РЕШЕНИЕ
№ 748
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300501000 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Т., чрез адв.Р.П. срещу решение №
260256/27.01.2021г. на Пловдивски районен съд- ІІІ граждански състав,
постановено по гр.дело № 16141/2019г. С обжалваното решение е признато за
установено, в отношенията между страните по предявения иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.59, ал.3, предл.2 ЗС, от М. С. Т., ЕГН:
**********, адрес: *** против В. Т., гражданин на Република Италия, родена
на ***г. в ***, ЛНЧ в Република България: **********, че учреденото в
полза на ответницата В. Т. право на ползване, с нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 20 от 23.03.2004г., том II, рег. № 1943, нот.дело № 195/
2004г., вписан в СВ Пловдив под акт № 89, том 13, рег. № 4901, дело № 2980
от 24.03.2004г., по отношение на следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот с идентификатор № 47295.124.38 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-85/ 06.12.2007г. на
ИД на АГКК, находящ се в *** с площ от 912 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
1
(до 10 м), номер от предходен план: 38, квартал: 9, парцел ХХ-734, при
съседи: ПИ с идентификатори № 47295.124.1145, № 47295.124.1168, №
47295.124.39, № 47295.124.2, № 47295.124.1356, № 47295.124.31, №
47295.124.32, № 47295.124.37, ведно с извършените в имота подобрения, е
погасено поради неупражняването му за периода от 2011 г. до 2019 г.
Решението се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че
неправилно е прието, че В. Т. в продължение на 5 години не е упражнявала
правото си на ползване върху имота. Сочи се, че това е осъществявано чрез
нейния съпруг Х.И.. Сочи се, че жалбоподателката Т. от 2010 година до
настоящия момент е ползвала имота за съхранение на лични вещи, подробно
описани, и се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, претендират се
разноските по това дело за тази инстанция.
Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от процесуалния
представител на въззиваемата М.Т., чрез пълномощника адв.Д.-М., с който
въззивната жалба се оспорва, иска се оставянето й без уважение и
потвърждаване на обжалваното решение, претендират се разноските по
делото.
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив правилно е установил фактите по делото, а именно. С
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 102, том IV, дело № 497/
13.09.2002 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 77 от 2002 г., К.К. и Т.К. са
учредили в полза на Л.Т. правото на ползване по отношение на УПИ с площ
от 866 кв.м., представляващ парцел ХХ-734 от кв. 9 в село Марково, обл.
Пловдив, ведно с извършените в имота подобрения, както и са продали на М.
2
С. Т. голата собственост по отношение на описания имот.
С декларация с нотариална заверка на подписа, вписана в СВ Пловдив
под акт № 148, том 6 от 24.03.2004 г., Л.Т. се е отказал от учреденото в негова
полза с нотариален акт № 77, том 36, н.дело № 6484/ 2002 г. право на
ползване по отношение на поземления имот в село Марково.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 20, том II, дело №
195/ 23.03.2004 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 84, том 13 от 24.03.2004 г.
М.С.Т. е учредила в полза на В. Т. правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху УПИ с площ от 866 кв.м., представляващ парцел ХХ-734 от
кв. 9 в село Марково, обл. Пловдив, ведно с извършените в имота
подобрения.
Видно от скица № 15-877695/ 27.09.2019 г. процесният поземлен имот е
нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри като ПИ с
идентификатор № 47295.124.38, като в същия са построени две сгради:
еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 47295.124.38.1
и гараж с идентификатор № 47295.124.38.2.
С нотариална покана рег. № 2881/ 2019 г., том 2, №7, ответницата е
отправила покана до ищцата да напусне незабавно, в срок до 24 часа от
връчване на поканата, да излезе от имота и да предаде владението, ведно с
обзавеждането. Поканата е получена от ищцата на 19.09.2019 г.
Ищцата от своя страна също е изпратила нотариална покана до
ответницата, с която възразява срещу искането на ползвателя за
освобождаване на имота и заявява, че правото на ползване е погасено поради
неговото неупражняване.
От удостоверение, издадено от кметството на село Марково, поземлен
имот с идентификатор № 47295.124.3 – УПИ ХХ-734 от кв.9 по плана на ***.
Видно от удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС Х.И. е
регистриран на адрес: *** към дата 06.03.2014 г.
От писмо изх. № 94М-1786-1 #1/ 27.02.2020 г. се установява, че
процесният недвижим имот в село Марково е деклариран от М. С. Т. с
декларация по чл.14 ЗМДТ вх. № 12-17-1612/ 20.05.2004 г., като ползвател е
вписана В. Т..
От писмо изх. № 94М-1786-1#3/ 02.06.2020 г. от Община Родопи, се
3
установява, че ползвателят В. Т. за периода от 2011 г. до 2020 г. не е
заплащала задълженията си за данъци за недвижимия имот и ТБО.
Ищцата е представила доказателства за заплатена ел.енергия за
процесния имот за периода от 2008 г. до 2018 г., за заплатена вода за периода
от 2009 г. до 2019 г., телефон – от 2009 г. до 2011 г., плащания за дизелово
гориво за отопление за периода от 2010 г. до 2019 г. – писмени доказателства
от л.85 до л. 438 от делото.
РС Пловдив е установил, че по данни на свидетелката Ц.Г.Л. се
установява, че ищцата била майка на жената, с която Л.Т. живеел на семейни
начала. Установява се, че ответницата не е живяла в къщата в село Марково,
а само е идвала на гости на баща си, който през 2009г. се върнал в Италия и от
тогава ответницата не била идвала в имота. Пояснява, че познава съпруга на
ответницата – Х.И., но той не бил живял в къщата в село Марково, докато е
пребивавал в България.
При тези факти РС Пловдив прави правилния правен извод, че в
периода от време от 2011г. до 2019г., вещният ползвател не е упражнявал
правото си на ползване, което е довело до неговото погасяване съгласно
нормата на чл.59, ал.3, предл.2 ЗС. Поради това предявеният от собственика
иск е уважен.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката В. Т., че имота е
ползван за процесния пероиод от време, чрез нейния съпруг Х.И. и чрез
съхранението на лични вещи в този имот. Горните факти не са доказани по
абсолютно никакъв начин по това дело. От показанията на св.Ц. Л. е видно, че
наистина съпруга на В. Т. - Х.И. е бил в България и в гр.Пловдив през 2014г.,
но не е обитавал процесната къща, а друго място за живеене. По делото няма
доказателства ответницата да е ползвала имота за съхранение на нейни лични
вещи. Не е доказано да е имала такива вещи, какви точно са били те и къде и
как са били съхранявани в този процесен имот и то по начин отхвърлящ
възможността друго лице да ползва този имот. Ето защо възраженията на
ответника срещу иска са недоказани. При това положение решението е
правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
4
въззиваемата М.Т. биха могли да се присъдят разноски на основание 78 ал.1
от ГПК, но няма да се присъдят, защото по делото липсват доказано
направени такива разноски от нея по въззивното дело.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260256/27.01.2021г. на Пловдивски
районен съд- ІІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 16141/2019г.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5