Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /………………2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Ангелина Георгиева и при участието на прокурора Светослав
Стойнов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА кас. адм.
дело № 123 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63,
ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на Комисия за защита на потребителите – РД за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра, срещу Решение № 260195/05.10.2020 г.,
постановено по НАХД № 2184/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, XXXVII
състав, с което е отменено Наказателно постановление № В-0050632/30.03.2020 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което, на
основание чл. 219 от Закона за виното и спиртните напитки /ЗВСН/, на „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД, гр. Варна е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 165, ал. 1 от
ЗВСН.
В касационната жалба се релевира
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона – касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс
/НПК/. Оспорват се изводите на Районен съд – Варна за липса на компетентност на
органа, издал наказателното постановление. Излагат се твърдения за установеност
на административното нарушение, както и за липса на допуснати процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство. Аргументира се,
че нарушението на е маловажно по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, както и че наложената санкция е в съответствие с целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на
направените разноски по делото съгласно представен списък. Възразява се срещу
размера на претендирания адвокатски хонорар.
В депозирано чрез процесуален
представител писмено становище касационната жалба се поддържа на изложените в
нея основания.
Ответникът по касация –
„ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД, гр. Варна, в
депозиран чрез представител по пълномощие отговор на касационната жалба и в
открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли за нейното
отхвърляне и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски съгласно
представен списък.
Представителят на Окръжна Прокуратура-Варна, изразява
становище за неоснователност на касационната жалбата, като счита решението на
Районен съд – Варна за правилно по изложените в него мотиви.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Същата е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Съдът, след като се съобрази с изложените в
жалбата касационни основания, доказателствата, събрани във въззивната
инстанция, и при служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
следното:
От фактическа страна въззивния съд е приел,
че при извършена на 25.07.2019 г. от служители на КЗП проверка в хотел
„Преслав“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, стопанисван от „Галактик тур“
ЕООД, било установено, че в обекта са налични 3 броя стъклени бутилки – 2
неразпечатани и с ненарушен акцизен бандерол и 1 разпечатана, на чиито етикети
били изписани данните „спиртна напитка „Ахелой“, произведена от 100 % етилов
алкохол, 36 градуса, 1,5 L“,
както и данни за партиден номер, производител, номер на удостоверение и баркод.
От придружителните документи по веригата на търговското разпространение било
установено, че „Галактик тур“ ЕООД е придобило продукта от „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД, а последното – от „Адванст
трейд“ ЕООД със съответните фактури, в които продуктът бил описан като „Ахелой спиртна
напитка ракия 1,5 л“ и „Сп. н-ка р-я Ахелой 1,5 стъкло, количество 288 бут.,
1,5 л“. При придобиването на продукта от страна на „Адванст трейд“ ЕООД от производителя
„Сис Индустрийс“ ООД, в счетоводните документи за извършената продажба към
„Адванст трейд“ ЕООД същият бил описан като „Спиртна напитка Ахелой 1,5/36 гр“.
От трите бутилки, открити при проверката,
били взети проби, изпратени за изследване в акредитирана лаборатория,
резултатите от което показали, че продуктът отговаря на изискванията за спиртна
напитка 36 градуса, произведена на основата на етилов алкохол от земеделски
произход.
При тези данни било прието, че дружеството „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД , гр. Варна е извършило
нарушение на чл. 165, ал. 1 от ЗВСН, за което бил съставен акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/. Въз основа на акта било издадено атакуваното
пред районния съд наказателното постановление.
За да постанови съдебния си акт, Районен съд
– Варна е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
некомпетентни органи, при съществени нарушения на процесуалните правила. Този
извод е обоснован с анализ на разпоредбите на чл. 187, чл. 188, ал. 1, чл. 192
и чл. 193, ал. 1 от ЗВСН, вследствие на който въззивният съд е приел, че
процесният случай касае продажба от търговец, осъществяващ търговия на едро, на
друг търговец с цел препродажба, поради което актосъставителят не е бил
оправомощен да състави акта, а административнонаказващият орган – да издаде
наказателно постановление, тъй като правомощията за това законодателят е
предоставил на министъра на икономиката, който е трябвало да упълномощи лица за
установяване на нарушенията по закона, а не на КЗП, която по аргумент от чл.
193, ал. 1 от ЗВСН осъществява единствено контрол по спазване на изискванията
на закона по отношение на търговията на дребно с бутилирани спиртни напитки.
Районният съд е изложил и мотиви относно
материалната незаконосъобразност на наказателното постановление, посочвайки че
санкционната разпоредба предвижда административнонаказателно санкциониране за
въвеждане в заблуждение на потребителите, а в случая продуктът е бил
предназначен за друг търговец, който не отговаря на определението за потребител.
Според инстанцията по същество, предвид механизма на фактуриране, решението на
търговеца за покупката на продукта е било взето преди това и вписаното във
фактурата наименование на продукта не го е мотивирало за извършване на
сделката, следователно липсва елемент от състава на нарушението по чл. 165, ал.
1 от ЗВСН, а именно: описващите напитките данни да въвеждат в заблуждение.
С тези съображения районният съд е отменил
наказателното постановление.
Обжалваното решение е правилно.
Касационната инстанция възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради
което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги
повтаря и препраща към тях.
Релевираните в касационната жалба доводи се
отнасят до установеността на извършеното нарушение на чл. 165, ал. 1 от ЗВСН.
Освен цитиране на нормите на чл. 193, ал. 1 и чл. 195 от ЗВСН и позоваване на
приложената по делото заповед на Председателя на КЗП, с която Директорът на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП
е оправомощен да издава наказателни постановления, липсват конкретни аргументи
и доказателства, обосноваващи компетентност на актосъставителя и на
административнонаказващия орган за съставяне на съответните актове при
установените в хода на въззивното производство и неоспорени от страните факти.
Както правилно е посочил районният съд в
мотивите към оспореното решение, контролът за спазване на изискванията на
Закона за виното и спиртните напитки по отношение на производството и търговията
на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилатите и спиртните напитки е
възложен на министъра на икономиката – аргумент от чл. 187 от ЗВСН. От своя
страна чл. 193, ал. 1 от ЗВСН възлага на КЗП към министъра на икономиката само
контрола по спазване на изискванията на закона по отношение на търговията на
дребно с бутилирани спиртни напитки. Във второто изречение на тази разпоредба е
определена и точната цел на този контрол — защита на потребителите срещу
рискове от придобиване на продукти, които не съответстват на установените
изисквания. В случая извършената от дружеството-касационен ответник продажба на
едро е към друг търговец, който го е закупил с цел предлагане на крайните
потребители в проверения обект. От констатираните факти не се установява
привлеченото към административнонаказателна отговорност търговско дружество да
е предлагало продукта на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за
защита на потребителите или да е извършвало продажби на този продукт на дребно,
поради което контролът на конкретния вид продажба е извън компетентността на КЗП.
Съответно определеното със Заповед № 296/04.07.2019 г. от председателя на КЗП
длъжностно лице не е имало правомощието да съставя акт за установяване на
административно нарушение при конкретните обстоятелства, а издаденото
наказателно постановление излиза извън компетентността на Председателя на КЗП,
предоставена му с чл. 193, ал. 1 от ЗВСН, респ. извън компетентността на
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при КЗП, независимо от приложената по административнонаказателната
преписка Заповед № 165/18.03.2020 година.
Достигайки до идентични правни изводи,
решаващият състав на Районен съд – Варна е постановил правилно решение, което
не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на правния спор следва да бъде
уважено искането на касационния ответник за присъждане на разноски. Същите са
дължими в размер на 528 лева съгласно представения списък на разноските и
представляват заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, като за
извършването им са налице доказателства по делото. Възражението на касационния
жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
тъй като същото е определено в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и по аргумент от Решение на Съда на Европейския
съюз от 23 ноември 2017 г., по съединени дела С-427/16 и С-428/16 към адвокатското
възнаграждение следва да се присъди и начисленият данък, тъй като в случая не е
налице двойно облагане с ДДС.
Водим от горното, Административен съд - Варна, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260195/05.10.2020 г., постановено по НАХД № 2184/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна, XXXVII състав.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати в полза на „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, *******, сумата от 528 /mетстотин двадесет и осем/ лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.