В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Илияна Зелева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 във вр. с чл.414 ГПК, във връзка с чл.210, във връзка с чл.203 и чл.206 КТ. Образувано е по предявен иск от “Н. 96” , с ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление Г.Д., У.К. В. №35, представлявано от изп. директор - инж.С... Ч..., Ч. пълномощника си А.С. М., със съдебен адрес: Г.С., Б. №7, .2 за установяване съществуване на вземане по отношение на С. Ч. Ч., с ЕГН *, от с.Б..., общ.Д., в размер 126.95лв., представляващо стойността на причинена вреда при изпълнение на трудовите функции на длъжността „кетеловач” в отдел „Конфекция” на „Н. 96” – Д., изразяваща се в дефектно кетеловане на 52 бр. от модел 85380 за клиент “М...” – брак, установен с констативен протокол от 14.05.2012г., съставен от назначена за целта от работодателя комисия, ведно със законната лихва върху главницата от 126.95лв., считано от 04.09.2012г. до окончателно плащане, както и да присъди разноските по делото. В исковата молба ищцовото дружество поддържа твърдения, че ответникът С. Ч. е работела по трудов договор при тях до 11.04.2012г. на длъжност „кетеловач”, в отдел „конфекция”, прекратен със заповед № ЗПТД-775/11.04.2012г., издадена от изп. Директор, на основание чл.326, ал.1 КТ. На 14.05.2012г. комисия, назначена със заповед № А07/30.04.2012г. на изп. Директор е извършила проверка на качеството на изпълнение на трудовите задължения по кетеловане от ответника. При проверката е констатирано с протокол от същия ден - 14.05.2012г., че при изпълнение на трудовите си задължения като „кетеловач” в отдел „конфекция - 4 етаж” при ищцовото дружество ответникът С. Ч. Ч. е допуснала в работата си брак, изразяващ се в дефекти при кетеловане на 52 броя от модел 85380 за клиент „М...”, установен с констативен протокол от 14.05.2012г. от назначена за целта комисия. От некачественото изпълнение на възложената работа е причинена вреда на работодателя в размер 126.95 лева. След установяване на допуснатия брак е започнала процедура по реализиране на предвидената в чл.203 и чл.206 КТ ограничена имуществена отговорност, за която е издадена заповед № А17/14.06.2012г. Протоколът за установен брак от 14.05.2012г. и заповедта № А17/14.06.2012г. били връчени на ответника с известие с обратна разписка, подписана от нея на 27.06.2012г. Към тази дата трудовото й правоотношение с ищцовото дружество е било прекратено с посочената по-горе предходна заповед № ЗПТД-775/11.04.2012г. Заповедта по чл.210 ал.1 КТ на работодателя не е била оспорена от ответника в предвидения в чл.210 ал.З КТ едномесечен срок, който е изтекъл на 27.07.2012г. и на тази дата е влязла в сила. След влизането й в сила същата е представлявала годно правно основание за реализиране на имуществената отговорност на ответника, но поради обстоятелството, че същата вече е напуснала предприятието, не е възможно да и бъдат правени удръжки от трудовото възнаграждение, порад което вземането е било предявено по реда на чл.210, ал.5 КТ, във връзка с чл.410 ал.1 ГПК със заявление за издаване на заповед за изпълнение, каквато е била издадена с № 767/05.09.2012г. по ЧГД № 312/2012г. по описа на Районен съд Д.. Срещу нея ответникът е подала възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, което поражда правния интерес от завеждане на установителен иск за установяване по отношение на ответника съществуване на вземането по издадената заповед по чл.410 ГПК, съответно с присъждане на направените разноски в настоящото производство. В срока по чл.131 ГПК ответникът, представя писмен отговор, с който оспорва изцяло иска, като неоснователен, по съображения, че не е участвала при констатациите на въпросната комисия. Твърди, че по никакъв начин не е нанесла вреда на ищцовото дружество. В съдебно заседание ищцовото дружество, Ч. пълномощника А. С. М., поддържа предявения иск, който намира за доказан по основание и размер от представените по делото писмени доказателства и изслушаната съдебно техническа текстилна експертиза. Ответникът, Ч. А. Ж. Ч., представя писмено становище, с което оспорва иска като неоснователен и недоказан. Съдът, прие от фактическа и правна страна следното: Няма спор по делото, а и от приложеното ЧГД № 312/2012г. по описа на Районен съд Д. се установява, че от ищцовото дружество е подадено заявление по чл.410 ГПК на 04.09.2012г., с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 126.95 лева главница, ведно със законна лихва върху главницата от 126.95лв. от 04.09.2012г. до окончателно изплащане, което произтича от издаване на заповед за ангажиране на ограничена имуществена отговорност по чл.210 КТ, във вр. с чл.203 – 206 КТ. Въз основа на заявлението е издадена заповед №767/05.09.2012г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника в размер 126,95лв. главница, ведно със законната лихва от 14.09.2012г., разноски 125.00 лева, произтичащо от некачествено изпълнение на възложените трудови задължения на длъжността „кетеловач” в отдел „конфекция” при кетеловане на 52 дефектни бройки от модел 85380 за клиент „М...”, установено с констативен протокол от 14.05.2012г. от назначена за целта комисия и за реализиране на ограничена имуществена отговорност по чл.203 и чл.206 КТ, е била издадена заповед № А 17/14.06.2012г. от работодателя, връчени с обратна разписка на 27.06.2012г., поради прекратяване на трудовите отношения със заповед № ЗПТД 775/11.04.2012г. Заповедта по чл.210, ал.1 КТ на работодателя не била оспорена от ответника в срока на ал.3 - чл.210 КТ и е влязла в сила. Ответникът – длъжник по заповедта, в срока по чл.414, ал.2 ГПК, представя писмено възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед. Поради постъпилото възражение и в изпълнение на чл.415, ал.1 ГПК, с разпореждане № 825/21.09.2012г., получено от ищеца на 01.10.2012г., съдът е указал, че може да предяви иск в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. В указания на заявителя срок е предявен установителен иск на основание чл.422, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземането против ответника, произтичащо от некачествоно изпълнение на възложените й трудови задължения на длъжността „кетеловач”. Установява се, че трудовото правоотношение на ответника с ищцовото дружество е прекратено със заповед № ЗПТД 775/11.04.2012г., връчена на ответника на 11.04.2012г., считано от 12.04.2012г., с предизвестие от страна на работника. Ищецът основава вреда, установена с докладна записка вх.№229/30.04.2012г., с която изпълняващия длъжността началник „конфекция” е уведомила ръководството на дружеството за допуснато некачествено кетеловане на 204 броя изделия от модел 85380. Във връзка с докладна записка вх.№229/30.04.2012г., работодателят е издал заповед № А-07/30.04.2012г., с която е назначил комисия за извършване на проверка за установяване на причинените на дружеството вреди от некачествено произведената продукция. От комисията е съставен протокол от 14.05.2012г., констатирала, че от ответника са кетеловани 52 броя дефектни бройки от модел 85380, за които й е начислено трудово възнаграждение в размер 65.00 лева. За поправка на дефектите е платено на други работници 61.95 лева. Издадена е заповед № А-17/14.06.2012г., на основание чл.210, ал.4, във връзка с чл.203, ал.1, във връка с чл.206 КТ за осъществяване на ограничена имуществена отговорност спрямо ответника в размер на вредата, установена от комисията 126.95 лева. Ищецът поддържа твърдения, че протоколът и заповедта са връчени с приложената обратна разписка на ответника на 27.06.2012г. От заключението на вещото лице по изслушаната текстилна експертиза се установи, че от ищеца й била предоставена мостра от модел 85380, мъжка жилетка, изцяло укроена с множество кетеложни тигели. Не са запазени от посочените в констативния протокол 52 броя дефектни изделия, които след като били поправени са експедирани за крайния клиент. Поради тази причина са обсъдени в заключението теоретично поставените въпроси, във връзка с което поддържа заключение, че причинената от ответника вреда от произведени 52 дефектни броя от артикул 85380 при извършване на операция „кетеловане”, изразяваща се в изплатено трудово възнаграждение за изработка, е 73.84 лева. За поправяне, отстраняване на дефектите на 52 броя от артикул 85380 ищцовото дружество е платило на други работници сума в размер на 61.95 лева. Общата щета на дружеството по т.1 и т.2 е в размер на 135.34 лева /73.84 лева + 61.50 лева - 135.34 лева/. Предявената от дружеството щета е в по-малък размер - 126.95 лева /65.00 лева + 61.95 лева - 126.95 лева/. Искът е предявен на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземане, произтичащо от заповед, издадена на основание чл.210, ал.1 КТ, № А 17/14.06.2012г. за ангажиране на ограничена имуществена отговорност спрямо ответника за причинени вреди при изпълнение на длъжността „кетеловач” за сумата 126.95 лева. Съгласно чл.210, ал.1 КТ ограничената имуществена отговорност спрямо работника или служителя се осъществява Ч. издаване на заповед от работодателя, с която определя основанието и размера на отговорността. Действието на заповедта е обусловено от уредените в ал.2 срокове – по - кратки и по - дълги, които се различават по своя начален момент и продължителност. По - кратките срокове текат от момента на откриване на вредата и се включват в по - дългите, които текат от момента на причиняване на вредата. Така според ал.2 заповедта се издава в едномесечен срок от откриване на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по -късно от една година от причиняването й. Тези срокове се прилагат само в случаите на ограничена имуществена отговорност по чл.201, ал.1 КТ, т.е за общия състав, какъвто се квалифицира и настоящия случай. Основание за спиране е наличие на висящо производство за пълна имуществена отговорност - каквото в случая не е налице. Независимо от това - дали сроковете са били спирани или не - за спазване на сроковете по изр.1 на ал.2 е меродавен моментът на връчване на заповедта на работника или служителя, а не моментът на нейното издаване / Коментар КТ В. Мръчков 1995, стр. 368/. Спазването на срока по чл.210, ал.2 КТ е от значение за валидността на издадената заповед – двата срока са преклузивни. Спазването им обуславя действителността на заповедта, обратно - пропускането им погасява отговорността на работника или служителя, респективно вземанета на работодателя за обезщетение. За спазването на сроковете по изречение първо на ал.2, едномесечен от откриване на вредата, е меродавен моментът на връчване на заповедта на работника или служителя, а не моментът на нейното издаване. Началния момент на откриване на вредата е обусловен от докладна записка от 30.04.2012г. до работодателя, а заповедта за ограничената имуществена отговорност е издадена на 14.06.2012г. и към този момент не е била и връчена на работника или служителя, тоест не е спазен едномесечния срок за връчването й, считано от откриване на вредата. Последицата от неспазването на този срок, тъй като по-краткият срок по ал.2 се включва в по-дългия срок, тоест не по-късно от една година от причиняване на вредата, но независимо от това изтичането на първия или втория срок има за последица погасяване отговорността на работника или служителя, респективно вземането на работодателя за обезщетение. По същината си заповедта за удръжки е от категорията на едностранни изявления, които за да произведат действие трябва да бъдат получени от страната, за която са предназначени. Недопустимо е правното действие на заповедта да настъпи без това да е известно на засегнатата страна. Аналогични са аргументите и за съставения констативен протокол от назначената комисия за установяване на вредата, който е съставен без това да е известно на ответника. Едномесечния срок е изтекъл, считано и от съставения констативен протокол на 14.05.2012г., тъй като няма връчване на заповедта в този срок. Според ал.3, ако работникът или служителят в едномесечен срок от връчване на заповедта я оспори писмено пред работодателя, последният може да предяви срещу него иск пред съда. Установи се, че трудовото правоотношение на ответника е прекратено преди издаване на заповедта, със заповед № ЗПТД 775/11.04.2012г., считано от 12.04.2012г., на основание чл.326, ал.1 КТ с предизвестие от страна на работника. Поради прекратяване на трудовото правоотношение събиране на сумата по издадената заповед за осъществяване на ограничена имуществена отговорност не може да стане Ч. удръжки от трудовото възнаграждение по реда на ал.4, а въз основа на заповедта работодателят е поискал съгласно чл.210, ал.5 КТ издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 767/05.09.2012г. по чл.410 ГПК за сумата от 126.95 лева главница, заедно със законната лихва от 04.09.2012г. до изплащане на вземането и разноските в размер на 125.00 лева. В срока по чл.414 ГПК от ответника е направено възражение, че не дължи сумата по издадената заповед за изпълнение. Заповедта, издадена от работодателя за ангажиране ограничена имуществена отговорност спрямо ответника не е влязла в сила. Ищецът обуславя връчването на заповедта с разписка от 27.06.2012г. В разписката не се съдържат указания, че със същата е станало връчването на заповедта, поради което срокът по чл.210, ал.3 КТ за ответника не е започнал да тече от 27.06.2012г. Заповедта е оспорена своевременно с възражението по чл.414, ал.2 КТ. Основанието на отговорността, произтича от докладна записка от 30.04.2012г., с която е направен доклад за допуснат брак при изработка на модел 85380, във връзка с който брак не е извършена експедиция на 204 броя от изделието до 30.04.2012г., тъй като стоката е върната за преработка от проверяващите лица. След отстраняване на дефектите от други работници и след съставяне на констативен протокол върнатите 204 броя от изделието са експедирани за крайния клиент. Във връзка с изготвената докладна записка от 30.04.2012г. работодателят е назначил комисия, която е съставила констативен протокол за извършена проверка от 14.05.2012г., констатирала е вреда, измерена с начисленото трудово възнаграждение в размер на 65.00 лева на ответника и със заплатеното за поправката на изделието възнаграждение на други работници в размер 61.95 лева. Основанието на отговорността не е доказано с представения по делото констативен протокол за констатирана вреда. Това е така, тъй като констатациите за некачествено произведена продукция са направени в отсъствие на ответника. Последната не е била поканена от работодателя да присъства на извършваната проверка във връзка с направената рекламация за некачествено изпълнение на възложената й работа на длъжността „кетеловач”. Тя е била лишена от възможност да се запознае с направената рекламация, съответно да направи възражения, при което съставения от назначената от работодателя комисия констативен протокол за извършена проверка и констатирана вреда, въз основа на който е издадена и заповедта на ангажиране на ограничена имуществена отгоÔорност не доказват по отношение на нея направените от работодателя възражения за неправилно изпълнение. Липсват доказателства и за направената рекламация от клиента, възложил поръчката на ищеца. Недопустимо е установяване на вредата, без това да е известно на засегнатата страна. Съставеният констативен протокол и заповед не са връчени на ответника, поради което искът не е доказан по основание и размер, и следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца се възлагат направените от ответника разноски по представения списък по чл.80 ГПК в размер 100.00 лева за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 във вр. с чл.414 ГПК, във връзка с чл.210, във връзка с чл.203 и чл.206 КТ предявен от “Н. 96” , с ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление Г.Д., У.К. В. №35, представлявано от изп. директор - инж.С... Ч..., Ч. пълномощника си А.С. М., със съдебен адрес: Г.С., Б. №7, .2 за установяване съществуване на вземане по отношение на С. Ч. Ч., с ЕГН *, от с.Б..., общ.Д., в размер 126.95лв., представляващо стойността на причинена вреда при изпълнение на трудовите функции на длъжността „кетеловач” в отдел „Конфекция” на „Н. 96” – Д., изразяваща се в дефектно кетеловане на 52 бр. от модел 85380 за клиент “М...” – брак, установен с констативен протокол от 14.05.2012г., съставен от назначена за целта от работодателя комисия, ведно със законната лихва върху главницата от 126.95лв., считано от 04.09.2012г. до окончателно плащане, предявено по ч.Г. дело № 312/2012г. по описа на ДРС, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 767/05.09.2012г. и присъждане на разноските по делото. ОСЪЖДА “Н. 96” , с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление Г.Д., У.К. В. №35, представлявано от изп. директор инж.С... Ч..., Ч. пълномощника си А.С. М., със съдебен адрес: Г.С., Б. № 7, .2 да заплати на С. Ч. Ч., с ЕГН *, от с. Б..., общ. Д. разноски в размер на 100.00 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок, считано от връчването му. Р.СЪДИЯ: |