ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 765
гр. Пловдив, 16.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Ст. Роглекова
Членове:Даниела Д. Събчева
Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300601535 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по подадена жалба от К. Л. Д. против Определение №
809/03.08.2022 г. по НЧД № 4043/2022 г. на Районен съд- гр. Пловдив, с което
е потвърдено Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 30.05.2022
г. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство
№ 305/2021 г. по описа на РУ Труд при ОД на МВР – Пловдив, пр. пр. 11092/
2021 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, образувано за
престъпление по чл. 323, ал. 1 НК
Иска се отмяна на обжалваното определение на Районен съд
гр.Пловдив, по доводи подробно развити в същата и релевирани пред първата
инстанция.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от легитимирано лице.
Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите, изложени в
жалбата, както и с материалите по делото и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира подадената жалба за
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, наведените
от страните доводи, прие за установено следното, точно изложено от страна
на РС гр. Пловдив:
1
И. Д. – срещу когото се води производството, но който не е бил
привлечен като обвиняем и жалбоподателят К.Д. са братя, които са
съсобственици на двуетажна къща, с прилежащо към нея дворно място и
гараж разположен в същото дворно място, находящи се в град С., ул. ***.
Описаните недвижими вещи са придоби по наследство от двамата братя и
към настоящия момент представляват предмет на съдебна делба. До лятото на
2021 г. отношенията между двамата братя и техните семейства били изцяло
безпроблемни, като нямали спорове относно собствеността и ползването на
съсобствените им недвижими вещи. Категорично установен по делото е и
фактът, че през месец юли отношенията между жалбоподателя и свид. И. Д.
рязко се влошили по повод конкретно проведен разговор между двамата
братя, свързан със собствеността на наследствените им имоти, когато и
възникнал конфликт между тях. Обиден от думите на брат си, свид. И. Д., в
периода от проведения разговор до месец септември 2021 г. предприел
конкретни строителни дейности - бутнал част от оградата, като направил нова
врата към улицата, разположена в западната част на имота. Така обособил нов
вход, като изградил четири стъпала, водещи към стълбищната площадка
осигуряваща достъп до втория етаж на къщата, който се ползвал от
жалбоподателя и семейството му. Отделно от това, с метална ограда свид. И.
Д. ограничил възможността от посочената стълбищна площадка да се стига
до двора, входа към първия етаж от къщата – ползван от самия него и
семейството му, както и до лятната кухня и кафе – аперитива – негова
индивидуална собственост. Наред с това, след пореден скандал между свид.
И. Д. и свид. Н. Д.а през месец август 2021 г., свид. И. Д. отказал да
предостави на брат си и съпругата му ключ за вратата на входа откъм
източната страна на имота, като по този начин им ограничил достъпа до двора
по пътеката разположена между къщата и кафе – аперитива. Установено е, че
достъп до двора свид. К.Д. има, през имота на свид. И. Д..
Въз основа на гореизложеното и предвид това, че между свидетелите
И. и К.Д.и не съществува спор относно ползването на къщата и двора зад нея,
като всеки от тях ползва по един етаж от къщата, както и самия двор за
засаждане на зеленчуци, представителят на Районна прокуратура и на
първостепенния съд са преценили, че са налице основанията за приложение
на разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, което води до несъставомерност на
самоуправните действия на свид. И. Д. по смисъла на чл. 323, ал. 1 НК.
2
Тази констатация на съда се подкрепя изцяло от настоящата
инстанция. По делото са положени необходимите усилия за разкриване на
обективната истина, като са събрани съответните гласни и писмени
доказателства, имащи отношение към предмета на доказване. След техния
анализ и обсъждане прокурорът и първоинстанционният съд са формирали
мнение за липса на твърдяното престъпление.
В принципен план, за да се уважи жалба, изходяща от кръга на
лицата, посочени в чл. 243, ал. 4 от НПК, съдът следва да установи, че не са
събрани на досъдебното производство необходимият обем от доказателства за
разкриване на обективната истина, в който случай направеният извод от
страна на държавното обвинение за прекратяване на наказателното
производство би се явил преждевременен /съдът няма право да указва на
прокурора кое лице и за какво престъпление да бъде привлечено към
наказателна отговорност/.
Настоящият случай не е такъв. Органите на досъдебното
производство са събрали необходимите доказателства за разкриване на
обективната истина, като отново следва да се посочи, че липсва противоречие
между доказателствените материали. Няма необходимост от събиране на
други доказателства по делото, волята на прокурора и на съда е точна,
аргументирана и ясна, основана на закона.
Престъплението по чл. 323 ал.1 от НК от обективна страна се
характеризира с наличието на едно претендирано от дееца действително или
предполагаемо право, което той осъществява самоволно, не по установения от
закона ред. При преценката на съставомерността на инкриминираното деяние
трябва да бъде отчетено и това, че престъплението по чл. 323, ал.1 от НК
може да бъде реализирано тогава, когато е извършено действие, което е
насочено към упражняване на спорно действително или предполагаемо право
с имуществен еквивалент. Правоотношението, което е било засегнато с
осъщественото престъпление, задължително трябва да е било обект на
оспорване. При липсата на такъв правен спор, предхождащ осъществяването
на инкриминираното деяние не може да се носи наказателна отговорност, тъй
като подобно действие не би нарушило непосредствения предмет на
престъплението - засягането на обществените отношения, свързани с
решаването на имуществен спор.
3
От материалите по делото става ясно, че деятелността на свид. И. Д.
действително покрива критериите за маловажност. Правилно Районен съд е
подчертал, че според чл. 323, ал. 1 от НК, който самоволно, не по установения
от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо
действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с
лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева и цитираната
норма охранява обществените отношения, свързани с установения ред за
легитимно разрешаване на споровете, възникнали между правните субекти
/били те физически лица или фикционни образувания/.
Коректен е изводът, че преценката за това, дали дадено деяние
представлява маловажен случай, е комплексна и индивидуална във всеки
отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК.
По смисъла на чл. 93, т. 9 НК деянието представлява "маловажен
случай", когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или на други смекчаващи обстоятелства, се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е
маловажен се определя не само от липсата или незначителността на вредните
последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е
извършено деянието, като по-ниската степен на обществената му опасност в
сравнение с обикновените случаи може да даде основание за
разграничаването му от престъплението и приемане, че се касае за маловажен
случай.
Въз основа на детайлен анализ, първата инстанция е заключила
точно, че всички критерии за преценка определят деятелността на свид. И. Д.
като маловажен случай.
Въззивният съд е солидарен и изложените в тази насока факти, че в
случая се касае за дълбоко влошени междуличностни взаимоотношения
между двамата братя за начина по който следва да бъде поделен имота, че
свид. И. Д. не отрича правото на брат си да ползва втория етаж от къщата,
както и дворното място зад къщата, като единствено оспорва възможността на
жалбоподателя да стига до двора през входа разположен от източната страна
на имота, съответно пътеката минаваща покрай първия етаж от къщата
4
/използван от свид. И. Д./ и кафе – аперитива – индивидуална собственост на
свид. И. Д..
Отчетено е, че става дума за действия, които ограничават правото на
свид. К.Д. да преминава през посочения вход и пътека, но предвид повода за
възникване на спора между двамата братя, подбудите на свид. И. Д. за
предприемане на посочените действия, продължителността на установеното
фактическо състояние, която не е значителна – от около година, чистото
съдебно минало на свид. И. Д., напредналата възраст и липсата на каквито и
да било други регистрирани противообществени прояви в целия му
съзнателен живот, дават основание за категоричен извод за засягане в
незначителна степен на защитените от закона от подобен род престъпни
посегателства обществени отношения, регламентирани с хипотезата на чл.
323, ал. 1 НК.
Безспорно е, че за противни заключения не могат да допринесат и
изложените за първи път с жалбата твърдения, че през януари 2022 г. свид. И.
Д. е прекъснал водоподаването до етажа на свид. К.Д..
В обощение може да се посочи, че представителят на държавното
обвинение е анализирал събраната по делото доказателствена съвкупност
съпоставяйки я и с обективната и субективна страна на евентуално налично
извършено съставомерно престъпление по чл. 323 ал. 1 НК, при което е
достигнал до законосъобразния извод, че действията на св. И. Д. не се
субсумират под състава на това престъпление. Направените в тази насока
фактически правни изводи на представителя на РП Пловдив са споделени от
първия съд като правилни, за което са изложени и съответни съображения,
обсъдени са направените възражения, които изводи на свой ред и според
въззивния съд се явяват правилни и законосъобразни.
Същевременно, когато е обсъждал законосъобразността на
постановлението, районният съд е предложил своя оценка на събраната
доказателствена съвкупност, но е видно, че същата изцяло съвпада и с
дадената такава от държавния обвинител, при което правилно първия съд е
приел, че прокурорът не е допуснал съществено процесуално нарушение при
своето произнасяне, тъй като е извършил цялостен анализ на относимия към
предмета на доказване материал. В случая правилно първият съд е приел, че в
хода на досъдебното производство са изяснени всички относими към
5
предмета на доказване фактически положения, поради което и актът на
първия съд не търпи критика.
Доколкото материалите по делото водят до един еднозначен извод,
съвпадащ с крайния резултат възприет от районния съд, а също така и
доколкото в хода на досъдебното производство е спазен принципът залегнал в
чл. 13, ал. 1 и ал. 2 НПК, то по мнение на настоящия въззивен съдебен състав,
следва да бъде потвърдено определението на СРС, с което е потвърдено
постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство, като
правилно и законосъобразно. Това е така, защото в случая прокурорът в
изпълнение на своите задължения е взел всички мерки за разкриване на
обективната истина, а тя се разкрива по реда и със средствата предвидени в
НПК, за което в случая са събрани и приложени по делото всички
необходими и относими за правилното решаване на делото писмени
документи и гласни и писмени доказателствени средства, както и способи за
доказване. При това положение волята на държавния обвинител не е
опорочена, а напротив същата е ясна и точна и като такава, правилно е
възприета от първата съдебна инстанция. Също така в хода на досъдебното
производство са използвани в нужната степен и обем възможностите на
предоставения от НПК инструментариум от процесуално-следствени
действия и въз основа на тях в хода на разследването са установени
релевантните за предмета на доказване факти. При това положение
събирането на допълнителни доказателства не би довело до друг различен от
възприетия по делото изход от страна на първия съд, за изясняване на
релевантни за престъплението по чл. 323 ал.1 от НК факти.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
постъпилата жалба е неоснователна, а обжалваното определение – правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 243, ал. 7 НПК, Пловдивският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 809/03.08.2022 г. по НЧД №
4043/2022 г. на Районен съд- гр. Пловдив, с което е потвърдено
Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 30.05.2022 г. за
6
прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство №
305/2021 г. по описа на РУ Труд при ОД на МВР – Пловдив, пр. пр. 11092/
2021 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, образувано за
престъпление по чл. 323, ал. 1 НК
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7