Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 17.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор С. Александрова при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 123 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Р.К.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя К К, срещу Решение № 188 от 09.05.2022г., постановено по АНД №
385/2022г. по описа на Районен съд - гр.
Шумен. С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление
№ В-0047264 от 18.11.2020г. на Директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище ***
при Комисия за защита на потребителите, с което на „Р.К.“ ООД, с ЕИК *********,
за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на
основание чл.200 от ЗЗП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 300
/триста/ лева.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до
издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1
от НПК, във вр.с чл. 63в от ЗАНН. В тази връзка се твърди, че продаваните в
търговския обект парфюми се делят на три групи според концентрацията им, което
определя и цената им – парфюми със силна концентрация, със слаба концентрация и
серия „ноар“, поради което ценоразписът включвал само 3 вида парфюми, а не 63,
както е приел районният съд. Освен това, клиентът нямал достъп до витрината и
не се обслужвал сам. Опаковките на парфюмите били еднакви, а самите парфюми –
отделени по номера и при продажба продавач-консултантът предоставял тестер на
клиента, за да се запознае с аромата, който е избрал от предоставения каталог
под съответния номер, и едва след одобрението му се преминавало към продажба,
съобразно желаната от клиента концентрация. Ценоразписът на парфюмите бил
наличен по време на проверката, като бил поставен в непосредствена близост до
клиента, а не до продаваните продукти, тъй като обектът, в който се предлагали
парфюмите, бил с площ от 2 кв.м. и клиентът нямал физически достъп до
парфюмите. Въз основа на изложените аргументи се твърди, че не е налице
извършено от дружеството нарушение на чл.15, ал.1 от ЗЗП. Релевират се и доводи
за маловажност на санкционираната деятелност, като се сочи, че
първоинстанционният съд не е изложил аргументи защо счита, че цитираната
разпоредба не намира приложение в настоящия казус. По тези съображения е
отправено искане за отмяна на атакувания акт и за постановяване на ново решение
по съществото на спора, отменящо наказателното постановление. В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа доводите в
касационната жалба и искането за отмяна
на атакувания съдебен акт, както и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът в касационното производство – Директор
на РД-гр.Варна при КЗП – гр.София, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано писмено становище от процесуалния му представител –
старши юрисконсулт В.П., в което се
излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба и се отправя искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, съобразно
приложен списък по чл.80 от ГПК.
Представителят на Шуменската окръжна
прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за
неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218
и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна -
участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд,
което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл. 218 от АПК
свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на
решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство,
съдът намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения:
Предмет
на касационно оспорване е решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно
постановление № В-0047264 от
18.11.2020г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище *** при Комисия за защита на
потребителите, с което на „Р.К.“ ООД, с ЕИК *********, на основание чл.200 от
ЗЗП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 300 /триста/ лева, за
нарушение на чл.15, ал.1 от ЗЗП, а именно за това, че
при осъществяване на търговска дейност в обект – парфюмерия, находящ се в
гр.Шумен, бул.Славянски № 40, предлага за продажба на потребителите парфюми „Raphella“, различни аромати, в разфасовка от 50 мл
и почистващ спрей „L'atelier
perfume“, не е обявило на
видно място в непосредствена близост до стоките продажните цени на парфюми „Raphella“ – 63 вида, 50 мл всеки, като по този
начин е нарушило императивната разпоредба на чл.
15, ал.1 от ЗЗП. Нарушението било установено на 22.06.2020г. в гр.Шумен
от длъжностни лица от РД-гр.Варна при КЗП. За същото на 27.08.2020г. от Н.И.Н.–
инспектор от РД-гр.Варна при КЗП, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН бил
съставен АУАН К № 0047264. Актът бил връчен на управителя на дружеството на
20.10.2020г. При предявяване на АУАН и впоследствие в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН касаторът не направил възражения срещу акта. Въз основа на
съставения АУАН и събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства Директорът на РД-гр.Варна при КЗП в качеството си на упълномощено
длъжностно лице съгласно Заповед № 165/18.03.2020 г. на Председателя на КЗП,
издал процесното наказателно постановление.
Районният съд е установил фактическата
обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, водещи до неговата
отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел за безспорно
установено, че санкционираното с обжалваното НП деяние съставлява неизпълнение
на административно задължение по приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав, което е осъществено от привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Изложил е и аргументи, че
санкционираното деяние не съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН,
както и, че наложеното на касационния жалбоподател наказание, определено в
нормативно регламентираните граници и в минималния размер, предвиден в
санкционната разпоредба, е съобразено с тежестта на нарушението и обществената
опасност на неговия автор. Така мотивиран, съдът е потвърдил наказателното
постановление.
Шуменският административен съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд
– гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред
относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които
кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на
съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при
които е осъществено.
При реализираната проверка за съответствие
на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното
постановление. Обосновано въззивният съд е приел, че санкционираното деяние
съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения
административнонаказателен състав. Съгласно чл.
15, ал.1 от ЗЗП, всеки търговец предварително поставя на видно място
в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена, като неизпълнението
на посоченото административно задължение е въздигнато в административно
нарушение по чл. 200 от ЗЗП.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по
време на проверката, извършена от органите на КЗП, в търговския обект,
стопанисван от касационния жалбоподател, са били предлагани за продажба стоки -
парфюми, без да е била поставена информация за тяхната продажна цена. Този факт
се установява от показанията на служителите от РД – гр.Варна при КЗП Н.И.Й. и А.Г.Д.,
извършили проверката, които сочат, че в търговския обект била обявена
единствено цената на предлагания за продажба почистващ препарат, докато за
всички останали парфюми нямало посочена такава. Техните показания правилно са
кредитирани от въззивния съд, доколкото са последователни и непротиворечиви,
кореспондират с приобщените писмени доказателства и не е налице индиция за
предубеденост или заинтересованост на свидетелите. Направеният извод не се
опровергава от представената с въззивната жалба снимка, според която на щанда в
обекта има залепен ценоразпис на парфюмите, доколкото и двамата служители на
КЗП при разпита си като свидетели са заявили изрично, че по време на проверката
не е имало поставен такъв ценоразпис. В тази връзка обосновано районният съд не
е кредитирал тезата на наказаното дружество за липса на извършено нарушение
поради наличие на поставен ценоразпис на парфюмите, доколкото такива възражения
не са направени нито по време на проверката, документирана с констативен
протокол № К-2663462 от 22.06.2020г., осъществена в присъствие на служител на „Р.К.“ООД
– Я.Я.Н., нито при предявяване на АУАН, а едва с жалбата срещу наказателното
постановление, явяващо се индиция, че ценоразписът е поставен след извършване
на проверката, при която е установено нарушението.
С оглед на това и доколкото в случая
отговорността на касатора е ангажирана на плоскостта на
административнонаказателния състав по чл. 200 от ЗЗП,
обосновано въззивният съд е приел, че наказващият орган е издирил и приложил
относимите към казуса материално-правни разпоредби.
На следващо място, на касационния
жалбоподател е наложено предвиденото в санкционната разпоредба наказание –
имуществена санкция, като същото е определено в нормативно регламентираните
предели и в минималния размер, посочен в закона – 300 лева, при съобразяване на
обстоятелството, че се касае за първо нарушение от съответния вид. С оглед на
това правилно въззивният съд е счел, че същото е индивидуализирано при
съобразяване целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН,
както и при отчитане на тежестта на нарушението, на обществената опасност на
неговия автор и при съобразяване наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, в унисон с изискванията на чл. 27 от с.з. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че с ДВ бр.20/2022г., считано от
28.05.2022г. е изменен размерът на имуществената санкция, предвидена за
нарушение по чл.15 от ЗЗП, като понастоящем въпросното неизпълнение е наказуемо
със санкция в размер от 500 до 5000 лева (при размер от 300 до 3000 лева според
предходната редакция). Доколкото обаче новата нормативна редакция се явява
по-неблагоприятна за нарушителя, същата не намира приложение в случая по силата
на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Обосновано районният съд е отхвърлил и
тезата на касатора за маловажност на санкционираната деятелност, доколкото
санкционираното неизпълнение на административно задължение не се характеризира
с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, което
изключва приложимостта на чл. 28 от ЗАНН
(по арг. от чл. 93, т.9 от НК,
приложим съгласно чл. 11 от ЗАНН).
В тази връзка е без значение обстоятелството, че не е установено да са
настъпили вреди в резултат на извършване на нарушението, тъй като се касае за
нарушение на просто извършване, за съставомерността на което не се изисква
настъпването на някакви вредни последици. Обстоятелството, че всички парфюми се
предлагали на една цена, като имало само 3 разновидности на цената според
желаната от клиента концентрация също не обуславя по-ниска обществена опасност
на деянието, тъй като не променя факта, че не е имало информация за продажната
цена на всички парфюми, продавани в обекта, още повече, че това е основната стока,
предлагана в него.
С оглед всичко изложено, Шуменският
административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно
основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Предвид изхода на делото и факта, че в касационното
производство ответникът е представляван от процесуален представител –
юрисконсулт, който е депозирал писмено становище срещу касационната жалба, основателна
се явява и претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да
заплати в полза на КЗП-гр.София разноски съобразно представения списък по чл.80
от ГПК, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/
лева за процесуална защита в хода на производството пред касационната
инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 188/09.05.2022г. на
Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 385/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Р.К.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя К К, да заплати на Комисия за
защита на потребителите – гр.София деловодни разноски в размер на 120 (сто и
двадесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
17.10.2022г.