Р Е Ш Е Н И Е
№ 332 20. 09. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
На 03. 09. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Кристиан Петров
мл. с-я Кристина
Костадинова
Секретар : Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 403 по
описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното :
С решение № 606 от 05. 04. 2019г.,
постановено по гр. д. № 6016 / 2018г. по описа на Пернишкия
районен съд, е признато за установено по иск, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД срещу Б.К.Ж., с ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 4784,59лв., представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 2286 / 2018г. по
описа на Пернишкия районен съд, като за разликата до пълния претендиран
размер от 8309,71лв. искът е отхвърлен
като неоснователен.
С решението е осъден Б.К.Ж. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
сумата от 509,59лв., представляваща направените в исковото производство
разноски, както и сумата 125,15лв., представляваща направените в заповедното
производство разноски.
Недоволно от решението в
отхвърлителната му част за сумата 2789,07лв., е останало „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД гр. София. Дружеството, чрез юрисконсулт К.А. го е обжалвало в
тази му част като неоснователно и неправилно, поради което моли да бъде
отменено и искът да бъде уважен и в оттхвърлената му част. В условията на
евентуалност моли съдът ако намери, че съществуват неравноправни клаузи, то на
основание чл. 23 от ЗПК да бъде уважен искът за чистата стойност на отпусната
главница.
Насрещната страна Б.К.Ж., чрез особения
си представител В.Б., е подал писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба
като неоснователна и необоснована и решението в обжалваната му част да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа това си становище и в
съдебно заседание.
За да постанови
решението си, Пернишкият районен съд
е приел следното:
Квалифицирал е
предявените обективно съединени искове по чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422, ал.1 ГПК и чл. 86 от ЗЗД.
Като е изходил от приложеното ч. гр. дело № 2286/2018 г. по описа на ПРС, съдът е приел, че е водено
заповедно производство по реда
на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на исковото производство, като в срока по чл. 415 ГПК ответникът е депозирала
възражение срещу заповедта за изпълнение, след което пък ищецът в
едномесечен срок е предявил установителния си иск, поради което е направил извод, че предявения
установителен иск е
допустим.
Съдът е прие,
че с Договор за потребителски кредит № *** от *** ищцовото дружество е
отпуснало на ответника кредит в размер на 4700лв. – обстоятелство което се
установява и от неоспореното заключение на съдебно – икономическа експертиза,
със срок на издължаване 47 месечни вноски
от по 290,56лв., като в договора е посочено, че от кредитополучателя е
избран и закупен пакет допълнителни услуги на стойност 3535,12лв., като
дължимата месечна вноска е по погасителния пакет допълнителни услуги е в размер
на 146,86лв. Съдът е отбелязал, че в договора е отразено, че ответникът следва
да върне на дружеството по договора за
потребителски кредит и споразумението 10498,56лв., платима на вноски за срок от
24 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 437,44лв., а падежът
й е до 15-тия ден от месеца.
Отбелязал е, че по
този договор са възникнали правоотношения по потребителски кредит по чл. 9 и
сл. от ЗПК.
Съдът е посочил, че
съгласно т. VI от договора е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 3525,12лв., но възнаграждението което се е задължил да заплати потребителят
е прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. В тази насока, съдът е
посочил, че представените за цената от 3525,12лв. услуги не са изчерпателно
изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а освен това не е формирана цена за всяка
от услугите поотделно. Пернишкият районен съд се е позовал на чл. 10, ал.4 от ЗПК – че видът, размерът и и действието за което се събират такси и/или
комисионни, трябва да бъдат точно определени в договора за потребителския
кредит, като е приел, че с процесния договор не са посочени видът, размерът и
действието, за което се събират такси. Посочил е, че в споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, са изброени вида на услугите,
които може да ползва потребителя, но нито в самия договор, нито в
споразумението, съществува клауза, която да го приобщава към процесния договор,
поради което не е изпълнено изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Съдът е
отбелязал, че освен това
заплащането е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените услуги, без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана по време на действието на сключения договор. Отбелязал е, че
принципът на добросъвестност и справедливост при договаряне изискват потребителят да заплати такса за реално
ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. С оглед
изложеното Пернишкият районен съд е приел, че е налице неравноправна клауза на
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 3525,12лв., поради което е направил извод, ме същата клауза е нищожна
искът за горницата над 4784,59лв. до 8309,71лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съдът е определил
разноските съразмерно уважената част от иска.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява
допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни
правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Доводите във въззивната жалба са, че изводите на
Пернишкия районен съд за нищожност на споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги са неправилни и незаконосъобразни. Преценявайки
изложените доводи и тези на особения представител на въззиваемия ответник,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Дружеството, в
качеството си заявител е водило заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 2286/2018 г. по описа на ПРС за сумите, които са предмет и на настоящото
производство. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, поради съдът на основание чл. 412, ал.1, т.2 от ГПК е уведомил дружеството заявител, че в едномесечен срок може да предяви
установителния си иск и такъв е бил предявен в срок. С оглед изложеното
Пернишкият окръжен съд намира, че решението в обжалваната му част се явява
допустимо.
На *** е бил сключен Договор за потребителски
кредит № ***, съгласно който „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ООД, в качеството му на
кредитодател е предоставило на Б.К.Ж., в качеството му на клиент
/кредитополучател/ кредит в размер на 4700лв. Същият е следвало да бъде върнат на 47 месечни вноски от по 290,56лв. В раздел
VI от договора е
посочено, че от кредитополучателя е избран и закупен пакет допълнителни услуги
на стойност 3535,12лв., като дължимата месечна вноска е по погасителния пакет
допълнителни услуги е в размер на 146,86лв.
Като крайна
рекапитулация в договора е отразено, че ответникът следва да върне на
дружеството по договора за потребителски кредит и споразумението общо 10498,56лв.,
платима на вноски за срок от 24 месеца, като размерът на месечната погасителна
вноска е 437,44лв., а падежът й е на
15-тия ден от месеца.
Нито договорът
препраща към споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
приложено по делото, нито това споразумение препраща към договора за
потребителски кредит.
Видно от
заключението на вещото лице В.М.В. по съдебно – икономическата експертиза,
неоспорено от страните, по договора за потребителски кредит е извършено плащане
от клиента в общ размер на 2188,85лв.
С оглед това
плащане общата дължима сума по договора за потребителския кредит и пакета от
допълнителни услуги е в размер на 8309,71лв., а само дължимата сума по договора
за потребителски кредит /без пакета от допълнителни услуги/ е в размер на
4784,59лв., от които :
-
3641,73лв. главница
-
1142,86лв. договорна лихва за периода от 15. 08. 2017г. до 15. 11. 2018г.
По делото не се
спори, че дължимите суми по договора и пакета са били обявени за предсрочно и изцяло изискуеми.
Пернишкият окръжен
съд следва да отбележи, че в раздел VI, абзац втори от договора, касаещ „избран
и закупен пакет от допълнителни услуги“, нито са упоменати услугите, нито са
упоменати цени или такси за всяка отделна услуга, поради което не са изпълнени
разпоредбите на чл. 10, ал.4 от Закона за потребитетелския кредит. Освен това
от договора за потребителския кредит не може да се направи извод, че тези
услуги ще се ползват от клиента и затова той ще заплати цената за тях. Напротив
във въззивната жалба, самото дружество жалбоподател признава -
„Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за
възможността /опцията/ длъжникът да поиска промяна в договора за кредит във
всеки един момент от живота на договора.“ Съдът следва да отбележи, че при
наличието, възможността да се поиска услуга, не се заплаща стойност на
услугата, още повече, че цените на самите услуги не са категорично изброени.
Цената за дадена услуга се заплаща, само ако тя е ползвана. Следователно в тази
част договорът за потребителски кредит е нищожен поради заобикаляне на закона
по смисъла на чл. 21, ал.1 от ЗПК и липса на основание по смисъла на чл. 26,
ал.2, предл.4-то от ЗЗД.
Въз основа на
гореизложеното следва извод, че договорът за потребителски кредит е нищожен в
частта му, с която е определено възнаграждение в размер на 3525лв. за закупен
пакет услуги, поради което тази сума не се дължи.
От дължимите суми за главница, лихви, ГПР и
т.н. /без закупен пакет услуги/, като се приспадне вече внесената сума от
2188,85лв., остава сумата от 4784,59лв. Следователно искът се явява основателен
и доказан до този размер.
С оглед изложеното
Пернишкият окръжен съд намира, че въззивната жалба се явява неоснователна, а
решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Евентуалното искане
във въззивната жалба – да се уважи искът поне за размера на чистата стойност на
дължимата главница, се явява неоснователно, тъй като Пернишкият районен съд е
признал за установено, че ответникът дължи сумата 4784,59лв., която много
повече от чистата главница в размер на 4700лв., след като са приспаднати направените
от клиента плащания.
Макар, че делото е
образувано като гражданско, то на практика касае търговска сделка с цена от
8309,71лв., поради което и на основание чл. 280, ал.3, т.1, предложение второ
от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава
решение № 606 от 05. 04. 2019г.,
постановено по гр. д. № 6013 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която искът на „ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД срещу Б.К.Ж., с ЕГН **********, да бъде признато, че
ответникът дължи на ищеца и разликата над 4784,59лв. до 8309,71лв.
представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № ***,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 по ч. гр. д. № 2286 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд, е
отхвърлен като неоснователен.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове : 1.
2.