Р E Ш
Е Н И Е
№ ………., 06.01.2017 година, град С.,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на
четиринадесети май през две хиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина А.
При
секретаря Е.П.,
след като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5273 по описа на
съда за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
общия исков ред на ГПК.
Образувано
е по предявени от Й.Б.К.
срещу Е.П.М. и Н.Б.Р. субективно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
Ищецът Й.Б.К.
твърди в исковата си молба и уточнителна молба от 27.05.2014 г., че на
26.04.2007 г. сключил договор за покупко-продажба на недвижими имоти:
апартамент № 4Б на таванския етаж в триетажна жилищна сграда в гр. С., ул. ********
с площ от 68.25 кв.м., заедно с източно мазе с площ 15.14 кв. м., заедно със
западен гараж с площ 19.38 кв. м., заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху земята, като имотите са
подробно описани в исковата молба. Трябвало да получи продажна цена в размер на
80 00 лева чрез кредит, осигурен от „Банка ДСК“ ЕАД. Такава обаче не му била
преведена, тъй като изтегленият кредит не бил с цел придобиване на имотите, а
за финансиране дейност на дружеството „Р.“ ЕООД, собственост на ответницата Н. Р.М..
Сумата по кредита постъпила именно по сметка на това дружество. Страните по
покупко-продажбата не желаели да настъпи нейния ефект, което се установявало и
от декларация в този смисъл, подписана от Е.М., представляваща обратно писмо,
разкриващо симулацията.
Ищецът иска да бъде
прогласена нищожността на посочената сделка по покупко-продажба на недвижим
имот като привидна - сключена при абсолютна симулация.
В хода на съдебното
дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа предявения иск, като пледира
за уважаването му. Претендира сторените по водене на делото разноски по
представен списък по чл. 80 от ГПК. Окончателното си становище излага в писмени
бележки, представени в последното съдебно заседание по делото.
Ответниците Е.П.М.
и Н.Б.Р. са депозирали отговор на исковата молба чрез назначения им особен
представител, в който оспорват иска.
В хода на съдебното
дирене, ответниците, чрез назначения им особен представител, поддържат
заявените в отговора становище и пледира за отхвърляне на исковата претенция.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства
и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Представен е нотариален акт № 195 том III рег.№ 12218 дело №
507/2007 год., на нотариус И.Д., вписан
в регистъра на НК под № 039 с район на действие С., от който е видно, че на 26.04.2007 год. ищецът и ответниците
сключили договор за продажба на следните недвижими имоти: апартамент
№ 4б, разположен на тавански етаж в триетажната жилищна сграда, находяща се
в град С., ул."******** със застроена площ от 68,25 кв.м. по архитектурен
проект, и 68,85 кв.м. по данъчна оценка, състоящ се от коридор, спалня, дневна
с кухненски бокс и баня с тоалетна, при съседи: ул.К."', двор, калкан и
апартамент № 4а, заедно с източно мазе с
площ от 15,14 кв.м., при съседи: изток-калкан, запад- общ коридор, юг-мазе на
сем. К. и, север-северно мазе, заедно със западен гараж с площ от 19,38
кв.м. при съседи: юг-улица, изток-гараж на сем. К., запад-гараж на Х. Ч.,
юг-улица, север-общ коридор и складови помещения на сем.Б., запад-двор, север
стълбищна площадка и общ коридор, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 499 кв.м., съставляващ
урегулиран поземлен имот ХШ-638, в квартал 230 по плана на град С., местност „Г.М.
-П.-Р." при съседи съгласно по скица: ул.К.", УПИ ХП-637, УПИ VIII-639 и УПИ XIV-641 - за сумата от 80000 лева, от която сумата от 70000 лева продавачът- ищецът,
заявил, че е съгласен да бъде изплатена чрез кредит, осигурен от Банка „ДСК“
ЕАД, след представяне на настоящия нотариален акт и вписване в
полза на Банката на ипотека върху имота, а остатъкът от сумата от 10000 лева
получил напълно от купувачите.
Видно
от представената декларация от ответника Е.П.М., ЕГН: **********, същият е декларирал, че
изповяданата нотариална сделка от 26.04.2007 г.- нотариален акт № 195 том III рег.№ 12218 дело № 507/2007 год.- не
е с цел придобиване на собственост, а за
финансиране на други дейности.
По делото са
събрани гласни доказателства с разпита на свидетелите А.А.А. и В.П.П., доведени
от ищеца.
Свидетелката А.
установява, че познава ответниците от 2006 г., като известно време работила при
тях, като имала имотни спорове с тях, по който повод помежду им било водено
гражданско дело. Уточнява, че за периода 2006-2010 г. работила във фирмата на
ответницата „Р.“ ЕООД, като знаела, че същите придобили недвижим имот на ул. „********.
Ставало въпрос за таван, като тя самата притежавала южния таван, а ищецът
притежавал северния, двамата били съседи. В края на 2006 г. свидетелката завела
ответниците да видят собственото й таванско жилище, като същите пожелали да купят
и двете-нейното и на ищеца, тъй като имали три деца. Имало уговорка, поради
финансовите затруднения, които имала фирмата на ответниците, и факта, че
банките давали най-ниски лихви по кредити за придобиване на имоти, да бъде
изповядана сделката, като „Р.“ ЕООД закупи едновременно двамата апартамента, на
свидетелката и на ищеца, а отпуснатият на фирмата кредит за закупуването им да
се използва за финансиране на други дейности на дружеството. Самото дружество
не можело да получи друг кредит, защото вече имало задължения по предходни
кредити на значителни суми. Поради това, между ответниците, свидетелката и
ищеца била постигната договорката за изповядване на нотариалната сделка, заради
банката, но ответниците нямало да станат собственици на имотите, като
договорености били постигнати от свидетелката и ответниците, но ползвали и
ищеца. Според А., целта на огледа била дали може да се отпусне кредит за
закупуването на посочените имоти в размер на 170000 лева, от които 100000 лева
за покупката на жилището на свидетелката и 70000 лева за жилището на ищеца. Под
въздействието на свидетелката ищецът се съгласил да прехвърли фиктивно жилището
си на ответниците, за да получат те кредит. След връщането на кредита, до
година-две от сделката, ищеца и свидетелката щели да останат собственици, като
сделката просто се развали или те им прехвърлят обратно имотите им. За
заплащане на нотариалните такси, свидетелката взела пари назаем, като на
27.04.2007 г. с ищеца и ответниците, отишли при нотариус, сделките били изповядани,
като на ответника Е.М. бил отпуснат кредит от 70000 лева за закупуването на
жилището на ищеца, а кредитът от 100000 лева, за закупуване на нейния
апартамент, бил отпуснат на ответницата Н. М.. След отпускането на кредитите,
парите постъпили в личната сметка на свидетелката, която ги превела с платежно
нареждане на „Р.“ЕООД. Сумите за закупуването на имота на ищеца също постъпили
в нейната сметка и тя с няколко платежни нареждания я превела по сметка на
дружеството. По повод тези действия и уговорките с ответницата, свидетелката
говорила няколко пъти с ищеца по телефона, но той не й дал писмено пълномощно.
За извършване на огледа ищеца й оставил ключовете си, в нейно присъствие той
разговарял 2-3 пъти с ответниците, а при изповядване на сделката ищецът
подписал лично. Очакванията им били до година две кредитът да се погаси и
имотите да се върнат на свидетелката и на ищеца. Те, с ищеца не получили
никакво възнаграждение, нямало уговорка да получат проценти или комисионни от
кредита. Даже в нотариалните актове били посочени и гаражите, тъй като с
отпускането на кредита, банката не финансирала изцяло покупката, а ответниците
трябвало да я финансират лично в някаква част, а те нямали пари за това. При
подписването на нотариалните актове било записано, че ответниците са платили на
нея и на ищеца някакви суми, но това не било така, като нито тя, нито ищеца
получили каквото и да е заплащане на имотите си от ответниците. А. работила във
фирмата до 2010 г., като известно време ответниците плащали вноските по
кредита, но след това внесли доста голяма сума за депозит за акцизи за вноса на
авиобензин, забавили всичките си плащания и фирмата фалирала. Свидетелката се
опитала да се разбере с ответниците за доброволно уреждане на спора, но те били
в чужбина и й заявили, че тези имоти не ги интересуват и да правят каквото
искат.
На свой ред
свидетелката В.П.П., разказва, че познава ответниците Е. и Н.. А. А. работела в
тяхната фирма „Р.“ през пролетта на 2007 г., като през април същата година й поискала
заем от 5 000 лева, във връзка с
изповядване на нотариална сделка, свързана с нейните шефове. А. идвала в дома
на свидетелката и била приятелка на нейната свекърва. През месец април 2007 г.
свидетелката отишла в офиса на фирмата, който се намирал на бул. „********, където
имало зъболекарски кабинет на Е.М. и офиса на тази фирма. Докато чакала
свидетелката А. да приключи разговора си с шефовете си, който се водел в зъболекарския
кабинет, П. чула, че ответниците й казали, че те няма да стават собственици, а
тя щяла да си остане собственик. След приключване на този разговор, ответниците
дошли при нея и се запознала с тях. Направили й добро впечатление, били приветливи
хора, Е. бил с бяла престилка. На другия ден свидетелката дала на А. А. сумата от 5 000 й лева, която й обещала
да й ги върне след месец - два, след като се изтегли кредитът. На 30 април
свидетелката се обадила на А. за да я поздрави по случай рождения й ден, при
което последната й казала, че ще й върне заема на 02.05.2014 г. и си уговорили
среща на тази дата пред офис на Банка ДСК. При срещата им на 02.05.2014 г. А.
изтеглила от банка „ДСК,“ сумата от 10 000 лева, от които 5 000лв.
върнала на нея, а другите 5 000 лева дала на свой колега, за заплащане на някакви такси. А.
обяснила на П., че прави тази сделка, тъй като искала да подпомогне фирмата на
ответницата, която се занимавала с авиационно гориво и се нуждаела от оборотни
средства, и от финансиране, каквото не можела да получи, ако няма имот, срещу
който да получи кредит. Свидетелката знаела също, че А. притежавала тавански
апартамент на ул. „********, който разделила на два самостоятелни имота. Именно
тези имоти били предмет на сделката, като П. нямала представа дали А. е
получила цената на тези имоти и какво е станало след това, както и какъв
договор са сключили помежду си.
Прието е и
заключение на съдебно счетоводна експертиза, според което през периода м. април
— м. май 2007г. по разплащателна сметка с вътрешнобанков № 13884454 и титуляр А.А.А.,
ЕГН **********, са извършени следните операции: на 04.05.2007 г. — получена е
сума от 70 000 лв., усвояване на кредит за покупка на жилище; на 04.05.2007г.
- сума от 45 000 лв. е преведена по сметка IBAN *** „Р. - 1” ЕООД. на 04.05.2007 г. - сума от 10 000
лв. е преведена по сметка IBAN *** „Р. - 1” ЕООД. Като описание на
операцията е посочено „вноска по договор”; на
04.05.2007 г. Освен посочените
преводи, А.А.А. е изтеглила в брой на каса от сметката на 04.05.2007 г. - 15
000 лв., която внесла в брой в „Р.“ ЕООД, съгласно квитанция към ПКО №
612/04.05.2007 г.
В доказателствената съвкупност е
включено и удостоверение, издадено на 29.02.2016 г., издадено от М.М., помощник
–нотариус по заместване при И.Д., нотариус с район на действие РС С., вписан в
регистъра на НК под № 039, издадено в уверение на това, че в пълномощно под №
12161/26.04.2007 г. от общия регистър на нотариалната кантора, бил удостоверен
подписа на Й.Б.К., с ЕГН **********, с което била упълномощена А.А.А., с ЕГН **********,
със следните права : да получи в брой от Банка ДСК продажната цена от
продажбата на ап.4Б, С., ул. К.“, № 59.
Ищецът
следва да докаже,
че страните по процесната сделка не са желали да настъпят последиците на
договора за покупко-продажба на имот (ищецът-продавач да получи цената, а
ответниците-купувачи да придобият собствеността върху него).
Други относими
доказателства не са ангажирани от страните.
При тази фактическа установеност, съдът
достигна до следните изводи от правна страна :
Искът е основателен.
В нотариалния акт,
в който сделката е оформена и който се ползва с материална доказателствена сила
за волеизявленията на страните, е посочено, че на 26.04.2007 год. Ищецът и
ответниците са сключили договор за продажба на недвижимите
имоти, подробно описани в исковата молба. Ищецът не оспорва документа, т.е.
изявленията на страните по него са направени действително от тях пред нотариуса
и имат съдържанието, посочено в нотариалния акт, но твърди, че изразеното волеизявление на страните по договора за покупко-продажба не
съответстват на желаното от тях действие, тъй като сключеният договор е бил с
цел финансиране на дейността на търговско
дружество на ответницата Н.Б. Р. - М.- „Р. -1“ ЕООД, което към момента на сключване
на процесния договор за покупко-продажба на недвижимия имот било нейна
собственост. По сметката на нейното Дружество са били преведени средствата,
получени от банка „ДСК“ ЕАД, като кредит за закупуването на процесния недвижим
имот.
Съдът приема, че сделката е абсолютно симулативна. При абсолютната симулация
страните не прикриват друго съглашение с привидното /както е посочено в чл. 17
от ЗЗД/, а явяват в обективната действителност една сделка, чиито правни
последици не желаят.
Ищецът не разполага
с обратно писмо, но разполага с начало на писмено доказателство (декларация,
подписана от ответника Е.П.М.),
което заедно със свидетелските показания и заключението на съдебната експертиза
установява симулацията и въз основа на тези кредитирани по делото доказателства
съдът приема за установено, че
волеизявлението на страните по този договор е направено, без да е желано
настъпването на неговите последици.
Действително,
липсват преки доказателства за твърденията за симулация. Предвид естеството на
това основание за нищожност обаче при липсата на преки доказателства събраните
по делото косвени факти трябва да са в такъв обем и да се свързват по такъв
начин, че да позволяват само един възможен извод и той да съответства изцяло на
фактическите твърдения в исковата молба.
В хода на процеса
се събраха доказателства- гласни,
писмени, заключение на допусната съдебно счетоводна експертиза, които
напълно кореспондират помежду си и от които съдът може да направи извод, че
волеизявленията на страните по сделката са направени със скритото намерение да
не настъпят правните последици от продажбата.
Сделката е сключена
без ищеца да е желаел да се освободи от собствеността на недвижимия си имот, а
единствено с намерение, след като сключат договора за продажба на жилището,
ответниците да изтеглят от банка ДСК кредит, който да ползват за финансиране на
дейността на „Р.“ ЕООД. В приетата по делото като писмено доказателство
декларация от ответникът е декларирал,
че изповяданата нотариална сделка от 26.04.2007г.- нотариален
акт №
195 том III рег.№ 12218 дело №
507/2007 год.- не е с цел придобиване на
собственост, а за финансиране на други дейности. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през периода м. април — м.
май 2007г. по разплащателна сметка с вътрешнобанков № 13884454 и титуляр ищцата
А.А.А., ЕГН **********, са извършени следните операции: на 04.05.2007 г. —
получена е сума от 70 000 лв., описание на операцията банков кредит за
покупка на жилище; на 04.05.2007г. - сума от 45 000 лв. е преведена по сметка IBAN *** „Р. — 1” ЕООД. Като описание на
операцията е посочено „вноска по договор”; на 04.05.2007 г. - сума от 10 000 лв. е
преведена по сметка IBAN *** „Р. - 1” ЕООД. Като описание на операцията е посочено „вноска по договор”. Освен посочените преводи, А.А.А. е изтеглила в брой на каса от сметката си на 04.05.2007 г. сумата от 15 000 лв., която
внесла на същата дата в „Р.“ ЕООД съгласно квитанция към ПКО 612/04.05.2007 г. Свидетелката
А.А.А. установява, че постигнала с ответниците договореност, с цел получаване
на кредит от последните, с ищеца да им прехвърлят собствените си имоти,
включително процесния имот, подробно описан в исковата молба, без да получават
заплащане на посочената продажна цена. Впоследствие сумите по кредит постъпили
по нейна сметка, като от тази за ищеца в размер на 70000 лева, на два пъти,
чрез банкови преводи в различни сметки на ответниците превела веднъж 45000
лева, а след това и сумата от 10000 лева, а сумата от 15000 лева изтеглила и
внесла в брой във фирмата на ответниците. Свидетелката В.П.П. изтъква в
показанията си, че ищцата й обяснила за намеренията си да подпомогне фирмата, в
която работела, като сключи договор за продажба на имота й с ответниците, като
за тази цел й поискала в заем сума от 5 000лв. с оглед такси по
изповядването на сделката, която сума й върнала на 02.05.2015г., като
изтеглила от банка „ДСК“
10 000лв, от които 5000лв. дала и
на колега от фирмата за заплащане на някакви такси. Съвкупното обсъждане на
всички тези факти не оставя съмнение у съда, че при сключването на сделката
страните по нея не са желали да настъпят правните й последици. Налице е
абсолютна симулация, която прави сделката нищожна. Искът за прогласяване на
тази нищожност е основателен и следва да се уважи.
По разноските :
При този изход на
делото ищецът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има право на направените
разноски по делото-1750 лева, от които 50 лева държавна такса, 100 лева
възнаграждение на назначения на ответниците особен представител, 100 лева
депозит за ССчЕ и 1500 лева договорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, серия „А“, № 450968,
сключен на 11.04.2014 г. между ищеца и адвокат М..
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците
дължат и държавна такса върху уважения
иск по сметка на СГС в размер на 928,85 лева, както и направените
разноски по делото от бюджета на съда за възнаграждения на особения
представител на ответниците и вещо лице
в размер на 3317 лева.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2 , изр. 1, пр. последно от ЗЗД по
иска на Й. Б.К., с ЕГН **********,
от гр. П., със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.С., ул."**********, чрез адвокат А.
М., против Е.П.М., с ЕГН **********, и Н.Б. Р. – М., с ЕГН **********, и
двамата с адрес: ***,
със съдебен адрес ***, партер, чрез назначения им особен представител адвокат И.И.
от САК, че договорът, сключен с нотариален
акт № 195 том III
рег.№
12218 дело № 507/2007 год., на нотариус И.Д., вписан в регистъра на НК под № 039 с район на действие
С., съгласно който на 26.04.2007 год. ищецът и ответниците сключили договор за продажба на следните
недвижими имоти: апартамент № 4б, разположен на
тавански етаж в триетажната жилищна сграда, находяща се в град С., ул."********
със застроена площ от 68,25 кв.м. по архитектурен проект, и 68,85 кв.м. по
данъчна оценка, състоящ се от коридор, спалня, дневна с кухненски бокс и баня с
тоалетна, при съседи: ул.К."', двор, калкан и апартамент № 4а, заедно с
източно мазе с площ от 15,14
кв.м., при съседи: изток-калкан, запад- общ коридор, юг-мазе на сем. К. и,
север-северно мазе, заедно със западен
гараж с площ от 19,38 кв.м. при
съседи: юг-улица, изток-гараж на сем. К., запад-гараж на Х. Ч., юг-улица,
север-общ коридор и складови помещения на сем.Б., запад-двор, север стълбищна
площадка и общ коридор, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, цялото с площ от 499 кв.м., съставляващ урегулиран
поземлен имот ХШ-638, в квартал 230 по плана на град С., местност „Г.М. -П.-Р."
при съседи съгласно по скица: ул.К.", УПИ ХП-637, УПИ VIII-639 и УПИ XIV-641 е НИЩОЖЕН КАТО ПРИВИДЕН.
ОСЪЖДА Е.П.М., с ЕГН **********, и Н.Б. Р. – М., с ЕГН **********, да
заплатят на
Й. Б.К., с ЕГН **********, направените
разноски по делото в размер 1750 (хиляда седемстотин и петдесет) лева на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.М., с
ЕГН **********, и Н.Б. Р. – М., с ЕГН
**********, да заплатят по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 4245,85 (четири хиляди двеста четиридесет и
пет лева и осемдесет и пет стотинки) лева.
НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :