№ 47
гр. В., 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20211320201077 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „И.-М.Ц.-1" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к."Г.М." бл.28, вх.Б, ет.5, ап.28,
представлявано от М. Б. ЦВ. - управител, против Наказателно постановление № 05-0001246
от 16.09.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище В., с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във
вр. с чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда – „имуществена
санкция“ в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева, за извършено административно
нарушение по чл. чл. 66, ал. 5 КТ.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като
основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно
и необосновано. Същият лично и чрез процесуалния с представител заема идентично
становище в с.з.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з. да се потвърди
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка по документи на «И.- М.Ц.-1» ЕООД на 26.07.2021 г. състояла се в
Дирекция „Инспекция по труда" със седалище В., от прегледа на трудовото досие на
Бисерка Ц. Каменова, е установено, че лицето има сключен трудов договор №
008/19.04.2021 г., на длъжност „продавач-консултант", считано от 20.04.2021 г. с
работодател "И. - М.Ц. - 1" ЕООД, ЕИК: *********. Със Заповед № 003/16.06.2021 г.
трудовия договор е прекратен от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на
1
труда, в срока на изпитване, считано от 16,06.2021 г. В хода на проверката не са установени
данни и не са представени доказателства от работодателя, че е предоставил на Бисерка Ц.
Каменова, необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени и
изменение на трудовото правоотношение, от което е установено, че за възникналото
изменение на трудовото правоотношение, работодателят «И.- М.Ц.-1» ЕООД не е
предоставил на работника или служителя, при първа възможност или най - късно до един
месец след влизането в сила на изменението, необходимата писмена информация,
съдържаща данни за извършените промени.
Съставен е акт за нарушение на трудовото законодателство № 05-0001246 от 29.07.2021 г.,
от свидетеля П. ЦВ. П. на длъжност главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" със
седалище В., срещу «И.- М.Ц.-1 » ЕООД - гр.В., за нарушение по чл. 66, ал. 5 от Кодекса на
труда.
Свидетелите Ц.Ц. и А.Т. твърдят, че са уведомили Бисерка Ц. Каменова за издадената
заповед и са я поканили ѝ бъде връчена, като тя обещала да се яви, но не се е явила.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля П.П. - актосъставител, свидетелите Ц.Ц. и
А.Т., както и от административно-наказателната преписка, съдържаща трудов договор №
008/19.04.2021 г. на Бисерка Ц. Каменова, Заповед № 003/16.06.2021 г.на Бисерка Ц.
Каменова, акт за нарушение на трудовото законодателство № 05-0001246 от 29.07.2021 г.,
съставен от П. ЦВ. П. на длъжност главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" със
седалище В., срещу „И.- М.Ц.-1“ ЕООД - гр.В..
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Разпоредбата на чл. 119 КТ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се
допуска по писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. За да
бъде валидно постигнатото съгласие, то следва да бъде задължително в писмена форма. С
допълнително писмено споразумение по чл. 119 КТ страните могат да изменят един или
повече от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор /мястото
на работа, длъжността, времетраенето на трудовия договор, размера на трудовото
възнаграждение, размера на платения годишен отпуски, продължителността на работния ден
или седмица и др. /. Ако трудовият договор е за неопределено време /безсрочен/, има
особено правило – задължително изискване по чл. 67, ал. 3 КТ, съгласно който такъв трудов
договор не може да се превръща в договор за определен срок /по чл. 68, ал. 1, т. 1/, освен при
изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. С оглед на това, освен
допълнителното писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, е необходимо да има
изразено в писмена форма изрично желание на работника или служителя безсрочният му
2
трудов договор да се превърне в договор за определен срок.
В чл. 118, ал. 1 от Кодекса на труда е установена принципна забрана за едностранно
изменение на трудовото правоотношение. Същността на този принцип се състои в
недопустимостта нито една от страните по правоотношението да изменя по своя воля –
едностранно, без съгласието на другата страна, който и да е от елементите на съдържанието
на правоотношението. Изключенията, при които едностранното изменение е допустимо, са
установени в закона – чл. 120 КТ. Работодателят може, при определени условия
едностранно да измени мястото и характера на работата. При производствена необходимост,
както и при престой, той може да възлага на работника или служителя без негово съгласие
да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото
населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в
случаи на престой - докато той продължава. Другата работа, възложена от работодателя,
трябва да съответства на квалификацията и здравословното състояние на работника или
служителя. Когато промяната се налага поради наличие на непреодолими причини,
работодателят може да възложи на работника или служителя без негово съгласие работа от
друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация.
Изключение, при което извършената от работодателя промяна не се смята за изменение на
трудовото правоотношение, поради незначителност на промяната, е когато работникът или
служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие. Работодателят
променя работното място /работното помещение, сградата и др. /, но определеното в
трудовия договор място на работа, длъжност и размер на основната заплата на работника
или служителя не се променят. Работодателят може едностранно да увеличава трудовото
възнаграждение на работника или служителя. В чл. 66, ал. 5 КТ е установено задължение за
работодателя за уведомяване в случай на изменение на трудовото правоотношение. При
всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя писмена информация. Срокът за изпълнение на задължението на
работодателя е: при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила
на изменението на трудовото правоотношение. Информацията следва да съдържа данни за
извършените промени, т. е. обстоятелствата и причините, които са наложили изменението.
В АУАН и НП не е посочено въобще какво е изменението на трудовото правоотношение.
Напротив, прието е, че трудовото правоотношение е прекратено с приложената Заповед №
003/16.06.2021 г. на работодателя по чл. 71, ал. 1 от КТ, следователно е налице
прекратяване, а не изменение на трудовото правоотношение и работодателят не е имал
задължение за предоставяне на информация в срока по чл. 66, ал. 5 от КТ. Съдът приема, че
посоченото нарушение в АУАН и НП по чл. 66, ал. 5 от КТ не е извършено.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да
бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
3
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно -наказващият орган, а това е Дирекция "Инспекция по труда" със
седалище В..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-0001246 от 16.09.2021 г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" със седалище В., с което на жалбоподателя „И.-М.Ц.-1"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к."Г.М." бл.28, вх.Б,
ет.5, ап.28, представлявано от М. Б. ЦВ. – управител, е наложено административно
наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414,
ал. 1 от Кодекса на труда – „имуществена санкция“ в размер на 1 500.00 /хиляда и
петстотин/ лева, за извършено административно нарушение по чл. 66, ал. 5 КТ.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" със седалище В. да заплати на „И.-М.Ц.-1"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к."Г.М." бл.28, вх.Б,
ет.5, ап.28, представлявано от М. Б. ЦВ. - управител, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4