Номер 279 22.11.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, втори касационен състав, на осми
ноември две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица Басарболиева
2.
Диана Калоянова
при
секретаря Мария Станчева и прокурор Радослав
Градев като разгледа докладваното от съдия
Калоянова касационно административнонаказателно дело номер 268 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Коол
2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Смирненски,
общ. Ветово, обл. Русе, ул. „Дунав“ № 1, представлявано от М.Б.М., срещу Решение
№ 405/06.06.2023 г., постановено по АНД № 17/2023 г. на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено Наказателно
постановление № 682952-F680091/20.12.2022 г., издадено от директора на дирекция
„Контрол“ ТД на НАП Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
Министерството на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (Наредба Н-18) във връзка с чл. 3, ал. 1 от същата
наредба и във връзка и с чл.
118, ал. 4 и чл. 185, ал. 2 от Закона за
данъка добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспореното решение като
неправилно и да отмени наказателното постановление, като се приложи чл. 28 от ЗАНН. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В
подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание,
касатора, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по
оспорването.
Ответникът по касация – директора
на дирекция „Контрол“ ТД на НАП Варна, редовно уведомен, се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител главен юрисконсулт Е. Т., която оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и иска от съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, като защитава
тезата, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се касае за единичен
случай. Иска се от съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
Производството пред Районен
съд – Русе е образувано по жалба на „Коол 2020“ ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно
постановление № 682952-F680091/20.12.2022 г., издадено от директора на дирекция
„Контрол“, ТД на НАП Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 във връзка с чл. 3, ал. 1 от същата наредба и
във връзка и с чл. 118, ал. 4 и
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, въззивният съд е
приел, че същото е издадено при спазване на процесуалните норми и правилно приложение
на материалния закон, като установеното нарушение е безспорно доказано; като е
установил, че не е налице маловажен случай.
Решението на Районен съд – Русе е правилно и
следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния
закон, съдът следи служебно.
Възраженията
на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на
районния съд, довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление,
като приема, че са спазени всички предпоставки за неговото издаване.
Фактическата
обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения
защо съдът приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са
съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод за
отговорността на касатора във връзка с извършеното нарушение.
Настоящата инстанция
намира за неоснователни релевираните касационни оплаквания.
Основното възражение на
касатора е, че става въпрос само за три пратки, което според него е маловажен
случай и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се в
жалбата, че всички парични преводи, получени през този период, са постъпили по
банков път и са декларирани.
На първо място следва да
се посочи, че въззивната инстанция в оспореното решение е изложила мотиви защо
не е налице маловажен случай.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от
Наредба Н-18 Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта. Няма спор между страните, че „Коол 2020“ ЕООД е лице по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 Всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи
по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез
пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид
документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Касаторът сочи, че
установените три продажби, при които има заплащане по метода наложен платеж
директно до дружеството са незначителна част от всички останали доставки, които
той реализира по договор с куриерска фирма „Спиди“ (представен по делото),
поради което трябва да бъде оценена общата дейност на дружеството касатор и да
се приеме, че са приложими правилата за маловажен случай.
Съдът не е съгласен –
така извършените продажби не са отчетени фискално, тъй като те не са платени
чрез куриерска фирма, а са постъпили директно в патримониума на дружеството,
без за тях да е издаден фискален бон. Невъзможността на дружеството да издаде
фискален бон е поради факта, че няма монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД не само относно установените три процесни продажби,
но и въобще от датата на започване на дейността на обекта. Това обстоятелство
не води до извод за маловажност на нарушението, поради факта, че е оказано
влияние върху отразяването на приходите, които търговецът получава. Съгласно
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. При съобразяване на цитираната норма,
административнонаказващият орган в условията на обвързана компетентност следва
да санкционира търговеца, извършил нарушението, като в конкретния случай правилно
е наложен минимума на имуществената санкция в размер на 3 000 лева.
Не може да бъде приета за
основателна тезата на жалбоподателя, че е налице маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Установеното административно нарушение е формално и на просто
извършване, като не е необходимо от него да настъпят ефективни правни
последици. Предвид обществените отношения, които се охраняват с нарушената правна
норма, настоящият съд намира, че не е възможно приложението на нормата на чл.
28 от ЗАНН към конкретния спор.
С оглед изложените съображения, съдът
намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при правилно
установена фактическа обстановка, в съответствие с материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, ХV състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 405/06.06.2023 г.,
постановено по АНД № 17/2023 г. на Районен съд - Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: