Мотиви по Н.О.Х.Д.№1927/2015г. по
описа на СРС, НО, 5-ти с-в
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №ЗМ 2940/14г.
по описа на 02 РУ ”П” СДВР (пр.пр.№213/2015г. по описа на СГП) срещу И.К.М. за извършено престъпление по
чл.199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
Срещу подсъдимия И.К.М. е повдигнато обвинение за
това, че на 09.11.2014г., около 18.00
часа в гр.С., в тревна площ в близост до кръстовището с ул.„Козлодуй” и ул.„Цар
Самуил” отнел чужди движими
вещи – 1 /един/ брой портфейл от естествена кожа, марка „Коуч” на стойност
15.00лв. /петнадесет лева/ и парична сума от 200лв. /двеста лева/ на обща
стойност на всички инкриминирани вещи 215.00лв. /двеста и петнадесет лева/ от
владението на американската гражданка Н.Д. Д.Л. с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил затова сила - бутнал с ръце пострадалата Н.Д. Д.Л.
на тревната площ, сгънал й краката, извадил портфейла от джоба на дънковия й
панталон и нанесъл удар в лицето и, като Д.ието е извършено в условията на
опасен рецидив - след като обвиняемият е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на
„Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК а именно:
- Н.О.Х.Д.№24141/2011г.,
Определение на СРС, НО, 122-ри с-в за постигнато споразумение, в сила от
16.12.2011г., като на основание чл.198, ал.1, т.1, пр.1 и чл.54 от НК му налага
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години като на основание
чл.66, ал.1 е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от 5
/пет/ години;
- Н.О.Х.Д.№626/2012г.
Присъда на СРС, НО, 114-ти с-в в сила от 08.05.2012г. на основание чл.198,
ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1,
т.1 от НК го осъжда на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 4 /четири/ години.
- Н.О.Х.Д.№931/2012г. Присъда на СГС, НО, 7-ми
с-в, в сила от 18.03.2013г. на основание чл.199, ал.1, т. 3, вр. чл.198, ал.1,
вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.58, б.„а”, вр. чл.55 от НК го осъжда на „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ години, което на основание чл.61, т.3, вр. чл.59,
ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо
общежитие от открит тип.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата не поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия М.. Отчита
положените от съда процеусални усилия за установяване и разпит на пострадалата,
които доколкото са неуспешни, не са довели до подкрепа на обвинението.
Надлежно
упълномощеният служебен защитник на подсъдимия от досъдебното производство -
адв.Ю. Д. в защитната си реч се солидаризира с извода на СГП за недоказаност на
обвинението срещу подзащитния му, което на свой ред налага постановяването на
оправдателен съдебен акт от СГС. Отделно от това настоява да липсват каквито и да е преки или
в достатъчна степен съвкупност от косвени доказателства, които да установяват
авторството на Д.ието в лицето на М.. Ето защо пледира за оправдаване на подсъдимия М..
Подсъдимият И.К.М. се възползва от правото си по чл.115, ал.4, вр.
чл.55 от НПК и не дава обяснения по повдигнатото срещу него обвинение в съдебните
заседания, проведени по делото. В правото си на лична защита подсъдимият М. поддържа защитната теза на адвоката си, а в предоставената му
последна дума моли за оправдаването си.
СЪДЪТ след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И.К.М. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.С., ж.к.„*****”, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.**, неженен, с основно образование, безработен, с ЕГН:**********,
осъждан. За
подсъдимия не са приложени характеристични
данни в хода на досъдебното производство. Същият е с множество криминални
регистрации.
Подсъдимият И.К.М. бил многократно осъждан,
вкл. по Н.О.Х.Д.№24141/2011г., Определение на СРС, НО, 122-ри с-в за постигнато
споразумение, в сила от 16.12.2011г., като на основание чл.198, ал.1, т.1, пр.1
и чл.54 от НК му налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така
наложеното наказание за срок от 5 /пет/ години, по Н.О.Х.Д.№626/2012г. Присъда
на СРС, НО, 114-ти с-в в сила от 08.05.2012г. на основание чл.198, ал.1, пр.1,
вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го
осъжда на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, като на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок
от 4 /четири/ години и по Н.О.Х.Д.№931/2012г. Присъда на СГС, НО, 7-ми с-в, в
сила от 18.03.2013г. на основание чл.199, ал.1, т. 3, вр. чл.198, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК и чл.58, б.„а”, вр. чл.55 от НК го осъжда на „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ години, което на основание чл.61, т.3, вр. чл.59,
ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо
общежитие от открит тип.
Пострадалата Н.Д. Д.Л. пристигнала на 07.11.2014г. в
РБългария като пребивавала на територията на гр.С., хотел „Е.“ на пл.Лъвов мост.
На
09.11.2014г. св.Н.Д. Д.Л. била нападната от
непознат мъж в гр.С. като й били отнети 1 /един/ брой портфейл от естествена
кожа, марка „Коуч” и парична сума от 200лв. /двеста лева/.
На същата дата пострадалата подала заявление за съдействие до
началника на 02 РУ“П“ СДВР.
На
10.11.2014г. било извършено разпознаване от страна на св.Н.Д. Д.Л., при което тя разпознала подсъдимия И.К.М. като лицето, което я е нападнало и ограбило.
Със Заповед за
задържане за 24 часа по ЗМВР подсъдимият бил задържан на 10.11.2014г. като
по-късно на същия ден било изготвено и Постановление на СРП от 10.11.2014г., въз основа на което подсъдимият М. бил
задържан за срок от 72 часа.
Видно от заключението на назначената в
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на отнетите
на пострадалата 1 /един/ брой портфейл от
естествена кожа, марка „Коуч” на стойност 15.00лв. /петнадесет лева/ и парична
сума от 200лв. /двеста лева/ е 215.00лв. /двеста и петнадесет лева/.
Според заключението на видео-техническата експертиза (л.94-99
от досъдебното производство), видеозаписите, снети от камери за видеонаблюдение от хотел „Ф.“ и
от казино „И.“, находящи се в гр.С., са направени в тъмната част на денонощието
като се наблюдават две лица – съответно от мъжки пол и от женски пол – с
афро-американски произход, без да се констатират взаимодействия помежду им.
Вещите лица са отразили, че записите са негодни за фотосъпоставително
изследване.
По
доказателствата:
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на надлежно
изготвените и приобщени в процеса писмени
доказателства и доказателствени средства в рамките на досъдебното разследване: протокол
от 10.11.2014г. за разпознаване (л.9 от досъдебното производство), заявление на
пострадалата Н.Д.
Д.Л. до началника на 02 РУ“П“ СДВР (л.4 от досъдебното производство),
Постановление на СРП от 10.11.2014г. за задържане на подсъдимия М. за срок от 72 часа (л.14 от досъдебното
производство), Протоколи за доброволно предаване от
10.11.2014г. на 2 /два/ бр. оптични носители,
съдържащи записи от камери за видеонаблюдение от хотел „Ф.“, находящ се в гр.С.,
ул.“*****“ №** и от казино „И.“, находящо се в гр.С., бул.“*****“ №** (л.25-26
от досъдебното производство), Заповед за задържане на подсъдимия М. за 24 часа по ЗМВР (л.34 от досъдебното
производство).
Предвид характера на
извършване на престъплението и липсата на други свидетели-очевидци на
извършването му, логична е и тезата на обвинението да се основава главно на
показанията на пострадалата Н.Д. Д.Л.. Защо и по какви
причини това основно за процеса лице не е разпитано пред съдия по реда на
чл.223 от НПК за този съдебен състав остава загадка, но въпреки положените
усилия, Д.Л. не беше установена както на единствено известния адрес в РБългария
– хотел „Е.“, а също така и при опитите да бъде открита в родината си с цел
провеждане на видеоконферентна връзка и разпит на пострадалата по този
процесуален ред.
Съставът на
СГС кредитира удостовереното
в Протокол за разпознаване на лице от 10.11.2014г. процесуално-следствено
действие, видно от съдържанието на което св.Н.Д.
Д.Л. е
разпознала в подсъдимия М. лицето, което е извършило
противозаконните действия спрямо личността и собствеността й. При
разпознаването са спазени условията и процедурата за провеждането му,
установени в чл.169 и сл. от НПК. На осн. чл.170 от НПК непосредствено преди
самото разпознаване е извършен разпит на пострадалото лице, приключил в час,
предхождащ самото разпознаване. По време на него св.Н.Д. Д.Л. е посочила извършителя на престъплението по възприетите от нея външни
белези. Разпознаването е извършено в присъствието на две поемни лица, които са
удостоверили с подписите си провеждането и резултатите от това
процесуално-следствено действие. Като недостатък, който не се отразява върху
годността на извършеното разпознаване, съдът намира неудостоверяването му със
снимков материал.
Разпознаването само по себе
си обаче според първоинстанционния съд не би могло да се яви единствено и при
това и достатъчно доказателство за осъждане на подсъдимия М., въпреки категоричните данни на пострадалата, отразени в
протокола за разпознаване, че именно това е лицето, което я е ограбило. Въпреки
положените усилия в продължение на повече от година и половина, съдът не можа
да разпита св.Н.Д. Д.Л., предвид
неустановяване на местопребиваването й. В тази насока бяха включени и
механизмите на правната помощ с цел намиране на лицето на територията на родината
му – САЩ, но и тези процесуални действия на съда, останаха безплодни.
Ето защо дори и при извода, че разпознаването е сторено при строго
съблюдаване на процесуалните изисквания, не би могло само на база на него да се
постанови осъдителна присъда. Друг е въпроса, че доказателствената стойност на
самото разпознаване не би могла да бъде преценена само на база отразеното в
протокола за разпознаване, без потвърждаване на достоверността му от страна на
пострадалата при евентуален нейн разпит. От една страна, липсват каквито и да
било данни, съдържащи се в други доказателствени източници, различни от
показанията на пострадалата, които да свържат именно подсъдимия с
инкриминираното Д.ие. Доколкото пострадалата не е разпитана, а защитата се
възползва от правото си и не даде съгласие за приобщаване показанията на
свидетелката на осн. чл.281, ал.1, т.5 от НПК, не биха могли да бъдат ползвани
в съдебното следствие фактическите данни, наведени от Н.Деян Д.Л. в хода на
досъдебното производство, вкл. и изложеното от нея в частта относно лицевите
особености на подсъдимия, които са описани в протокола за разпит от
10.11.2014г., именно по които същата твърди да го е и разпознала.
Констатация за
обремененото съдебното минало на подсъдимия М., обосноваващо настоящата правна
квалификация, съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като
писмени доказателства справки за съдимост (л.38-44 от досъдебното
производство), а също и инкорпорираните в хода на съдебното следствие.
Извън изчерпателно изброените по-горе писмени доказателства, съдът
изключи от доказателствените си изводи приложените по делото други документи,
които счете за несвързани и излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.
Съдът
кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената
съдебно-оценителна експертиза (л.71-72 от досъдебното производство), съгласно
която общата стойност на инкриминираните вещи, отнети от пострадалата - 1 /един/ брой портфейл от естествена кожа, марка „Коуч” на
стойност 15.00лв. /петнадесет лева/ и парична сума от 200лв. /двеста лева/ е
215.00лв. /двеста и петнадесет лева/.
Първоинстанционният съд няма основания да се разграничи и от
заключението на видео-техническата експертиза (л.94-99 от досъдебното производство),
според чието съдържание видеозаписите, снети от камери за видеонаблюдение от хотел „Ф.“ и
от казино „И.“, находящи се в гр.С., са направени в тъмната част на денонощието
като се наблюдават две лица – съответно от мъжки пол и от женски пол – с афро-американски
произход, без да се констатират взаимодействия помежду им като в отделно от
това вещите лица са потвърдили, че записите са негодни за фотосъпоставително
изследване. Поради изложеното и процесните записи не биха могли да бъдат обект
на по-нататъшно обследване.
На основата на
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият И.К.М. не осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а”
и б.„б” от НК, а именно, че с действията си на на
09.11.2014г., около 18.00 часа в гр.С., в тревна площ в близост до кръстовището
с ул.„Козлодуй” и ул.„Цар Самуил” отнел чужди движими вещи – 1 /един/ брой портфейл от естествена
кожа, марка „Коуч” на стойност 15.00лв. /петнадесет лева/ и парична сума от
200лв. /двеста лева/ на обща стойност на всички инкриминирани вещи 215.00лв.
/двеста и петнадесет лева/ от владението на американската гражданка Н.Деян Д.Л.
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила - бутнал с
ръце пострадалата Н.Деян Д.Л. на тревната площ, сгънал й краката, извадил
портфейла от джоба на дънковия й панталон и нанесъл удар в лицето.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се
оказват недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия М. за
виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление.
За да отговори на един от основните въпроси по чл.303, ал.1 от НПК, а
именно дали подсъдимият М. е автор
на престъплението, за което е бил привлечен да отговаря, съдът обсъди всички
доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за
установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на събраните
доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови
извод за несъмнена доказаност на авторството на подсъдимия в извършване на
инкриминираното престъпление. В настоящата хипотеза обвинителната теза се основава
на показанията на пострадалата, а също и на извършеното разпознаване.
Непосредствен обект на престъпно деяние, за
което е повдигнато обвинение на М. са
обществените отношения по необезпокояваното осъществяване правото на
собственост, владение или държане в най-широк смисъл върху движими вещи, както
и телесната неприкосновеност на гражданите, доколкото тя се засяга с цел
отнемане владението на дадена вещ. Грабежът представлява отнемане на чужда
движима вещ от другиго с цел да бъде противозаконно присвоена, като се употреби
за това сила или заплашване. То е съставно престъпление и обхваща престъпните
състави на кражбата и принудата. Като елемент на престъплението грабеж,
принудата върху личността на владелеца е средство за отнемане на чуждата вещ. Тя
трябва да бъде извършена, за да е възможно отнемане на вещта. Между нея и
отнемането трябва да има пряка причинна връзка. За осъществяване на престъпното
си намерение по отнемане на движимите вещи, отнемащият по необходимост следва
да използва сила и или заплашване, посредством които да придобие фактическата
власт върху инкриминираните вещи. По смисъла на наказателното право насилието не е нещо друго,
а физическа принуда на едно лице върху друго. От своя страна, принудата
представлява налагането на една воля върху друга противостстояща й воля.
Употребата на сила като обективен признак на престъплението грабеж означава
физическо въздействие на дееца, насочено към преодоляване на реална или
възможна съпротива на друго лице.
В конкретния
казус безспорно процесните вещи са чужди движими вещи по заложеното от
законодателя определение в чл.110 от ЗС, за вземането на които не е получено
надлежно съгласие или разрешение от собственика им – в случая св.Д.Л..
Въпреки че в настоящото производство се установиха обективните признаци
на престъплението грабеж, липсват доказателства, които в тяхната съвкупност и
логическа връзка да навеждат на единствено възможния и категоричен извод, че именно
подсъдимият М. е осъществил грабежа, т.е досежно авторството на престъплението.
Липсата на процесуална възможност за непосредствен разпит на пострадалата,
въпреки обстоятелството, че е разпознала подсъдимия, доколкото протокола за
разпит, предхождащ това разпознаване също не може да бъде част от обсъждания от
съда доказателствен материал, тъй като не е надлежно приобщен, според съда
прави отрицателен отговора на въпроса дали подсъдимият е автор на вмененото му
престъпление.
В подсъдимия не са намерени вещи, принадлежащи на пострадалата, не са
установени дактилоскопни следи, които по един или друг начин да свържат дори по
косвен път подсъдимия с мястото и времето на деянието. Не води в подкрепа на
обвинението и заключението на видео-техническата експертиза, която предвид
качеството на записите от видео-камерите не дава възможност за лицева
индетификация и фотосъпоставително изследване. Обстоятелството, че на записите
се виждат две лица – съответно от мъжки и женски пол, при все че липсват
обективни данни за извършвани действия от страна на лицето от мъжки пол спрямо
лицето от женски пол, само по себе си също не е достатъчно за извод в подкрепа
на обвинението.
Горното не
налага обсъждане субективната страна
на твърдяното да е извършено от подсъдимия И.М. престъпление, както и на квалифициращите
отговорността обстоятелства.
По изложените съображения и след изчерпване на всички възможни средства
за доказване на обвинението, съдебният състав прие, че то не е доказано по безспорен и категоричен начин
съгласно изискванията на чл.304 от НПК и оправда подсъдимия И.М. в извършване на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а”
и б.„б” от НК.
По разноските и веществените
доказателства:
С оглед изхода на делото и
на осн. чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат
за сметка на държавата.
Веществените доказателства – 2 /два/ бр.
оптични носители, съдържащи записи от камери за видеонаблюдение от хотел „Ф.“,
находящ се в гр.С., ул.“*****“ №*** и от казино „И.“, находящо се в гр.С.,
бул.“*****“ №***, предадени с Протоколи за доброволно предаване от
10.11.2014г., запечатани с картон серия А 171065 и восъчен печат с 209 НЕКД
СДВР – да останат по делото.
Мотивиран от
горното, СЪДЪТ постанови присъдата
си с изложеното в нея съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.......................................