О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 6918 21.06.2019 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание на 21.06.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 20138/2018 г. по
описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Аксел
– 6” ЕООД, ЕИК ********* против „Сторм Грийн Енерджи” АД, ЕИК *********, за установяване дължимостта на главни и акцесорни вземания, за които е
образувано производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11055/2018 г. на ПРС, II
бр.с.
Констатирани са нередовности
на исковата молба, като с две разпореждания са
дадени конкретни указания за отстраняването им, с посочени последици при
неизпълнение.
От твърденията в постъпилите уточнителни
молби, съдът приема, че искът е
недопустим.
Претендира се главница като възнаграждение за
извършена доставка и монтаж на оборудване в обекти на ответника, за което са
издадени фактури № 202/22.07.2013 г. и № 209/22.07.2013 г. По този начин
вземането е присъдено с издадената заповед по чл. 410 ГПК.
В исковия процес за
първи път се въвежда твърдението, че това възнаграждение всъщност е дължимо
въз основа на сключен договор за извършване на СМР – доставка и монтаж на
оборудване от 02.04.2013 г., ведно с последващ анекс от 22.04.2013 г.
Изложеното обуславя недопустимост на претенцията,
поради съществено разминаване в основанието й, с това, посочено в заповедта за
изпълнение.
За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е
необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за
които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се
установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и
за които е издадена заповед за изпълнение.
С решението по
установителния иск по чл. 422 ГПК, съдът следва да се произнесе за
съществуването или несъществуването на право, за което е издадена заповедта за
изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от
значение за възникването и съществуване
на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен
установителен иск е недопустимо
кредиторът - ищец да променя материалноправната му характеристика. Той не би могъл да въведе и добави други,
различни и допълнителни
правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение.
В този смисъл е налице и нова съдебна практика - Решение №
123/30.11.2017 г. по т.д. № 1627/2015 г. на ВКС, II т.о., в която се приема, че
добавянето на споразумение към първоначално посочения договор, на
който ищецът основава претенциите си и, който не е бил заявен в заповедното
производство и издадената заповед, води до недопустимост
на иска по чл. 422 ГПК.
В случая,
индивидуализацията на налично правоотношение се извършва едва с уточнение на
ИМ, като се въвежда и конкретизира основанието на претенцията – договор и анекс
към него. Издадените фактури не са основание на вземането, т.к. касаят само
размера на търсената сума, а той е само един елемент от ФС на претенцията.
Фактурите са свързани с договора и са издадени въз основа на него, но
съгласието за плащане на определена работа се съдържа в последния. Именно постигнатите
уговорки между страните относно предмет, срок, цена, падеж, пр., т.е.
индивидуализиращите белези на правоотношението, биха подлежали на изследване
при евентуално разглеждане на иска по същество. Силата на пресъдено
нещо би била създадена във връзка и спрямо договора и анекса, а не относно
фактурите. Следователно, в исковия процес за
първи път се изяснява и посочва правопораждащият факт на вземането, което
според настоящия състав е недопустимо, т.к. води до разминаване със заповедното производство.
Посочването на
друго, ново обстоятелство, неописано
в заявлението, за което е издадена заповедта /съставляваща изпълнително
основание по см. на чл. 404, т. 1, предл. 4 ГПК/, обуславя недопустимостта на
установителния иск по чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 422,
ал. 1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване на вземане по реда,
предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно
производство, с оглед естеството на тази защита. В заявлението и заповедта
договорът и анексът не са посочени. С уточнителната
молба не се мотивира интерес,
въпреки указанията в разпореждането.
За необходимостта от пълен
идентитет на вземанията в настоящото и заповедното
производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на
ВКС; Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС, Определение
от 26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. №
1331/2015 г. ПОС и др.
Отделно и в същата насока
– трайна и непротиворечива съд. практика - Решение по
т.д. № 1627/2015г. на II т.о.; Решение по гр.д. № 7541/2013 г., ІV г.о.; Решение
№ 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от
11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от
24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др.
Предвид горното,
съответствие между заповедното и настоящото производство не е налице – има съществено
разминаване между основанието на
претенцията в двете производства.
На основание чл. 130 ГПК, исковата молба следва да
бъде върната, а производството - прекратено.
Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, издадената заповед за изпълнение ще
бъде обезсилена.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. № 78355/18.12.2018 г., подадена от „Аксел – 6” ЕООД,
ЕИК ********* против „Сторм Грийн Енерджи”
АД, ЕИК *********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 20138 по описа за
2018 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6312/09.07.2018
г. по ч.гр.д. № 11055/2018 г. на ПРС, II бр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи
само на ищеца, чрез пълномощника адв. И. на съд.
адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
мп