№ 255
гр. Плевен, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. Д.
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20254400500167 по описа за 2025 година
С решение №130 от 24.10.2024 г. по гр.д. №868/2023 г. К.нски Районен
съд е:
ОСЪДИЛ „***“АД-гр.К. да заплати на Р. Т. П. от гр. К., с ЕГН:
********** сумата от 16 833.71 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 16.10.2020 г. до 24.10.2022 г. вкл., както и
сумата от 4 041.46 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 25.10.2020 г. до подаване на исковата молба, т.е. до 16.11.2023 г.
вкл., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на
исковата молба, т.е. от 16.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪДИЛ „***“АД-гр.К. да заплати на Р. Т. П. от гр. К., с ЕГН:
********** разноски за адвокатски хонорар в размер на 950.00 лв.
ОТХВЪРЛИЛ обективно-кумулативно съединените искове на Р. Т. П.
от гр. К., с ЕГН: ********** срещу „***“АД-гр.К. в частите им за сумите:
главница над 16 833.71 лв. до 23 907.42 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 16.10.2020 г. до 24.10.2022 г. вкл., както
за и мораторна лихва над сумата от 4 041.46 лв. до 6 648.40 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.10.2020 г.
до подаване на исковата молба, т.е. до 16.11.2023 г. вкл. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
1
ОСЪДИЛ Р. Т. П. от гр. К., с ЕГН: ********** да заплати на „***“АД-
гр.К. сумата от 1 268.07 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г.,
съобразно отхвърлените части от предявените искове.
С определение №372 от 27.11.2024 г. по гр.д. №868/2023 г. К.нски
Районен съд е:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО направеното
с молба с вх. №3826/14.11.2024 г. от „***“ АД-гр. София на основание чл.248
от ГПК искане за изменение на решение №130/24.10.2024 г., постановено по
гр.д. №868/2024 г. по описа на К.нски Районен съд в частта му за разноските,
като му бъдат присъдени деловодни разноски в първоинстанционното
производство общо в размер на 2 296.23 лв. /1297.44 лв. + 998.79 лв./
Недоволен от решение №130 от 24.10.2024 г. в осъдителните му части и
в частта му относно разноските е останал ответникът „***“АД-гр.К. и на
14.11.2024 г. е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде
съответно отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат
изцяло отхвърлени исковете и да бъдат присъдени направените в двете
инстанции разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на Р. Т. П. на 19.11.2024 г. и на
26.11.2024 г. подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без
уважение като неоснователна и се претендират направените във вр. с
въззивното производство разноски.
Въпреки, че К.нски Районен съд е постановил, че определение №372 от
27.11.2024 г. не подлежи на въззивно обжалване, тъй като по делото е подадена
в срок въззивна жалба от ищцовата страна, при разглеждането на която
въззивната инстанция ще провери първоинстанционното решение и в частта
на разноските, „***“АД-гр. София е подало частна жалба с вх.
№4166/11.12.2024 г. срещу определението с искане да бъде отменено като
неправилно и да бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК.
Препис от частната жалба е връчен на Р. Т. П. на 17.12.2024 г. и на
18.12.2024 г. подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е
изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на
30.12.2024 г. За разглеждане на въззивната и частната жалба е образувано
в.гр.д. №950/2024 г. С определение №31 от 10.01.2025 г. по посоченото в.гр.д.
Плевенски Окръжен съд е:
ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д. №950/2024 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд и е
ВЪРНАЛ делото на К.нски Районен съд със следните указания:
- да бъде оставена без движение въззивната жалба и да бъдат дадени
указания на въззивника, че следва да представи документ за внесена ДТ за
2
въззиивното обжалване на решението в размер на 417.50 лв.
- да бъде оставена без движение частната жалба и да бъдат дадени
указания на жалбоподателя, че следва да представи документ за внесена ДТ за
въззиивното обжалване на определението в размер на 15 лв.
- след отстраняване нередовностите на въззивната и частната жалби
същите следва да бъдат изпратени за разглеждане по компетентност на
Плевенски Окръжен съд.
В изпълнение на така дадените указания – с молба от 24.01.2025 г.
„***“АД-гр. София е представило разписки за плащане на двете ДТ.
Вече редовни жалбите са върнати в Плевенски Окръжен съд на
24.02.2025 г., където за разглеждането им е образувано в.гр.д. №167/2025 г.
С определение №470 от 24.03.2025 г.о в.гр.д. №167/2025 г. Плевенски
Окръжен съд е:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №4166/11.12.2024 г.,
подадена от „***“АД-гр.К., с ЕИК: *** срещу определение №372 от
27.11.2024 г. по гр.д. №868/2023 г. по описа на К.нски Районен съд, с което е
ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО направеното с молба
с вх. №3826/14.11.2024 г. от „***“ АД-гр. София, с ЕИК: *** на основание
чл.248 от ГПК искане за изменение на решение №130/24.10.2024 г.,
постановено по гр.д. №868/2024 г. по описа на К.нски Районен съд в частта му
за разноските.
Във въззивната жалба са изложени следните аргументи за отмяна на
първоинстанционното решение по съществото на спора:
За въззивника е неясно как първоинстанционният съд е стигнал до
извода, че дължи на Р. Т. П. сума в размер на 16 833.71 лв. като трудово
възнаграждение за периода от 16.10.2020 г. до 24.10.2022 г., както и
съответните мораторна и законна лихва.
В жалбата се твърди, че през процесния период Р. Т. П. не е полагал труд
в „***“ АД като Помощник директор производствени технически въпроси,
съгласно трудов договор № 02/14.12.2011 г., тъй като не е извършвана никаква
производствена дейност от дружеството.
Според въззивника, работникът е следвало да докаже дали и доколко е
изпълнявал трудовите си задължения, за които претендира възнаграждение. Р.
Т. П. обаче не проявил никаква процесуална активност да ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си, че е полагал труд в ответното
дружество.
Въззивникът се позовава на Решение № 376 от 21.11.2011 г. по гр. дело
№ 329/2011 г. на ВКС, според което наличието само на сключен трудов
договор не е достатъчно за да възникне задължение за работодателя да
заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът да полага труд
и фактически да осъществява трудовата си функция.
В жалбата се акцентира върху това, че ищецът не е ангажирал
3
доказателства, че е му е възлагана и е извършвал предимно административна
дейност. От друга страна се сочи, че са събрани категорични доказателства, че
през процесния период дружеството-работодател не е извършвало никаква
дейност
Въззивникът намира, че след като съдът е приел иска за основателен, е
следвало да съобрази признанието на ищеца, че е получил общо 2 428.94 лв. и
тази сума да бъде приспадната от присъдената главница.
В отговора си Р. Т. П. сочи, че работодателят е длъжен да осигури на
работника условия за изпълнение на договорената работа и да му плати
съответното възнаграждение, а в случая това не е сторено. Правилно е прието,
че с платените 2 428.94 лв. са погасени най-старите задължения.
С молба от 25.04.2025 г. Р. Т. П. е представил договор за правна помощ и
съдействие и моли да му бъдат присъдени разноски за платеното адв.
възнаграждение в размер на 4 000 лв.
С молба от 21.05.2025 г. „***“ АД е представило списък по чл.80 от ГПК
за двете инстанции.
В о.с.з. на 22.05.2025 г. Р. Т. П. твърди, че се е пенсионирал на 12.12.2011
г. и на 14.12.2011 г. е сключил процесния трудов договор. Твърди, че
окончателно предприятието е прекратило дейността си на 17.10.2022 г.
Дотогава работило „на етапи“ – когато имало някаква поръчка, я
изпълнявали. През процесния период 2019 г. – 2022 г. имало 10-20 работника.
Към момента на продажбата останал само той на работа. През цялото време
ходел всеки ден на работа. Вършел каквото му възложат по телефона. През
последните години получавал писмата от съда, издавал УП-та на работниците.
Бил осигурен до 25.10.2022 г., съгласно справките от НОИ. Трудовото
възнаграждение не му било плащано за 10 години, но търси такова само са
последните 3 години. Не е повдигал въпроса по-рано, защото това е щяло да
доведе до прекратяване на трудовия договор, а така като работещ пенсионер е
получавал по-голяма пенсия.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото не е спорно и е видно от трудов договор №02 от 14.12.2011
г., че от последната дата Р. Т. П. е започнал работа в „***“ АД-гр. К. като
Помощник директор производствени технически въпроси.
Р. Т. П. твърди, че за периода от октомври 2019 г. до октомври 2022 г.
трудовото му възнаграждение е било в размер на 837 лв. месечно, но не му е
било заплатено от работодателя в срок до 25-то число на съответния текущ
месец. Претендира общо 30 132 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2023 г. до
окончателното й изплащане. Предявил е и иск за сумата от 12 999.20 лв.,
претендирана като мораторна лихва върху посоченото вземане за периода от
25.10.2019 г. до подаване на исковата молба – 16.11.2023 г.
4
Относно размера на претендираното трудово възнаграждение ищецът е
представил справки от НОИ, от които е видно, че за целите 2019 г., 2020 г.,
2021 г. и за периода от 1 януари до 17 октомври 2022 г. е осигуряван всеки
месец за съответните работни дни за пенсия, болест и майчинство, трудова
злополука и безработица на база осигурителен доход в размер на 837 лв.
Работодателят твърди, че е имал предприятие за производство на
стъклопластови изделия и термопласти, разположено в УПИ в адм. адрес: гр.
К., ул. „***“ №1. Твърди, че производствената дейност на предприятието е
преустановена, считано от 2012 г. Тогава е преустановено водоснабдяването
на предприятието, а през 2018 г. е преустановено е електрозахранването. УПИ
и находящите се в него сгради са изнесени на публична продан в рамките на
изп.д. №***/2010 г. на публичен изпълнител Ал. Александров и възложено на
купувача „***“ООД, съгласно постановление от 12.10.2022 г.
Работодателят твърди, че Р. Т. П. е присъствал на извършения на
18.10.2022 г. въвод във владение. Тогава всички трудови досиета, вкл. и
неговото са останали в имота.
О.с.з. на 06.02.2024 г. в отговор на въпроси, поставени по реда на
чл.176 от ГПК, Р. Т. П. е заявил че:
-предприятието, в което е работил от октомври 2019 г. до октомври 2022
г. се намира в гр. К., ул. „ ***“ №1.
-от 2012 г. частично е било преустановено производството в това
предприятие.
-през периода 2019 г. – 2022 г. предприятието е извършвало дейност в
малки обеми.
-производството не е свързано с електричество. Може да се работи и без
електричество. След кражбата на кабелите не е възстановявано
електрозахранването на предприятието.
-през периода 2019 г. – 2022 г. е извършвал предимно административна
дейност като помощник директор, която се изразява в издаване на УП 1 и УП
2 за стажа на отделни работници и служители и в получаване на всички
преписки, изпратени от съда до предприятието.
-не е имало електрозахранване в предприятието през периода 2019 г. –
2022 г.
- през периода 2019 г. – 2022 г. предприятието е било водоснабдено само
с оборотна вода от кладенците на завода, която вода не е използвана за
питейни нужди.
-е присъствал на 18.10.2022 г. при въвода във владение, направен от
публичния изпълнител А.А.. Тогава бил прекратен електронно трудовия му
договор с предприятието и затова има 17 работни дни в октомври 2022 г.
-след 18.10.2022 г. документацията на предприятието останала имота, но
П.Н. заявил, че тя не му трябва.
5
В о.с.з. на 06.02.2024 г. Р. Т. П. е заявил още че:
През периода от октомври 2019 г. до октомври 2022 г. чрез Изипей е
получавал на свое име суми от собственика П.Н., който му казвал устно по
телефона на кой работник колко да се даде. Парите се превеждали за всички,
но на негово име, защото се считало, че е „най - големият началник на място“.
Ищецът издавал РКО за всяко лице. Документите от Изипей и РКО
собственикът П.Н. прибирал, когато идвал. Ищецът водел неофициална
ведомост за разплащането на сумите от Изипей, която представя /на стр.31,
32/. С получените за себе си през процесния период общо 2 428.94 лв.
погасявал стари задължения за 2013 г.
В о.с.з. на 06.02.2024 г. е разпитана св. Д.В., която твърди, че е от
основателите на завод „***“, който преди се казвал „И.Б.“ и че познава Р. П.
откакто дошъл в предприятието като млад специалист. Твърди, че до идването
на П.Н. си получавали редовно заплатите. После не им се плащало пълното
възнаграждение и били осигурявани на минимална заплата. Започнали да
претендират и се стигнало до споразумение, заверено от нотариус, за
изплащане на дължимото на 7-8 души. Р. П. казвал, че и на него не се плаща
редовно. Като разбрала, че завода се продава, свидетелката попитала Р. П. дали
НАП няма да съдейства да им се изплатят сумите, но той казал, че не знае.
Свидетелката твърди, че до по-миналата година /2022 г./ предприятието
работело, но не знаела какво точно произвежда. После било продадено.
В о.с.з. на 06.02.2024 г. е разпитан св. М.П., който твърди, че е работил
съм в „***“ АД в гр. К. до към 2015 г. и после напуснал. През 2016 г. се върнах
в предприятието като „охранител“, но отново напуснал. През 2017 г.
разговарял с Р. П. и от него разбрал, че останалите работници включително и
той не получават изцяло дължимото им се възнаграждение. Свидетелят
твърди, че никога не е получавал пари от предприятието по банков път. П.Н. –
шефа на предприятието изпращал част от парите на Р. П., който ги
разпределял между работниците. Р. П. бил „отговорник на място“, „най -
големият началник на място“. През 2016 -2017 г. имало някаква слаба
производствена дейност в предприятието. През това време свидетеля бил
нощен пазач. Не си спомня тогава дали имало електричество в предприятието,
но имало вода, негодна за пиене. Напуснал, защото не бил доволен от
заплащането – за 12 месеца получил само 700 лв.
Видно от справка за трудови договори /на стр.62/, регистрирани са
два договора, сключени между Р. Т. П. и „***“ АД-гр. К.:
-първи – действащ от 25.01.1977 г. до 12.12.2011 г.
-втори – действащ от 14.12.2011 г. до 25.10.2022 г. относно длъжността
„заместник-директор“, с последно допълнително споразумение от 01.04.2017
г.
Видно от справка – данни за осигуряването, издадена от НАП /на
стр.66, 67/, Р. Т. П. е осигуряван от „***“ АД като осигурител за периода
октомври 2019 г. – октомври 2022 г., за всички работни дни, при 8 часа
6
работно време, при осигурителен доход 837 лв.
Видно от справка за всички сключени със „***“ АД трудови
договори, действащи в периода от 01.01.2019 г. до 01.11.2022 г. /на стр.143/,
през процесния период действащи са били договор, сключен със С.В.И. / до
14.05.2020 г./; договор, сключен с Р. Т. П. / до 25.10.2022 г./; договор, сключен
с П.Ц.Н. /през целия период/ и договор с М.И.В.-Н. /от 14.04.2022 г. до
14.10.2022 г./
В първоинстанционното производство е допусната СИЕ,
заключението по която е изготвено от ВЛ Х.Х.. От него /по-конкретно от
справка №4/ е видно, че ако за процесния период от месечното ТВ в размер на
837 лв. се приспаднат дължимите за ДОО, ЗО и ДОД суми, остават дължими
общо 23 907.42 лв. – главница и 6 648.40 лв. – мораторни лихви. Съобразно
този вариант на заключението, в о.с.з. на 26.09.2024 г. Р. Т. П. чрез адв. В. е
заявил, че изменя исковете си, като ги намалява както следва: за сумата от
23 907.42 лв., претендирана като неизплатено трудово възнаграждение и за
сумата от 6 648.40 лв., претендирана като мораторна лихва, т.е. за общо
30 555.82 лв. Макар и К.нски Районен съд не е допуснал изрично поисканото
изменение, се е съобразил с него.
Поради направено от ответника възражение за погасяване по давност на
претенцията за трудово възнаграждение за периода от 01.10.2019 г. до
15.11.2020 г. и на претенцията за мораторна лихва за периода от 25.10.2019 г.
до 15.11.2020 г., К.нски Районен съд е приел за погасени по давност първата за
сумата 7 073.71 лв. , а втората – за сумата 2 606.94 лв. и е уважил исковете
съответно за 16 833.71 лв. и за 4 041.46 лв., т.е. за общо 20 875.17 лв.
Плевенски Окръжен съд намира обжалваното решение за правилно,
защото безспорно се установи по делото, че през процесния период от
01.10.2019 г. до 25.10.2022 г. е действал трудов договор, сключен на 14.12.2011
г. между „***“ АД като работодател и Р. Т. П. като работник/служител, заемащ
длъжността „помощник директор производствено-технически въпроси“, който
е бил последно актуализиран с допълнително споразумение от 01.04.2017 г.
Установи се също, че през процесния период от 01.10.2019 г. до
25.10.2022 г. „***“ АД е осигурявало Р. Т. П. за всички работни дни в месеца,
при 8 часа работно време, при осигурителен доход 837 лв.
Установи се косвено от показанията св. Д.В. и на св. М.П., че и след 2012
г. предприятието е извършвало някаква производствена дейност и че е имало
административна работа във вр. с трудови договори, с неиздължени трудови
възнаграждения, със съдебни дела, която работа е била извършвана от Р. Т. П..
Към него именно се е обърнала свидетелката В. при продажбата на имота през
2022 г. за информация и съдействие във вр. с неизплатени възнаграждения.
Него именно сочи свидетелят П. като „най-голям началник на място“. П.
потвърждава и заявения от ищеца начин на разплащане с работниците.
Косвено самият работодател признава, че при въвода във владение на
18.10.2022 г. Р. Т. П. е присъствал, което е резонно при положение, че е бил на
7
работното си място в завода тогава.
Плевенски Окръжен съд намира, че в обжалваното решение има мотиви
как първоинстанционният съд е стигнал до извода, че „***“ АД дължи на Р. Т.
П. сума в размер на 16 833.71 лв. като трудово възнаграждение за периода от
16.10.2020 г. до 24.10.2022 г., както и съответните мораторна и законна лихва.
Обясненията на Р. Т. П., показанията на свидетелите опровергават
твърденията, че считано от 2012 г. в предприятието не е извършвана никаква
производствена дейност. Освен това намаляването или прекратяването на
производствената дейност не означава, че автоматично отпада нуждата от
помощник директор производствено-технически въпроси и още по-малко че
автоматично се прекратява трудово правоотношение с лицето, заемащо тази
длъжност. Ако работодателят е считал, че с оглед намалените обеми на
производствената работа, нуждата от помощник директор производствено-
технически въпроси е отпаднала, е следвало или да съкрати тази длъжност и
да прекрати трудовото правоотношение с Р. Т. П. или да го преназначи на
друга длъжност, съответстваща на реално изпълняваните от същия трудови
функции. Вместо това, работодателят не прекратява договора с Р. Т. П. и
продължава да го осигурява, което косвено означава, че признава, че има
нужда от него и че той все още върши възложената му ad hoc работа. Това
продължава до момента, в който работодателят губи собствеността върху
имота, в който е извършвал производствената си дейност и в който се е
намирало работното място на Р. Т. П.. Тогава работодателят прекратява
договора с Р. Т. П. и спира да го осигурява.
Плевенски Окръжен съд намира, че правилно от общо дължимите
23 907.42 лв. – главница и 6 648.40 лв. – мораторни лихви не са приспаднати
получените от ищеца общо 2 428.94 лв. След като работодателят не е
посочвал, че със съответните частични плащания е погасявал точно
процесните вземания /за периода от октомври 2019 г. до октомври 2022 г./,
правилно те са отнасяни за погасяване на най-старите задължения за 2013 г.
Работодателят не е доказал, че е платил на Р. Т. П. всичко дължимо за 2013 г.
В заключение – решението на К.нски Районен съд в обжалваната му част
по съществото на спора се явява правилно и като такова следва да бъде
потвърдено. Няма данни Р. Т. П. да е направил разноски за адв.
възнаграждение във вр. с въззивната жалба – има данни за такива разноски
само във вр. с частната жалба, но те не следва да бъдат присъждани с
настоящото решение.
При този изход на спора, решението на К.нски Районен съд в
обжалваната му част относно разноските се явява неправилно, защото:
Р. Т. П. е представил доказателства за платени за адв. възнаграждение за
защита в първата инстанция общо 1 100 лв. /850 лв. на стр.30 гръб/ и 250 лв.
на стр.163/. Не е ясно защо в списъка са посочени 950 лв. Толкова са
присъдени от КРС. Според Плевенски Окръжен съд, на ищеца според
уважената част от претенциите му се следват разноски в размер на 751.50
8
лв. /68 % от 1 100 лв./
„***“ АД е представило доказателства за платени: 4 100 лв. за адв.
възнаграждение за защита в първата инстанция; 300 лв. за депозит за ВЛ и 15
лв. за 3 бр. съд у-ния, или общо за 4 415 лв. Размерът на адв. възнаграждение –
4 100 лв. съответства на минимума за защита при интерес в размер на
43 131.20 лв. /каквато е цената на двата иска в първоначалния им размер/,
поради което възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Не е ясно
защо в списъка са посочени 350 лв. за депозит за ВЛ и защо в списъка не
фигурират 15 лв. за 3 бр. съд. у-ния. Присъдени са 1 268.07 лв., но не общо
като разноски съобразно отхвърлената част, а като разноски само за адв.
възнаграждение. Според Плевенски Окръжен съд, на ответника според
отхвърлената част на исковете се следват разноски в размер на 1 398.75
лв. /32 % от 4 415 лв./
В заключение – решението на К.нски Районен съд в обжалваната му част
относно разноските се явява неправилно и като такова следва да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което Р. Т. П. да бъде
осъден да заплати в полза на „***“ АД сумата 647.25 лв. /1 398.75 лв. – 751.50
лв./, явяваща се разноски по компенсация, направени в първоинстанционното
производство.
Водим от горното, Плевенски Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ПК като НЕПРАВИЛНО решение
№130 от 24.10.2024 г. по гр.д. №868/2023 г. по описа на К.нски Районен съд в
частта му относно разноските, с която „***“АД-гр.К. е осъдено да заплати на
Р. Т. П. от гр. К., с ЕГН: ********** разноски за адвокатски хонорар в размер
на 950.00 лв. и в частта му относно разноските, с която Р. Т. П. от гр. К., с
ЕГН: ********** е осъден да заплати на „***“АД-гр.К. сумата от 1 268.07
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г., съобразно отхвърлените части от
предявените искове, и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК Р. Т. П. от гр. К., с
ЕГН: ********** да заплати на „***“АД-гр.К., с ЕИК: *** сумата 647.25 лв.,
явяваща се разноски по компенсация, направени в първоинстанционното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №130 от 24.10.2024 г. по гр.д. №868/2023 г. по описа на К.нски
Районен съд в останалата му обжалвана част по съществото на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10