МОТИВИ: Подсъдимата Д.В.
Панайотова, ЕГН ********** е предадена на съд за престъпление по чл. 343 ал. 4
във връзка с ал. 3 б. „б“ предл. 1-во, във връзка с чл. 342 ал. 1 пр. 3- то от НК, затова че на 24.04.2016 г. около 14.00 часа на главен път едно – четири/София- Варна/ при км 25+300,
землището на с. *****, при управление на МПС – л.а. „******“ с рег. № *****, собственост на К.М.С. ***,
нарушила правилата за движение по пътищата
- чл. 20 ал. 2 изречение първо, предл. 3-то и 5-то от ЗДП – водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и с
интензивността на движението , за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие и по непредпазливост причинила смъртта на Н.К. С. ***,
средна телесна повреда – травматично счупване на гръбначния стълб – тялото на
трети кръстен/лумбален/ прешлен, повреда обуславяща
затруднение движенията на снагата за около пет месеца на К.А.И., 31 – годишен и
средна повреда – счупване на малеола на големия пищял
на левия крак с разместване на фрагментите, с последваща гипсова имобилизация,
повреда обуславяща затруднение движенията на левия крак за около 4-5 месеца на Р.К.А.
– 9 годишна, двамата от с. *****.
В съдебно заседание бяха конституирани като частни
обвинителни в процеса М.С. и К.С., с адвокат П. и К.А. лично и Р.А., чрез К.И.,
като законен представител с адвокат Р..
Делото се разгледа при условията на чл. 371 т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Сочи, че фактическата
обстановка е изяснена по време на досъдебното производство. Моли настоящата
инстанция да признае подсъдимата за виновна и да и наложи наказание „лишаване
от свобода“ при условията на чл. 58а ал. 1 от НК при условно изтърпяване на
наказанието. Предлага на подсъдимата В. да и бъде наложено наказание от четири
години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за срок от пет
години, като на основание чл. 343г от НК да бъде лишена от право да управлява
МПС за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. Счита, че така
наложеното наказание е справедливо и чрез него ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК и то не само специалната, но и генералната
превенция. По отношение на веществените доказателства сочи, че лекия автомобил,
следва да бъде върнат на неговия собственик, а веществените доказателства
отбелязани като обект 1, обект 2 и обект 3, намиращи се в т. 1 от досъдебното
производство да бъдат унищожени.
Процесуалният
представител на частните обвинители С. в съдебно заседание счита, че
събраните по делото доказателства са
достатъчно ясни да обосноват в съдебния състав безпротиворечив
извод по отношение на авторството на деянието и по отношение на субективните и
обективните признаци, очертани в престъпния състав, за който подсъдимата е
привлечена към наказателна отговорност.
Намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, следва
да бъде отложено при условията на чл. 66 ал. 1 от НК. Счита, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които са с очертан превес. Сочи,
че това са чистото съдебно минало, процесуалната позиция, която е заела
подсъдимата по време на наказателното производство, изключително младата й
възраст, студент. С оглед на това счита, че е приложима хипотезата на чл. 58а
ал. 4 от НК за определяне на наказанието при условията на многобройни,
изключително смекчаващи вината обстоятелства. Намира, е най-адекватния срок би
бил в рамките на три години, като наказанието следва да бъде определено под
най- ниския предвиден в закона размер. Счита, че по този начин ще бъдат
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Процесуалния представител на К.И. лично и като законен
представител на Р.А. сочи, че изцяло се присъединява към становището, изразено
от представителя на прокуратурата. Моли настоящата инстанция да постанови
присъда, която да бъде справедлива и съответна на извършеното, като се вземат
под внимание възрастта и другите смекчаващи вината обстоятелства.
Защитникът на подсъдимата в съдебно заседание сочи, че са
признали фактическата обстановка, каквато е описана в обвинителния акт. Счита,
че представителят на обвинението е пропуснал в обвинителния акт една съществена
подробност, а именно, че има и друго участник в движението, който се е движел с
несъобразена скорост и който според вещите лица
ако се е движел с разрешената скорост от 50 км/ч би стигнал до мястото
на удара с по-малка скорост, деформациите биха били различни и вредоносния
резултат би бил различен. Счита, че в конкретния случай съдът следва да прецени
дали следва да приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, тъй като са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и дали тази норма е по благоприятна
за подзащитната му или следва да приложи разпоредбата на чл. 58а ал. 1 до ал. 3
от НК. Категорично счита, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които се изразяват в чистото съдебно минало на подзащитната му, проявената от нея от самото
начало на наказателното производство критичност към извършеното деяние, факта
че е млад човек и въпреки ударите на съдбата продължава да учи и да бъде много
добър студент, механизма на ПТП. Счита, че в конкретния случай са налице
доказателства за налагане на наказание много под определения минимум. Ако съдът
не сподели това становище би следвало да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК,
като едно наказание под минимума в порядъка от една или две години лишаване от
свобода е достатъчно, за да бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК. Сочи, че е съгласен с колегите си, че същото не следва да бъде
изтърпявано реално. Счита, че същото
следва да бъде отложено за минимален срок от три години, като наказанието
„лишаване от правоуправление“, също следва да бъде наложено в минимален размер.
Подсъдимата В. в съдебно заседание посочва, че съжалява за
случилото се и ще търпи наказание, което реши съдът.
От събраните по време на досъдебното производство
доказателства – показанията на разпитаните свидетели Г.Г., Д.И., С.П., К.И., К.О.,
М. А., Р.А., М.С., К.С., заключенията на вещите лица по съдебно-медицинската и
автотехническата експертизи, приложените към делото писмени доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Д.В. ***, заедно с родителите си. Била студентка
в Медицинския факултет на Тракийския университет – гр. *****. Притежавала
свидетелство за правоуправление на МПС от 07.12.2012 г. категория В АМ/ справка л. 116 от том първи
от ДП/. Нямала наложени наказания по ЗДП.
Пострадалият Н. С. ***. С подсъдимата В. били приятели.
На 24.04.2016 г. по обяд подсъдимата В. и пострадалия С.
тръгнали от гр. ***** за гр. *****, с лек автомобил „******“ с рег. № *****,
собственост на К.С.М.. Лекият автомобил се управлявал от подсъдимата В., а до
нея на предната седалка бил седнал пострадалия Н. М..
В същото време в посока
гр. София се движел с лекия си автомобил марка „*****“ , свидетелят К.И.,
като до него на предната седалка бил свидетелката К.О., а зад тях двете им деца
– М. А. и Р.А.,***.
Зад
тях се движел лек автомобил „*****“, управляван от свидетеля С.Х.. До него на
предната седалка седяла приятелката му, свидетелката Зорница Ангелова, а на
задната седалка се возели свидетелите Г.Г. и Ц.С..
След
автомобила на свидетеля П. се движел с лек автомобил „******“ свидетеля Д.И.,
като до него на предната седалка бил брат му, свидетеля Илиян Викторов, а на
задната седалка пътувал свидетеля Атанас Георгиев. Всички били приятели на
свидетеля Христов.
Посочените
по-горе автомобили се движели в колона, със скорост не по-висока от 80 км/ч.
Времето било мрачно, пътната настилка била мокра, но не валяло. Около 13,30
часа се намирали в землището на с. *****, на около километър преди табелата за
началото на селото, преди бензиностанцията на „Ромпетрол“. Пътното платно било
ограничено с мостче, след което следвал прав участък. В насрещната лента за
движение в противоположна посока гр. София – гр. Варна, се движела колона от
коли, като най-отпред се движело малко камионче.
Свидетелят И. възприел, че в процеса на движение лек автомобил „******“
предприел изпреварване на колоната от автомобили и когато се намирал на 50-60
метра от него започнал да се прибира в своята лента за движение. При завършване
на маневрата, влизайки в лентата си за движение се занесъл и се насочил към
пътната лента за движение на лекия автомобил, управляван от свидетеля И., навлязъл в нея, насочвайки се към него
странично, с дясната си страна, като последвал удар. Това било възприето и от
свидетеля П., който навлизайки в ляв завой видял, как срещу лекия автомобил „*****“,
управляван от свидетеля И. се движи лек автомобил „******“, управляван от подсъдимита,
който като навлязъл в завоя се завъртял странично към лекия автомобил на И. и
се ударил с цялата си дясна страна отпред в него. От удара лекият автомобил „*****“
спрял на място, свидетелят П. с лекия си автомобил минал от дясно, опитвайки се
да избегне удара, но не успял като се ударил в задната част на лекия автомобил
„*****“ и спрял на около 10 метра от
него в тревната площ. Лекият автомобил, управляван от свидетеля Д.И., също не
могъл да спре и се ударил в лекия автомобил „*****“ от лявата му страна. След
удара той преместил, управлявания от него лек автомобил от пътното платно на
отсрещната страна и спрял на банкета, за да не пречи на движението. Установил,
че движещите се в неговия автомобил пътници не са пострадали и се насочил към
автомобила, управляван от подсъдимата. В същото време от лекия автомобил,
управляван от свидетеля П. слезли всички. Те не били пострадалия. Свидетелят П.
видял, че лекия автомобил „******“ се намирана около 20 метра назад в
канавката, с предната си част напред към тревната площ. Отишъл до лекия
автомобил „*****“, като от задната врата излязъл М. А., а от предната лява
врата свидетеля К.И.. А. бил уплашен. Свидетелят П. и свидетелят Г. отишли до
лекия автомобил „******“, който бил в значителна степен смачкан. Видели, че на
шофьорското място имало жена, това била подсъдимата В., която била надвесена
над волана, цялата в кръв, в съзнание, но не била много контактна, не можела да
отговори на въпроси, които й задавали. Те отворили предната лява врата,
извадили я и я поставили до автомобила без да я местят. Тръгнали към пътя, но
чули някой, който твърдял, че има човек в тревата. Върнали се и на около три
метра от лекия автомобил „******“ видели, че лежи мъж. Това бил пострадалия Н. С..
Отишли до него и започнали да го питат дали ги чува, но той не отговарял.
Свидетелят П. видял, че една вена на врата му пулсира и тръгнал за аптечка. При пострадалия отишла жена, която казала, че е
лекар, след което заявила, че той е починал. На място пристигнал екип от ФСМП-
гр. Угърчин, който констатирал смъртта на С., а подсъдимата В. била
транспортирана до МБАЛ – гр. Ловеч, където била оставена на лечение.
Пристигналият лекарски екип от ФСМП – гр. Ловеч оказал помощ на пострадалата
Стоянова, а пострадалите А., Орлинова, М. А. и К.И. били транспортирани до ФСМП
–гр. *****, като за един ден била хоспитализирана пострадалата Р.А..
От
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е видно, че
причина за смъртта на Н. С. е причинената в резултат на ПТП тежка
черепно-мозъчна травма, която е довела до бърза и неминуема смърт.
От
заключението на същото вещо лице по съдебно-медицинската експертиза на Р.А. е
видно, че на същата в резултат на ПТП е причинено травматично счупване на малеола на големия пищяла на левия крак с разместване на
фрагментите, с последващо гипсова имобилизация, повреда причинила й затруднение
движенията на левия крак за около 4-5 месеца и представляваща средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Не са установени данни за разстройство на
здравето временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, не се очакват трайни последици от тази повреда.
От
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е видно, че на
свидетеля К.И. в резултатна ПТП е причинено травматично счупване на гръбначния
стълб – тялото на трети кръстен/лумбален/ прешлен,
повреда обуславяща затруднение движенията
на снагата за около пет месеца и представляващо средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129 от НК. Не са установени данни за разстройство на здравето
неопасно за живота и не се очакват трайни последици от тази повреда.
От
така описаната фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че вина за
станалото ПТП носи подсъдимата Д.В.. Същата при управление на лек автомобил „******“
с рег. № ***** е нарушила правилата за движение, съдържащи се в чл. 20 ал. 2
изречение първо, предл. 3-то и 5-то от ЗДП, според който водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта си на движение следва да
се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
с интензивността на движението , за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, което е довело до настъпване на противоправния
резултат – смъртта на пострадалия Н. С. и причиняване на средни телесни повреди
на пострадалите И. и А.. От заключението на вещите лица по тройната
автотехническа експертиза е видно, че подсъдимата В. се движела с управлявания от нея лек автомобил
със скорост от 97,63-107,03 км/ч в посока София – Варна. В противоположна
посока Варна – София се движели последователно управлявания от свидетеля И.
лека автомобил „*****“ със скорост от 81,5-91,04 км/ч, свидетелят П., с лек
автомобил „Субаро Аутбук“ и
свидетелят Д.И. с лек автомобил „******“. Когато разстоянието между леките
автомобили, управлявани от свидетеля И. и подсъдимата В. е било най-малко
74,4-75,27 метра, лекия автомобил управляван от последната е навлязъл в пътната
лента, където се намирал лекият автомобил, управляван от свидетеля И.. В този
момент отстоянието на всеки един от тях до мястото на удара било различно- за
лекия автомобил, управляван от подсъдимата това разстояние било най-малко 43,74- 47-83 метра, а за лекия автомобил, управляван от свидетеля
И. същото било 26,57 – 31,53 метра. В процеса на движение двата автомобила
стигнали до мястото на удара, като се получил страничен –кос удар в лентата за
движение на лекия автомобил „*****“.
Първоначалният удар между двата автомобила бил между предната част на
лекия автомобил, управляван от свидетеля И. – облицовка и основа предна броня,
предна престилка и предна част калници и двигател и преден десен калник, предна
дясна врата и колони на лекия автомобил, управляван от подсъдимата. Същият
достигнал до предните подкалници и предни надлъжни
греди на лек автомобил „*****“ и десен праг, дясна врата, колона, заден десен
калник, таван, купе на лек автомобил „******“, като в резултат на действащите
тангенциални ударни сили, последният се завъртял по посока на часовниковата
стрелка. След това в резултата на транслационното движение на двата автомобила
пострадалия С. напуснал купето на лекия автомобил, управляван от подсъдимата, а
ходовите гуми на автомобила отложили
следи върху банкета и низходящия скат, като той се установил на мястото, където
е намерен. От своя страна лекия автомобил, управляван от свидетеля И. се
придвижил в лентата, в която се движел и се установил на мястото, където е
намерен. Последвал е контакт между страничната му предна дясна част с предна
лява част на движещия се след него лека автомобил, управляван от свидетеля П..
Този удар бил последван от силен контакт
в задната част на лекия автомобил „*****“, със предна дясна част на движещия се
в същата лента за движение лек автомобил, управляван от свидетеля Иванов. От
заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертиза се
установява, че мястото на удара между
управлявания от свидетеля И. лек автомобил „*****“ и управлявания от
подсъдимата лек автомобил „******“, е в
лентата за движение на лекия автомобил, управляван от свидетеля И. - в надлъжно
направление на 38,9-42,1 метра източно от приетия ориентир при огледа, а в
напречно направление на 1,7 – 3,6 метра южно от десния край на асфалтовата
настилка по посока на лекия автомобил „Ауди А“. Скоростта на лекия автомобил,
управляван от подсъдимата в момента на първоначалния контакт при удара, с лекия
автомобил, управляван от свидетеля И. е 78,35 -87-98 км/ч, а на последния към момента на първоначалния удар е
69,13-77,52 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „*****“ при
установената скорост е 71,4-75,27, а при скорост от 50км/ч - 33,07 метра. При тези технически данни свидетелят И. не е
имал техническата възможност да спре и при движение на автомобила с 50 км/ч до мястото на удара, която е
максимално разрешената за този пътен участък, но е имал техническата възможност да намали скоростта
преди момента на навлизане на лекия автомобил, управляван от подсъдимата до
тази скорост и да достигне до мястото на удара със значително по-малка скорост.
Пряката видимост между двата автомобила в областта на ПТП не по-малко от 150
метра.
Причинената
щета на лекия автомобил „******“ е в размер на 3101 лева – тотална. Съдът дава
вяра на заключението на вещите лица по автотехническата експертиза, тъй като тя
се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства на свидетелите посочени
по-горе, както и от приложените към делото писмени доказателства – протоколите
за оглед на местопроизшествието и албумите към тях.
От
субективна страна подсъдимата В. е действала виновно, по непредпазливост, като проявната форма на вината е престъпна небрежност – същата
не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е могла и е
била длъжна да ги предвиди.
От
така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема, че
подсъдимата В. е осъществила обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 343 ал. 4 във връзка с ал. 3 б. „б“ предл. 1-во, във
връзка с чл. 342 ал. 1 пр. 3- то от НК, като на 24.04.2016 г. около 14.00 часа
на главен път едно – четири/София-
Варна/ при км 25+300, землището на с. *****, при управление на МПС – л.а. „******“ с рег. № *****, собственост на К.М.С. ***,
нарушила правилата за движение по пътищата
- чл. 20 ал. 2 изречение първо, предл. 3-то и 5-то от ЗДП – водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и с
интензивността на движението , за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие и по непредпазливост причинила смъртта на Н.К. С. ***,
средна телесна повреда – травматично счупване на гръбначния стълб – тялото на
трети кръстен/лумбален/ прешлен, повреда обуславяща
затруднение движенията на снагата за около пет месеца на К.А.И., 31 – годишен и
средна повреда – счупване на малеола на големия пищял
на левия крак с разместване на фрагментите, с последваща гипсова имобилизация,
повреда обуславяща затруднение движенията на левия крак за около 4-5 месеца на Р.К.А.
– 9 годишна, двамата от с. *****.
При определяне на вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимата В. съдът взе под внимание от една страна
високата обществена опасност на деянието, с оглед на непрекъснато растящия брой
на престъпления от този вид, а от друга такава ниската такава на самата
подсъдима, с оглед на чистото й съдебно минало, критичното й отношение към
извършеното, факта, че е млад човек, който няма нарушения по ЗДП до настоящия
момент, студент по медицина, обстоятелството, че пострадалия С. е бил нейн
приятел. Отчитайки тези факти и настъпилите вредни последици съдът приема, че
не са налице основанията на чл. 55 ал. 1 от НК и наложи наказание от три години
лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК намали с 1/3 или определи
на подсъдимата В. наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл.
66 ал. 1 от НК отложи изпълнението на същото за срок от четири години от
влизане на присъдата в сила. Освен това съдът наложи на подсъдимата В. и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години от влизане
на присъдата в сила след отнемането на свидетелството й по административен ред.
Съдът, съобразявайки всичко изложено по-горе приема, че така наложените
наказания на подсъдимата В., са справедливи, съответстват на обществената
опасност на деянието и на подсъдимата и с него ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК и най- вече генералната превенция на
закона.
При този изход на процеса подсъдимата следва да заплати на
РУ на МВР – гр. Угърчин сумата от 1987,06 лева.
Вещественото доказателство по делото един брой лек автомобил
„******“ с рег. № ****** и един брой карта дистанционно запалване, след влизане
на присъдата в сила следва да се върне на К.М.С. ***.
Веществените доказателства представляващи обект 1 – парче от
аербек пред водача на лек автомобил „******“ с рег. №
*****, обект 2 – марля с червено кафява субстанция иззета от барче до
скоростния лост от същия автомобил, обект 3 – косми, иззети
от панорамно стъкло дясна страна – горна част и предна дясна страна на същия
автомобил, след влизане присъдата в сила, следва да бъдат унищожени, поради
ниската й стойност.
При горните съображения съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: