Р
Е Ш Е Н И Е
№
736/14.10.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Г. |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 308 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по
жалбата на „Интекст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Главиница, обл. Пазарджик, Стопански двор – производствена база, с адрес за кореспонденция
гр. София, ул. „***“ № *, вх. *, партер, ап. *, представлявано от управителя
Д.П.К. против Ревизионен акт № Р – 16001320000976-091-001/03.12.2020 г.,
потвърден с Решение № 95/03.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при неправилно
тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречие със събраните в хода на
ревизионно производство доказателства. Моли се да бъде отменен. Подробни
съображения са изложени в жалбата. Представени са и писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. Х., която по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени ревизионния акт в оспорената му част. Претендира
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът – Директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно
призован, не се представлява. По делото е постъпила писмена молба с вх. №
7467/03.09.2021 г., с която гл. юриск. Н. по изложени съображения моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК да постанови решение, с което да потвърди като правилен и законосъобразен
ревизионния акт, потвърден с решение на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив,
в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ответната страна.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001320000976-020-001/20.02.2020 г., изменена със заповед №
Р-16001320000976-020-002/28.05.2020 г. и заповед № Р-16001320000976/29.06.2020
г., с обхват на ревизията от 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г. по ЗКПО и от
01.12.2014 г. – 31.12.2016 г. по ДДС.
Констатирано
е, че през ревизирания период „Интекст“ ООД е осъществявало само облагаеми
доставки на територията на страната. Основната дейност на дружеството е
производство на дограма, конструкции и други изделия от дървен материал и се
осъществява в цех, находящ се в стопански двор в с. Главиница, общ. Пазарджик –
фабрика за производство и складове. Дружеството разполага с магазин и офис в
гр. София, ж.к. Младост 4, чл. 485, ет. 1, както и с магазин и шоурум в гр.
Бургас, ул. „***“ № *.
Установи
се по делото, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с мотив за липса на реално
осъществени доставки е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури,
издадени от следните дружества:
1.
„ГАСКЕТ“ ЕООД с ЕИК по ЗТР ********* по фактура № 149/29.12.2014 г. с предмет GMW132 на стойност 87 000,00 лв. и ДДС 17 400,00 лв.
При
извършена насрещна проверка на „ГАСКЕТ“ ЕООД искането за представяне на
документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В отговор на
връченото ИПДПОЗЛ не са представени изисканите доказателства в указания срок и
до приключване на ревизията. От органите по приходите е констатирано, че в
информационните масиви на НАП за „ГАСКЕТ“ ЕООД не се съдържат данни за наличие
на ресурсна обезпеченост за извършване на процесиите доставки. В дневниците си
за покупки и справките-декларации по ЗДДС дружеството е декларирало покупки от
„ПРОЕКТ ИНВЕСТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, но последното е подавало нулеви
справки-декларации по ЗДДС за периода 01.01.2013 г. - 31.08.2020 г. и не е
декларирало извършени продажби към прекия доставчик „ГАСКЕТ“ ЕООД.
2.
„ГАСКЕТ ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК по ЗТР ********* по 6 бр. фактури с предмет „ПДЧ и
МДФ“ на стойност 433 919,90 лв. и ДДС 86 783,98 лв.
При
извършена насрещна проверка на „ГАСКЕТ ТРЕЙД“ ЕООД искането за представяне на
документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В отговор на
връченото ИПДПОЗЛ не са представени изисканите доказателства в указания срок и
до приключване на ревизията. От органите по приходите е констатирано, че в
информационните масиви на НАП за „ГАСКЕТ ТРЕЙД“ ЕООД не се съдържат данни за
наличие на ресурсна обезпеченост за извършване на процесиите доставки. В
дневниците си за покупки и справките-декларации по ЗДДС дружеството е
декларирало покупки от „ПРОЕКТ ИНВЕСТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, но последното е подавало
нулеви справки-декларации по ЗДДС за периода 01.01.2013 г.-31.08.2020 г. и не е
декларирало извършени продажби към прекия доставчик „ГАСКЕТ ТРЕЙД“ ЕООД.
От
ревизираното дружество в отговор на връчени 3 бр. ИПДПОЗЛ относно процесните
доставчици са представени фактури, стокови разписки, разходни касови ордери,
командировъчни заповеди без вписан адрес и хронологии за счетоводно отразяване
на процесиите фактури. Не са представени доказателства за извършено разплащане
с предходните доставчици, няма информация с какво МПС и от кой е осъществен
превозът на стоките, не е изяснен въпросът за наличието на складове, където
стоките/материалите са били съхранявани, тяхното транспортиране между обектите
на контрагентите, няма доказателства, че към датите на издаване на фактурите
доставчиците са разполагали със стоките/материалите, няма данни за вида и
количеството на материалите, стоков поток с отразени фактури за получените
материали (МДФ и ПДЧ) по вид количество и стойност (т. е. няма данни за
размерите и вида на материалите), както и съответното изписване на материалите
при влагане в производството и включването на материалите като готова продукция
в продажните фактури при реализация. Липсват приемо-предавателни протоколи,
стокови разписки с коректно изписани данни или други документи за фактическото
предаване/приемане на стоките.
Във
връзка с гореизложената фактическа обстановка и при анализ на представените
документи от органите по приходите са направени следните изводи, че с
фактурите, издадени от „ГАСКЕТ“ ЕООД и „ГАСКЕТ ТРЕЙД“ ЕООД, са осчетоводени
уплътнения, МДФ и ПДЧ плоскости, за които е ползван данъчен кредит в особено
големи размери от дружеството-жалбоподател, за които последният твърди, че
закупените материали от процесните доставчици са вложени в продукцията му, но
не са представени конкретни доказателства за последваща реализация.
От
органите по приходите е прието, че процесните фактури, издадени от „ГАСКЕТ“
ЕООД и „ГАСКЕТ ТРЕЙД“ ЕООД, не отразяват реални стопански операции и е начислен
данък, без да е възникнало данъчно събитие, следователно е начислен без
основание. В резултат е отказано право на приспадане на данъчен в размер на 104
183,98 лв. по процесните фактури на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Административният
орган е приел, че липсват доказателства за извършване на доставки по смисъла на
чл. 6 от ЗДДС. Това е така, защото както от доставчика, така и от ревизираното
лице не са представени доказателства, които биха установили този факт.
Следователно посочените в процесните фактури стоки – уплътнения, МДФ и ПДЧ
плоскости не са обект на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и фактурите
са издадени без основание от „ГАСКЕТ“ ЕООД и „ГАСКЕТ ТРЕЙД“ ЕООД. Посочено е,
че при недоказана реалност на доставките като материалноправна предпоставка за
признаване на претендираното право, ревизията с основание е отказала правото на
данъчен кредит по фактурите, издадени от процесиите доставчици.
От представените по делото
доказателства се установи, че е увеличен счетоводният финансов резултат на
дружеството по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
съответно в размер на 210 583,70 лв., 112 228,20 лв. и 352 359,20 лв.
Видно от констативната част на РД/РА,
посочените суми представляват отчетени разходи за материали по фактури,
издадени от „ГАСКЕТ“ ЕООД и „ГАСКЕТ ТРЕЙД“ ЕООД. Предмет на сделките са
материали (МДФ, ПДЧ плоскости, уплътнение и др.). В РД подробно са описани
предприетите процесуални действия по извършване на насрещна проверка на
описаните доставчици и установените факти и обстоятелства при тях, като са
обсъдени предоставените от РЛ документи. Посочено е, че при анализа на
събраните в хода на ревизията доказателства, извършените насрещни и служебни
проверки на посочените контрагенти е установено, че същите не доказват
реалността на осъществените доставки към РЛ, тъй като не притежават
обезпеченост да извършат фактурирани сделки. За „ГАСКЕТ“ ЕООД е констатирано,
че няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г., поради което липсват данни
за извършвана дейност през този период. Фактите и обстоятелствата, установени
при извършените проверки са подробно описани в частта по ЗДДС от настоящото
решение. Прието е, че изследваните фактури не отразяват реално осъществени
стопански операции, същите не може да се приемат като първични счетоводни
документи, които да доказват разходите документално. Визирани са нормите на чл.
26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от с.з. и не са признати за
данъчни цели счетоводните разходи за процесните материали, поради липса на
документална обоснованост.
По
делото е разпитан свидетелят Е. Й. П., чиито показания съдът възприема като
достоверни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства.
Свидетелят
заяви, че са му познати фирмите „Гаскет“ ЕООД и „Гаскет Трейд“ ЕООД. На едната
фирма преди доста години е бил управител, а двете фирми в момента са
собственост на баща му Й. П.. Свидетелят заяви, че лично не е сключвал сделки
от името на тези фирми, но е запознат, че и двете извършват доставки на
различни материали, свързани с производството на „Интекс“, като и готова
продукция. Доставяни са уплътнители, ПДЧ, МДФ и друг типаж плоскости, свързани
с производството на врати. Стоката винаги е предавана на шофьорите, които са
идвали с транспорт на „Интекс“. Повечето от нещата били доставяни на „Интекс“
директно от склад на доставчика към фирмите. Според свидетеля, всички плащания
са правени единствено и само по банков път. Съставени са фактури и стокови
разписки. Със собствен превоз на „Интекс“ се извършвани доставките. Плащането е
правено след получаване на стоките и е плащано на вноски, никога не са плащани
целите фактури наведнъж.
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която, като неоспорена от
страните, съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е отговорило, че доставените материали по оспорените
фактури, издадени от „Гаскет“ ЕООД и „Гаскет трейд“ ЕООД, са свързани с
основния предмет на дейност на жалбоподателя през процесния период –
производство на врати. „Интекст“ ЕООД разполага със собствена земя, дърводелска
работилница, складови помещения, навес – бояджийно, машини за рязане,
кантиране, фолиране и др., както и с мотокари и други транспортни средства.
Общо заетият в дружеството персонал към 31.12.2014 г. е 59 души; към 31.12.2015
г. - 56 души и към 31.12.2016 г. – 56 души.
В
експертизата се казва, че дружеството е имало необходимата
материално-техническата и кадрова обезпеченост за извършването на дейности по
производство и продажба на изделия от дървен материал – врати. Разплащането на
данъчната основа и дължимия данък по процесните фактури е извършено по банков
път. Представени са банкови извлечения и потвърждения за извършено плащане от
„Интекст“ ЕООД за датите на наредените преводи към „Гаскет“ ЕООД и „Гаскет
трейд“ ЕООД, обобщени в справка приложение № 6 към експертизата.
Посочено
е, че процесните фактури са отразени в подадените към НАП дневници за продажби
и справки декларации за съответните данъчни периоди от „Гаскет“ ЕООД и „Гаскет
трейд“ ЕООД. Дружествата не са представили данни от счетоводните си регистри.
Не са представили хронологични регистри на счетоводни сметки с отразени
счетоводни записвания. Не са представили счетоводни данни, които да бъдат
анализирани.
Вещото
лице е категорично, че без анализ на информация за текущото счетоводно отчитане
на всички стопански операции, които водят до изменения на финансовото състояние
на дружеството, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и
собствения капитал, в хронологичен ред, не може да се отговори на въпроса
осчетоводени ли са приходи от доставчиците по доставките, извършени в полза на
жалбоподателя и участват ли при формирането на финансовия резултат на
дружеството за съответната година.
Според
заключението, жалбоподателят е използвал материали от вида на доставените по
фактурите, издадени от „Гаскет“ ЕООД и „Гаскет трейд“ ЕООД за извършване на
последващи облагаеми доставки – продажба на врати, уплътнения и др. „Интекст“
ЕООД е подавало справки декларации по ЗДДС за всеки месец от процесния период.
Декларираният ДДС за внасяне за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. е преведен по сметка
на НАП. Дружеството е декларирало за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. финансов
резултат печалба и е начислило и внесло данък по ЗКПО. Съгласно приложената към
делото справка за общите задължения на „Интекст“ ЕООД, актуална към 03.12.2020
г., издадена от информационната система на НАП, дружеството няма данъчни и
осигурителни задължения за периода преди месец 09.2020 година.
Посочено
е, че процесиите фактури, описани в таблица № 1 от експертиза, за доставени
материали, са първични счетоводни документи, на база на които в счетоводството
на „Интекст“ ЕООД са регистрирани стопанските операции. Процесните фактури
съдържат изискуемата информация и отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 1 от
Закона за счетоводството. Счетоводните записвания, във връзка с
осчетоводяванията на разходите по процесните фактури и разходите за
амортизации, са съобразени със счетоводните стандарти. Счетоводството на
„Интекст“ ЕООД е водено редовно при спазване на основните принципи от Закона за
счетоводството. Контрагентите „Гаскет“ ЕООД и „Гаскет трейд“ ЕООД не са представили
счетоводни данни.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният
РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия
и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително
разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на
обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл
може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от
наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.
Фактурите
са осчетоводени при жалбоподателя, включени в Дневниците за покупки, по тях е
начислен и ползван данъчен кредит за процесния период, доказано е извършването
и осчетоводяването на последващи доставки, които съответстват количествено и
стойностно на доставените стоки и услуги по спорните фактури.
Спорът
по същество се свежда до материалната законосъобразност с оглед обосноваността
на отказа на ревизиращия орган за възстановяване на данъчен кредит по отношение
на процесните, посочени по-горе фактури, с аргумент за липсата на реалност на
осъществените доставки и липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС,
поради непредставянето на документи при насрещната проверка от страна на
доставчика по фактурите, установяващи неговата материална, техническа и кадрова
обезпеченост да реализира доставките. Именно на това основание- ревизиращият
орган е направил извод, че не възниква правото на приспадане на данъчен кредит,
съгласно чл. 68, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва материалната
законосъобразност на този извод, като посочва, че доставката е реално
осъществена и е вложена и отчетена с последваща реализация, както и, че не носи
отговорност за действията на предходните си доставчици по веригата.
По
делото не е спорно, а се установява и от заключението на вещото лице по СИЕ, че
„Интекст“ ЕООД е подавало справки декларации по ЗДДС за всеки месец от процесния
период. Декларираният ДДС за внасяне за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. е преведен
по сметка на НАП. Дружеството е декларирало за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
финансов резултат печалба и е начислило и внесло данък по ЗКПО. Съгласно
приложената към делото справка за общите задължения на „Интекст“ ЕООД, актуална
към 03.12.2020 г., издадена от информационната система на НАП, дружеството няма
данъчни и осигурителни задължения за периода преди месец 09.2020 година.
Посочено
е, че процесиите фактури, описани в таблица № 1 от експертиза, за доставени
материали, са първични счетоводни документи, на база на които в счетоводството
на „Интекст“ ЕООД са регистрирани стопанските операции. Процесните фактури
съдържат изискуемата информация и отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 1 от
Закона за счетоводството. Счетоводните записвания, във връзка с
осчетоводяванията на разходите по процесните фактури и разходите за
амортизации, са съобразени със счетоводните стандарти. Счетоводството на
„Интекст“ ЕООД е водено редовно при спазване на основните принципи от Закона за
счетоводството. Контрагентите „Гаскет“ ЕООД и „Гаскет трейд“ ЕООД не са
представили счетоводни данни.
Ревизиращият
орган е мотивирал отказа си с изводите, че доставчикът не може да докаже по
безспорен начин реална доставка при издаването на процесните фактури,
невъзможността да бъде установена необходимата техническа, материална и
трудова/кадрова обезпеченост за извършване на доставките.
Изводът
за липса на реална доставка е резултат на оценка на установени факти и обстоятелства
от обективната действителност, т.е. прилагане на определени логически правила
към обективно съществуващи факти. Като такава тя подлежи на съдебен контрол, т.
е. да бъде установено дали изводът за липса на реална доставка е изграден при
правилна преценка на фактите и обстоятелствата, установени по време на
ревизията. В този смисъл при обжалването на РА не само ревизираното лице има
задължение да докаже реалността на доставките, като положителен и благоприятен
за него факт, свързан с възникването на право на данъчен кредит, а и следва да
бъде установено доколко изводът на органа по приходите за липса на реална
доставка е логически и правно издържан.
Съдът
намира, че при така установените факти ответникът е достигнал до погрешни и
необосновани изводи за липса на реално получени доставки по фактурите, издадени
от доставчика на жалбоподателя. Аргументите му по отношение на всяка една от
процесните фактури са аналогични. Като законово основание се посочва чл. 68,
ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а като фактическо основание –
липсата на данни и доказателства от страна на доставчика, относно
действителността на доставките по издаваните фактури, поради липсата на
необходимата, техническа, материална и трудова обезпеченост за извършване на
доставките и непредставянето на първични счетоводни документи.
При
анализа на правните норми, регулиращи правото на данъчен кредит, следва извод,
че правото на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на
всяка доставка, за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС
и липсват ограниченията на чл. 70 от ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно
реда на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато
стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното
лице облагаеми доставки, същото има право да приспадне данъка за стоките или
услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил
или предстои да му достави. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен
кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС.
В
процесния случай, органите по приходите приемат че не е налице реална доставка
по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.
От
събраните по делото доказателства в хода на административното и съдебното
производство, съдът прави извод, че тези изводи на ревизиращите органи, се
основават на неправилен анализ на установените при ревизията факти, както и на
обстоятелството, че ревизиращият екип не е анализирал изобщо договорите между
доставчиците и жалбоподателя, и доставките и тяхното реално изпълнение и приемане.
В случая органът по приходите е достигнал до извода за липса на реални доставки
въз основа на констатация, за липсата на данни и непредставянето на всички
изискани от доставчика документи и обяснения, при насрещната проверка, без да е
анализирал наличието на доказателства при жалбоподателя, за реализирането на
услугата и приемането на услугата с надлежни документи, както и документацията,
свързана с последващите доставки.
Законът
не задължава получателя на доставката, какъвто е жалбоподателя, да съхранява
количестено-стойностни сметки и разходни норми за стоки, материали, труд,
транспорт, извършени от доставчика, както и данни дали са извършени от лица
заети по трудово правоотношение или от подизпълнители на доставчика, доколкото
резултатите от тези данни са обективирани в окончателните актове по
строителството, чиято валидност не е оспорена от ответника. Не може да бъде
вменена във вина на жалбподателя, липсата на първични документи, касаещи
доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява по закон.
От друга страна непредставянето на документи и
обяснения от доставчика, както и липсата на данни, посочено като основание за
отказа в РА и РД, също не може само на това основание да обоснове отказ за
признаване на данъчен кредит. Непредставянето на данни и обяснения от
доставчика – не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична
кадрова и материална обезпеченост. Преки доказателства подкрепящи този извод не
са представени от ревизиращия екип.
В
тази връзка, настоящият състав съобразява обстоятелството, че облагането с ДДС
не може да представлява санкция за технически и документални пропуски и спорове
между доставчика и получателя на услугата. Органите по приходите са били длъжни
в хода на ревизията да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от
значение за правата, задълженията и отговорността на задълженото лице и да
изяснят всички факти и обстоятелства от значение за установяване и събиране на
публичните вземания, включително като извършат посещение на обекта, направят пълна
проверка и анализ на строителните книжа и договорите във връзка с реализацията,
на които са издадени за установяването на извършените доставки.
От
доказателствата по делото не може категорично да се направи извод за намерение
за увреждане на интересите на обществото или на другата страна по сделката.
Следователно не се касае за злоупотреба с право, тъй като не са установени
данни, които могат да бъдат отнесени както към субективния, така и към
обективния елемент на това деяние.
Също
така от данните в РА не може да се приеме, че по отношение на никоя от
процесните фактури са налице данни, които да сочат на измама по смисъла на
правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане. Доставчикът е потвърдил
издаването на фактурите с включването им в дневниците си за продажби. Съгласно
относимата практика (Решение по дело С-18 от 13.02.2014 г.) националният съдия
следва да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да
изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че „обстоятелството,
че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите
доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не
разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната
услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че
някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица,
само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. Тоест
по ревизионната преписка категорично не са установени данни за данъчна измама
или злоупотреба с право, а следователно не са установени и основания по т. 1 от
диспозитива решение по дело С-18/13, за да бъде отказано правото на приспадане
на данъка на жалбоподателя. (Решение № 6047 от 26.05.2015 г. по адм.д. № 8024
от 2014 г. на ВАС, Първо отделение).
Следва
да се отбележи, че макар и да не е изрично посочено в РА и РД, отказът за
възстановяване на ДДС в този случай е свързан с определянето на сделката като
симулативна. Както Съдът на ЕС многократно изтъква в практиката си, че режимът
на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006//112 не
допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че
съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че
сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото
лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му
бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Така и Решение № 6047 от
26.05.2015г. по адм.д. № 8024 от 2014 г. по описа на ВАС – Първо отделение,
Решение № 252 от 10.01.2017 г. по адм.д. № 11876 от 2015 г. по описа на ВАС –
Осмо отделение, Решение № 518 от 16.01.2017 г. по адм.д. № 8295 от 2015 г. по
описа на ВАС – Първо отделение. Знанието не може да се презюмира, както е
допуснал ревизиращият орган, а следва да бъде установено от обективните данни и
доказателства по делото.
Освен
това, както СЕС сочи в практиката си /Решение от 6 септември 2012 г. по дело
С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и
С-142/11/, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или
услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит
поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на
доказателства за обезпеченост за
изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на
данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество
от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления
ДДС по издадената фактура.
Настоящият
съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се
установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по
отношение на доставката, така както е презумирал решаващият орган. Следва да се
налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало
да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител,
каквито доказателства в случая липсват. В унисон с посочената съдебна практика
на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите не следва да създава
задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си,
каквито по принцип той не е длъжен да прави. С решението постановено по
съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че член 167, член 168, буква
а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на
данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност,
на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги,
поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите
доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни
данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна
измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки.
Настоящият
състав намира за неправилен и незаконосъобразен и доводът на приходната
администрация, че в хода на ревизията не са представени доказателства,
обуславящи реалността на фактурираните към жалбоподателя услуги, поради което
се очертава фактическият състав на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО – заплащане на
възнаграждения, без те да се реално осъществени и в този смисъл, че липсва
реално извършена стопанска операция, което от своя страна води до непризнаване
на този разход за данъчни цели. Изводът за нереалност на услугата с доводи, че
в хода на ревизионното производство не са представени доказателства, обуславящи
реалността на фактурираната услуга е неотносимо към правното основание, на
което се е позовал органът по приходите – чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Тази правна
норма изисква единствено извършване на разхода и неговата документална
обоснованост, каквато в случая е налице, и в този смисъл, съдът приема, че този
разход е доказан, без да се въвеждат допълнителни условия за неговото
признаване.
Освен
това с оглед обосноваване тезата за нереалност на документираните с процесните
фактури услуги, в ревизионния акт е направен анализ също така и на нормите на
чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Следва да се посочи, че тези две
правни норми регламентират две противоположни хипотези и не могат да бъдат
прилагани съвместно и във връзка една с друга. Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО
предполага и е приложима при реалност на сделката, докато нормата на чл. 16,
ал. 2, т. 4 от ЗКПО съдържа законова презумпция за нереалност на сделката.
Освен това, сочените правни норми не могат да бъдат самостоятелно правно
основание за увеличение на финансовия резултат, още повече, че нормата на чл.
16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО по своя характер е дефинитивна. Посочените норми се
намират в Глава IV „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане“, докато
правилата за определяне на финансовия резултат се съдържат в Глава VI и
следващите от ЗКПО.
На
основание изложените по-горе мотиви, съдът приема, че в случая не са налице
материалноправните условия за преобразуване на финансовия резултат на
дружеството по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като разходът по процесните
фактури е извършен и той е документално обоснован.
Предвид
гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна и като такава ще следва да
бъде уважена, а ревизионният акт в потвърдената му част ще следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 7 850
лева, от които 50 лева – държавна такса, 600 лева – за вещо лице и 7 200
лева – адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р – 16001320000976-091-001/03.12.2020 г., в частта потвърдена
с Решение № 95/03.02.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на
„Интекст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Главиница,
обл. Пазарджик, Стопански двор – производствена база, с адрес за кореспонденция
гр. София, ул. „**“ № **, вх. *, партер, ап. *, представлявано от управителя
Д.П.К., направените по делото разноски в размер на 7 850 (седем хиляди
осемстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Решение
№ 6928 от 11.07.2022г. на ВАС - София, осмо отделение по АД № 12091/2021г.
- ОСТАВЯ В СИЛА решение № 376 от 14.10.2021 г. постановено по адм. д. №
308/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на „Интекст“ ЕООД, представлявано от управителя
Д. П. К., разноски за касационната инстанция в размер на 7 200 (седем хиляди и
двеста) лева.
Решението е
окончателно.СЪДИЯ: (П)