул. „Възраждане“. Полицейските служители И.Т. и П.Ц. започнали да го гонят, като св. И.Т. му отправял предупреждения да спре, които нарушителят не изпълнил. Едва след предупреждение и изстрел във въздуха, Т. Тодор спрял да бяга, св. И.Т. го достигнал, поставил му белезници и впоследствие го отвели в РУ Луковит. Там била потвърдена самоличността му, а св. Х.Д.П. извършил документална проверка и проверка за употреба на алкохол и наркотици, при която не била установена употреба. Водачът не представил документи за правоуправление и за регистрация на автомобила, като при справка в системата било установено, че той е неправоспособен и управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.
За констатираните нарушения срещу Т.Т. били съставени общо три броя АУАН по ЗДвП – процесния АУАН №575 с бл. № 983629 от 07.12.2018 г., съставен от св. В.Б. – мл. Автоконтрольор, за това, че на същата дата около 17.20 часа на ул. „И. Вазов“№80 управлявал процесния автомобил с несъобразена скорост и ударил двата леки автомобила с рег.№№ ОВ9860 ВН и ЕН 9538 ВР, с което причинил ПТП с материални щети по тях. Като нарушена правна норма е посочен чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Срещу Т.Т. били съставени още два акта – за управление на МПС с прекратена регистрация и без свидетелство (отнето), като той отказал да подпише и трите акта, което било удостоверено по реда на чл. 43, ал.2 от ЗАНН с подписа на един свидетел.
Съставени били и три броя протоколи за ПТП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани и квалифицирани по идентичен със съставения АУАН начин, като на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1-во ЗДвП началникът на РУ Луковит И.Р. му наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лева.
Едновременно с АНП започнало и наказателно производство, чиято досъдебна фаза приключила с изготвянето на Обвинителен акт по ДП №355/2018 по описа на РУ Луковит, с който Районна прокуратура Луковит е повдигнала обвинения срещу Т.В.Т. за извършени на 07.12.2018 г. около 17.00 часа престъпления по чл. 235, ал. 3, т. 4, вр. Ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК – за транспортиране със същия автомобил на незаконно добит дървен материал, както и по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че е пречил на горските надзиратели да извършат проверка по ЗГ, и на полицейските служители П. Ц. и И.Т. като попречил да извършат проверка на МПС и водача, както и че не се подчинил на разпореждането на полицай Т. да спре на място.
Към момента на приключване на съдебното следствие производството по наказателното производство е висящо в съдебна фаза в стадий на съдебно заседание пред първа инстанция – Районен съд Луковит НОХД №320/19 г.
По доказателствата
Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства – АУАН, 3 броя протоколи за ПТП, докладна записка, протокол за проверка за наркотични вещества, писмени обяснения на водача на единия от увредените автомобили – В.П.Б., които напълно кореспондират и с гласните доказателства – показанията на разпитаните свидетели - актосъставителя В.Н.Б., И.В.Т. и Х.Д.П..
В.Б. и И.Т. са полицейските служители, които са преследвали нарушителя и са възприели пряко преобърнатия автомобил, материалните щети, разпиляната дървесина, както и пряко са възприели лицето, което е управлявало автомобила – нарушителя Т.Т.. За съда не възниква съмнение, че именно това лице е било водач, защото и двамата свидетели са го познавали от преди и им е бил известен и с прякора си „Дингила“. Освен това св. И.Т. е задържал по реда на ЗМВР именно това лице, което е отведено в сградата на РУ Луковит, където са продължили действията по проверка спрямо него и впоследстиве е започнало АНП. Св. Х.П. не е очевидец на настъпване на ПТП, но също е посетил произшествието и видял на място участващите в него МПС и нарушителя, когото впоследстиве е проверявал за употреба на забранени вещества.
Съдът изключи каквато и да било заинтересованост на служителите – същите се намесили по повод на бягството на нарушителя от други длъжностни лица – служителите на РДГ Ловеч, като очевиден е и мотивът му за това – натоварената дървесина в джипа.
Напълно идентични са и обясненията, които е дал водачът на единия от увредените автомобили В.Б., както по отношение на механизма на настъпване на ПТП, така и по отношение на самоличността на водача, разпознат от него по прякора.
В подкрепа на възприятията на свидетелите са и писмените документи, съставени във връзка с произшествието – трите протокола за ПТП, както и самия АУАН.
Поради горното съдът прие, че оплакванията в жалбата на нарушителя са напълно голословни и неподкрепени от никакви конкретни данни. Оспорването на авторството и твърдението, че джипът бил управляван от бащата на нарушителя, се опровергава от вече изложените аргументи, че има трима очевидци, възприели именно нарушителя като водач, което е станало причина и за задържането му.
Затова съдът прие, че описаната фактическа обстановка в АУАН и в НП е вярна и съответства изцяло на обективната истина, установена от съда в хода на съдебното следствие.
Съдът служебно събра доказателства, за да провери предмета на наказателното производство и неговото развитие – обвинителния акт и справка от деловодната система на съда.
По правото
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл.47 ЗАНН, с оглед приложеното като доказателство по делото заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице – В.Н.Б. – мл. автоконтрольор в РУ – Луковит на основание чл.189, ал.1 ЗДвП, чл.37 ЗАНН и с оглед цитираната заповед.
При служебно извършена проверка за процесуалната законосъобразност на наказателното постановление и акта, въз основа на който е издадено, се установи, че всички процесуални изисквания по чл.57 ЗАНН относно задължителните реквизити на НП са изпълнени. Спазен е и срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН за издаване на наказателното постановление, налице е компетентност на наказващия орган, за което са представени писмени доказателства – служебна бележка и Заповед на министъра на вътрешните работи. Актосъставителят също разполага с нужната компетентност, за което е приложено удостоверение.
Актът е съставен и предявен на нарушителя при направен отказ от негова страна до се подпише и да получи препис, което е допустимо развитие, предвидено в чл. 43, ал. 2 ЗАНН, след като е надлежно удостоверено с подпис на свидетел.
Във фазата по установяване на нарушението и съставяне на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователно е оплакването в жалбата за това, че е имало забрана за развитие на административно наказателното производство, предвидена в чл. 33, ал. 1 ЗАНН.
Тази процесуална норма цели да гарантира ефективното спазване на забраната ne bis in idem. В конкретния случай се установи, че с поведението на 07.12.2018 г. около 17.00 часа нарушителят Т.Т. е засегнал повече от един защитени обекти на обществените отношения. Наказателното производство, което се води срещу него, е за престъпление срещу горското стопанство и против реда на управление – пречене на орган на властта. Процесното АНП има различен предмет – причиняване на ПТП с материални щети, за което срещу нарушителя не е водено наказателно производство и съответно няма забрана за паралелното съществуване на двете производства.
Посочената като нарушена норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП вменява като задължение на водачите на пътни превозни да избират скорост на движението, която да е съобразена с обстоятелствата, сред които атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Управляваният от Т.Т. автомобил е блъснал отзад движещия се пред него автомобил, управляван от В.Б. (който е дал писмени обяснения в АНП). Съприкосновението между двата автомобила навежда на единствения възможен извод, че Т.Т. не е съобразил скоростта, с която се движи, с горното изискване.
Правилно е приложена санкционната норма на чл. 179, ал. 2, пр. 1-во ЗДвП, предвиждаща наказание глоба в размер на 200 лева за този, който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.
Санкционната норма препраща към нарушението – движение с несъобразена скорост, като добавя изискването от това да е настъпил и вредоносен резултат – ПТП, стига същото деяние да не съставлява престъпление.
Доказателствата по делото установиха безспорно, че Т.Т. е предизвикал "Пътнотранспортно произшествие", съгласно легалното определение, съдържащо се в § 6, т. 30 ДР ЗДвП, а именно в случая се касае за събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство, което е предизвикало повреда на повече от едно пътно превозно средство.
В случая няма данни щетите да са на значителна стойност по смисъла на чл. 343, б. „а“ НК, поради което и извършеното съставлява нарушение, а не престъпление.
Глобата е в абсолютно определен размер от 200 лева, затова и въпреки само отегчаващите отговорността на Т.Т. обстоятелства (изключително висока степен на обществена опасност на дееца и на деянието), съдът няма възможност да извърши преценка по чл. 27 ЗАНН.
В обобщение НП, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 200 лева, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0297-000475 от 18.12.2018 г. издадено от Началник РУ - Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на Т.В.Т. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1-во ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………...........