РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Пловдив , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300501020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, чрез
юрисконсулт В. Ц., в качество на длъжник по изп. дело № 20217570400016 по
описа на ЧСИ Атанас Атанасов, против Разпореждане от 17.03.2021 г., с което
е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство както и
за намаляване на разноските.
В жалбата се излагат съображения, че разпореждането е
незаконосъобразно, тъй като са представени доказателства за извършване на
банков превод, преди образуване на изпълнителното дело, на сумата от
384,80 лв., по банкова сметка на името на взискателя, на 21.01.2021 г., и бил
уведомен с нарочна молба по делото, решението по което е предмет на
изпълнение. Твърди, че след получаване на покана за доброволно изпълнение
за сумата от 1027,83 лв. банката подала молба за прекратяване на делото,
алтернативно редуциране на размера на разноските в изпълнителното
производство – дължима такса по Тарифа към ЗЧСИ и адвокатското
1
възнаграждение на пълномощника на взискателя.
Моли да бъде отменено Разпореждане от 17.03.2021 г., с което е
постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство и
дължимите разноски, като бъде задължен ЧСИ Атанас Атанасов да разпореди
прекратяване на делото, алтернативно намаляване на дълга, съгласно
извършеното плащане от Банката с намаляване на разноски и такси съобразно
законовия минимум. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в
настоящото производство – прилага списък.
Ответната страна по жалбата – В. Г. В., чрез процесуалния си
представител адв. С.Н. (взискател в изпълнителното производство), в
писмено възражение излага съображения за неоснователност на жалбата.
Моли същата да бъде оставена без уважение, доколкото адвокатското
възнаграждение е в законоустановения минимум, а сумите, за които е
образувано изпълнителното производство не са получени от взискателя, тъй
той нито е бил уведомен за издадената бенкова референция, нито е давал
съгласието си за такава. Счита постановеното разпореждане от ЧСИ правилно
и моли за присъждане на разноски в производството,прилага списък по чл. 80
от ГПК.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Атанас Атанасов
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Излага мотиви за липса на
доказателства за извършено уведомяване на взискателя за издадената банкова
референция и плащане на дължимата сума преди образуване на
изпълнителното производство, доколкото банковата референция не
представлява доказателство за получаване на сумата, като счита, че размерът
на адвокатския хонорар е в размер на минимално установения, поради което
няма законова възможност за намаляването му.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното
производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител и е процесуално допустима, а по същество е
частично основателна.
2
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя В.
Г. В., чрез процесуалния си представител адв. С.Н., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 15.01.2021 г. по влязло в сила Решение №
261502/2.12.2020 г. по гр. д. № 16901 по описа за 2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, в полза на В. Г. В., срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, за сумата от
334,80 лв. платена без основание от ищеца по нищожна клауза за такса за
оценка на риска от договор за кредит, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 50 лв. деловодни разноски.
След получаване на ПДИ на 03.02.2021 г. е постъпила молба от
длъжника, чрез юрисконсулт Ц., с която моли да бъде прекратено
образуваното срещу банката изпълнителното производство, тъй като
дължимите суми към взискателя са платени като са преведени по банкова
сметка на името на взискателя и са на негово разположение от 21.01.2021 г.,
за което твърди да е изпратена молба по гражданското дело. Алтернативно е
направено искане да бъде намалено претендираното адвокатско
възнаграждение в размер под минималния, тъй като счита същия прекомерен,
съобразно размера на сумата по издадения изпълнителен лист, както и поради
липса на каквато и да е фактическа и правна сложност при водене на
изпълнителното дело. Представя банкова референция от 21.01.2021 г. с която
е удостоверено, че сумата от 384,80 лв. е внесена по сметка на взискателя с
основание на операцията – Решение 261502/02.12.2020 ПРС, 10 с-в. и може да
бъде изтеглена от каса на банката,
Молбата, ведно с приложенията, е изпратена на взискателя за
становище, като същият е възразил за прекратяване на производството,
поради това, че сумата не е реално изплатена преди образуване на
производството, а възражението за прекомерност на адвокаткото
възнаграждение е неоснователно, доколкото е в нормативно установения
минимум.
Постановено е обжалваното разпореждане от 17.03.2021 г. на ЧСИ
Атанас Атанасов, с което е оставена без уважение молбата за прекратяване на
делото на посоченото основание, както и за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото е в размер на минимума, съгласно
3
НМРАВ/2004г.
Съдът намира, че направеното в жалбата до ПОС искане за редуциране
на размера на разноските в изпълнителното производство по отношение на
дължими пропорционални такса по Тарифа към ЗЧСИ, е извън предмета на
настоящото производство по обжалване законосъобразността на
постановеното разпореждане, доколкото такива искания не са отправяни до
ЧСИ, поради което и липсва произнасяне в тази насока от съдебния
изпълнител, което да е предмет на проверка. Следва да бъде изпратена
жалбата в тази и част на ЧСИ за произнасяне, едва след което би могло да
възникне основание за обжалване на определения от ЧСИ размер на
разноските по изпълнителното дело.
Отказът да се прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 1 от ГПК съдът счита законосъобразен. От доказателствата към
приложеното изпълнително дело се установява, че е представена банкова
референция - приложено писмо от банка, по смисъла на цитираната
разпоредба, от което се вижда, че за взискателя е внесена сума от 384 лв.
Същата обаче не покрива изцяло задължението по издадения изпълнителен
лист, тъй като не е платена присъдената законна лихва върху главницата. Ето
защо не е налице хипотезата на специалната процесуална разпоредба на чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като от представеното доказателство не се
установява, че цялата сума по изпълнителния лист е внесена за взискателя,
каквото е изискването на цитираната норма, за да възникнат предпоставките
за прекратяване на изпълнителното производство с постановление на ЧСИ.
Съдът намира алтернативното искане за редуциране на разноските –
заплатеното адвокатско възнаграждение, за основателно. Към молбата за
образуване на изпълнително производство е приложен договор за правна
защита и съдействие, който е и доказателство за заплатено адвокатско
възнаграждение от взискателя в размер на 400 лв., доколкото е посочено в
него, че служи и като разписка за платена сума. Предмет на изпълнителното
производство са сумата от 334,80 лв. главница, ведно със законната лихва,
считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 50
лв. деловодни разноски. Присъдените главница и деловодни разноски са
преведени по сметка на взискателя още преди образуване на производството.
4
Длъжникът е банка, поради което и не може да се очаква някаква фактическа
и правна сложност при водене на производството и извършване на други
изпълнителни действия за събиране на вземането, с оглед
платежоспособността на длъжника, размера на сумата и доброволното
плащане на главницата и разноските преди образуване на производството.
При тези обстоятелства заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. не съответства на действителната правна и фактическа сложност на
делото и се явява прекомерно. В този случай се дължат разноски единствено
за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., поради което в
тази част следва да бъде отменено разпореждането на ЧСИ до посочения
размер.
С оглед частичното уважаване на жалбата не се дължат разноски на
страните в настоящото производство.
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез юрисконсулт В. Ц., против Разпореждане от 17.03.2021 г., по
изп. дело № 20217570400016 по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, с район на
действие Окръжен съд – Пловдив, в частта, с което под т. 1 е оставена без
уважение молбата за прекратяване на изпълнителното производство.
ОТМЕНЯ Разпореждане от 17.03.2021 г., по изп. дело №
20217570400016 по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, с район на действие
Окръжен съд – Пловдив, в частта, с което под точка 2 е оставена без
уважение молбата за намаляване на дължимите разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на дължимите от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, на В. Г. В., ЕГН: **********, разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20217570400016 по описа на ЧСИ
5
Атанас Атанасов, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, от 400 лв. на
200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Изпраща жалбата в частта на направеното искане за редуциране на
размера на разноските в изпълнителното производство по изп. дело №
20217570400016 по отношение на дължими пропорционални такси по Тарифа
към ЗЧСИ, на ЧСИ Атанас Атанасов за произнасяне.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6