ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 186
гр. гр. София , 09.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на девети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Георги В. Ушев Въззивно частно наказателно
дело № 20211010600342 по описа за 2021 година
след като разгледа докладваното от председателя ВНЧД № 342 по описа на
АСНС за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СП срещу протоколно
определение на Специализирания наказателен съд, 19-ти състав, постановено
на 12.07.2021г., по н.о.х.д. № 1511/2021г., по описа на същия съд, с което при
условията на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249 от НПК е прекратено съдебното
производство, поради констатирани съществени процесуални нарушения,
допуснати в досъдебната фаза на процеса. Първоинстанционният състав е
приел, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинението, които са довели до неяснота относно
съставомерните признаци на инкриминираното деяние по чл.214, ал.2, вр.
чл.213а, ал.2, т.1 от НК. СНС е приел, че за описаните в обстоятелствената
част на ОА, проведени телефонни разговори между подсъдимия и
свидетелката Ц. Б. /майка на А./, и на състоялата се лична среща между
родителите на А. Б. и лицето Р.С., по време на които били отправени заплахи
към пострадалата и сина й, липсват данни да са били възприети от А. Б..
Специализираният наказателен съд обръща внимание, че в противоречие с
изложеното в обстоятелствената част, в диспозитива на ОА прокуратурата е
приела, че изнудването и принудата са осъществени и по отношение на сина
на семейство Б..
1
Недоволен от съдебния акт е останал прокурорът от Специализираната
прокуратура, който го е атакувал в законоустановения срок с частен протест.
Възразява се срещу очертаните от съда съображения за допуснати
процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимото лице.
Представителят на държавното обвинение излага аргументи за липса на
несъответствия между описаната фактология в обстоятелствената част на
изготвения обвинителен акт и приетото в диспозитива на същия. Поставя се
акцент, че телефонният разговор от 15.03.2020г. е бил проведен „на
високоговорител“, от което според прокурора следва, че А. Б. е чул и
възприел отправените заплахи. Обръща се внимание и на депозираните от
пострадалия показания по време на разпита от 23.06.2020г., в които той
заявява, че е присъствал при отправяне на заплашителните думи от
подсъдимия. Изложени са доводи за неправилност на извода на съда и по
отношение на това спрямо кого е било осъществено престъплението по чл.214
от НК. В подкрепа на становището си, представителят на прокуратурата се
позовава и на точка 4.2 на ТР №2/2002г. на ОСНК. Претендира неправилност
на постановеното на 12.07.2021г. определение и иска отмяна на съдебния акт
на Специализирания наказателен съд, 19-ти състав, по н.о.х.д. №1511/2021г.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като се запозна с
наведените в протеста възражения, установи следното:
Въззивният протест е депозиран от активно легитимирана страна, в
законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява допустим. Разгледан по същество протестът е
неоснователен и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционното производството по НОХД № 1511/2021г. е
образувано пред СНС по внесен обвинителен акт срещу:
К. Н. Н. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.1. във вр. ал.1 от
НК;
В. К. Б. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2. във вр. ал.2 от
НК;
И. К. Б. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2. във вр. ал.2 от
НК;
Р. Д. С. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2. във вр. ал.2 от
НК; чл.214, ал.2, вр. чл.213а, ал.2, т.1 от НК
И. Г. Т. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2. във вр. ал.2 от
НК и
Я. С. Й. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2, във вр. ал.2 от
НК; чл.354а, ал.2, т.1. във вр.ал.1, пр.4, ал.1 от НК;
Апелативният специализиран наказателен съд счита, че в досъдебната
2
фаза на наказателното производство са били допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, обективирани в пороци в обвинителния
акт. Конкретиката в случая сочи, че очертаната в обвинителния акт
фактическа обстановка, релевантна за повдигнатото обвинение по чл.214 от
НК, съдържа непълноти и противоречия, които създават неяснота относно
волята на представителя на прокуратурата и обосновават несъблюдаване на
императивните изисквания на чл.246 от НПК. Правилно и законосъобразно
първоинстанционният състав е приел, че в обстоятелствената част на ОА
липсва описание на конкретни факти, обуславящи възприемането на
отправените заплахи от А. Б.. Престъпното деяние по чл.214 от НК от
обективна страна се характеризира с насоченост спрямо физическо лице, по
отношение на което деецът упражнява сила или заплашване, под въздействие
на които същото се разпорежда с имущество. Съществен елемент от
престъпния състав е информиране на пострадалия за желаните от
извършителя действия, което може да се осъществи преди, едновременно или
след упражняване на принудата. Това довеждане до знанието може да се
осъществи устно, писмено или по друг начин. В настоящия случай, в описана
фактическата обстановка, релевантна за повдигнатото обвинение, липсват
каквито и да е конкретни обстоятелства, описващи възприемане на
отправените заплахи от А. Б., още повече, че описаната в диспозитива на ОА
имотната вреда в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева е била причинена
на Н. и Ц. Б. /родителите на А./, а не на техния син.
Поради това въззивната инстанция споделя изводите на първостепенния
съд за непрецизност в прокурорския акт, изразяваща в несъответствия между
обстоятелствената част на ОА и диспозитива, в който се твърди, че
изнудването и принудата са осъществени и спрямо А. Б..
В контекста на изложеното, несъстоятелни са оплакванията в
депозирания частен протест, свързани с провеждането на коментирания
телефонен разговор „на високоговорител“. Това е твърдение, което означава,
че Ц. Б. е провела инкриминирания телефонен разговор, в който са отправяни
твърдените заплахи, на високоговорител. Нито повече, нито по – малко.
Липсва обаче твърдение, че А. Б. е възприел тези заплахи. Дадените от
последния показания на 23.06.2020г. представляват доказателствен източник,
който няма как да замести задължението на прокурора да опише всяка една
от обективните характеристики на престъплението, за което е повдигнато
обвинение. Това обвинение е недопустимо да почива на предположения и
хипотези, за да очертае годно фактическите рамки на предмета на доказване
по делото, съответно на осъществяване правото на защита.
По изложените съображения, АСНС намира за правилно съдебното
производство по НОХД № 1511/2020г. по описа на СНС, 19-ти състав да бъде
прекратено и делото върнато на прокурор за отстраняване на посочените по-
горе нарушения.
3
Мотивиран от изложеното, АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на 19-ти състав на СНС от
12.07.2021г., постановено в разпоредително заседание по НОХД №
1511/2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4