Решение по дело №154/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 декември 2020 г.
Съдия: Росица Радкова Цветкова
Дело: 20207250700154
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 153

гр. Търговище, 18.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Търговище, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА

ИВАНКА ИВАНОВА

при секретаря Стоянка Иванова и с участието на прокурора при ОП – Търговище Васил Ангелов, като разгледа докладваното от председателя КНАХД № 154 по описа на Административен съд – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на процесуален представител на „Винс ин Хок“ ЕООД против решение № 190 от 29.10.2020г. на Районен съд - Търговище, постановено по НАХД № 568/2020г. Касационното основание, което се въвежда е нарушение на материалния закон (необосноваността не е касационно основание по НПК). Оплакванията са, че съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, че е интерпретирал едностранчиво, необосновано и тенденциозно събрания доказателствен материал, както и че е обсъждал възражения, които не са правени от жалбоподателя. В съдебно заседание жалбата се поддържа. По подробно изложени съображения се прави искане съдът да отмени решението и да отмени наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът – дирекция „Инспекция по труда” - гр. Търговище чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли съдът да я остави без уважение. Излагат се съображения в подкрепа на извода за законосъобразност на наказателното постановление. Претендират се разноски.

Представителят на ТОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че  решението на ТРС следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Търговище, първи касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

С обжалваното решение ТРС е потвърдил НП № 25-000127 от 19.06.20г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда “ - гр.Търговище, с което на „Винс ин Хок“ ЕООД - гр. Шумен, ул. “Ал. Константинов“ № 8, на основание чл. 81а, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000лева. Съдът е установил от фактическа страна, че дружеството жалбоподател е имало сключен договор с „Автомагистрали - Черно море" АД от 21.05.2019г., въз основа на който за определен срок и срещу възнаграждение, наето от него с трудов договор лице – М. М. А., е полагало труд за „Автомагистрали - Черно море" АД. Въз основа на тези констатации е прието, че дружеството е осъществявало дейност по предоставяне на временна заетост без да има необходимата регистрация за това в Агенцията по заетостта. Съдът е приел, че оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон.

Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена въз основа на надлежно събрани и правилно ценени доказателства. Каква е била първоначалната цел за наемане на лицата от дружеството жалбоподател е без значение за преценката дали е осъществен съставът на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството. За да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, не е необходимо да е се установи, че работниците са били наемани само и единствено с цел да им се търси временна заетост при други работодатели. Същественото е, че наетите работници са били изпращани да полагат временно труд за друг работодател и по този начин фактически е осъществявана дейност, за който се изисква регистрация без да е налице такава. Обстоятелството, че не дружеството ползвател на работната сила е плащало пряко на работниците, а платец на техните възнаграждения остава „Винс ин Хок“ ЕООД, не изключва този извод. Договорната свобода в областта на трудовото право е ограничена с множество императивни правни норми и страните не могат да черпят права от уреждането на отношенията по между си по начин, който не е съобразен с правилата, регулиращи престирането на работна сила, уредени в Кодекса на труда. 

На следващо място обсъждането на несъществуващо възражение на жалбоподателя не е порок на решението, което да обуславя извод за неговата неправилност. Съдът може да обсъжда и хипотетични възражения, аргументирайки правните си изводи. Верността на фактите, които стоят извън състава на конкретното административно нарушение и нямат отношение към индивидуализацията на наказанието са извън обхвата на съдебния контрол, без значение, че са били описани в наказателното постановление. Тяхното необсъждане не представлява каквото и да било процесуално нарушение и не може да обоснове извод за неправилност на съдебното решение. Правилни са изводите на съда, че оспореното наказателно постановление отговаря на изискванията за форма и съдържа всички предвидени по закон реквизити. В санкционната част на наказателното постановление е посочена правната квалификация на деянието – нарушение по чл. 81а, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, а в обстоятелствената част на наказателно постановление е посочена нормата, която е била нарушена, с което е спазено изискването на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е изключително подробна и изчерпателна. По отношение на формата на наказателното постановление ЗАНН не препраща към НПК и по специално към изискванията за форма на обвинителния акт. Препращането към НПК, уредено с нормата на чл. 84 от ЗАНН, е само доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че преценката на първоинстанционния съд относно съставомерността на деянието, наличието на положителни предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството и респ. за липсата на отрицателни такива, както и за законосъобразността на наложеното наказание, определено в минимален размер, е правилна. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че наведените в жалбата касационни основания не са налице. Решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Оглед изхода на делото следва да се постави претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Като съобрази, че в случая производството по делото е приключило в едно съдебно заседание и делото не е с фактическа или правна сложност, съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер от 80лв. за една инстанция. По тези съображения „Винс ин Хок“ ЕООД с адрес гр. Шумен, ул. “Ал. Константинов“ № 8, представлявано от Ярослав Димов Христов следва да бъде осъдено да плати на Дирекция “Инспекция по труда “ - гр.Търговище разноски по делото в размер на 80лв.

  Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,  Административен съд – Търговище,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190 от 29.10.2020г. на Районен съд - Търговище, постановено по НАХД № 568/2020г.

ОСЪЖДА „Винс ин Хок“ ЕООД с адрес гр. Шумен, ул. “Ал. Константинов“ № 8, представлявано от Я. Д. Х. да плати на Дирекция “Инспекция по труда “ - гр.Търговище разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.