РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Тутракан, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на деветнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20213430100275 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).
1. Предявени са кумулативно обективно съединени установителни, с евентуално
обективно съединени осъдителни искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1
и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, чл. 79 от ЗЗД от страна на ищеца „АСВ”
ЕАД, представлявано от юрисконсулт И. Н. Н., за установяване на вземането на
ищеца, предмет на Заповед № 70/12.03.2021 г. за изпълнение на парично вземане въз
основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 117/2021 г. на Районен
съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в
качеството му на цесионер:
1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, по Договор за потребителски кредит № PLUS15562316 , сключен на
14.12.2017 г между БНП ППФ ЕАД и А. М. А. (кредитополучател), в размер на 4
763,90 лв.;
2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, в размер на 492,64 лв.;
3. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода:
21.11.2019 г. – 28.02.2021 г. (вкл.) - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, в размер на 505,90 лв.;
4. законната лихва върху главницата по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в Районен съд - гр. Силистра (01.03.2021 г.) до окончателното
изплащане на задължението.
1
5. в условията на евентуалност, да осъди ответника да заплати сумите по предмет
на вземанията по т. 1.1, 1.2 и 1.4, като по отношение на вземането по т. 1.3 се
претендира осъждането на ответника да мораторна лихва върху главницата по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода: 21.11.2019 г. – 08.06.2021 г. (вкл.) - датата
на подаването на исковата молба, в размер на 629,88 лв. (ако съдът приеме, че не
е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост).
6. Твърди се, че е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 08.01.2020 г., сключен между „БНП ППФ“
ЕАД и „АСВ” ЕАД, по силата на което вземането на „БНП ППФ” ЕАД,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS15562316 , сключен
на 14.12.2017 г, е прехвърлено на „АСВ” ЕАД. „БНП ППФ” ЕАД е
упълномощило „АСВ“ в качеството си на цесионер от свое име и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия.
7. „АСВ“ ЕАД е уведомила с писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-15562316 от
15.01.2020 г. и с изх. № УПИ-С-БНП/PLUS-15562316 от 17.02.2021 г. Писмата са
върнати в цялост, като неполучени.
8. Твърди се, че на 14.12.2017 г. между „БНП ППФ” ЕАД - заемодател и А. М. А. -
заемател е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS15562316 в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателят и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателят. С подписването
на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателят парична
сума в размер на 6000 лв. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит.
Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена
в поле „Общ размер на кредита", а именно: 6 000 лв.
9. Застрахователната премия била в размер на 1 612,80 лв. Предоставянето на
посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора
да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по
предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на
13 187,04 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в
размер на 5 364,24 лв. На основание сключения между страните договор
кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.12.2021 г., на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
2
274,73 лв., при първа погасителна вноска 20.01.2018 г., съгласно погасителен
план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска.
10. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.12.2021
г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора за кредит), но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят
не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо
в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до
длъжника е изпратено Уведомително писмо, с което е уведомен, че по
отношение на вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 17.01.2020 г. (получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост).
11. Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 21.11.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 505,90 лева, като за периода
13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
2. Ответникът А. М. А. е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като исковата
молба за нередовна и недопустима.
1. Оспорва се получаването на уведомления от кредитора и цесионера.
2. Твърди се, че била изпаднала в невъзможност да заплаща кредита по
здравословни причини.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на
ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
3. На 14.12.2017 г. между „БНП ППФ” ЕАД, в качеството му на кредитодател и
ответника, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски
3
кредит № PLUS15562316, съгласно който „БНП ППФ" ЕАД са се задължава да
предостави на кредит в размер на 6 000 лв. (л. 6).
4. На 19.08.2019 г. между „БНП ППФ” ЕАД, в качеството му на цедент и ищеца, в
качеството му на цесионер, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(л. 14). Процесните вземания са включени в обхвата на договора, на поз. № 112 от
Приложение № 1 към договора за цесия (л. 23). Ищцовото дружество е упълномощено
от цедента да уведоми длъжниците от името на последния за извършената цесия (л.
25).
5. От ищеца са изготвени уведомителни писма до ответника относно прехвърлянето на
вземанията, които обаче не са получени от адресата (л. 26 - 29).
6. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ) (л. 70), която е
установила размера на заплатените от ответника суми.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1. По допустимостта
7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на
правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.
2. По основателността – общи положения
8. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит, по който не се спори, че
кредитодателя е изпълнил задълженията си да предостави сумата по кредита.
9. По отношение на релевираната предсрочна изискуемост:
3. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
4. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, даденото в ТР № 4/2013 г. на
4
ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението
да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за
предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия.
Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната
изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който по същността си
е договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост
на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.
Не съществуват правно - логически аргументи, които да послужат като
основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на
потребителските кредити (заемите), отпускани от небанкови финансови
институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание
заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ и
по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от
задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и
на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на кредитополучателите по
договори, сключени с небанкови финансови институции, в по - неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити (Решение № 188
от 22.05.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 141/2019 г.).
5. Поради тази причина съдът намира, че последиците на предсрочната
изискуемост възникват в момента, в който тя е обявена на длъжника.
6. В Решение № 139 от 05.11.2014 г. по търг. д. № 57/2012 г. на ВКС, I. т. о. е
прието, че предсрочната изискуемост може да бъде обявена и с връчването на
исковата молба.
10. Изискуемост на вземанията по установителните искове
1. В конкретният случай се установява, че предсрочната изискуемост не е
съобщена надлежно на ответника преди завеждането на исковото производство,
поради което съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила с
връчването на исковата молба на ответника - 27.07.2021 г.
2. Независимо от това в. т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК
е прието, че е допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
5
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
3. Същата постановка следва да бъде приложена и в хипотезата на отпуснат
небанков кредит.
4. В тази връзка съдът намира, че на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК изискуемостта на
процесните вземания следва да бъде преценена към момента на приключването
на съдебните състезания (19.07.2022 г.), към който момент са падежирали всички
вноски по кредита (като изискуемостта на последната вноска е настъпила на
20.12.2021 г.).
11. Относно начислените от кредитодателя такси и застраховки
1. В исковата молба следва да бъде описан целият фактически състав, обуславящ
възникването на вземанията. В конкретният случай следва да бъдат посочени
всички обстоятелства, които определят непогасеният размер на вземанията, в
частност следва да бъдат конкретизирани всички начислени суми (главница,
възнаградителна лихва, такси, застраховки, неустойки и др.), както и
заплатените от ищеца суми. По този начин може да бъде установено дали са
възникнали действително всички вземания, с които кредиторът е приел за
погасени, като при липсата на определени вземания, те бъдат изключени от
калкулацията и с внесената от кредитополучателя суми се погасяват
действителните вземания съгласно правилата на чл. 76 от ЗЗД.
2. В конкретният случай от страна на ищеца е удържана застрахователна премия в
размер на 1 612 лв.
3. Съгласно т. 14 от указанията за попълване на В част III, т. 3 от Приложение № 2
към ЗПК „Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация на
потребителите на кредити” кредиторът следва да посочи вида на застраховката
и/или допълнителната услуга, когато за получаване на кредита при конкретно
предлагани условия се изисква задължителното им предоставяне. Кредиторът
задължително информира за наличието им. Ако разходите по тези услуги не са
известни на кредитора, те не се включват в годишния размер на разходите.
4. Размерът на застрахователната премия (която видно от самия договор за кредит е
била известна на кредитора) е не е посочена в т. 4 „Свързани с договора разходи”
в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация на
потребителите на кредити. Напротив в т. 3 е посочено, че за сключването на
кредита не се изисква сключването на застраховка, свързана с договора за
кредит.
5. На следващо място застраховката не е включена в процента на ГПР. Видно от
заключението на СИЕ ГПР при включването на застраховката е 60,14% (при
посочен в договора и европейския формуляр - 46,69 %). Доколкото размерът на
застраховката е бил известен на кредитодателя, той е следвало да бъде включен
в ГПР (вж. т. 11.3).
6
6. В тази връзка съдът приема, че клаузата, предвиждаща заплащането на
застрахователна премия е неравноправна на осн. чл. 146, ал. 2, т. 10 от ЗЗП, тъй
като налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора.
7. Не на последно място следва да се отбележи, че СИЕ не е установила с
категоричност изплащането на застрахователните премии на застрахователя,
като са налице и индиции, че същата полица е анулирана (л. 72).
8. В тази връзка начислената застрахователна премия следва да бъде изключена
при изчисляването на непогасения размер на вземанията (Вариант № 4 от СИЕ,
при която не са взети предвид начислените застрахователни премии).
12. Относно извършената цесия
13. Съдът приема, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия преди
завеждането на делото.
14. В съдебната практика е прието, че длъжникът се счита за надлежно уведомен за
извършената цесия и когато цедента извърши уведомяването в хода на процеса (В
този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.; С Решение № 3/16.04.2014 г., по т. дело №
1711/2013 г. на ВКС, I т. о.).
15. На цесионерът (ищец по делото) е предоставено правото да уведоми длъжниците по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия от името на цедента (Решение № 137 от
02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.). Поради тази причина следва да
се приеме, че с връчването на исковата молба и приложените към нея доказателства
ответникът е могъл да се запознае с упълномощителната клауза в договора за цесия и
изявлението на цедента за прехвърляне на вземането, материализирано в
представеното удостоверение.
16. В този смисъл съдът счита, че с получаването на исковата молба длъжникът следва да
се счита за уведомен за извършената цесия, от който момент същата има действие
спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и което обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
3. Заета сума
17. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит, въз основа на който
кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е
изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка. Следователно е
възникнало задължението на кредитополучателя по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне
сумата, съгласно отразения на стр. 1 от договора погасителен план.
18. По делото е настъпил падежа на всички погасителни вноски, с оглед на което
непогасената съдът приема, че за непогасена следва бъде приета частта от вземането,
7
посочено във Вариант № 4 от СИЕ - 3 195,78 лв.
19. В тази съдът намира, че установителният иск за връщане на заетата сума се явява
основателен до този размер.
4. Възнаградителна лихва
20. Възнаграждението по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се дължи на кредитодателя срещу
предоставената от него възможност кредитополучателя да ползва определена парична
сума за определен период от време.
21. По делото е настъпил падежа на всички погасителни вноски, с оглед на което
непогасената съдът приема, че за непогасена следва да бъде частта от вземането,
посочено във Вариант № 4 от СИЕ - 361,08 лв.
5. Обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
22. Неизплащането на уговорените погасителни вноски в срок е обусловило
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД.
23. Вещото лице е изчислило обезщетението за период, различен от този, посочен от
ищеца, което налага законната лихва за бъде изчислена от съда.
24. Ищецът е претендирал лихва за периода: 21.11.2019 г. – 28.02.2021 г. С оглед
установената от съда недължимост на вземането за заплатените застрахователни
премии кредитодателят е погасявал по - големи суми от изчисления от вещото лице
анюитет (239,66 лв.). В резултат на това са погасявани по - големи части от главницата
от предвидените в погасителния план вноски (вж. Приложение № 4 към СИЕ, колона
№ 5 „Погасителен план - Главница” и колона № 8 „Погасяване - главница” - л. 96).
Следователно съгл. правилото на чл. 76, от ЗЗД кредитополучателят всъщност е
погасявал авансово част от погасителните вноски и е изпаднал в забава по
погасяването на вноска № 28, дължима на 20.04.2020 г.
25. Доколкото за целия претендиран период на мораторната лихва предсрочна
изискуемост не е настъпила (тя е настъпила с връчването на исковата молба),
обезщетението за забава следва да бъде начислено върху главницата, инкорпорирана
във вноските по погасителния план, направен от вещото лице (вж. Приложение № 4
към СИЕ, колона № 5 „Погасителен план - Главница” - л. 96). За периода до 13.07.2020
г. не следва да се начислява мораторна лихва съгл. чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Размерът на
мораторната лихва е изчислен от съда както следва:
8
Погасителен план на кредита по
Пор. №Главница -Погас.Мор.
договор
вноскасалдоглавницалихва
ДатаАнюитетГлавница
2820.04.2020239,66127,52127,52 0,00
2920.05.2020239,66131,41258,94 0,00
02.06.2020 78,52180,420,00
3020.06.2020239,66135,42213,94 0,00
13.07.2020 129,8584,090,25
3120.07.2020239,66139,55269,40 2,32
3220.08.2020239,66143,81413,21 1,38
01.09.2020 323,9789,241,26
15.09.2020 225,3598,620,31
3320.09.2020239,66148,19373,54 0,31
23.09.2020 344,6428,902,59
3420.10.2020239,66152,71497,36 4,28
3520.11.2020239,66157,37654,73 5,46
3620.12.2020239,66162,17816,90 7,03
3720.01.2021239,66167,12984,02 8,47
3820.02.2021239,66172,221 156,24 2,89
28.02.2021
Общо 36,55
26. В тази връзка иска се явява основателен до сумата от 36,55 лв.
27. Законната лихва върху уважения размер на главницата (вж. Раздел III) следва да бъде
присъден от деня, следващ настъпването на предсрочната изискуемост - 28.07.2021 г.
(вж. т.10.1).
28. С оглед отхвърлянето на установителните искове, съдът следва да се произнесе и по
9
евентуално съединените осъдителни такива, но само за разликата между уважените
суми и претендираните такива. Евентуалните искове също следва да бъдат
отхвърлени, доколкото вземанията се явяват неоснователни за размерите над
горепосочените.
Разноски
29. Съобразно уважената част от исковете на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена част от разноските, направени по делото и в двете му фази
(заповедната и исковата), доколкото и двете касаят едно производство по арг. от чл.
422, ал. 1 от ГПК,
30. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:
7. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ
- 50 лв.;
8. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ - 100 лв.
31. В тази връзка съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена част от
общия размер на разноските (790,56 лв.), която част възлиза на 457,35 лв.
32. Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника А. М. А., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: ******************************, че съществува вземането
срещу него на ищеца „АСВ” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
****”, ж. к. „**** - ***”, ******************************, предмет на Заповед №
70/12.03.2021 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 117/2021 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника
е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер: равностойността на
заета сума (главница) по Договор за потребителски кредит № PLUS15562316, сключен на
14.12.2017 г., между „БНП ППФ” ЕАД и А. М. А. в размер на 3 195,78 лв. (три хиляди сто
деветдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки); възнаградителна лихва в размер на
361,08 лв. (триста шестдесет и един лева и осем стотинки); мораторна лихва върху
главницата за периода: 20.04.2020 г. – 28.02.2021 г. (вкл.), в размер на 36,55 лв. (тридесет и
шест лева и петдесет и пет стотинки); законната лихва върху главницата по чл. 33 от ЗПК,
във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на вземанията, предмет
10
на същата заповед, за за заплащане на равностойността на заета сума - за разликата
между уважения размер от 3 195,78 лв. и претендираният такъв от 4 763,90 лв.;
възнаградителна лихва - за разликата между уважения размер от 361,08 лв. и
претендираният такъв от 492,64 лв., мораторна лихва върху главницата за периода:
21.11.2019 г. – 19.04.2020 г. (вкл.), както и за разликата между уважения размер от 36,55 лв.
и претендираният такъв от 505,90 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за
присъждането на равностойността на заета сума - за разликата между уважения размер
от 3 195,78 лв. и претендираният такъв от 4 763,90 лв.; възнаградителна лихва - за
разликата между уважения размер от 361,08 лв. и претендираният такъв от 492,64 лв.,
мораторна лихва върху главницата за разликата между уважения размер от 36,55 лв. и
претендираният такъв от 629,88 лв.
ОСЪЖДА ответника А. М. А., с ЕГН **********, да заплати на „АСВ” ЕАД, с ЕИК
********* направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер
на 457,35 лв. (четиристотин петдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
11