РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. ХАСКОВО, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. В. Н.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500333 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 61 от 12.04.2022 година, постановено по гр.д. №
991/2021 година, Районен съд – Харманли е признал за установено по
отношение на М. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес ***** и З. Д. П. с ЕГН
**********, с адрес ****, че Р. И. Д. с ЕГН ********** от **** е собственик
на недвижим имот - жилище /апартамент/ номер 1, със застроена площ от
60.91 кв.м., находящ се на първи етаж в жилищната сграда на блок №*****,
построен блока върху общински терен на **** /бивша Л.Д./ ***** в ****,
състоящ се от стая, хол, кухня, баня, ведно с принадлежащите към този
апартамент избено помещение ** с полезна площ от 5.92 кв.м. и ведно с
3.16% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, при граници/по договор/: за жилището от изток - зелени площи, от
запад- апартамент №***, от север - паркинг, а за избеното помещение-от
изток -мазе, от запад-стълбище, от север- коридор и от юг- зелени площи. С
оглед изхода на делото ответниците са осъдени да заплатят на ищцата
направените от нея деловодни разноски за производството пред РС-
Харманли.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците
М. Д. Д. и З. Д. П., които подават въззивна жалба чрез упълномощен адвокат
1
П. К. от АК-Хасково. Въвежда оплаквания за неправилност поради
необоснованост на атакувания съдебен акт и допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон. Въззивниците считат, че
първоинстанционният съд е изградил правните си изводи за трансформация
на вложени от ищцата лични средства, без да е съобразил обстоятелствата от
съществено значение за изхода на делото, поради което неправилно е
приложил материалния закон. Въззивниците твърдят, че събраните по делото
писмени доказателства не установяват на какво основание са предоставени на
ищцата от нейните родители паричните средства в сочения от ищцата
размера. А събраните по делото гласни доказателства били недостатъчни за
да се приемат за доказани твърдените от ищцата факти. Наред с аргументите,
относими към иска по чл. 23 ал. 1 от СК въззивниците излагат подробни
събражения и за това – защо смятат, че не е налице изключителен принос на
ищцата, в резултата на който само тя е станала изключителен собственик на
имота (относими към иск по чл. 21 ал. 4 от СК). С тези и останалите
съображения, изложени във въззивната жалба, правят искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата Р. И. Д., чрез
упълномощен адвокат Д. С. от АК-Хасково, оспорват въззивната жалба с
доводи за неоснователност. Въззиваемата акцентува върху обстоятелството,
че макар и повдигат въпроса за основанието, на което са били дарени
процесните парични средства, ответниците не оспорват нито самия превод на
парите, нито договора за дарение. Счита, че обстоятелството, че
предоставянето на парите е станало непосредствено преди сключването на
договора за покупко-продажба на имота, а също и с оглед съдържанието на
вносната бележка и договора за дарение, без съмнение е, че парите са били
предоставени от родителите на ищцата именно за закупуването на процесния
апартамент. Въззиваемата възразява срещу въвеждане на ново твърдение с
жалбата – за това, че доходите на семейството са били отделяни за
закупуването на жилището. Настоява, че това възражение, освен че е
преклудирано е и недоказано.С тези и останалите доводи, изложени в
отговора, въззиваемата прави искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на деловодни разноски за
въззивната инстанция.
2
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна
проверка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1
ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Преди всичко е необходимо въззивният съд да се произнесе относно
правната квалификация на предявения иск. В исковата молба се твърди, че
процесният недвижим имот е придобит по време на брака между страните, но
средствата са изцяло дарени от бащата и майката на ищцата и то именно с цел
да се закупи процесният апартамент. Ето защо парите са били изтеглени от
влога на бащата на ищцата в ДСК и преведени по банков път на ищцата
срещу вносна бележка, а останалата част е била подарена персонално на
ищцата от нейната майка с договор за дарение, отново с цел покупка на
апартамента. След това цялото семейство, включително братът на ищцата, са
ходили заедно да внасят парите за жилището в ДСК. От този момент на
всички, включително и на починалия съпруг на ищцата Д. Н. Д. – бащата на
ответниците, е било известно, че процесният апартамент е изключителна
собственост на ищцата, ето защо тя го е декларирала само на свое име и само
тя е заплащала всички следващи се такси за имота. С тези фактически
твърдения ищцата заявява, че процесният апартамент никога не е бил СИО,
тъй като тя го е придобила със средства от извънбрачен произход.
Формулираното искане към съда е за признаване за установено по отношение
на ответниците, че ищцата е изключителен собственик на спорното жилище.
Посочената в ИМ правна квалификация на иска е по чл. 21 и чл. 23 от
СК, но тя не обвързва съда, който дължи да я изведе служебно от заявените
факти и отправено искане към съда. Постоянна е практиката на ВКС, че в
производство по иск по чл. 23, ал. 1 СК е от значение да се установи
3
извънбрачният произход на средствата, с които е придобит имотът по време
на брака. По този спор приносът е ирелевантен, тъй като трансформацията се
основава на влагане на лични средства, т. е. такива, които са преди брака, или
получени по дарение, или наследство, респективно от продажба на
имущество, което е било лично на това основание. Трансформацията
изключва приноса по определение. За разлика от иска за установяване на
пълна трансформация, по иска за установяване липса на съвместен принос по
чл. 21, ал. 4 СК следва да се обори презумпцията на съвместен принос от
ищеца по този иск. / решение № 20/26.02.2021г по гр. д. № 1409/2020г на ВКС
/.
При въведените с исковата молба фактически твърдения и формулиран
петитум, извън съмнения е, че е предявен положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 23 ал. 1 СК, за пълна трансформация на
получени по дарение средства, т.е. такива от извънбрачен произход, с които е
придобит лично от ищцата процесният апартамент. В продължение на цялото
първоинстанционно производство както страните, така и РС-Харманли са
допуснали известно смесване на елементите на двата иска. Така, в ИМ ищцата
е твърдяла пълна трансформация на подарени средства, но в края на
изложението си е обсъдила и липса на принос от страна на съпруга Д. Д.. В
отговора на исковата молба ответниците са заели становище за недоказаност
на твърдението на ищцата за трансформация чрез влагане на твърдените от
нея лични средства и са обсъждали доказателствата, на които тя се е позовала
– договор за дарение, вносна бележка, спестовната книжка (защита, съответна
на иск по чл. 23 ал. 1 от СК). В същото време, те са направили пространно
изложение относно липса на принос на ищцата за придобиване на процесното
жилище по време на брака, както и за основен принос от страна на техния
наследодател, който реализирал високи доходи и гледал цялото семейство,
заедно с ищцата и децата . Тези възражения са релевантни за иск по чл. 21
ал. 4 от СК. В доклада си по чл. 146 ал. 1 от ГПК районният съд е приел, че
искът е с правна квалификация чл. 21 ал. 4 от СК и чл. 23 от СК, т.е. на свой
ред не е посочил точно съответна на заявените факти и формулирания
петитум квалификация на спорното право. Но в същото време е дал правилни,
относими за иска по чл. 23 ал. 1 от СК указания по реда на чл. 146 ал. 2 от
ГПК, свързани с доказване на трансформацията на средства от извънбрачен
произход, като правилно е възложил доказването на ищцата. Впоследствие
4
съдът е уважил всички доказателствени искания на страните – за събиране на
доказателства, релеванти за иска по чл. 21 ал. 4 от СК, както и тези за
предявения иск по чл. 23 ал. 1 от СК. В постановеното първоинстанционно
решение съдът отново е посочил, че се касае за иск по чл. 21 ал. 4 и чл. 23 от
СК, но основно е обсъждал въведенените от ищцата фактически твърдения по
иска по чл. 23 ал. 1 от СК, събраните в тази насока доказателства, след което
е постановил решение, изцяло съответно на формулирания в исковата молба
петитум. От тук ХОС приема, че районният съд се е произнесъл по
предявения иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК.
Така извършените действия на страните и съда не са прецизни, но не
налагат оставяне на исковата молба без движение и извършване на нов доклад
във въззивната инстанция. В крайна сметка, на страните е било разяснено, че
ще се провежда доказване по иск по чл. 23 ал. 1 от СК, какво следва да бъде
то, осигурена им е била възможността да реализират защитата си не само в
пълен обем по предявения иск, но и дори в повече – по непредявен такъв по
чл. 21 ал. 4 от СК. Тук е необходимо да се отбележи, че няма основание за
извода, че са предявени два иска в условията на комулативност или
евентуалност, нито за предявен насрещен такъв по чл. 21 ал. 4 от СК. Ето
защо ХОС приема, че пределите на въззивната проверка са в рамките само на
предявен иск по чл. 23 ал. 1 от СК за пълна трансформация на лично
имущество.
След като обсъди събраните по делото доказателства и във връзка с
твърденията на страните, ХОС приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че ищцата е преживялата съпруга на Д. Н. Д. с
ЕГН **********, починал на **** година, а ответниците са негови
наследници по закон - деца от предходен брак. Установява се от събраните по
делото доказателства, а и не се спори, че бракът между ищцата и
наследодателя на ответниците е сключен на 15.08.1981 година.
С договор за продажба на общински недвижим имот, сключен по реда
на НДИ (отм.) на 11.03.1986 година, ищцата е закупила недвижим имот -
апартамент в ****, със застроена площ от 60.91 кв.м., находящ се на първи
етаж в жилищната сграда на блок ****, построен блока върху общински
терен на ******. Продажната цена на процесното жилище в размер на
11031,03 лева е била заплатена изцяло към момента на сключването на
сделката, с лични средства, което следва от съдържанието на договора, като
5
по отношение на това обстоятелство няма спор между страните. В подкрепа
на твърденията си за пълна трансформация на дарени средства ищцата
представя три писмени документа, чиято истинност (автентичност), датиране
и съдържание не са били оспорени от ответника. Така, от съдържанието на
вносна бележка № 340/06.03.1986 година се установява, че на 06.03.1986
година е направено плащане по сметка на Р. И. Д. в Банка ДСК, от баща И.
Д. П., в размер на сумата 6031, 03 лева. От копие на спестовна книжка,
издадена на името на И. Д. П. се установява произходът на тези средства – от
спестовен влог. А от договора за дарение, датиран от 07.03.1986 година, се
установява, че на 07.03.1986 година майката на ищцата Х. Д. П. е дарила на Р.
И. Д. сумата 5000 лева, като в договора изрично е указано предназначението
на парите – за закупуване на апартамент ***** в *****, „ в който живее в
момента под наем“. ХОС съпостави тези писмени доказателства със
събраните по делото гласни доказателства, при което установи, че
показанията на посочените от ищцата свидетели А. М. А. – дъщеря на ищцата
от първия брак и Д. И. П. – брат на ищцата, - кореспондират с посочените
писмени доказателства, а показанията на свидетелите Т. М. Т. и Н. Г. Н. не ги
опровергават. Така, св. Д. И. П. е лице от близкия семеен кръг на ищцата, към
обследвания период – 1986 година е бил на възраст, която му е позволявала да
разбира правилно събитията, свързани със закупуване на недвижим имот в
неговото семейство. Показанията му намират опора в показанията на св. А. М.
А. и не се опровергават или дори разколебават от твърденията на посочените
от ответниците свидетели. Последните добросъвестно признават, че не знаят
с какви средства е закупен апартаментът. Действително, тъй като св. Д.П. е
брат на ищцата, показанията му следва да се преценяват при условията на чл.
172 от ГПК. Но при положение, че те са пълни, убедителни, достоверни,
кореспондират с писмените доказателства и не се опровергават с останалите
гласни доказателства, няма основание да не бъдат кредитирани. А от
показанията на св. П. следва, че двамата им с ищцата родители – И.Д. П. и Х.
Д. П., са взели решение да купят жилище на дъщеря си Р. И. Д.. По тази
причина И. Д. П. е изтеглил спестяванията си, които е имал от
дългогодишната си (от 1953 година) работа в мините - 6000 лева, които е
превел по банков път на дъщеря си Р. именно с цел закупуване на процесния
апартамент. На следващия ден майка им Х. П. е дала на дъщеря си Р. 5000
лева, като изрично е настояла да бъде сключен писмен договор за това. По
6
тази причина те са отишли при адвокат в *****, който им е написал договора
за дарение. При това – Х. П. е настояла, че „иска да види парите да влизат в
банка“, поради което и тази сума е била преведена по банков път. След което
цялото им семейство е празнувало закупуването на жилище за Р. И. Д.,
спомен от който празник е запазила и св. А. А. М.
Освен това, от показанията на св. М. и св. П. се установява, че от
момента на сключването на договора за покупко-продажба, бащата на
ответниците е бил уведомен и наясно, че този имот се закупува персонално за
съпругата му – ищцата. По тази причина Д. П. напълно се е дистанцирал от
поддръжката на жилището, заявявайки, че той апартамент няма и грижата за
обслужването му е на съпругата му. Освен това, имотът е бил деклариран
пред данъчните органи само от ищцата, като нейно лично имущество
(данъчна декларация вх. № 3333/1998 година), следователно само тя е
понасяла дължимите разноски. Като обсъди така установените факти, ХОС
приема, че това отношение на наследодателя на ответниците към имота е
демонстрация на знанието, че апартаментът е лично на Р. Д., тъй като
предоставените от родителите на ищцата средства са били лично дарение за
нея, а не за нуждите на семейството.
Индиция за това, че предоставените от родителите на ищцата парични
средства са били предназначени и използвани именно за закупуването на
процесния апартамент е и обстоятелството, че обсъденото по-горе дарение
(07.03.1986 година) и банковият превод (06.03.1986 година) са били
извършени непосредствено преди сключването на договора за продажба на
имота – 11.03.1986 година. Тази индиция сама по себе си не е достатъчна за
покриване на критериите за пълно и главно доказване, но има важно значение
за останалата верига писмени и гласни доказателства.
Останалите събрани по делото гласни доказателства са ирелевантни за
иска по чл. 23 ал. 1 от СК, доколкото касаят отношения между страните, кой
каква издръжка е осигурявал през времето на съвместния им живот, но не
съдържат доказателства за факти, касаещи претендираната трансформация.
Впрочем, и самите ответници, макар и твърдят, че баща им е бил основният
вносител на средства в семейния бюджет, нямат твърдения за конкретни
негови действия по акумулиране на парични средства и предоставянето им за
заплащане на продажната цена на процесния апартамент към момента на
7
сделката – м.март 1986 година. Тук следва да се има предвид, че твърденията
на ответниците за това, че баща им дълги години е работил в мините и
поради това е реализирал значителни доходи, не намира опора в събраните
доказателства. От удостоверение, издадено от „Мини Марица Изток“ ЕАД,
се установява, че Д. Д. е работил в предприятието за периода 01.01.1988
година – 31.12.1990 година, т.е. 3 години и за целия този период е получил
общо брутно трудово възнаграждение 17032 лева. Доказателства за други
негови източници на доходи към релевантния момент м.март 1986 година не
се доказват. А от издаденото от „Банка ДСК“ АД Клон Харманли
удостоверение следва, че той никога не е имал спестовни влогове в тази
банкова институция. Показанията на свидетелите са в смисъл, че той се е
занимавал и със селскостопански труд, гледал е животни, но съобщените от
всички свидетели факти, взети в съвкупност, не позволяват да се изведе, че
още към 1986 година семейството на Р. и Д. Д.и са имали събрани парични
средства, с които да са заплатили изцяло или отчасти продажната цена на
апартамента.
Поради гореизложеното ХОС стига до същия краен извод, направен от
първоинстанционния съд, а именно – че е налице пълна трансформация по
смисъла на чл. 23 ал. 1 от СК и ищцата Р. И. Д. е придобила собствеността на
процесния недвижим имот изцяло с лично имущество, т.е. апартаментът е
неин личен и не е бил включен в СИО с Д. Н. Д. (поч.).
С оглед съвпадението на крайнините изводи, въззивната жалба следва
да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното решение – да
бъде потвърдено.
При този изход на делото и по правилото начл. 78 ал.3 от ГПК,
направените от въззиваемата деловодни разноски за въззивната инстанция
следва да бъдат възложени на въззивниците.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/12.04.2022 година, постановено
по гр.д. № 991/2021 година на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА М. Д. Д. с ЕГН**********, с адрес ***** и З. Д. П. с
ЕГН **********, с адрес ***** да заплатят на Р. И. Д. с ЕГН ********** от
8
**** сумата от 350 лева - деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9