Р Е
Ш Е Н
И Е № 649
гр. Пловдив, 21.02.2020
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при
секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10773
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск по чл. 422 от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, чрез пълномощника си ******** Н. против М.В.М.,с ЕГН:**********
адрес: *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
2455,14 лв. главница, сумата от 256,99 лв. лихва за периода
04.07.2017-02.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
03.04.2019 до окончателното плащане. Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че ищеца е енергийно предприятие и единствен
лицензиран производител и преносител на топлинна енергия на територията на гр.
Пловдив. Доставяните услуги на потребителите се регулират от Обплинна енергия
за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответницата е собственик на имот в топлоснабдена сграда и поради това се
явява потребител на предоставяни от ищеца услуги, които следва да се заплащат
месечно до тридесет дни от изтичане на отчетния период, като при забава дължи
обезщетение. За сградата има сключен договор с топлинен счетоводител „Нелбо” ЕАД.
До сградата е доставена и на ответницата разпределена ТЕ за отопление,
битово-гореща вода и отдадена от сградната инсталация в стойностти съответно:
1227,04лв.; 803.41 лв. и 72.22 лв., като е начислен и ДДС от 409,18 лв.
Доставеното количество ТЕ се отчита от топлинния счетоводител в края на всеки
отоплителен сезон по показания на монтираните в имота топломери и водомер.
Заявява, че стойността на ТЕ се определя по наредба към ЗЕ. За събиране на
задължението за главница и лихва за забава е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК в ПРС, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило
възражение от ответницата.
В
предоставения срок за отговор не е постъпил такв от ответницата.
Препис
от исковата молба, ведно с приложенията й, са били редовно връчени на ответника
на 02.09.2019 г. с указание да подаде писмен
отговор в едномесечен срок. В определения срок такъв не е постъпил по делото.
Ответника е бил редовно призована за първото
съдебно заседание, но не се е явил и не е изразил становище. Не е направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
В съдебно заседание ищеца е направил искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК – за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице
предпоставките за това.
На
първо място, ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок
за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил
представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призована. Не е
направила искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
На
второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на
неприсъствено решение.
На
трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация
се съдържа в текста на съобщението до ответника на л. 30
от делото.
И
на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от
ищцовата страна доказателства, искът е вероятно основателен.
Ето
защо искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 243,97 лв. разноски по държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по настоящето производство, съобразно
представените доказателства и списък за разноски, както и разноски по
заповедното производство в размер от 94,24 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.М.,с ЕГН:**********
адрес: *** дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 сумата от 2455,14 лв. (две хиляди четиристотин петдесет и пет лева и четиринадесет ст.) главница,
сумата от 256,99 лв.(двеста петдесет и шест лева и деветдесет и девет ст.) лихва за периода 04.07.2017-02.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 03.04.2019 до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д.
5179/19 г. на ПРС.
ОСЪЖДА М.В.М.,с ЕГН:********** адрес: ***
да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 243,97 лв. (двеста четиридесет и три лева и деветдесет и седем ст. )
разноски по настоящето производство и сумата от 94,24
лв.(деветдесет и четири лева и двадесет и четири ст.) разноски по
производството по ч. г. д. 5179/19 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Същото
следва да се връчи на страните.
Ответникът
разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.
СЪДИЯ: / П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.