Р Е
Ш Е Н И Е № 100/17.5.2021
г.
Гр.
Ямбол, 17.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на десети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Панайотова разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 111 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.В.Х.
***
против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0282-000076/19.03.2021 г. на Началник
група към ОД на МВР – Бургас, РУ Карнобат, с която на жалбоподателя на осн. чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена такава прекратяване на регистрацията на ППС –лек
автомобил **** с рег. № **** за срок от 6 месеца, считано от 19.03.2021 г., а
именно за 184 дни. Твърди се, че
оспорената заповед е незаконосъобразна както от материалноправна,
така и от процесуалноправна гледна точка, тъй като е издадена в нарушение на материалния и процесуалния
закон, при неизяснени факти, както и в
противоречие с целта на закона. Иска се отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят Х.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Същият не взема и писмено
становище по депозираната жалба.
Ответната страна, редовно призована,
не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. В постъпилото писмено становище се застъпва тезата за
законосъобразност на оспорената заповед, като се иска отхвърляне на подадената
против нея жалба.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 19.03.2021 г., жалбоподателят С.Х. управлявал собствения си
лек автомобил „****“ с рег. № **** на
път Болярово – Средец – Драка – Малина – Житосвят – Драганци – Карнобат, като
около 01.35 часа, на ГП III,
км 52 бил спрян за проверка от
служители на РУ – Карнобат към ОД на МВР – Бургас, а именно Г.И.Г. (мл. автоконтрольор) и М.М. (мл.
инспектор). Х. бил изпробван за употреба
на алкохол, като уредът отчел нулеви стойности.
Предвид неадекватното и възбудено състояние на жалбоподателя,
полицейските служители решили да извършат и проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с тест, но Х. отказал. Същият отказал да получи и изготвения талон за изследване № 091079, който отказ е
удостоверен с подписа на свидетел. На жалбоподателя бил съставен АУАН с № 354852 от 19.03.2021
г., в който изрично е записано, че е
отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на
наркотични вещества и не е изпълнил предписание на химико-токсикологично
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Актът е подписан от страна на Х. без възражения. На същата дата
жалбоподателят е дал писмено сведение, в което е посочил, че е отказал както да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, така и да даде кръв за
химически анализ.
Със Заповед №
21-0282-000076/19.03.2021 г., издадена от Началник група към
ОД на МВР – Бургас, РУ - Карнобат,
на жалбоподателя С.Х. била
наложена принудителна административна мярка на осн.
чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС – лек
автомобил **** с рег. № **** за срок от 6 месеца, считано от 19.03.2021 г., а
именно за 184 дни. Именно тази заповед е предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство.
Към делото е приложена и Заповед № 251з-209/16.01.2016
г., с която Директорът на ОД на МВР – Бургас е оправомощил началниците на групи „Охранителна полиция“ в
РУ към ОД на Бургас да прилагат принудителните административни мерки по ЗДвП
(т.1.1.6 от
заповедта).
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима. Разгледана обаче по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е обективирана в
писмена форма и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.
2а, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения, се прекратява регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява такова средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване на концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на
МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация или
отказ да бъде извършена проверка по посочените в разпоредбата начини или отказ да
се даде биологична проба за извършване на изследване. При прилагането на чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП, административният орган действа в условията на обвързана компетентност,
която той следва да упражни, когато са налице уредените в закона
материалноправни предпоставки. В настоящия казус, както вече бе посочено
по-горе, жалбоподателят Х. е отказал да му бъде
извършена проверка с тест, както и да
получи талон за изследване. При това положение административният орган е
бил длъжен да наложи принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
„б” от ЗДвП, което той и сторил.
Съдът не споделя становището, че е налице
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неиндивидуализиране на превозното средство, по
отношение на което се прилага принудителната административна мярка. Превозното
средство, спрямо което е наложена принудителната административна мярка е
конкретно посочено както в обстоятелствената, така и в разпоредителната част на
оспорения административен акт – „лек
автомобил ****“ с рег. номер *****“.
Не е налице и другото, посочено в
жалбата процесуално нарушение, изразяващо се в това, че „от съдържанието на заповедта не става ясно, че мярката е наложена
заради това, че МПС-то се управлява от жалбоподателя, който не притежава
свидетелство за управление, защото същото му е отнето и в този смисъл е
неправоспособен водач“. Принудителната мярка, видно от оспорената заповед,
е наложена на осн. чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП и
по конкретно за отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, а не за управление от лице, което не е
правоспособно. Последното действително е основание за налагане на същата по вид
принудителна административна мярка, но по б. „а“ от т. 2а на чл. 171 от ЗДвП,
каквато не е настоящата хипотеза.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че оспорената Заповед № 21-0282-000076/19.03.2021 г., издадена от
Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Карнобат, е напълно законосъобразна. Подадената против
нея жалба е неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0282-000076/19.03.2021 г., издадена от Началник
група към ОД на МВР – Бургас, РУ – Карнобат.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: /п/ не се чете