№ 1125
гр. Бургас, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. А. - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. А. - МИТЕВА Административно
наказателно дело № 20222120202255 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „АС ТРАНС 66“ ЕООД , ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, ***************, против Електронен
фиш серия Г № 0042822, издаден на 04.05.2022 година от ОДМВР-Бургас, с който на
дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638,
ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, не се представлява, като процесуалният му представител
изразява становище по хода на делото и предмета на производството в нарочна молба. Моли
за присъждане на разноски.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 04.05.2022г. в 12,34 часа в гр.Бургас, ПП I-6, км.494+910 до магазин „Егло
България“ в посока от кв.Пети километър към кв.Ветрен, било констатирано посредством
АТСС TFR1-M 510 /автоматизирано техническо средство/, че товарен автомобил - влекач
ДАФ ФТХФ 105, с рег. № ***** се движи с наказуема скорост от 74км/ч при въведено
1
ограничение от 50 км/ч т.е. превишението е с 24 км/ч.
След извършена справка било констатирано, че за процесното МПС не е сключена и
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Моторното превозно средство е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. Собственик на същото е дружеството „АС ТРАНС 66“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, ***************.
Във връзка с така констатираното нарушение ОДМВР-Бургас е издало Електронен
фиш серия Г № 0042822.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На първо място БРС намира процесното нарушение за недоказано. Към
административно – наказателната преписка липсват каквито и да е доказателства в насока
липса към процесната дата на валидно сключена застраховка Гражданска отговорност за
влекач ДАФ ФТХФ 105, с рег. № *****, а в обжалвания ЕФ липсват и твърдения, на какво
се основава тази преценка на АНО. Тъкмо напротив, по делото са налични единствено и
само доказателства в насока наличие на валидна застраховка, което е видно както от
представената Застрахователна полица №BG/22/122000245433/17.01.2022г. /л.23 от делото/,
така и от представената разпечатка за извършена проверка относно наличието на
застраховка ГО /л.24 от делото/. И от двата документа е видно, че влекач ДАФ ФТХФ 105, с
рег. № ***** има сключена застраховка ГО за срок от 18.01.2022г. до 17.01.2023г., като
изрично е посочено и че такава има и към процесната дата – 04.05.2022г. Изложеното
навежда към извода за недоказаност на нарушението, съставляващо самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания ЕФ.
Отделно от горното съдът счита, че са допуснати и нарушения при издаване на
процесния електронен фиш, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното
производство, като аргументите в тази насока са както следва:
Законодателят прави ясно разграничение между нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ и това по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл.638, ал.1, т.2 от
КЗ от момента на придобиване и регистриране в Република България на МПС или от
изтичането валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
2
автомобилистите, като се санкционира по общия ред, чрез съставяне на АУАН и издаване на
НП /чл. 647, ал. 1 и 2 от КЗ/. За съставомерността на деянието по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е
без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с
неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ от
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Това нарушение се осъществява с
бездействие и за определянето му във времето е необходимо да се установи, към кой момент
е възникнало задължението – след придобиване на собствеността, при изтичане срока на
предходна застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на премия.
Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, което е
довършено при установено и заснето с АТСС управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като съгласно разпоредбата на чл.647, ал.3
от КЗ се издава ЕФ, който се изпраща на собственика на автомобила. В обжалвания ЕФ е
допуснато смесване на съставите на две различни нарушения, което е недопустимо.
На следващо място настоящият състав на БРС счита, че в конкретния случай не е
следвало да бъде издаван фиш. Нормата на чл.189, ал.4 от ЗДП (към която препраща
чл.647, ал.3 от КЗ) предвижда, като условие за издаването на електронен фиш, с
автоматизираното техническо средство да е заснето и установено „нарушението“. Това
означава, че техническото средство следва да установи автоматизирано, без намесата на
служител, всички елементи от състава на нарушението и то по начин, възможен за по-
нататъшната му автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има за резултат
генерирането на електронния фиш „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“. Не е
възможно да се изпълни законовото изискване за установяване и наказване на нарушението
в отсъствието на контролен орган, ако с автоматизираното техническо средство не се
установят всички елементи от състава на съответното административно нарушение.
Изискването за автоматизиран характер на дейността от установяването на нарушението до
наказването му чрез електронен фиш произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т.
1 от ДР на ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на ЗДП, според които „електронен фиш“ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Затова следва да се приеме,
че в случаите на чл. 638, ал.4 от КЗ е необходимо системата за установяване на
нарушенията автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за
наличието на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни не
се събират от системата и се налага извършването на справка от съответен служител, то за
установяването на нарушението следва да се състави АУАН, а издаването на ЕФ е
недопустимо (Решение №1632 от 08.10.2019г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. №
1613/2019г.).
От данните по делото е видно, че нарушението е установено впоследствие т.е. тези
3
обстоятелства не се установяват към момента на заснемането от АТСС, тъй като АТСС е
одобрен тип средство за измерване единствено за контрол на скорост на движение. В
настоящия случай, АНО е следвало да приложи общите правила на
административнонаказателното преследване и да издаде АУАН и въз основа на него НП,
като в административнонаказателното производство като веществено доказателствено
средство да бъдат използвани снимките от АТСС, по аргумент на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Съдът намира за основателни и наведените в жалбата оплаквания касателно начина
на описване на процесното нарушение от страна на АНО. В тази връзка следва да се посочи,
че действително в текста на същото са изложени и обстоятелства във връзка с допустимата
скорост на движение в процесния пътен участък, измерената скорост на движение на
автомобила и отчетения толеранс от 3% на същата. Тези обстоятелства по никакъв начин не
кореспондират с вмененото по – надолу в текста на ЕФ нарушение на жалбоподателя, по
отношение на което на свой ред липсва каквото и да е описание, извън посочването, че
МПС-то не е спряно от движение и регистрирано в страната ни, но липсва сключена за него
застраховка ГО. Изложеното може да създаде съмнения във връзка с това, във връзка с
извършването на какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателя, още повече, че към
преписката са приложени и снимки, истановяващи скоростта на движението му.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ,
поради което и същият следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита, проформа-фактура, авизо и фактура (л.82-85 от делото), в който е отразено, че е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720лв., което с оглед изхода на делото
следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0042822, издаден на 04.05.2022 година от
ОДМВР-Бургас, с който на дружеството – жалбоподател - „АС ТРАНС 66“ ЕООД , ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, ***************, за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2 вр.
4
чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на „АС ТРАНС 66“ ЕООД , ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: обл. Пазарджик, ******** съдебно -
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 (седемстотин и двадесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5