Решение по дело №392/2018 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

               

                               № 45

 

                                   гр. Пловдив, 04.02.2019 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на шестнадесети януари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                                                                                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ                                                                                                                                                                                                                              ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 392 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивната жалба на „***“ ООД против Решение № 113 от 28.02.2018 г., постановено по търг. дело № 89 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с  която „В.“ ООД е осъдено да заплати на „Б.“ ООД със седалище и адрес на управление Р* Г*, сумата от 31285.63 щатски долара, представляваща неплатената част от цената на стоката по сключен между страните договор за покупко-продажба № ** от 11.03.2014 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както да му заплати и сумата от 8516.77 лв., представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 27.03.2014 г. до 12.02.2016 г., а също да му заплати и сумата от 2445,18 лв. съдебни разноски съразмерно с уважената част от исковете.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон и императивния материален закон, както и в противоречие с практиката на ВКС по основополагащи предмета на спора въпроси. Искането е в обжалваната му част решението да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените искове, както и да се присъдят направените деловодни разноски.

Въззиваемият „Б.“ ООД, чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба, изразявайки становище, че решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част е правилно, поради което следва да се потвърди, като на дружеството се присъдят направените във въззивното производство разноски и адвокатско възнаграждение.

  Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от „Б.“ ООД против „В.“ ООД обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 31285.63 щатски долара, представляваща неплатената част от цената на стоката по сключен между страните договор за покупко-продажба *** от 11.03.2014 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както за заплащане на сумата от 8516.77 лв., представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 27.03.2014 г. до 12.02.2016 г.

         Във връзка със заявените в подкрепа на исковете твърдения и противопоставените им от ответника възражения относно възникване на процесното правоотношение между страните, по делото е установено следното:

По делото е безспорно, а и от събраните доказателства се установява, че страните са установили трайни търговски отношения във връзка с няколко сключени между тях договора за покупко-продажба. Безспорно у също, че през месец март 2014 г. е сключен и процесният договор за покупко-продажба, по силата на който „Б.“ ООД се е задължило да достави /продаде/ на „В.“ ООД осем тона сурови ядки от лешници на обща стойност 51600 щатски долара, както и два тона разполовени ядки от лешници на обща стойност 10900 щатски долара или общо - за 62500 щатски долара, срещу заплащане на така посочената цена.

Установено е също, че стоката е изпратена от продавача на 20.03.2014 г. и е получена от купувача на 24.03.2014 г. /л.120/, както и че купувачът „В.“ ООД е превел по банков път, по сметката на продавача „Б.“ ООД, част от продажната цена на получената стока, както следва: на 02.04.2014 г. - сумата 19958.63 щатски долара и на 17.04.2014 г. – сумата 14050 щатски долара. Освен това, купувачът е поел разноските за транспорта на стоката, възлизащи на 3130 лева или на 2205.44 щатски долара, които безспорно е следвало да бъдат за сметка на продавача, поради което са прихванати срещу част от задължението за заплащане на цената.

Безспорно установено е най-накрая, че на 27.03.2014 г. „В.“ ООД е извършило банков превод на сумата 31101.32 щатски долара по сметка *** в „Г* б*“, РепубликаТ* на трето за спора лице – С*О* /S*O*/. Този превод на парични средства стои в основата на спора между страните.

 Според твърденията на ищеца, условията за плащане на цената на стоката били уговорени в представения от него писмен договор *** от 11.03.2014 г. /л.7/, както и в издадената въз основа на този договор фактура № 007/11.03.2014 г. /л.12 - л.13/, и тези условия предвиждали плащането да бъде извършено по сметка на продавача „Б.“ ООД, като 30 % от уговорената цена следвало да се плати срещу получаване на документите /за доставка/, а остатъкът от 70 % - два работни дни след доставката.

 Възраженията на ответника са свързани единствено с условията за плащане, като в тази насока се навежда твърдението, че първоначално заявените от ищеца условия, впоследствие са били променени от него, като ищецът наредил 50 % от уговорената продажна цена да се преведе по сметка на трето за спора лице – С** О** в „Г* б*“ Р.Т*. В подкрепа на това твърдение ответникът е представил друга фактура, също с № 007/11.03.2014 г. /л.70 – л.71/, чието съдържание е идентично с това на фактурата, представена от ищеца, с изключение на износителя на стоката, по чиято сметка следвало да се извърши превода на сумата, като вместо данните на „Б.“ ООД, са посочени тези на третото лице – С* О* /S* O*/.

Съдържанието на този документ е било оспорено от представителя на ищеца и документът е бил изключен като доказателство по делото от първоинстанционният съд, тъй като ответникът не представил оригинала. Процесуални действия на Пловдивския окръжен съд в тази насока са извършени в нарушение на разпоредбите на чл.183 и чл.184 ГПК, тъй като: първо - касае се за електронен документ, възпроизведен на хартиен носител, който е бил заверен от представящата го страна и, второ - според изричното изявление на ответника, този документ е съставен и изхожда от ищцовото дружество, което му го е изпратило чрез прикачен файл по електронната поща.

Следователно по отношение на това доказателство и евентуалното му оспорване е приложима разпоредбата на чл.184 ГПК, което бе сторено в настоящото производство. Доколкото по делото не се спори, че както заявката за процесната доставка, така и изготвените от продавача договор, фактури, а също и останалата кореспонденция между страните са осъществявани по електронен път, включително и чрез електронни документи, тяхната достоверност и доказателствена сила също следва да се преценява съобразно с изискванията на посочената процесуална норма.

Макар по делото да е установено, че представеният от ищеца договор не носи подписа на представител на ответното дружество, както вече бе посочено, страните не оспорват възникването на процесното облигационно правоотношение, неговия предмет, пълното изпълнение на поетото задължение от страна на ищеца и частичното изпълнение от страна на ответника – купувач.

Нещо повече, ответникът не е оспорил истинността на представената от ищеца фактура, съдържаща адресата и условията за плащане на продажната цена, които съответстват на тези в договора. Твърдението му обаче е, че в хода на осъществяване на доставката, първоначално уговорените условия за плащане са били променени едностранно от продавача – ищец, купувачът е бил уведомен за тях, съобразил се е с тези промени и е извършил част от плащането съобразно последните получени от ищеца нареждания. Това е и основният спорен въпрос между страните.

Във връзка с оспорването на представената от ответника фактура, както и разпечатки от електронната кореспонденция между страните, е изслушана съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че представените от ответника във въззивното производство електронни изявления, чрез чиято размяна страните са уговорили промените в условията на процесния договори за изплащането на цената, действително съществуват в електронната поща на ответното дружество.

Страните не спорят, че сделките между тях са осъществявани по електронен път, чрез размяна на електронни писма и прикачени към тях файлове с електронни документи. Безспорно е също, че при тази кореспонденция страните не са използвали електронни подписи. Чрез съпоставянето на електронната кореспонденция между страните по повод процесния договор, разпечатки от която са представени както от ищеца /л.256 – л.268 от т.д. № 89/2016 г. на ПОС/, така и от ответника /л.8 – л.11 от в.т.д. № 392/2018 г. на ПАС/, и чрез проследяване хронологията на създаването и размяната й под формата на електронни писма, на електронни пощи на същите страни, както и от съдържащите се в тези електронни документи изявления, сканирани документи и прикачени файлове, може да се направи извод, че процесният договор е сключен в резултат на разменените по електронен път изявления страните, като за ищеца кореспонденцията е водена от А* В*, а за „В.“ ООД - от служителите в същото дружество към онзи момент А* К* и  Д*Г*. По същия начин – чрез размяна на електронни изявления, са били уточнявани, съгласувани и потвърждавани действията на страните във връзка с изпълнението на поетите задължения по договора, както и промените в първоначално уговорените условия във връзка с плащането на част цената по сметка на третото лице С* О*.       Неоснователни са поддържаните от ищеца възражения, че последните обстоятелства не били доказани, като в тази насока се поддържа довода, че електронната кореспонденция относно нареждането за извършване на частичното плащане по сметка на посоченото трето лице в турска банка, не изхождали от ищцовото дружество.

От приетото във въззивното производство и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че представената от ответника фактура № 0074 от 11.03.2014 г. е напълно идентична със съдържанието на прикачен файл към електронното писмо, изпратено на на 27.03.2014 г. в 9.40 часа, от електронна поща *** към електронна поща ***, както и че тази фактура е идентична с фактурата, свързана с извършения на 27.03.2014 г. от „** (Б*)“ ЕАД по нареждане на ответника превод по посочената във фактурата сметка *** в „Г* б*“, Р.Т* на S* O*.

Установено е също, че в кореспонденцията с ответното дружество са използвани две електронни пощи ** и ***. Според обясненията на вещото лице Б.М., това са два различни IP-адреса, които обаче са локализирани в едно и също населено място, ползващи едно и също рутиращо устройство.

Само това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да изключи ищцовото дружество или негов представител като потребител и/или като източник /автор/, съответно - адресат на електронната кореспонденция с „В.“ ООД, осъществявана от електронна поща ***.

Разменените електронни съобщения между ищеца и ответника /водената кореспонденция между два IP адреса/ представляват електронни изявления и на основание чл. 2 от ЗЕДЕП /загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г– ЗЕДЕУУ/ могат да служат за доказателства, както за сключване на търговска сделка, така и за последващото изменение на условията или уговорките по тази сделка, след като е установено тяхното авторство. Спорният въпрос в конкретния случай е дали, въпреки използването на два различни електронни адреса, е установено авторството на изявленията, с които са променени условията относно заплащането на част от продажната цена по процесния договор.  

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с обстоятелствата по сключването и изпълнението на процесния договор, налагат положителния отговор на този въпрос.

Преди всичко, като автор на изявленията, изпращани от електронна поща **, е посочен А*В*т.е. същото лице, чрез което представителите на „В.“ ООД са осъществявали контакт с „Б.“ ООД при сключването и реализирането, както на процесната, така и на предишните сделки, в това число и на другия електронен адрес - ***.

На следващо място, въпросите, които са обсъждани в осъществената чрез електронния адрес ***кореспонденция, са естествено и логично продължение на обсъжданите от същите представители на страните промени в първоначално уговорените условия, в електронната кореспонденция между тях, провеждана от другия електронен адрес на ищеца - ***. От съдържанието на представените от ищеца и приети по делото разпечатки от електронните изявления на страните и по-точно от тези на А** В** от 11.03.2014 г. 14:59:19 ч., става ясно, че последният изисква информация от купувача, дали ще извърши плащане на 50 % , за да се ревизира фактурата и да изпрати алтернативна банкова информация за плащането /л.258 – л.259/. Това изявление предизвиква последващия отговор на представителя на купувача „В.“ ООД от 14:55 ч. /л.259/, с който изрично се отбелязва различието между заявения от В**процент от дължимата цена и уговорените с договора. Въпросът е изяснен тъкмо с последващата кореспонденция, проведена на 20 и 26 март 2014 г. между А*В*, но вече от електронния адрес ** и Д* Г** - за „В.“ ООД. В потвърждение на променените от страна на „Б.“ ООД условия за заплащане цената на изпратената стока, е и изпратената в прикачен файл към писмото от 20.03.2014 г. коригирана фактура № 007/11.03.2014 г. /л.70 – л.71/, чието съдържание е идентично с това на фактурата, представена от ищеца, с изключение на износителя на стоката, по чиято сметка вече е следвало да се извърши превода на сумата, като вместо „Б.“ ООД, е посочен С** О* /S* O*/, а също така – банковата сметка на последния, както и банката за извършване на плащането.

Обстоятелството, че изплащането на 50 % от договорената цена на доставената от „Б.“ ООД на „В.“ ООД стока по сметката на трето за договорното правоотношение лице е извършено по нареждане на продавача, се потвърждава и от електронното изявление от страна на А* В*, с което се потвърждава плащането по сметката в Република Т*, както и от показанията на разпитаните свидетели, А* К*, Г* Д* и Д* Г*. Обстоятелството, че тези свидетели са били служители в ответното дружество, според съда не дискредитира показанията им, които се основават на преки впечатления както за начина на осъществяване на кореспонденцията, свързана с процесния договор, така и относно самото сключване и изпълнение на този договор. В този смисъл показанията им са последователни, непротиворечиви и съответстват на останалите доказателства по делото, а и на заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническа експертиза.

Предвид така установените факти, Пловдивският апелативен съд приема, че твърдяната от ответника делегация за плащане на част от дължимата по договора между страните продажна цена, е осъществена по изричното нареждане на продавача. Следователно, с изпълнението на това нареждане, длъжникът се е освободил от изпълнението на част от паричното си задължение спрямо кредитора. Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, с извършените от ответното дружество плащане по сметка на „Б.“ ООД, както и делегираното плащане по сметка на третото лице С* О*, и след приспадане на заплатените транспортни разходи за доставка на стоката, уговорени в тежест на продавача, уговорената от страните цена на доставената стока е била платена. Това означава, че предявеният  главен иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Неоснователността на главния иск обуславя съответно и неоснователността на акцесорния. В тази насока следва да се отбележи, че искът за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение е неоснователен и за частта, отнасяща се за периода на забава от 22.03.2014 г. до извършване на превода по сметка на третото лице - 27.03.2014 г. Първо, защото дори да се приеме, че уговореният срок за плащане е посоченият в договора, то този срок би започнал да тече от доставката т.е. от 24.03.2014 г. и би изтекъл на 26.03.2014 г. И второ – защото уговореният срок е свързан с други условия за плащане, различни от тези, които страните впоследствие са приели и по които реално е извършено плащането. От изложеното следва, че и искът за заплащане на мораторно обезщетение също е неоснователен и следва да се отхвърли, след като се отмени решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част. 

Предвид изхода от въззивното производство, в полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят направените деловодни разноски, които според представените доказателства за извършването им, възлизат общо на 5755.74 лева, от които 1255.74 лева за държавна такса, 4200 лева за адвокатско възнаграждение и 300 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице. 

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ОТМЕНЯ Решение № 113 от 28.02.2018 г., постановено по търг. дело № 89 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с  която „В.“ ООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, е осъдено да заплати на „Б.“ ООД с идентификационен код ** от 18.02.2013 г., със седалище и адрес на управление *** А, със съдебен адрес *** - чрез адв. В. Л. П., сумата от 31285,63 щатски долара /тридесет и една хиляди двеста осемдесет и пет щатски долара и шестдесет и три цента/, представляваща неплатената част от цената на стоката по сключен между страните договор за покупко-продажба № ** от 11.03.2014 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както да му заплати и сумата от 8516,77 лв. /осем хиляди петстотин и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 27.03.2014 г. до 12.02.2016 г., а също да му заплати и сумата от 2445,18 лв. /две хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и осемнадесет стотинки/ съдебни разноски съобразно на уважената част от исковете, като вместо това в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.“ ООД с идентификационен код ** от 18.02.2013 г., със седалище и адрес на управление Република Г*, гр. З*, ул. „М* С**“ № 48 А, със съдебен адрес в Република България: гр. С*, бул. „Т*А*“ № 13, ет. 3 - чрез адв. В. Л. П., против „В.“ ООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, искове за заплащане на следните суми: сумата от 31285,63 щатски долара, представляваща неплатената част от цената на стоката по сключен между страните договор за покупко-продажба №** от 11.03.2014 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 8516,77 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 31285,63 щатски долара, за периода от 27.03.2014 г. до 12.02.2016 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „Б.“ ООД с идентификационен код ** от 18.02.2013 г., със седалище и адрес на управление Република Г*, гр. З*, ул. „М*С*“ № 48 А, да заплати на „В.“ ООД с ЕИК **, сумата 5755.74 лева – деловодни разноски за въззивното производство.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: