Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: ………………. Година 2021г. Град Пазарджик,
обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 19.04. 2021 година
В публично (закрито) заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР:
………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в.гр.д.№132 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.294 от Граждански процесуален кодекс.
С решение
№81/04.02.2021г., постановено по гр.д.№3382/2019г. по описа на ВКС, ІІ г.о. е отменено въззивно
решение №156/10.05.2019г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в.гр.д.№190
по описа за 2019 година и делото върнато за ново разглеждане
от друг състав на същия съд, за постановяване на акт по съществото на спора.
Предмет
на обжалване в настоящото въззивно производство е решение №1280/08.11.2018г.
постановено по гр.д.№3230/2014г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е осъден ответника „А.“
ООД, ЕИК 112..5014, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,
бул.“България“ №38, представлявано от управителя Й.Г.А. да заплати на Е.А.П.,
ЕГН **********,***, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата от 8 666лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 01.11.2009г.
до 01.11.2014г. за ползвания недвижим имот, а именно ¼ ид.ч. от недвижим
имот с площ от 432кв.м., съставляващ част от имот пл.№.. по плана на с.Г..
Със същото
решение е отхвърлен иска на Е.П. срещу „А.“ ООД с правно основание в чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 937лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 8 666лв. за периода 01.12.2009г. до 27.10.2014г.
В
тежест на ответника и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът е възложил сторените
от ищеца в хода на първоинстанционното производство разноски в размер на
622,30лв.
Срещу
решението на първоинстанционния съд в осъдителните му части е депозирана
въззивната жалба от ответника „А.“ ООД чрез адв.Ц.М..
В жалбата се
излагат оплаквания за процесуална недопустимост, евентуално за
неправилност и незаконосъобразност.
На първо място,
жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо и
производството по делото да се прекрати, поради липса на активна процесуална
легитимация на ищеца в производството, както и поради изтекла давност за
дружеството.
Алтернативно се поддържа, че предявените искове са изцяло
неоснователни. Твърди се, че неправилно
съдът е приложил материалния закон, че са нарушени правилата за преценка на
доказателствения материал и неправилно приложен материален закон към
установените факти, довело според жалбоподателя до непълнота на съдебното
решение, явна необоснованост, незаконосъобразност, неправилност и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Във въззивната жалба са изложение и оплаквания в частта относно
присъдените разноски, имащи характер на искане за изменение на решението в
частта за разноските, по което първоинстанционният съд се е произнесъл с
определение №..7 от 15.02.2019г., срещу което не е депозирана частна жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Е.П.
чрез адв. Ц., която я оспорва като неоснователна и излага доводи в подкрепа на
изводите на първоинстанционния съд. Въззиваемият
поддържа, че правилно първоинстанционният
съд е установил правнорелевантните за спора факти и в съответствие с тях
приложил материалния закон, както и че, предявените искове са доказани по
основание и по размер. Формулирано е искане обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
При новото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция, страните чрез своите пълномощници
поддържат становищата си. Не се представят нови доказателства и няма доказателствени
искания.
Пазарджишки
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема за установено следното:
В исковата си молба
против ответника „А.“ ООД, ЕИК 112..5014 ищецът Е.А.П., ЕГН **********, твърди,
че е собственик по силата на съдебно решение на 432 кв.м. от недвижим имот,
съставляващ ¼ част от имот пл.№.. по плана на с.Г. и повдигната в зелен
цвят по скица на вещото лице. Твърди, че в хода на делото с н.а.№53, том ІІ от
2003г. на нотариус И., „Огняново–К“ АД продава на ответника „А.“ ООД недвижим
имот, в това число и тази ¼ ид.ч. на която собственик бил ищеца.
Твърди се от Е.П., че
съгласно ЗОСОИ /ДВ,бр.107/1997г./ имал право на обезщетение от 1992г. Поддържа,
че ответното дружество ползва собствения му имот, но не му плаща наем и го
лишава от възможността той да го ползва чрез отдаване под наем на други лица.
Твърди, че имотът е застроен и постройката обхваща почти цялата част,
повдигната в зелено. Твърди, че по този начин ответното дружество му причинява
имуществени вреди, които не може да установи с точност към момента.
Моли да бъде осъден
ответника „А.“ ООД да му заплати имуществени вреди, ведно със законовите лихви
и разноските по делото, както и да му заплаща обезщетение занапред.
След оставяне на
исковата молба без движение, с допълнителна молба №19045 от 02.12.2014г. е
конкретизирано, че се претендира обезщетение в размер на 6 480лв. за
период от 01.11.2009г. до 01.11.2014г. Претендира се и лихва за забава в размер
на 600лв за пет години назад преди предявяване на иска, като периодът за който
се претендира лихва за забава съвпада с този по първата претенция.
В срока по чл.131 ГПК
е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който се поддържа, че претенцията
е недопустима, тъй като ищецът няма правен интерес поради липса на активна
процесуално-правна легитимация. Счита, че не е формулиран надлежен петитум,
нито пък са допълнени обстоятелствата на исковата молба. По същество се сочи,
че исковата претенция е неоснователна, поради липса на идентичност на имота,
предмет на решението на ВКС, на което ищецът се позовава, с имота, закупен от
ответното дружество от „Огняново-К“АД, доколкото вторият имот попадал в
местност „Пенева нива“ в землище с.Г.. Моли да се отхвърли претенцията.
В проведените съдебни
заседания страните поддържат становищата си.
За
изясняване на фактическата страна по спора е изслушана съдебно-оценъчна
експертиза за наемната
пазарна цена на процесния имот.
В съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато
увеличение на размера на двата иска като главният иск се счита предявен за сумата
от 8 666лв., а акцесорния иск се счита предявен за сумата от 3 937лв.
Установява се от приложените към исковата молба доказателства, че
с решение №395/07.06.2006г по гр.д.№3188/2004г по описа на ВКС е отменено
решението от 01.07.2004г по в.гр.д.№647/2003г. по описа на Окръжен съд -
Пазарджик и е признато за установено по отношение на „Огняново-К"АД -
гр.Пазарджик, че Е.А.П., ЕГН ********** е собственик на 432 кв.м.,
представляващи ¼ ид.ч. от имот пл.№.. по плана на село Г., целия с площ от 2 003 кв.м.,
повдигната в зелен цвят по скицата към заключението на вещото лице
инж.В.Вълкова /л.32 от в.гр.д.№647/2003г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик/,
която скица да се счита неразделна част от решението.
От мотивите на посоченото съдебно решение се установява, че
правото на собственост по отношение на процесната част от имота ищеца основава
на настъпила в негова полза реституция на основание чл.2 от ЗВСОНИ. С решението
на ВКС е прието, че са налице предпоставките за реституция на имота по реда на
ЗВСОНИ. Прието е, че когато предмет на национализацията е бил недвижим имот,
застроен със сгради и и сградите или някои от тях съществуват към момента на
влизане в сила на ЗВСОНИ, на реституция подлежат съществуващите сгради и целия национализиран
терен. Обстоятелството, че след одържавяването на имота са построени сгради не
е пречка за възстановяване на собствеността като това води до ограничаване на
обема на възстановеното право на собственост, тъй като собственикът на
новопростроените сгради има право да ползва терена, необходим за обслужване на
сградите.
Установява се от приложения по делото договор за покупко-продажба
от 05.06.2003г., обективиран в н.а.№53, том ІІ, рег.№2940, дело №215/2003г на нотариус
И., рег.№423, че „Огняново-К“ АД е продало на „А."ООД следния свой
недвижим имот: ремонтно-механичен цех, представляващ едноетажна сграда,
изградена от метална конструкция и стоманобетонни панели със застроена площ 720
кв.м., канцеларии и склад, представляващи масивна едноетажна сграда с обща
застроена площ от 56 кв.м. и работилница представляваща масивна едноетажна
сграда със застроена площ от 377 кв.м., ведно с дворното място, в което са
изградени сградите, представляващо поземлен имот с №000239 по КВС, в землището на
село Г., местността „Пенева нива", който имот е с площ от 1 923 кв.м. , а
по скица 2 0.. кв.м. при съседи на имота: от север-неурегулиран поземлен имот
пл.№515, от изток - земеделски земи. от юг-канал и улица, а по скица: от север
имот №000247, от изток имот №021031, от юг имот №000214 и от запад имот
№000003.
Установява се от приложеното по делото решение №482/15.11.2016г.,
постановено по в.гр.д.№691/2016г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, че е отменено
първоинстанционното решение и е отхвърлен иска на „А.“ ООД против Е.А.П. за
приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ¼
ид.ч. от следния недвижим имот: имот с идентификатор 55155.89.1 с площ от 2 003
кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: за друг вид производствен, складов обект с номер по предходен план
000239, при съседи: 55155.89.2, 55155.89.3, 55155.89.4, 55155.528.45, ведно със
сграда с идентификатор №55155.89.1.1 със застроена площ от 66 кв.м., сграда с
идентификатор №55155.89.1.2 със застроена площ от 289 кв.м., сграда с
идентификатор №55155.89.1.3 със застроена площ от 61 кв.м., сграда с
идентификатор №55155.89.1.4 със застроена площ от 757 кв.м., сграда с
идентификатор №55155.89.1.5 със застроена площ от 7 кв.м. съгласно одобрената
КККР за гр.Пазарджик със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК както на деривативно основание /н.а.№53/05.05.2003г./, така и
при условията на евентуалност на искането на оригинерно основание. Това съдебно
решение е потвърдено с решение №6/07.03.2018г по гр.д.№1092/2017г по описа на
ВКС на РБ.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните
съдебно-оценъчна експертиза, се установява, че месечната наемна пазарна
стойност на процесния имот от 432 кв.м. е 146,88лв. или за исковия период от 59
месеца възлиза в размер на 8 666лв., а лихвата за забава за периода от
01.12.2009г. до 27.10.2014г. е в размер на 3 937лв.
По така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Обжалваното съдебно решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради
което се явява валидно, и с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
Въззивната
жалба е процесуално допустима.
Подадена от
активно легитимирана страна (ответник в производството пред районния съд ), в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Разпоредбата
на чл.59 ЗЗД урежда общия състав на неоснователното обогатяване, включващ
следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на
друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствие на основание за
обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез друг иск. Типичен пример за такова неоснователно
обогатяване е ползването на чужд имот без основание. Съгласно установената съдебна
практика ако ответникът ползва имота
без правно основание отговорността му да обезщети собственика се изразява в
спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването
на собственика и обогатяването на ползвателя/държателя са една и съща сума,
измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би получил за спорния
период /Постановление №1/28.05.1979 г. по гр.д.№1/79г., Пленум на ВС, решение
№587/01.11.2010 г. на ВКС по гр.д.№941/2009г., IV г.о., решение № 55 от
28.02.2012 г. на ВКС по гр.д.№652/2011 г., III г. о., решение № 267 от
20.01.2014 г. на ВКС по гр.д.№13/2013 г., III г.о., решение №252/23.01.2015г. на ВКС по гр.д.№2858/2014г., III г.о., ГК,
решение №276/22.10.2013г. по гр.д.№1172/2012г., ІVг.о.и др./
За уважаване
на иска по чл.59 ЗЗД ищецът следва да докаже: 1/че е собственик на вещта; 2/че
за периода, за който се търси обезщетение ответникът е упражнявал фактическа власт
върху вещта; 3/ да установи размера на обогатяването, съответно на
обедняването. В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно
основание за ползване на процесния имот.
В
случая е налице влязло в сила съдебно решение №6 от 07.03.2018г. по
гр.д.№1092/2017г. на ВКС на РБ, с което е разрешен спорът относно собствеността
върху процесния недвижим имот. Тази сила на пресъдено нещо следва да бъде
зачетена и при разглеждане на иска пред настоящата инстанция.
По
делото е безспорно, че ищецът П. е собственик по реституция на процесния
недвижим имот от 432 кв.м., представляващ ¼ ид.ч. от имот пл.№.. по
плана на село Г., идентичен с поземлен имот 000239 по картата на възстановената
собственост, а не ответното дружество „А." ООД. Следователно, правната квалификация на така предявеният иск е по чл.59 ЗЗД, а не
чл.31, ал.2 ЗС, който се явява частен
случай на общата забрана /чл.59 ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства за сметка
на друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно поведение
възможността да се упражнява едно субективно материално право - правото на съсобственика
да ползва своята част от имота. В настоящата хипотеза текста на чл.31, ал.2 не
е приложим, тъй като не се касае за съсобствен между страните по делото имот.
Ето защо въззивният състав напълно споделя правните изводи на районния съд,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Изцяло неоснователни са изложените във въззивната жалба твърдения,
че предявения иск е недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация
на ищеца, както и поради изтекла давност, алтернативно, че не са доказани по
основание и размер.
Безспорно е установено, че ищецът П. е собственик на процесния
имот.
Не е спорно, че през исковия период от 01.11.2009г до 01.11 2014г.
ответното дружество е упражнявало фактическа власт върху процесния имот, както
и че ответникът не е успял да докаже правозащитното си възражение, че ползването
на вещта е било на валидно правно основание - възмездна сделка с
трето за спора лице и давностно владение. Преюдициалния по отношение на
настоящото дело спор между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо.
Прието е, че през исковия период ответникът не е придобил валидно права върху
процесния имот, тъй като праводателят му /трето за делото лице/ не е бил
собственик. Не е придобил права върху процесния имот и на основание давностно
владение, тъй като имотът му е бил прехвърлен по време на висящ съдебен спор
между праводателя му и настоящия ищец, влечащ като правна последица спиране
течението на давността и тъй като този иск е бил уважен, придобивната давност
по отношение на ответника „А.“ ООД е била прекъсната, след което е започнала да
тече нова давност, която към подаване на настоящата искова молба не е била
изтекла.
Що се отнася до размера на претендираното обезщетение за лишаване от
ползване на процесния имот за периода от 01.12.2009г. до 27.10.2014г., съдът счита, че при определяне размера на
действителния пазарен наем за процесния имот в случая следва да се възприеме
заключението на съдебно-оценъчната експертиза, което е обективно, пълно и
компетентно изготвено.
Изложеното обосновава извод, че са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответника за неоснователно обогатяване за чужда
сметка.
С оглед изложеното и при
констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение в обжалваните части следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода
на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски.
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
не следва да се ревизира в частта за разноските.
При
предходното разглеждане на делото от въззивния съд са представени доказателства
за сторени от въззиваемия ищец Е.П. разноски за заплатено на процесуалния му
представител адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Същите следва да се
възложат в тежест на въззивника предвид изводите за неоснователност на
въззивната жалба.
В
производството пред ВКС касаторът Е.П. е сторил разноски за заплатени държавни
такси в размер на 203,32лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., които
също следва да бъдат присъдени с въззивното решение /чл.294, ал.2 ГПК/.
За настоящата
инстанция разноски са претендирани само от жалбоподателя „А.“ ООД, но с оглед
изхода на спора, такива не му се дължат.
Предвид на гореизложеното и на основание
чл.235 ГПК във вр. с чл.271, ал.1 ГПК, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1280/08.11.2018г.
постановено по гр.д.№3230/2014г. по описа на РС – Пазарджик, в обжалваните
части.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК 112..5014 със седалище и адрес на управление град
Пазарджик, бул."България"№38, представлявано от управителя Й.Г.А. ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.П., ЕГН ********** ***
сумата от 1 203,32лв. /хиляда
двеста и три лева и тридесет и две стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.