Р Е Ш Е Н И Е
№ 215 11.11.2022 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Стефка Христова и в присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №215 по описа
за 2022 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Н.С.И. *** против решение №291/22.06.2022 год.,
постановено по АНД №1066/2022 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с
което е потвърдено наказателно постановление №22-1228-000557/23.03.2022 год., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с наложено на касатора
административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В касационната жалбата на Н.И. се съдържат оплаквания за незаконосъобразност
на решението, като се излагат съображения, че районния съд е
постановил решението без да обсъди аргументите на касатора по процесуалните
нарушения, извършени в хода на административно наказателното производство. Твърди,
че теста е бил извършен в сградата на сектор „Пътна полиция“, като за целта му
е било издадено разпореждане, което не почива на законовите разпоредби. Твърди,
че съгласно чл.3 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, проверката за наркотици се осъществява на място с техническо
средство. Едва ако откаже такъв тест на
място, да му се предложи медицинско или химическо изследване на кръвта. Отказът
му да бъде тестван в сградата на сектор „ПП“ е отказ не да бъде тестван, а да
изпълни полицейското разпореждане. Не са обсъдени и оплакванията му, че е
налице разминаване при описанието на изпълнителното деяние в АУАН и това в НП,
каквато не е допустимо. Докато в акта за установяване на административно
нарушение е посочено, че отказва да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство, то в наказателното постановление е посочено, отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества или техни
аналози и не изпълнява предписанието за
химико токсологично лабораторно изследване, като макар и
да е останало в рамките на същата правна квалификация, изпълнителното деяние е
в наказателното постановление е разширено
с въвеждането на нови признаци от това нарушение. Касае са за две алтернативно
предвидени наказания,, като оставало неясно за кое е санкционирано лицето – за
това че е отказал да бъде тестван с техническо средство или че е отказал да
изпълни предписанието за медицинско изследване на кръвта. Моли
решението да бъде отменено и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на жалбата поради което счита, че съдебното решение
следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Н.С.И. *** против Наказателно постановление №22-1228-000557 от 23.03.2022 год. на Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР гр. Стара Загора, с
което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ №АД231361 от 06.03.2022 год., на Н.С.И. са
наложени административни
наказания “глоба” в размер на 2000.00 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Съгласно
изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление
административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 06.03.2022 год. в 20.15
часа, в община Стара Загора по ул.“Хан Аспарух“ в посока север юг като водач на лек автомобил „БМВ Х5” с рег. №***, собственост на „ОТП
лизинг клон Стара Загора,“, с ползвател „Синерон“ЕООД Стара Загора, като в сградата на сектор „Пътна полиция“ в 20.41 часа водачът категорично отказва да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство „Дрегер Дръг тест” 5000 ARPK №0020 за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Издаден талон за медицинско изследване №083183 и връчен със 7 броя
холограмни стикери с №А041703. Не е дал кръв за изследване видно от ДЗ
рег.№5003/2022 по описа на Първо РУ – Стара Загора.
За да потвърди наказателното постановление с наложено на И. административно наказание глоба и лишаване от право
да управлява МПС на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, Районен съд Стара Загора е
приел за доказан отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотично
или упойващо вещество с техническо средство. Направил е анализ на събраните по делото свидетелски показания, като
мотивирано е кредитирал тези на актосъставителя и свидетелите по установяване
на нарушението, а въз основа на останалите писмени доказателства е приел за
безспорно установено, че с деянието И. е осъществил административно нарушение
по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и
субективни признаци от състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Приел е,
че обжалваното наказателно постановление, отговаря на законовите изисквания на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Размерът на наказанието съответства на предвиденото
такова в закона.
Касационната жалба
е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна
за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, предполага извършването на административно нарушение при сбъдване на
което и да е от двете форми на изпълнителното деяние, описани в хипотезата на
административно наказателната разпоредба. В контекста на гореизложеното, в
текста на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са описани две форми на
изпълнително деяние. Наказуемо е управлението на МПС след употреба на алкохол или
друго упойващо вещество, което може да бъде установено по два начина – чрез
техническо средство или чрез изследване на
кръвта на водача. Изпълнението на който и да е от двата способа за
установяване на това обстоятелство – тестване с техническо средство или
изпълнение на талона за медицинско изследване, предполага липсата на извършено
административно нарушение. Наказуемото деяние в конкретния случай се състои в
отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Не се спори между страните, че е налице отказ на И.
да бъде тестван с техническо средство за установяването на употребата на
наркотично вещество. Ирелевантно за спора е какви са били мотивите за този
отказ. Талонът за медицинско изследване,
съставен от мл. автоконтрольор М.М. е връчен на Н.И., в качеството му на водач на 06.03.2022 год. в 21:25 ч. и с указан срок за явяване в ЦСМП гр. Стара
Загора.
Няма данни, лицето да се явило
в центъра и да е дало кръвна проба. Такова не се твърди и от жалбоподателят.
Въззивният съд е извел правилен извод за наличието
на съставомерно поведение на касаторът, като е имал в предвид всички събрани
доказателства в хода на съдебното следствие, включително и разпита на
актосъставителят и свидетелят по установяване на административното нарушение. В
развилото се съдебно производство не са събрани каквито и да е било други
доказателства, които да оборват отразената фактическа обстановка в обжалваното
наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав намира, че изводите на
районният съд за наличието на неправомерно поведение от страна на И., се верни.
Съдът е направил подробен анализ на събраните свидетелски показания, като е
мотивирал и кредитирането им. Мотивите се споделят и от настоящия съдебен състав.
Несъстоятелно е наведеното касационно оплакване, че
отказа който е сторил касатора е на отправеното полицейско разпореждане за
явяването му в сектор „Пътна полиция“, а не на поканата за тестване с
техническо средство за употреба на наркотично вещества и техните аналози.
Доказателства в тази насока не са събрани в хода на развилото се съдебно
производство. Настоящият съдебен състав намира, че се касае за защитна теза на
наказаното лице, в подкрепа на която обаче не са събрани каквито и да е било доказателства.
Същата не звучи и логично, доколкото в приложената докладна записка на Н.Д. е
посочено, че лицето е било тествано в сектор „ПП“ за употреба на алкохол, която
е била отрицателна, но е отказал да бъде тестван с дръг тест за шофиране след
употреба на наркотици. В тази насока са и показанията на свидетелите М. и С..
Необсъждането на тези оплаквания от страна на районният съд, не представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото в обжалваното съдебно решение са
обсъдени всички релевантни факти за вмененото във вина на касатора
административно нарушение.
Не представлява съществено процесуално нарушение и
необсъждането на оплакването, че е налице разширение на отправеното
административно обвинение, поради обстоятелството, че в наказателното
постановление е посочено, че лицето не е изпълнило предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяването на употребата на
наркотично вещества или техни аналози. Не е налице повторно обвинение,
респективно наказание, а неизпълнението на даденото предписание е обстоятелство
по извършването на административното нарушение. Безспорно е, че същото като
факт от обективната действителност е настъпило след съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, но преди издаването на наказателното
постановление, поради което и същото правилно е отразено в обжалваното
наказателно постановление. Това е така, тъй като ако същото бе изпълнено, то не
биха били налице предпоставките за реализирането на административно наказателната
отговорност на касатора. Несъмнено изпълнителното деяние на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП се изразява в отказ на лицето на бъде тествано с
техническо средство или да изпълни предписанието за химикотоксикологично
изследване на кръвта. Ако последното се изпълни и се установи такава употреба,
то нарушението ще бъде не за отказ, а за управление на МПС след употреба на
наркотично вещества. Ако обаче не се изпълни, то не се променя правната
квалификация на осъщественото административно нарушение, нито пък същото
представлява утежняващо вината обстоятелство.
При извършената служебна проверка на
решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя и неговия
процесуален представител, като по този начин е гарантирано и правото му на
защита, а същото е постановено и при
правилно приложение на материалния закон.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№291 от 22.06.2022 год., постановено по АНД №1066/2022 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.