Определение по дело №4113/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261132
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Снежина Колева Георгиева
Дело: 20201100604113
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

  ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                            гр.София, 17.12.2020год.

 

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти въззивен състав в  закрито съдебно заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖИНА КОЛЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                              МЛ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ТАЧЕВА

 

   разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА  ВНЧД № 4113  по описа за 2020 година и за

   да  се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 НПК.

Образувано е по жалба на М.С.Й. чрез повереника й адв. Е.Д.– ВтАК  срещу определение от  07.10.2020г.  по чнд № 11757/2020г., по описа на СРС, н.о., 22 състав, с което е потвърдено постановление на СРП за прекратяване на наказателно производство от 12.08.2020г. на СРП  по ДП № 11365/19г., пр. пр. 45900/19г. на СРП.

 Искането е за отмяна на постановлението и връщане на делото на СРП със съответни указания, като  възраженията са за ограничаване правата на пострадалото лице и приетото отсъствие  на  причинени  увреждания на пострадалата от естество, обуславящо воденото досъдебно производство за престъпление от общ характер.

Възражения срещу жалбата  не са предявени .

Въззивният съд  след преценка на данните по делото, намери че жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна .

Прекратяването на  досъдебното  производство по делото е резултат от проведено разследване,  след което  СРП е приела, че  М.С. е пострадала при ПТП с лек автомобил м. Митсубиши Грандс с рег. № ******, управляван от Д.В.-Г.в гр. София на  21.07.18г. , при което й  е  причинена лека  телесна повреда, изразяваща се във  временно разстройство на здравето, неопасно за живота, която не осъществява състава  на  разследваното престъпление.

Изводите на СРП, които се оспорват и пред настоящия състав,  относно характера и естеството на получените от пострадалата увреждания, са правилни  .

Съществено значение за решаването на делото имат назначените СМЕ и  Допълнителна СМЕ,  изводите по които са пълни, ясни и не възникват съмнения за правилността им.  Изводите и на двете корелират, а доколкото ДСМЕ е резултат на обективно изследване на допълнително представени от  С. медицински документи, допълнително включване на още едно вещо лице – специалист по образна диагностика  и личен преглед на пострадалата, то с основание ДСМЕ /посочена в постановлението като КСМЕ/ са кредитирани в тяхната цялост .

Не съществува твърдяната от защита неточност и нееднозначност на заключението на вещите лица. Последните са направили обстоен и пълен анализ на всички данни, касаещи здравословното състояние на пострадалото лице и с  присъщата им професионална компетентност  са конкретизирали получените при ПТП  телесни увреждания.  Видимо е, че експертите  детайлно са разгледали  данните от първоначалните прегледи и образни изследвания на С. и са анализирали от медицинска гледна точка, включително и времево спрямо инцидента, данните от впоследствие съставяната медицинска документация по повод посещенията при лекар и лечението на пострадалата спрямо всяка поставяна диагноза.  Прилагайки този подход  е отречено  при ПТП да са получени – постравматичен периатрит  на ляво рамо и травматично на  увреждане на н.улнарис двустранно  и е прието,  че тези диагнози  кореспондират  с дегенеративни промени на гръбначния стълб  и хронично натоварване на горни крайници. Аналогичино,  липсата на образни данни за травма на шията  на 21.07.18 и   отсъствието на оплаквания при прегледа на  същата дата,  съпоставено с по – късното - от 04.01.19г.  ЯМР – изследване,   са  фактите,  обосновали  отказа    ДСМЕ да възприеме  като увреждане от ПТП –то  вписаната  по – късно диагноза  - шийно – брахиален синдром, като становището на вещите  лица е, че  субективните оплаквания на пострадалата са от дегенеративни промени в структурите на гръбнака  в областта на шията  и  изкривяването му в гръдния отдел.  Посочено е от вещите лица,  че тези промени  е възможно да не са били  клинично изявени преди травмата или да са били дискретно проявени,  но в резултат на травмата са получили клинична изява,  а дегенеративните промени удължават оздравителния процес .  

Възражението на повереника срещу ДСМЕ с аргумент , че не са оценени обстоятелствата, че преди ПТП М.С.Й. не е имала симптоми, не е имала оплаквания относно функционирането на опорно двигателния апарат, а  след ПТП се е наложило двукратно хоспитализиране и дълъг възстановителен процес, не внасят  съмнения в изготвеното заключение и това е така, т.к. вещите лица са отговорили и какви са причините за продължителните оплаквания и  болево страдание, като са акцентирали, че последното не променя медико- биологичния характер на травматичното увреждане, тъй като не продължителността и метода на лечение определят критериите по които травмата се отнася към определен медико-биологичен признак, а естеството на травматичното увреждане.     

С оглед посоченото, настоящата инстанция намира, че експертиза  е пълна, ясна  и не съществуват съмнения в правилността й, поради което отсъстват  основания за  извод за  необходимост от повторна СМЕ,  както се поддържа в жалбата. Не са игнорирани представени от пострадалата  доказателства,  като  е направен подробен  анализ, вкл. на всяка от вписаните диагнози,  като следва да се отбележи  и че  голяма част от отговорите  в ДСМЕ са по формулирани от страната въпроси.  Възражението сторено пред първия съд, на което не е даден отговор, че не е направена дължимата оценка на  СМУ от съдебен лекар Гайдарски,  е също неоснователно,    т.к. различието на изводите по ДСМЕ и по СМУ е резултат именно от разликата в подхода и инструментариума,  с който разполагат  съответните специалисти: вещите лица – всички материали по делото, образни изследвания, разширен експертен състав с включени лекари с различни специалности  и от друга страна  е налице едноличната преценка на съдебен медик на отразените  в съставяната медицинска документация диагнози.   

Доводите за допуснато нарушение на правата на пострадалата, изразяващо се в отсъствието на  възможност да предяви възраженията си срещу ДСМЕ,  с оглед това, че от една и съща дата са постановленията, с които е уважено искането за препис от ДСМЕ    и    постановлението за  прекратяване на ДП, като страната не е могла реално да се запознае, консултира  и да  предяви възражения във връзка с тази експертиза, са неоснователни .

На първо място  с изводите по ДСМЕ,  повереник на страната се е запознал при предявяване на разследването на 07.07.20г.  и е имало възможност да се направят съответните извлечения.

  Действително ДСМЕ отразява приложени специални знания и за да се предявят възражения е било искането за снабдяване с препис от нея . Същото е било уважено и в срока по обжалване на постановлението страната е могла да упражни правата си .

При тези съображения, като е базирал своите изводи на назначената ДСМЕ, която сочи на  причинена лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал.1 от НК,  изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, СРП, макар да не е изразено словно, практически е приела,  че не е осъществен състава на престъпление по чл. 343, ал.3 б. „а“ във вр. с ал.1 б. „б“ от НК във вр. с чл. 342, ал.1 от НК .

На следващо място,  приетото е от СРП,  че е налице лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК,  която съобразно чл. 161, ал.1 от НК се преследва по частен ред.  Този извод е  неправилен, т.к.  такава  констатация би била вярна при  умишлено нанесена  лека телесна повреда, а  разследването, както и всички данни по делото са били за причинено при пътно транспортно произшествие и по непредпазливост  увреждане.

В същото време НК  не  се предвижда състав на престъпление за причинена  по непредпазливост  лека телесна повреда, а само за  тежки и средни такива, съгл. чл. 133 НК, при което прекратяването на наказателното производство на основание чл. 243, ал.1 т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1 т.1 от НПК  и частност липса на  престъпление се явява правилно.

При тези съображения, постановлението на СРП, респ.  и  потвърждаващото го определение на СРС,  са правилни .  

С оглед горното и на осн. чл. 243, ал. 8 НПК, Софийски градски съд

 

ОПРЕДЕЛИ  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от  07.10.2020г.  по  чнд № 11757/2020г., по описа на СРС, н.о., 22 състав, с което е потвърдено постановление на СРП за прекратяване на наказателно производство.

   Определението  е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: