Решение по дело №1315/2019 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 92

 

гр.Плевен, 06.02.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          РАЛИЦА МАРИНСКА

                                                                          

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 1315 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С Решение № 684 от 14.10.2019 год., постановено по НАХД № 1490/2019 год., Районен съд- Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 173А/08.09.2016г. на Началник Второ РУ Плевен към ОД на МВР гр. Плевен, с  което на жалбоподателя Б.Е.В. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.257, ал.1 от ЗМВР.

Против горното решение в законоустановения срок е постъпила касационна жалба от Б.Е.В., подадена чрез пълномощника адв. П.П. ***. В жалбата се твърди, че решението на РС- Плевен е неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че същото е необосновано. Сочи се, че въззивният съд не е посочил основанията, поради което не приема доводите за незаконосъобразност на оспореното НП, изложени в жалбата и в съдебно заседание. Излагат се твърдения за незаконосъобразност на обжалваното НП като се твърди, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в обстоятелството, че и в АУАН, и в НП не са посочени кои са наредбите на ОС Плевен в частта Екология, с които е свързано вмененото на касатора нарушение, че не е посочено в изпълнение на коя конкретно възложена полицейска функция е издадено разпореждането и за охраняване на коя правна норма, поради което касаторът не е в състояние да разбере и законното основание на полицейското разпореждане, елемент на фактическия състав на процесното нарушение. Излагат се и доводи, че в издадения АУАН и обжалваното НП не е посочено кое е конкретното лице, издало разпореждането, поради което не е възможна преценката дали това разпореждане е издадено от компетентен полицейски орган. Алтернативно се излагат доводи за наличие на основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се постанови отмяна на оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Л.П. ***, преупълномощен от адв. П.П., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и прави искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР- Плевен не изпраща процесуален представител и не излага становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че решението на РС- Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

За да постанови оспорения въззивен съдебен акт РС- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че на 28.08.2016 г. около 22.10 часа в гр. Плевен на паркинга до „Панорама Плевенска епопея 1877 г.“, след разпореждане към Б. E.В., издадено устно от униформен служител на МВР и възприето от жалбоподателя, а именно да не плюе семки по земята и да спре да замърсява, същият не го изпълнил и продължил да плюе на земята и да замърсява. 

За неизпълнението на даденото полицейско разпореждане свидетелят Б.С.съставил АУАН № 173А/28.08.2016 г., за извършено нарушение на чл.257, ал.1 от ЗМВР. Във връзка с така издаденият АУАН е съставено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Б.В. на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Горната фактическа обстановка не се оспорва с касационната жалба, а настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на РС- Плевен от оспореното решение, че същата се установява от събраните гласни и писмени доказателства.

Настоящият съд намира за неоснователни оплакванията на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт, изразяваща се в това, че въззивната инстанция не е посочила основанията, поради които не приема доводите, изложени в жалбата, в съдебното заседание и в писмената защита. Подадената срещу процесното НП жалба, послужила като основание за образуване на съдебното производство е бланкетна.  В нея не се излагат конкретизирани оплаквания, а се сочи, че съображенията за наличие на допуснати съществени нарушения ще бъдат изложени в съдебно заседание. В единственото проведено съдебно заседание пред РС- Плевен процесуалният представител на жалбоподателя не изложил доводи по същество, а е представил лаконична писмена защита, в която единствените оплаквания са за нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са изложени твърдения, че в АУАН и НП не са били конкретизирани разпоредбите и нормативният акт, който е нарушил жалбоподателя, за да му бъде отправено полицейско разпореждане, както и законовото основание на същото. Твърди се още, че не е посочено кое конкретно лице е издало процесното разпореждане, поради което се изразява становище, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Тези оплаквания се повтарят и в касационната жалба.

Касационната инстанция констатира, че въззивният съд е взел отношение по оплакването за допуснати нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е изложил мотиви в решението си, с които настоящият съд е съгласен и не следва да ги повтаря в настоящия съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Към горните мотиви следва да се добави, че за актосъставителя и административнонаказващия орган не е налице задължение да посочват разпоредбите на нормативния акт, във връзка с който е отправено съответното полицейско разпореждане. Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗМВР, дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Съобразно разпоредбата на чл. 257, ал.1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. В АУАН е описано поведение на жалбоподателя, което несъмнено съставлява нарушение на обществения ред, но по- същественото е, че той е санкциониран не за самото нарушение, а за неизпълнение на полицейско разпореждане, свързано с преустановяването му, което несъмнено е издадено във връзка с функциите на орган на МВР по чл.2, ал.1 от ЗМВР. Не е допуснато накърняване правото на защита на жалбоподателя с непосочване на лицето, което е отправило процесното разпореждане, тъй като в АУАН изрично е посочено, че разпореждането е направено от униформен служител на МВР, а от контекста на изложението в акта, както и от събраните в рамките на съдебното производство доказателства несъмнено се установява, че неизпълненото разпореждане е било направено от актосъставителя.

Касационната инстанция намира, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид, същото е формално и законът не изисква да са настъпили някакви вредни последици от неизпълнението на полицейското разпореждане.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е постановено от родово и местно компетентен съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството, поради което същото е валидно, допустимо и съответно на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

При горния изход от производството се явява неоснователно искането на касатора за присъждане в негова полза на деловодни разноски.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 684 от 14.10.2019 год., постановено по НАХД № 1490/2019 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.