№ 60
гр. Царево, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20212180100589 по описа за 2021 година
Производството по делото е за делба и е в първа фаза- по допускането
й.
Образувано е, по постъпила искова молба от Г. П. П. с ЕГН:
**********, от **6, чрез адв. М.О. - адвокат при БАК, личен № **, адрес на
кантора: ** и адв. Е.Т. - адвокат при БАК, с личен № **, адрес на кантора: **,
адрес за получаване на съдебни книжа от ищеца: **, чрез адв. Е.Т. против: Н.
Ж. П. с ЕГН: **********, от **, с която се иска от съда- след направени
уточнения в хода на съдебното заседание- да постанови решение, с което да
допусне и извърши делба на следните недвижими имоти и движими вещи:
1. Сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Царево, община Царево, област Бургас, одобрени със
Заповед ** година на Изпълнителния директор на АК, адрес на сградата: **;
застроена площ на сградата съгласно Скица на сграда № ** година, издадена
от СГКК Бургас от 70.00 /седемдесет/ кв.м., като съгласно Нотариален акт за
дарение на идеални части от недвижим имот и безвъзмездно учредяване на
вещно право на строеж върху недвижим имот № ** година на нотариус Д.Ч. -
нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под рег. № **, с район
на действие ** застроената площ на сградата е 72.00 /седемдесет и два/ кв.м.,
а разгънатата застроена площ на сградата е 211.86 /двеста и единадесет цяло
осемдесет и шест стотни/ кв.м., брой етажи: 3 /три/; при предназначение на
сградата: жилищна сграда - еднофамилна, състояща се съгласно одобрения
инвестиционен проект от: първи етаж /на кота +0.00/, състоящ се от: двоен
гараж, тоалетна, бойлерно и стълбище, втори етаж /на кота + 2.85/, състоящ се
1
от: дневна с кухня и трапезария, баня, спалня и тераса и трети етаж /на кота +
5.70/, състоящ се от: две спални, две бани и общ балкон, ведно със
съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в
южната част на което е построена съгласно виза за проучване и проектиране
от 28.11.2012 година, издадена от гл. архитект на община Царево към Скица
№ ** година, издадена от СГКК град Бургас и съгласно одобрения на
26.02.2013 година от главния архитект на община Царево технически
инвестиционен проект, част Архитектурна описаната по-горе сграда, а
именно: поземлен имот с идентификатор ** по КККР на град Царево, община
Царево, област Бургас, одобрени със Заповед ** година на Изпълнителния
директор на АК, адрес на поземления имот: **, площ на имота: **, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план: **, при съседи на
поземления имот: ПИ с идентификатори: **;
2. Лек автомобил - марка /модел/ **, с peг. № **, номер на двигателя
**, идентификационен номер **.
3. Лек автомобил - марка /модел/ **, с peг. № **, номер на двигателя
**, идентификационен номер ****.
На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, да определи ответницата да
заплаща на ищеца, месечно обезщетение за ползването на процесния имот, в
размер на 600,00 лева месечно.
Да присъди на ищеца направените разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок.
В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим и частично основателен. Ангажира доказателства. Прави искане, с
решението по допускане на делбата, да се определи ищецът да заплаща на
ответницата обезщетение за лишаване от правото на ползване на движимите
вещи, в размер на 200,00 (двеста) лв. на месец до окончателното извършване
на делбата. Оспорва претенцията на заплащане на обезщетение за лишаване
от правото на ползване на съсобствената сграда. Прави искане с решението по
допускане на делбата, да се определи, ищецът да заплаща на ответницата
обезщетение за лишаване от правото на ползване на л.а. ** с ДК №** в размер
на 200,00 лв. на месец, а за л.а. „**” с ДК № ** 100,00 лв. на месец, за периода
от 08.04.2021 г. до окончателното извършване на делбата.
С исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, като
гражданският им брак е бил прекратен със съдебно решение № ** година,
постановено по гр.д. № ** година по описа на **. Твърди се, че по време на
брака, страните придобили в режим на съпружеска имуществена общност,
2
процесния недвижим имот, находящ се в град Царево. Сочи се, че сградата е
била завършена на етап “груб строеж” през 2014 г. (по време на брака между
страните), като е въведена в експлоатация през 2021 година. Според исковата
молба, недвижимия имот е придобит от страните по време на брака им, в
режим на съпружеска имуществена общност, при реализиране със семейни
средства на пълния обем на правото на строеж за построяване на сградата.
Според ищеца, правото на строеж е било учредено на ответницата от ** П.И.
А.а и останалите съсобственици в ПИ **, като ищцата е била дарена и с 2/9
идеални части от правото на собственост върху поземления имот. Според
исковата молба, придобиването на имота се е осъществило, като
първоначално- с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по наследство и приращение № **- за собственици на дворно място с площ от
480 кв.м. представляващо парцел **, са били признати П.И. А.а- притежаваща
4/6 идеални части от описания имот, Ж.Р.Ж.- притежаващ 1/6 идеална част от
описания имот и И.Р. А.- притежаващ 1/6 идеална част от описания имот. В
последствие- с Нотариален акт за дарение № ** г. П.И. А.а дарила на ** Н. Ж.
П. 1/3 идеална част от собствените си 4/6 идеални части от поземлен имот с
идентификатор ** по КК на град Царево, който ПИ е с адрес: **, с площ **
**. След това дарение на идеална част, съсобствеността върху поземления
имот се разпределила между съсобствениците по следния начин: за Н. Ж. П.-
2/9 идеални части от поземления имот, за П.И. А.а- 4/9 идеални части от
поземления имот, Ж.Р.Ж.- 1/6 идеална част от поземления имот и за И.Р. А.-
1/6 идеална част от поземления имот. След това, с Нотариален акт за дарение
№ ** г. П.И. А.а, Ж.Р.Ж. и И.Р. А. учредили в полза на съсобственика в
поземления имот Н. Ж. П. вещното право на строеж, по силата на което
приобретателят Н.П. да построи в южната част на поземления имот и стане
собственик на процесната сградата. Според исковата молба, със семейни
средства и по време на брака между страните, учреденото на ответницата
право на строеж е било реализирано в пълен обем, като строежът на
процесната сграда е бил завършен напълно (по смисъла, вложен в чл. 177, ал.
1 на Закона за устройство на територията), като въвеждането в експлоатация е
станало след развода на страните. Според ищеца, процесната сграда е
придобита от страните в режим на съпружеска имуществена общност, като
след прекратяване на брака между страните, двамата са станали обикновени
съсобственици на описания недвижим имот и предвид презумпцията на
разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Семейния кодекс, квотите на всяка от
страните са равни- 1/2 за ищеца и 1/2 за ответницата. Ищеца твърди, че от
момента, в който имотът е обитаем- включително обзаведен и оборудван с
всичко необходимо- същия се ползва само и единствено от ответницата, като
последната отказва да допусне ищеца до имота, отказва да му предостави
достъп и ключ за него. В исковата молба се твърди, че по време на брака
между страните, същите са придобили в режим на съпружеска имуществена
общност и две моторни превозни средства: Лек автомобил **, който към
момента е спрян от движение и не се ползва от никого и който след
3
прекратяване на брака, е останал обикновена съсобственост между страните,
при равни дялове- по 1/2 идеална част за всеки един от тях и Лек автомобил
**, чието свидетелството за регистрация е у ответницата и който автомобил,
след прекратяване на брака, е останал обикновена съсобственост между
страните, при равни дялове- по 1/2 идеална част за всеки един от тях. Предвид
изложеното, ищецът желае прекратяване съсобствеността му с ответницата в
гореописания недвижим имот, както и по отношение на двата автомобила. В
допълнително становище ищеца заявява, че искането на ответницата,
предявено на осн. чл. 544, ал. 2 от ГПК, по отношение на делбените два
автомобила е неоснователно. Ищеца заявява желание, съда да разпредели
временно ползването, на описаните в исковата молба два автомобила между
съделителите, като автомобил марка „**“ бъде предоставен на ищеца, а
автомобил марка “**" да се предостави на ответницата, за периода от влизане
в сила на решението по допускане на делбата, до нейното окончателно
извършване. В становището си ищеца заявява, по повод искането по чл. 344,
ал. 2 от ГПК, че към настоящия момент ответницата ползва имота. Сочи, че
определяне привременното ползване на имота- с оглед възможността
делбената вещ да се използва съобразно правата им- в случая е невъзможно,
тъй като страните са в много обтегнати отношения, а отделно от това,
сградата представлява еднофамилна къща и не може да се използва
едновременно и от двамата съсобственици. В допълнително становище
твърди, че единствено ответника е заплащал всички разходи по строежа на
процесната сграда, както и че единствено той е поемал цялостната издръжка
на семейството. Сочи, че двата автомобила е закупил лично той.
В отговора на исковата молба ответника заявява, че предявения иск е
допустим. Ответника оспорва твърденията на ищеца, че е лишен от право на
ползване върху процесния недвижим имот. Твърди, че ищецът разполага с
ключове, както за входната дворна врата, така и за входната врата на къщата
и никой не го е лишил от правото да ползва имота. Оспорва претенцията на
ищеца, за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на
съсобствената сграда, както по основание, така и евентуално по размер. Не
спори съсобствеността и квотите по отношение на процесните автомобили, но
твърди, че ищецът е отнел владението на л.а. ** и ответницата е лишена от
правото на ползване и на двата автомобила. На основание чл. 344, ал. 2 прави
искане с решението по допускане на делбата, да бъде определено, ищецът да
заплаща на ответницата обезщетение за лишаване от правото на ползване на
л.а. ** в размер на 200 лв. на месец, а за л.а. „**” 100 лв. на месец, за периода
от 08.04.2021 г. да окончателното извършване на делбата. В допълнително
становище, ответника твърди, че е придобила в еднолична своя собственост
идеални части от процесното дворно място, а в последствие, безвъзмездно й е
учредено право на строеж върху имота, което еднолично притежавано от
ответницата право на строеж я прави едноличен собственик на изградената
еднофамилна жилищна сграда. Сочи, че дори и сградата да е изградена с
общи финансови средства на страните, то тя остава еднолична собственост на
4
ответницата, като ищецът може да претендира единствено за съответната част
от вложените парични средства, предвид на създадена облигационна връзка
по предоставяне на въпросните парични средства. Отделно от всичко това,
ответника твърди, че двата автомобила са изцяло във владението на ищеца,
ключовете за тях са в него и ответницата по никакъв начин няма достъп до
автомобилите. Заявява, че оспорва предлаганото разпределение на реалното
им ползване. Сочи, че паричните средства за изграждането, обзавеждането и
оборудването на процесната сграда, са основно предоставени безвъзмездно
(дарени) на ответницата от нейните баба и чичо, а заемите са изплащани само
от ответницата, със средства от нейната работна заплата,, като в много по-
нисък размер е участвал и ищеца. Оспорва и твърденията на ищеца, че
единствено той се е грижил за семейството и всичко е закупувано само с
негови средства.
В съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца поддържа
исковете, така както са предявени, с направените уточнения.
Ответника в съдебно заседание, оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното :
Не се спори между страните, а и видно от представеното по делото
като доказателство Удостоверение за сключен граждански брак № ** година,
издадено от община Бургас, страните в процеса са бивши съпрузи.
Не се спори също така, а и се доказва от приложеното Решение № **
година, постановено по гр.д. № ** година по описа на **, че гражданския
брак между страните е бил прекратен с развод.
Няма спор, че с цитирания Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по наследство и приращение № ** година на районния съдия
при Районен съд Царево, че за собственици на дворно място с площ от **, са
били признати лицата П.И. А.а- притежаваща 4/6 идеални части от описания
имот, Ж.Р.Ж.- притежаващ 1/6 идеална част от описания имот и И.Р. А.-
притежаващ 1/6 идеална част от описания имот. Не се спори, че с цитирания
Нотариален акт за дарение № ** г. П.И. А.а дарила на ** Н. Ж. П. 1/3 идеална
част от собствените си 4/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор
** по КК на град Царево, който ПИ е с адрес: **, с площ ** **. Не се спори,
че след това дарение на идеална част, съсобствеността върху поземления имот
се разпределила между съсобствениците, както следва: за Н. Ж. П.- 2/9
идеални части, за П.И. А.а- 4/9 идеални части, за Ж.Р.Ж.- 1/6 идеална част и
за И.Р. А.- 1/6 идеална част. Не се спори, а е видно от приложения по делото
Нотариален акт за дарение № ** г. че П.И. А.а, Ж.Р.Ж. и И.Р. А., са учредили
в полза на Н. Ж. П. вещното право на строеж, по силата на което
приобретателят Н.П., да построи в южната част на поземления имот и да
стане собственик на процесната сградата. Няма спор, че със същия
нотариален акт № ** г. ответницата е била дарена и с 2/9 идеални части от
5
правото на собственост върху ПИ **. Няма спор също така, че сградата е
била завършена на етап “груб строеж” през 2014 г. (по време на брака между
страните)- видно от Акт, обр. 14, за приемане на конструкцията от 10.04.2014
г. Не се спори, че сградата е била въведена в експлоатация на след
прекратяване на брака между страните, съобразно Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № ** година, издадено от Община Царево.
Съгласно заключението на в.л. М. З., оценката за обектите като наемна
цена е както следва : първо ниво 71.86 кв.м. х 20 лв. = 1437 лв./месечно -второ
ниво 80.00 лв./ден х 30 дни = 2400 лв./месечно -трето ниво 140.00 лв./ден х 30
дни = 4200 лв./месечно Всичко : 8037 лв. Крайната пазарна оценка за
оценяваните обекти е както следва : първо ниво 71.86 кв.м. х 880 лв. = 63 200
лв. Второ ниво 70.00 кв.м. х 1480 лв. =103 600 лв. Трето ниво 70.00 кв.м. х
1480 лв. =103 600 лв. Всичко : 270 400 лв. Пазарната стойност на
процесиите автомобили е както следва: ** с рег. номер № ** - 20 000 лв. ** с
рег. номер № ** - 3 000 лв. Средната наемна цена за автомобил е за ** е рег.
номер № ** - 30 евро/ден, ** с рег. номер № **- 4 евро/ден.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. П. Й. се
установи, че същия е запознат, че страните притежават два автомобила - „**“
и „**“. Според същия свидетел, автомобила „**“ е на паркинг, като свидетеля
е виждал и двете страни да го управляват. Според същите показания, в
началото на март 2022 год. при посещение на имота, предмет на делото,
същия е установил, че ключалките са сменени и с ключовете на ищеца не е
възможно да се отключи къщата.
Според показанията на св. И.Р. А., той, неговия брат и неговата майка,
дарили на ответницата част от нашия имота, върху който е построена
процесната сграда, както и учредили в нейна полза ОПС. Според показанията
на същия свидетел, роднините на ответницата дарили на семейството голяма
част от средствата необходими за строеж на сградата.
При така установеното от фактическа страна, съдът, като взе предвид
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от лице с правен интерес от предявяването им,
срещу надлежен ответник, поради което е процесуално допустими.
По основателността на исковете:
По иска за делба на сграда с идентификатор **.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Царево, община Царево, област
Бургас, с адрес на сградата: **:
По делото няма спор между страните, че процесната сграда е изградена
върху поземлен имот, част от който е собственост на ответницата, и на ОПС
от П.И. А.а, Ж.Р.Ж. и И.Р. А., които са учредили в полза на ответницата
вещното право на строеж. Няма спор, че сградата е била завършена на етап
6
“груб строеж” през 2014 г. по време на брака между страните и е била
въведена в експлоатация през 2021 год.
Спорно в случая е, дали ищеца притежава правото на собственост
върху 1/2 идеална част от процесната сграда. Отговор на този въпрос е даден
в разясненията по т. 4 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г. в Решение № 216 от
15.10.2013 по гр. д. № 2925/2013 на ВКС, ТР № 1/ 2011 г. от 04.05.2012 г. на
ОСГК на ВКС, Решение № 86 от 11.08.2010 г. по гр.д. № 3576/ 2008 г. ВКС,
Решение №645 от 08.07.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1051/ 2008 г. ВКС и мн.
други. Съгласно цитираната трайна и безпротиворечива съдебна практика
сграда, която е построена по време на брака между две лица, въз основа на
безвъзмездно отстъпено право на строеж в полза на единия от съпрузите, или
върху земя отчасти лична собственост на единия съпруг, има характер на
СИО. В цитираните решения, върховната инстанция е приела, че ако по време
на брака, съпрузите са построили сграда върху чужд имот, на основание
право на строеж, отстъпено в полза на единия от тях чрез дарение или срещу
личен имот, построената по време на брака сграда придобива статут на
съпружеска имуществена общност, дори съпругът- титуляр на правото на
строеж да не е прехвърлил идеална част от него на другия съпруг. Безспорно,
залегналото в цитираните решения, важи в пълна степен и за настоящия
казус, в които ответницата, притежава идеална част от земята в съсобственост
с други лица, които са й учредили право на строеж. Ето защо съда приема, че
процесната сграда следва да бъде допусната до делба при равни квоти за
всяка една от страните- по ½ ид. част, тъй като същата е построената по време
на брака и е придобила статут на съпружеска имуществена общност, която
след развода между страните се е трансформирала в обикновена
съсобственост, в равни дялове.
По иска за делба на лек автомобил **, с peг. № ** и лек автомобил **,
с peг. № **.
По делото не се спори между страните, че въпросните МПС са
придобити по време на брака и следва да се допуснат до делба, при равни
квоти за всяка една от страните- по ½ ид. част, тъй като придобитите по време
на брака МПС са със статут на съпружеска имуществена общност, която след
развода между страните, се е трансформирала в обикновена съсобственост, в
равни дялове.
По иска с правно основание в чл. 344. ал. 2 от ГПК, предявен от ищеца:
Предпоставка за уважаване на иска с правно основание в чл. 344, ал. 2
от ГПК, е установяването на факта, че съсобственият имот не се ползва от
съделителя съобразно правата му. По делото категорично се установи от
показанията на разпитания свидетел М. П. Й., че към началото на март 2022
год. ключалките на вратите в имота са сменени и с ключовете на ищеца не е
възможно да се отключи къщата, т.е. процесната сграда се държи единствено
от ответницата, която не позволява достъп на ищеца до процесния имот.
Според съда, претендираното обезщетение от 300,00 лв. месечно е
7
справедливо и съответно на припадащата се на ищеца, част от месечната
пазарна наемна цена на процесната сграда. Размерът на месечния наем на
сградата, беше установен с приетата по делото експертиза- която дори сочи
размер на пазарния наем на сградата, значително по-висок от претендирания.
Ето защо, претенцията с правно основание в чл. 344. ал. 2 от ГПК,
предявена от ищцовата страна, следва да бъде уважена, до претендирания
размер от 300,00 лева.
По иска с правно основание в чл. 344. ал. 2 от ГПК, предявен от
ответника:
Според съда, това искане на ответника е неоснователно и недоказано.
По делото не се ангажираха никакви достоверни доказателства от ответната
страна, с които да се докаже по безспорен и категоричен начин, че
ответницата е била лишена от правото да ползва, което и да било от двете
процесни МПС и че те са били укрити от нея. Точно обратното- по делото не
се установи ищеца да ползва което и да било от процесните МПС, респ.
ответницата да е лишена от възможността да ги ползва. В този смисъл са
показанията на разпитания свидетел М. П. Й..
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 изр. 2 ГПК, когато се допуска
делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от
съделителите да ги държи. Предвид събраните по делото доказателства
относно МПС и с оглед твърдението на ищеца- необорено с доказателства от
ответника- че документите на л.а. **, с peг. № ** са у ответницата, както и
предвид направеното в тази насока искане от ищеца, съда счита, че следва да
бъде постановено, л.а. **, с peг. № **, до извършване на делбата да се ползва
от ответницата, а л.а. **, с peг. № ** да се ползва от ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, Царевският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следните недвижими
имоти и движими вещи:
1. Сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Царево, община Царево, област Бургас, одобрени със
Заповед ** година на Изпълнителния директор на АК, адрес на сградата: **;
застроена площ на сградата съгласно Скица на сграда № ** година, издадена
от СГКК Бургас от 70.00 /седемдесет/ кв.м., като съгласно Нотариален акт за
дарение на идеални части от недвижим имот и безвъзмездно учредяване на
вещно право на строеж върху недвижим имот № ** година на нотариус Д.Ч. -
нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под рег. № **, с район
на действие ** застроената площ на сградата е 72.00 /седемдесет и два/ кв.м.,
а разгънатата застроена площ на сградата е 211.86 /двеста и единадесет цяло
8
осемдесет и шест стотни/ кв.м., брой етажи: 3 /три/; при предназначение на
сградата: жилищна сграда - еднофамилна, състояща се съгласно одобрения
инвестиционен проект от: първи етаж /на кота +0.00/, състоящ се от: двоен
гараж, тоалетна, бойлерно и стълбище, втори етаж /на кота + 2.85/, състоящ се
от: дневна с кухня и трапезария, баня, спалня и тераса и трети етаж /на кота +
5.70/, състоящ се от: две спални, две бани и общ балкон, ведно със
съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в
южната част на което е построена съгласно виза за проучване и проектиране
от 28.11.2012 година, издадена от гл. архитект на община Царево към Скица
№ ** година, издадена от СГКК град Бургас и съгласно одобрения на
26.02.2013 година от главния архитект на община Царево технически
инвестиционен проект, част Архитектурна описаната по-горе сграда, а
именно: поземлен имот с идентификатор ** по КККР на град Царево, община
Царево, област Бургас, одобрени със Заповед ** година на Изпълнителния
директор на АК, адрес на поземления имот: **, площ на имота: **, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план: **, при съседи на
поземления имот: ПИ с идентификатори: **;
2. Лек автомобил - марка /модел/ **, с peг. № **, номер на двигателя
**, идентификационен номер **.
3. Лек автомобил - марка /модел/ **, с peг. № **, номер на двигателя
**, идентификационен номер ****.
ПРИ КВОТИ:
За Г. П. П., ЕГН: **********- ½ идеална част от недвижимия имот и от
двете МПС,
За Н. Ж. П., ЕГН: **********- ½ идеална част от недвижимия имот и
от двете МПС,
ОСЪЖДА Н. Ж. П., ЕГН: **********, да заплаща на Г. П. П., ЕГН:
**********, сумата от 300,00 лева месечно, представляваща дължима сума,
срещу ползването на общия недвижим имот, считано от 03.12.2021 г. до
окончателното извършване на делбата.
ДО окончателното извършване на делбата, л.а. **, с peг. № **, да се
ползва от Н. Ж. П., ЕГН: **********
ДО окончателното извършване на делбата, л.а. **, с peг. № ** да се
ползва от Г. П. П., ЕГН: **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд-
Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
10