№ 3104
гр. Варна , 03.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Радостин Г. Петров
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502127 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК, вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №19167/12.07.2021г. от „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
против Разпореждане № 8555/28.06.2021г., по ч.гр.д. № 9218/2021г. по описа на ВРС, 16
състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжник „ЕР ЕС СЕИ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град Варна, ж.к.Възраждане бл.66, ет.3, ап.10,
представлявано от Емануеле Каон - управител, е отхвърлено за сумата от 242 лв. (двеста
четиридесет и два лева), представляваща неустойка за неизпълнение на договор М6164228.
Жалбоподателят излага, че незаконосъобразно съдът е приел, че неустоечната клауза
по договора е нищожна, като се поддържа в жалбата, че претендираната неустойка е изцяло
съобразена с практиката на Съда на ЕС, а кредиторът добросъвестно е упражнил правата си
по сключения договор за предоставяне на мобилни услуги. Сочи се и че съдът е одобрил
спогодба между КЗП и мобилния оператор, като е приел за непротиворечащ на закона и
добрите нрави стандартен размер на неустойка по типови договори. Поддържа се, че
размерите на дължимите неустойки не излизат извън пределите на обезпечителната,
обезщетителната и санкционната функция, не са прекомерни и не противоречат на добрите
нрави. Счита се и че незаконосъобразно съдът е намалил претендираните разноски. Моли се
за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение за
претендираната неустойка.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
1
което се явява процесуално допустима.
Производството пред РС – Варна е образувано по заявление на „А1 България” ЕАД,
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу
длъжник „ЕР ЕС СЕИ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град
Варна, ж.к.Възраждане бл.66, ет.3, ап.10, представлявано от Емануеле Каон - управител, за
сумата от т 197,28 лв. (сто деветдесет и седем лева, двадесет и осем ст.), представляваща
неплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6164228 за
периода от 16.07.2019г. до 15.01.2020г., за което са издадени следните фактури:
№№********* от 19.08.2019г.; ********* от 19.09.2019г.; ********* от 21.10.2019г.;
********* от 19.11.2019г.; ********* от 19.12.2019г.; ********* от 20.01.2020г. , ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумите от 240 лв, представляваща
неустойка за неизпълнение на договор М6164228 и 2лв. обезщетение за обработка на
просрочени задължения.
Посочено е в заявлението, че поради неизпълнение на задълженията на абоната,
договорът е прекратен, считано от 16.02.2020г. Изложено е, че при прекратяване на договора
по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение, определена като
сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки,
дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на
договора, до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.
Съставът на въззивния съд намира, че така подаденото заявление в частта, с която е
отправено искане за издаване на заповед за изпълнение за неустойка, не отговаря на
изискването на чл.410, ал.2 ГПК. Изложените от заявителя обстоятелства, от които
произтича вземането, не са достатъчни за преценка основателността на искането за издаване
на заповед за изпълнение за вземането за неустойка, както и дали са налице отрицателните
предпоставки на чл.411, ал.2, т.2 ГПК. Липсват в заявленито необходими твърдения за какъв
срок е сключен договорът за мобилни услуги, за колко мобилни номера, какъв е размерът на
месечната абонаментна такса за отделните мобилни номера и общо, прилагани ли са
отстъпки и какви, респективно как е формиран размерът на претендираната неустойка –
като равностойност на колко и в какъв размер месечни абонаментни такси.
Тъй като договорът за мобилни услуги не е сключен с лице, което няма качеството
потребител по пар.13 от ДР на ЗЗП, то в случая заявителят не е задължен да представи и
сключения договор, при което искането му може да бъде преценено само на база
твърденията, изложени в т.12 от заявлението, а именно неговата обстоятелствена част, която
в случая е непълна.
Поради гореизложеното, преди произнасянето на съда по искането за издаване на
заповед за изпълнение, е следвало да бъде изпълнена процедурата, предвидена в чл.411,
ал.2, т.1 ГПК, чрез даване на указания на заявителя да отстрани допуснатите нередовности в
2
тридневен срок.
Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК не дава възможност, в случай че заявлението не
отговаря на изискванията за редовност, да бъде отказано издаването на заповед за
изпълнение, преди да бъдат дадени указания на заявителя да отстрани допуснатите
нередовности. В този смисъл и произнасянето по основателността на искането и
действителността на клаузата за неустойка, преди даване възможност да се отстранят
нередовностите на заявлението, съставлява процесуално нарушение.
С оглед гореизложеното, разпореждането следва да бъде отменено в обжалваната
част и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия чрез даване на указания на заявителя по реда на чл.411,
ал.2, т.1 ГПК. Едва след евентуалното отстраняване на нередовностите, би могла да бъде
извършена преценката за действителността на клаузата за неустойка и съответствието й със
закона и добрите нрави.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 8555/28.06.2021г., по ч.гр.д. № 9218/2021г. по описа на
ВРС, 16 състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжник „ЕР ЕС СЕИ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: град Варна, ж.к.Възраждане бл.66, ет.3,
ап.10, представлявано от Емануеле Каон - управител, е отхвърлено за сумата от 242 лв.
(двеста четиридесет и два лева), представляваща неустойка за неизпълнение на договор
М6164228.
ВРЪЩА ч.гр.д. № 9218/2021г. по описа на ВРС, 16 състав, на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез даване на указания на
заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3