РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Карлово, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100294 по описа за 2022 година
Производството е по субективно съединени искове с правно
основание чл.150 от СК, предявени от непълнолетните 1/ Д. П. Б., ЕГН:
********** и 2/ И. П. Б., ЕГН: **********, действащи лично и със съгласието
си на своята майка и законен представител Н. И. Б., ЕГН: **********, всички
от с. Б., обл. П., ул. „*-та“ №*, представлявани от адв. С. Ш. против П. Д. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., обл. П., ул. „П.“ №***.
В исковата молба се твърди, че Н. И. Б. и ответникът П. Д. Б. били
съпрузи до 2020 г., когато с влязло в законна сила на 04.06.2021 г. решение №
260097/16.05.2021 г., постановено по гр. дело № 1589/2020 г. по описа на К. р.
с., прекратили брака си. При прекратяване на брака родителските права по
отношение на децата им Д. П. Б. и И. П. Б. били присъдени на майката, а
бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лева за
детето Д. П. Б. и 170 лева за И. П. Б.. Месечната издръжка за дъщерите си
ответникът заплащал редовно, но извън това свое задължение не предоставял
никакви други средства за тях.
Твърди се, че децата били във възраст, в която се нуждаят от много
други неща, които получават техните връстници. Д. била на **години,
1
ученичка в **-ти клас в СУ „Х. П.“ - гр. К. и за нея се правели значителни
разходи, свързани със закупуване на учебни помагала, храна, пътуване до
учебното и заведение, дрехи и всичко необходимо за нормалното й
съществуване. Наред с това, съществуващата пандемия и повишаването на
цените правело почти непосилно тя да бъде издържана от майка си, тъй като
предоставяните от баща й средства били крайно недостатъчни. Детето било в
пубертетна възраст и се нуждаело от хубави дрехи и вещи, за да не се
отличава от нейните съученици и приятели и да се чувства комфортно.
Разходите за това били значителни и в тежест на майката, която се стараела
да се справя, въпреки трудностите и с помощта на свои близки. Всичко
изложено се отнасяло и за другото дете – И. Б., която била ученичка също в
СУ „Х. П.“ - гр. К.. С оглед повишените разходи по отглеждане на двете деца
и увеличението на МРЗ, вследствие на което и минималната месечна
издръжка била увеличена до размер от 177,50 лева, то и ответникът следвало
да заплаща издръжка в по-висок размер. Ето защо бил налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Ищците молят съда да постанови решение, с което да измени
размера на присъдената с Решение № 260097/16.05.2021 г., постановено по гр.
дело № 1589/2020 г. по описа на PC К. издръжка, която ответникът следва да
заплаща на децата си Д. П. Б. и И. П. Б., като я УВЕЛИЧИ от 180.00 лева на
230.00 лева за Д. П. Б., ЕГН: ********** и от 170.00 лева на 220.00 лева за И.
П. Б., ЕГН: **********, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.03.2022 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
Претендират се направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез особения
представител адв. А. Ц., оспорва иска по размер. Посочва за безспорен
фактът, че ответникът П. Д. Б. е баща на децата Д. П. Б. и И. П. Б.. Безспорно
било също, че бракът между П. Д. Б. и майката на децата Н. И. Б. е прекратен
с решение №260097/16.05.2021г., постановено по гр.дело №1589/2020г. по
описа на Р. с. К., влязло в законна сила на 04.06.2021г. Предвид твърдяното в
исковата молба, безспорно било и обстоятелството, че ответникът редовно
заплаща присъдената издръжка.
2
Не оспорва, че страните са родители на двете деца, които
понастоящем са непълнолетни, че родителските права са предоставени на
майката, а бащата е осъден да заплаща на всяко от тях посочената в исковата
молба месечна издръжка.
Твърди, че в исковата молба обаче не било посочено изменения
обстоятелства от такова естество, които да налагат промяна на присъдената
издръжка. Исковата молба за издръжка била подадена в срок по-малък от
една година от определяне размера на издръжката с решение
№260097/16.05.2021г., постановено по гр.дело №1589/2020г. по описа на Р. с.
- К.. За този кратък период не можело да се промени икономическата
обстановка до такава степен, че да обоснове исканото увеличение на
присъдената издръжка. В исковата молба, процесуалният представител на
ищците се позовавал на пандемичната обстановка, но определената с
посоченото по-горе решение издръжка е присъдена по време на пандемичната
обстановка, поради което същата била взета под внимание при определяне
размера й. Също така, представеният документ за ортодонтско лечение на
детето Д. П. Б. бил за период през 2020 година, когато страните все още били
в брак и предвид този факт, сумата за лечението била заплатена от двамата
родители, или била взета под внимание при определяне на издръжката по
посоченото по-горе дело.
От представените писмени доказателства – касови бележки за
закупени дрехи на децата, също не можело да се направи обоснован извод, че
са закупувани дрехи на децата, учебни помагала и прочее, както и липсвали
доказателства за размера на пътните разходи на децата до училището и
обратно. От представените касови бележки било видно, че са закупувани
дамски чанти, дамско бельо, дамски панталони, както и дамска блуза. От
други две касови бележки било видно, че за плащания към „Т. Б.“ ЕАД, две
от касовите бележки се повтарят – за сумата от 137.10 лева, която била
употребена за аксесоари и дамски обувки и за 17.99 лева, която била за
дамска блуза. Представена била и касова бележка за 350 лева, от която не
ставало ясно какво е закупено.
Особеният представител твърди, че съгласно трайната съдебна
практика, нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят
съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат под
3
внимание тяхната възраст, образование, здравословно състояние и други
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. В настоящия
случай не се твърдели променени обстоятелства, а и не се доказвали от
представените писмени доказателства такива промени, които да обосновават
исканото увеличение не претендираната издръжка за двете деца.
От друга страна, не се твърдяло доходите на бащата да са увеличени.
От страна на майката също не били представени доказателства за доходи.
Предвид гореизложеното, както и с оглед представените
доказателства, ответната страна счита, че не са налице основания за
увеличаване размера на издръжката за детето Д. П. Б. от 180 лева на 230 лева,
поради което този иск бил неоснователен. По отношение издръжката на
детето И. П. Б., счита, че също не са налице основанията, предвидени в закона
за увеличаване на издръжката. Предвид обаче обстоятелството, че издръжката
е свързана с минималната работна заплата, то било налице основание
издръжката за детето И. П. Б. да бъде увеличена до минималната издръжка от
177.50 лева.
С оглед изложеното ответната страна моли, искът за увеличение на
издръжката на детето Д. П. Б. да бъде отхвърлен изцяло, а този за издръжка на
детето И. П. Б. да се уважи до размера на законовия минимум – 177.50 лева.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представените удостоверения за
раждане, че Н. И. Б. и П. Д. Б. са родители на непълнолетните деца Д. П. Б. и
И. П. Б..
Безспорно е също така и се установява от приложеното в препис
Решение № 260097/16.05.2021 г., влязло в законна сила на 04.06.2021 г.,
постановено по гр. дело № 1589/2020 г. по описа на PC К., че бракът между
родителите е бил прекратен. Упражняването на родителските права е
предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с
децата и е осъден да им заплаща месечна издръжка от 180 лева за детето Д. П.
Б. и 170.00 лева за детето И. П. Б..
От представените служебни бележки от СУ „Х. П.“ – гр. К. се
установява, че през учебната 2021/2022 г. двете деца са записани като
4
ученици в дневна форма на обучение.
С исковата молба са представени касови бонове за закупени дрехи и
за платена такса за лечение при ортодонт на Д. Б.. Съдът споделя доводите на
особения представител, че няма как от платежните документи да се прецени
дали тези дрехи са били предназначени за двете деца, поради което не се
кредитират от съда като годни писмени доказателства.
По отношение на плащането за ортодонтско лечение на Д. Б., следва
да се отчете, че същото е от 2020 г., т. е. преди прекратяване на брака между
родителите, поради което това писмено доказателство се явява неотносимо
към настоящото дело.
От свидетелските показания на Ц. М. И. се установява, че е в
приятелски отношения с Н. И. Б.. Известно й е, че ответникът е неин бивш
съпруг, когото свидетелката не познавала толкова добре. Имали две
непълнолетни деца, за които след развода се грижела майката. Преди да
прекратят брака си, Н. Б. и П. Б. били заедно в А., където работели.
Впоследствие и двамата се върнали в Б., като 2-3 месеца Н. Б. работела в
частна фирма. След това известно време била на борсата, а от края на м. юни
2022 г. работела на минимална заплата в Пощата в гр. К.. В момента тя и
децата живеели в дома на нейните родители в село Б., а ответникът се
установил в гр. Б. и имал друго семейство. Свидетелката контактувала
ежедневно с Н. Б. и от нея знаела, че изпитва финансови затруднения.
Неколкократно й давала пари назаем – по 100 лева, по 400 лева, които й
трябвали за да купи дрехи или други вещи, необходими на децата. Бащата
плащал редовно присъдената издръжка, но тя била минимална и не стигала за
покриване на разходите по отглеждане на двете му дъщери. Освен с тези
средства, той по никакъв друг начин не участвал в грижите за тях,
включително и финансово. Дори през пролетта на 2022 г. им взел мобилните
телефони, което много ги разстроило. Наложило се свидетелката да даде пари
назаем на Н. Б., за да им купи нови. Всички разходи свързани с децата се
поемали от нея – за дрехи, за учебници, за учебни пособия, за транспорт и т.
н. Дори, когато децата посещавали баща си в гр. Б., майка им давала джобни,
защото ответникът отказвал. Н. Б. плащала също така уроци по математика
или български език за Д., които стрували 20 лева на посещение, веднъж
седмично. Плащала също и тренировки по бокс, на които детето ходело преди
5
време. Всеки ден децата пътували от с. Б. до училището в гр. К. и обратно.
Сутрин ги карала майка им, а на обед се придвижвали с училищния автобус
до гр. Б., откъдето ги вземал дядо им. Освен тези разходи, Н. Б. плащала и
немалки битови сметки – за парно, за ел. енергия – около 150 лева на месец.
Закупени били и 15 куб. м. дърва, които осигурил баща й. Ответникът дълги
години работил в А., като на свидетелката не е известно с какво се занимава в
момента.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя
– чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК
се иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е
единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е
определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в
обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от
СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на
съда са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са бащата П. Д. Б. и непълнолетните му дъщери Д.
П. Б. и И. П. Б., действащи лично и чрез своята майка Н. И. Б.. По делото е
безспорно, че родителските права са предоставени на майката и, че към
момента на завеждане на делото бащата е бил осъден да им заплаща издръжка
– съответно 180 лева и 170 лева месечно.
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към
настоящия момент е в размер на 172.50 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК
вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 37/24.03.2022 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на
6
чл.142 ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което дължи издръжка.
От определяне на предходния размер на издръжката е изминала една
година и половина (обстоятелство, което съдът отчита по реда на чл.235, ал.3
ГПК), през който период от време неминуемо са настъпили изменения в
нуждите на децата, както с оглед на възрастта им, така и с оглед на
икономическата и здравната обстановка в страната. Нараснали са нуждите им
от храна, облекло, медицинско обслужване и други текущи разходи.
Поскъпването на живота в страната и непрекъснатото увеличение на цените
на стоките от първа необходимост, а така също и на цените на услугите – от
всякакъв характер, дори и медицинските, обуславя необходимостта от повече
средства за закупуване на храна, облекло, осигуряване на отопление,
осветление и пр. Тези изменения в социално-икономическия живот са
особено интензивни през последните две години поради инфлационните
процеси вследствие световната пандемия от Ковид-19 и понастоящем
подсилено от военните действия в У.. Налице е трайно съществено изменение
на нуждите на издържаните, което е достатъчно основание за
изменение/увеличение/ размера на дължимата месечна издръжка.
В месечния разход задължително участват средства за покриване на
базови нужди – храна, облекло, консумативи, транспорт, за здравна
профилактика и културни мероприятия, които поради обичайния си характер
се предполагат без да се доказват.
Както вече се посочи, размерът на издръжката по чл.143, ал.2 СК е
функция от потребностите на децата и възможностите на родителите.
Установи се, че майката работи м. юни в Пощата в гр. К. на
минимална заплата.
Относно възможностите на бащата да осигурява издръжка в размер
надхвърлящ нормативния минимум, съдът преценява всички релевантни
факти и обстоятелства за неговите доходи, упражнявана дейност и имотно
състояние. В производството не се събраха доказателства за получавани от
ответника месечни доходи. Установи се единствено, че продължително време
е пребивавал в А., където може да се допусне, че е реализирал доходи,
надвишаващи средните за Б.. Няма доказателства същият да е с намалена
работоспособност, поради което съдът приема, че ответникът е в
7
трудоспособна възраст и има възможност да престира труда си, срещу което
да получава доход. Въпреки липсата на доказателства в тази насока, законът е
категоричен – родителите дължат издръжка на децата си независимо дали са
работоспособни и независимо от имущественото си състояние /чл.143 ал.2 от
СК/. Ето защо, при липса на доказателства за работоспособността на родителя
дължащ издръжка и за неговото имотно състояние, при преценката на размера
на дължимата издръжка, водещ става критерият по чл.142 ал.1 от СК –
нуждата на децата.
В контекста на изложеното дотук, настоящият съдебен състав
приема, че ответникът може да реализира поне средните доходи за страната и
плащането на претендираната с исковата молба издръжка за всяко от двете
деца няма да му създаде особени затруднения. Съдът намира иска за изцяло
основателен и определената Решение № 260097/16.05.2021 г., постановено по
гр. дело № 1589/2020 г. по описа на PC К. месечна издръжка, следва да се
увеличи от 180.00 лева на 230.00 лева за Д. П. Б. и от 170.00 лева на 220.00
лева И. П. Б., считано от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2022 г.,
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Ищците са претендирали разноски по делото и съдът на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК следва да им присъди такива – 300.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК
ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху увеличения
размер на издръжката – 20.00 лева за Д. П. Б. (4% върху платежите за десет
месеца – от м. март 2022 г. до м. декември 2022 г., включително, когато
детето навършва пълнолетие) и 72.00 лева за И. П. Б. (4 % върху 36-
месечните платежи).
По делото е назначен особен представител на разноски на съда, като
за определеното възнаграждение в полза на адвокат А. Ц. следва да се издаде
разходен касов ордер за 300.00 лева. Общата сума, която ответникът следва
да плати по сметка на РС К. е в размер на 382.00 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
8
на страните.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от П. Д.
Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., обл. П., ул. „П.“ №***месечна
издръжка, определена с Решение № 260097/16.05.2021 г., постановено по гр.
дело № 1589/2020 г. по описа на PC К., която ответникът следва да заплаща на
непълнолетното дете Д. П. Б., ЕГН: **********, действаща лично и чрез
своята майка и законен представител Н. И. Б., ЕГН: **********, от с. Б., обл.
П., ул. „*-та“ №*, като я УВЕЛИЧАВА от 180.00 лева на 230.00 лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2022 г., до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от П. Д.
Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., обл. П., ул. „П.“ №*** месечна
издръжка, определена с Решение № 260097/16.05.2021 г., постановено по гр.
дело № 1589/2020 г. по описа на PC К., която ответникът следва да заплаща на
непълнолетното дете И. П. Б., ЕГН: **********, действаща лично и чрез
своята майка и законен представител Н. И. Б., ЕГН: **********, от с. Б., обл.
П., ул. „*-та“ №*, като я УВЕЛИЧАВА от 170.00 лева на 220.00 лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2022 г., до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА П. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., обл.
П., ул. „П.“ №***да заплати на Д. П. Б., ЕГН: ********** и И. П. Б., ЕГН:
**********, действащи лично и със съгласието си на своята майка и законен
представител Н. И. Б., ЕГН: **********, всички от с. Б., обл. П., ул. „*-та“
№*, сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., обл.
П., ул. „П.“ №***, да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт, сумата от 382.00 лв. (триста осемдесет и два
лева), представляваща държавна такса върху увеличения размер на
9
присъдената издръжка и възнаграждение на особен представител.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. А. Ц. РКО за сумата от 300.00 лв. (триста
лева).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10