МОТИВИ:
НЧХ дело №
855/2018г.
Подсъдимият М.А.Е. ***, е предаден на съд по тъжба на Н.А. ***, за извършени престъпления по: 1. чл.130 ал.2
от НК; 2. 146 ал.1 от НК, осъществени по време, начин и място подробно описани
в обстоятелствената част на тъжбата.
В съдебно заседание подсъдимият частично се признава за виновен по
отношение на обвинението по чл. 130 ал.2 от НК, заявявайки, че й е ударил
няколко шамара за акъл. Не се признава за виновен по обвинението за извършено
престъпление по чл. 146 ал.1 от НК, като отрича да е изричал сочените в тъжбата
думи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
М.А.Е. е брат на тъжителката Н.А.Ю.
и от много години са в лоши отношения. Тъжителката не живее в селото, но
редовно ходела да навестяват майка си, тъй като сестрите се редували да се
грижат за нея, поради това, че тя е възрастна жена, с прекаран инсулт и има
нужда от грижи.
На 07.02.2018 г. на обед, около
12:00 ч., тъжителката Н.Ю. отишла в с.
Черна Скала да занесе на майка си лекарствата, които й е била купила, заради
здравословните й проблеми. Майка й по това време живеела в къщата на село на
първия етаж. Пътят до къщата в с. Черна Скала, дом № 93 бил лош, за това Н.
оставила колата си на кръговото на селото, до една чешма, на разстояние от
около 100 м. от къщата им. Била с тяхна комшийка от селото –св. С.С.И., която
отишла с нея да пият кафе. Тъжителката дала лекарствата на майка си и решила да
й помогне като нацепи дърва. Комшийката С. решила да
си тръгва и тъжителката тръгнала с нея да я изпрати до чешмата на кръговото,
където си била оставила колата. Щом стигнали там, брат й М.А.Е. се появил
отнякъде и връхлетял тъжителката с брадва в ръката. Започнал да я удря с
брадвата, която носел, и да я обижда, да я псува и да крещи. Казал й на турски
език „Ела, сега тука, ела, сега полицията да дойде да те спаси!", „Ще ти
еба майката" и „Уруспийке такава, от кой ти е второто дете, дето не се
знае кой му е бащата?" Посегнал с брадвата към главата й като искал да я
посече. Комшийката С. се развикала, хванала го за ръката и се е опитала да го
спре. Въпреки това М. продължил да псува тъжителката на майка, продъжавал да
крещи, казвал, че ще я утрепе. Ударил я е по главата с юмрук 3, 4 пъти, а по
краката я е налагал с дръжката на брадвата няколко пъти.
Веднага след случилото се тъжителката
посетила съдебен лекар, като същата била подложена на освидетелстване по нейно
желание. От съдебномедицинското удостоверение № 27/2018г., издадено от д-р. Н.М.,
при прегледът се установило, че в лявата половина на теменната област на
главата се установява овално червено-синкаво кръвонасядане с диаметър 1 см,
като кожата на това място била леко оточна. Тогава не се забелязвали следи от
външни увреждания по крайниците. В заключението си, д-р. М. е установил
оток и кръвонасядане на главата, като описаните увреждания били получени при
действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да
са възникнали така, както съобщава тъжителката Н., а именно от боя с юмруци и
брадва, причинен от брат й същия ден, като съдебният лекар е категоричен, че е
било причинено болка и страдание.
На следващия ден- 08.02.2018г.,
тъжителката забелязала появили се синини по краката й и отишла отново на
преглед при съдебния лекар. В следствие на този преглед й било издадено
допълнително заключение към съдебномедицинско удостоверение № 27/2018 г. от
08.02.2018 г., в който лекарят установил при прегледа наличие на синкаво-морави
кръвонасядания с размери 4/2,5 см. и 3/3 см., съответно непосредствено над
лявото колянно капаче и под предната повърхност на дясната подбедрица, в
средната й трета, като описаните увреждания били получени при действието на
твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както
съобщава тъжителката Н.. Било е причинено
болка и страдание.
На 08.02.2018 г., Н.Ю. подала
молба за защита от домашно насилие срещу М.А.Е., като съдът й е издал заповед
за незабавна защита по гр.д № 245/2018 г. но описа на КРС. Подала и жалба в
Районна прокуратура -Кърджали, като по нея има произнасяне с Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство за закана за убийство от 25.06.2018
г. на Чавдар Чавдаров - Зам. районен прокурор в РП - Кърджали по преписка с
вх.№ 353/2018 по описа на РП –Кърджали.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в
съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При тяхната
оценка съдът прецени, че обвинението се подкрепя както от приетото от съда Съдебномедицинско
удостоверение и показанията на свидетелката
С. И.- очевидец на извършените от подсъдимия престъпления, така и от
свидетелката Е.- майка на страните, която от двора на къщата е чула крясъците
на сина си, но понеже била трудно подвижна не могла да отиде на мястото на инцидента.
Т.е., показанията на горецитираните свидетели удостоверяват авторството на
деянието в лицето на подсъдимия Е., а медицинското удостоверение материализира
последиците от деянието.
За правната квалификация на деянието съществено значение имат както свидетелските
показания и обясненията на тъжителя, така и представените медицински документи,
според които описаните увреждания са причинили на пострадалата болка и
страдание, което е квалифициращ признак по ал.2 на чл. 130 от НК.
На подсъдимият е повдигнато обвинение и
за
престъпление по чл.146, ал.1
от НК, а
именно обида. Изпълнителното
деяние е дадено в закона в две форми - „каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго“. В
зависимост от това би могло да се касае за обида, реализирана с думи или
такава, чрез действия. В настоящия случай повдигнатото с тъжбата обвинение е за
осъществено изпълнително деяние в първата уредена от закона хипотеза, а именно
обида, реализирана с думи. Тук субектът изразява отрицателна оценка или мнение за личността
на пострадалия в езикова форма, като се използват унизителни от гледна точка на
господстващия морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи
или изрази, унизителни съждения за качествата на пострадалия. Обидата е
резултатно престъпление и е довършена, когато унизителните за честта и достойнството
на пострадалия думи или действия бъдат възприети от него. От субективна страна
деецът може да действа с пряк или евентуален умисъл. Според настоящата
инстанция Е. от обективна и субективна страна е
осъществила престъпният състав на чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 07.02.2018г. в с. Черна скала, обл.Кърджали казал нещо унизително за
честта и достойнството на Н.Ю. в нейно присъствие – казал й „Ще ти еба майката" и
„Уруспийке такава, от кой ти е второто дете, дето не се знае кой му е бащата?". Адресат
на тези изрази е била
именно тъжителката, тя е присъствала и е чула казаното й. Както бе посочено, обидният израз не
представлява информация за факт, а е квалификация, епитет, съдържащ оценка за
личността на пострадалия, имаща унизителен за него характер. Според настоящата
инстанция думата „уроспиике“ /курва/
е именно такава - унизителен епитет, доколкото дава отрицателна характеристика
на тъжителката. При преценката за
обидната форма на казаното, съдът отчете не субективното възприятие на пострадалата,
а установените норми в обществото - единственият обективен критерий, от който
следва да се изхожда при преценка на съставомерността на изреченото.
Така подсъдимият Е. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпните състави на чл.130,
ал. 2 и чл. 146 ал.1 от НК, по които текстове следва да бъде признат за виновен
и осъден.
При определяне на наказанието по чл.
130 ал.2 от НК, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът съобрази
здравословното му състояние, което е причина за ранното му пенсиониране,
добрите характеристични данни по местоживеене, чистото му съдебно минало,
частичните самопризнания за престъплението по чл. 130 ал.2 от НК. С оглед на
изложеното и като взе предвид степента на обществена опасност на деянието,
която е типична за този вид престъпления по чл. 130 ал.2 от НК, засягащи
обществените отношения, свързани със здравето и физическата неприкосновеност на
личността, съдът намира, че следва да наложи по- лекото по вид наказание от
предвидените три алтернативни наказания, а именно “пробация” със следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично.
2. Задължителни срещи с пробационен служител
за срок от 6 месеца.
При определянето на конкретния размер на наказанието съдът съобрази както
ниската степен на обществена опасност на дееца, така и обстоятелствата, че се
касае за битов скандал между брат и сестра, възникнал по повод на имотен спор,
както и имотното и здравословно състояние на подсъдимия.
По отношение на обвинението по чл. 146 ал.1 от НК, съдът счита, по
изложените по- горе съображения, че предвиденото наказание „глоба” следва да
бъде определено в минимален размер, а именно 1000 лева.
По правилата на съвкупността
и на основание чл. 23 ал.1 от НК на Е.
следва да бъде наложено едно общо наказание- по- тежкото от двете, а именно
“пробация” със следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично.
2. Задължителни срещи с пробационен служител
за срок от 6 месеца.
Така наложеното наказание по вид и
размер напълно отговаря на извършеното и
ще осъществи изцяло целите на личната и генерална превенция на закона.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Пострадалата Н.Ю. е предявила граждански иск
за причинени вследствие на престъплението неимуществени вреди в
размер на 3000 лева за
престъплението по чл. 130 ал.2 от НК и 1000 лева за това по чл. 146 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване
на деянията до окончателното изплащане на сумите.
Относно иска, съпътстващ и двете обвинения, съдът го намира за основателен
и доказан, но завишен по размер. Безспорно подсъдимият е длъжен да обезщети
вредите, причинени на пострадалата в резултат на виновното и противоправно извършено престъпно
деяние
по чл.130 ал.2 от НК, като размера на обезщетението за причинените
неимуществени вреди следва да е в
съответствие с тежестта на причинените телесни увреждания, довели до
претърпените болки, съобразен с критерия за справедливост, въплатен в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД . С оглед на изложеното и трайно установената
практика на съдилищата, подсъдимият следва да бъде осъдена да заплати на
пострадалата Ю. сума в размер на 500 лева, ведно със законната лихва считано от
07.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата му
част и за разликата до 3000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съдът намира за основателен и предявения от тъжителката против подсъдимия
граждански иск за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК.
Установената по безспорен начин фактическа обстановка, отразена по-горе, сочи,
че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение, настъпила вреда и причинна
връзка между тях. Пострадалата е претърпяла неимуществени вреди, за които
обезщетението се определя според критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Няма съмнение, че в резултат на нанесената обида
тъжителката се е притеснила, както и че случката е повлияла негативно върху
личния й живот и чувството й за собствено достойнство. С
оглед на това и съобразявайки критерия залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
съдът намира, че обезщетение в размер на 300 лв. се явява справедливо за изживените от Ю.
страдания, огорчение и
унижение. Гражданският иск за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 1 000 лв. бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на тъжителката направените по делото разноски общо в размер на
720 лева адвокатско възнаграждение, а по сметка на Кърджалийския районен съд
държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 50 лева, както
и 50 лева възнаграждение за назначения преводач- общо 100 лева.
Водим от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: