Решение по дело №1314/2019 на Районен съд - Разград

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      №496, 04.11.2019г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                    състав

На тридесет и първи октомври                           две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Даринка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1314 по описа за 2019г. на РРС

 

            Предявени са ОСИ по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.

            Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. Е.Н.И., че дължи на ищеца сумата от 639.52лв- неизплатена главница, сумата 36лв.-такса разходи, сумата 65.38лв. договорна лихва за периода 18.08.17г.-02.03.18г., сумата 81.34лв. лихва за забава от 18.08.17г. до подаване на заявлението в съда и сумата 366.10лв. неустойка. Претендира разноските и в двете производства. Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№443/19г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №884/06.03.19г. Съдът е дал указания по чл.415 ал.1 т.2 ГПК, като в указания срок ищецът е предявил иска си.

            Ищецът твърди, че ответницата е сключила договор за паричен заем № 2893594 с Изи Асет Мениджмънт АД за сумата от 750лв. Уговорената лихва за срока на договора е фиксирана 35% или 94.65лв., а ГПР-40.89%.При отказ страните са уговорили дневен лихвен процент от 0.10%. Общата дължима сума по договора е 844.05лв. разпределена на 17 равни двуседминчи вноски от по 49.65лв., с конкретно посочени падежи. Първата е с падеж 21.07.17г., а последната е с падеж 02.03.18г. Длъжникът е бил запознат с таксите начислявани от страна на  кредитора. При забава на длъжника в заплащането на погасителна вноска повече от 30 календарни дни, дължи заплащането на такса за разходи в размер на 9лв. за всеки 30 дни на просрочие, но не повече от 45лв. В договора длъжникът е поел задължение за предоставянето на обезпечение, а именно двама поръчители, отговарящи на определени от кредитора изисквания. При неизпълнение на това задължение длъжникът дължи неустойка в размер на 444.55лв., платима на 17 равни двуседмични вноски от по 26.15лв., платими на съответните падежи на вноските. Така месечната погасителната вноска  възлиза на 75.80лв., а общия сбор на дължимите вноски е в размер на 1288.60лв.

            Длъжникът е заплатил до момента 226.60лв., от които 78.45лв. неустойка,9лв. такса  разходи, 28.67лв. договорна лихва и 110.48лв главница.  Срокът на договора е изтекъл на 02.03.18г., поради което не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Кредиторът е начислил обезщетение за забава за периода от 18.08.17г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 81.34лв..

           На 16.11.10г. между ищеца и праводателя на ответника е сключен Рамков  договор за продажба и прехвърляне на вземания, а на 01.05.18г. е подписано Приложение №1 по силата на които вземането на цедента срещу ответницата е прехвърлено на ищеца. На ответницата е изпратено уведомление за извършената цесия /неполучено/. В условията на евентуалност твърди, че ответника е уведомен за цесия с връчването на екземпляр от исковата молба.

             Ищецът представя договор за паричен заем, рамков договор,уведомление за извършена цесия, договор за цесия, потвърждение за извършена цесия, приложение №1,пълномощно,уведомително писмо, обратна разписка,тарифа на кредитора.  Има искане за прилагане на ч.гр.д. и назначаване на ССЕ.

             Ответницата Е. Н. И. е получила лично исковата молба и доказателствата, но не е отговорила. Редовно призована е за с.з., не се явява.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             Видно от приложеното ч.гр.д. №443/2019 г. по описа на РРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

              Ответницата е сключила договор за паричен заем № 2893594 с Изи Асет Мениджмънт АД за сумата от 750лв. Уговорената лихва за срока на договора е фиксирана 35% или 94.65лв., а ГПР-40.89%. При отказ страните са уговорили дневен лихвен процент от 0.10%. Общата дължима сума по договора е 844.05лв. разпределена на 17 равни двуседминчи вноски от по 49.65лв., с конкретно посочени падежи. Първата е с падеж 21.07.17г., а последната е с падеж 02.03.18г. Длъжникът е бил запознат с таксите начислявани от страна на  кредитора. При забава на длъжника в заплащането на погасителна вноска повече от 30 календарни дни, дължи заплащането на такса за разходи в размер на 9лв. за всеки 30 дни на просрочие, но не повече от 45лв. В договора длъжникът е поел задължение за предоставянето на обезпечение, а именно двама поръчители, отговарящи на определени от кредитора изисквания. При неизпълнение на това задължение длъжникът дължи неустойка в размер на 444.55лв., платима на 17 равни двуседмични вноски от по 26.15лв., платими на съответните падежи на вноските. Така месечната погасителната вноска  възлиза на 75.80лв., а общия сбор на дължимите вноски е в размер на 1288.60лв.

            Длъжникът е заплатил 226.60лв., от които 78.45лв. неустойка, 9лв. такса  разходи, 28.67лв. договорна лихва и 110.48лв главница. Срокът на договора е изтекъл на 02.03.18г. и не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Кредиторът е начислил обезщетение за забава за периода от 18.08.17г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 81.34лв..

           На 16.11.10г. между ищеца и праводателя на ответника е сключен Рамков  договор за продажба и прехвърляне на вземания, а на 01.05.18г. е подписано Приложение №1 по силата на които вземането на цедента срещу ответницата е прехвърлено на ищеца. На ответницата е изпратено уведомление за извършената цесия, което не е получено.Същата е получила исковата молба с приложено уведомление за извършената цесия.

            Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съдът намира, че между ответницата и Изи Асет Мениджмънт АД е налице валидно сключен договор за паричен заем № 2893594/06.07.17г. за сумата от 750лв., при който страните са съобразили изискванията на ЗПК като са уговорили фиксирана възнаградителна лихва за срока на договора от 35%  и ГПР в размер на 40.89%, който също е в рамките на допустимият от ЗПК. Налице са безспорни доказателства по делото, че ответницата не е изпълнила точно договорното си задължение, което влече като санкция начислената от кредитора договорна лихва, мораторна лихва, освен връщането на заемната сума.

             В този валидно сключен договор съдът констатира неравноправна клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48 /чл.8 пар.1/. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства с 444.55лв., т.е. опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава почти два пъти. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от ЗПК. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата.

            На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение,  което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване.  По този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл.33 ал.1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение– недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.

             Съдът намира, че ответницата е надлежно уведомена за цесията, тъй като с връчването на исковата молба, към нея е приложен екземпляр от уведомлението до ответницата, което също се явява надлежно връчване на уведомление за извършената цесия от името на цедента.

             Ищецът претендира направени разходи за извънсъдебни събиране на задължението в размер на 36лв., като е събрал останалите 9лв. с погасителните вноски. Претенцията на ищеца е недоказана. По делото липсват каквито и да е доказателства, че кредиторът е сторил някакви разноски. Същите подлежат на доказване, тъй като не се следват автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.

            Ищецът претендира разноски по заповедното и по исковото производства. Разноските по заповедното производство са в размер на 75лв. от които 50лв. е определеното юк.възнаграждение. Същите следва да бъдат уважени.

            В исковото производство се претендират разноски в размер на 549лв., от които 350лв. юк.възнаграждание, 175лв. държавна такса, 24лв. такса за връчване на книжа чрез ЧСИ.

           Претендираното юк.възнаграждение е неоснователно завишено с оглед липсата на правна сложност на делото и цената на иска. Съобразявайки разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК съдът намира са справедлив размер на юк.възнаграждение от 150лв.

           Недоказано е искането за присъждане на разноски връчване на книжа чрез ЧСИ. Нито в заповедното производство, нито в съдебното има доказателства за връчване на книжа чрез ЧСИ.

          Следователно принципно дължими от ответницата разноски са в размер на  325лв., които следва да бъдат уважени не изцяло, а пропорционално на уважените искове. Ответницата дължи  на ищеца съдебни разноски от 215.03лв.

           Предвид горепосоченото, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Е.Н.И., ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София сумата от 639.52лв. /шестстотин тридесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ дължима главница по договор за паричен заем № 2893594 с Изи Асет Мениджмънт АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.19г. до окончателното й изплащане, сумата 65.38лв./шестдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ договорна лихва за периода 18.08.17г.-02.03.18г. и сумата от 81.34лв./осемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ мораторна лихва за периода от 18.08.17г. до 01.03.19г., за  които е издадена заповед за изпълнение №884/06.03.19г. по гр.д.№443/19г. на РРС.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против Е.Н.И. утановителните искове по чл.422 ГПК за сумата от 366.10лвлв., дължима неустойка за непредоставено обезпечение и сумата от 36лв. такса разходи КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

           ОСЪЖДА Е.Н.И. ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ разноски по гр.д.№443/19г. на РРС и сумата от 215.03лв./двеста и петнадесет лева и три стотинки/ съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: