Р E Ш Е Н И Е
№ 92
гр.Плевен, 06.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
РАЛИЦА МАРИНСКА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 1315 по описа за
2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 684 от 14.10.2019 год., постановено по НАХД № 1490/2019 год., Районен съд- Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 173А/08.09.2016г.
на Началник Второ РУ Плевен към ОД на МВР гр. Плевен, с което на жалбоподателя Б.Е.В. на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Против горното решение в законоустановения
срок е постъпила касационна жалба от Б.Е.В., подадена чрез пълномощника адв. П.П.
***. В жалбата се твърди, че решението на РС- Плевен е неправилно и постановено
при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че същото
е необосновано. Сочи се, че въззивният съд не е посочил основанията, поради
което не приема доводите за незаконосъобразност на оспореното НП, изложени в
жалбата и в съдебно заседание. Излагат се твърдения за незаконосъобразност на
обжалваното НП като се твърди, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати нарушения на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в обстоятелството, че и в АУАН, и в НП
не са посочени кои са наредбите на ОС Плевен в частта Екология, с които е
свързано вмененото на касатора нарушение, че не е посочено в изпълнение на коя
конкретно възложена полицейска функция е издадено разпореждането и за
охраняване на коя правна норма, поради което касаторът не е в състояние да
разбере и законното основание на полицейското разпореждане, елемент на
фактическия състав на процесното нарушение. Излагат се и доводи, че в издадения
АУАН и обжалваното НП не е посочено кое е конкретното лице, издало
разпореждането, поради което не е възможна преценката дали това разпореждане е
издадено от компетентен полицейски орган. Алтернативно се излагат доводи за
наличие на основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. В заключение се прави
искане да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се постанови
отмяна на оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адв. Л.П. ***, преупълномощен от адв. П.П., който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и прави искане за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба ОД на
МВР- Плевен не изпраща процесуален представител и не излага становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава
заключение, че решението на РС- Плевен е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
За да постанови оспорения въззивен съдебен акт РС-
Плевен е приел за установено от фактическа страна, че на 28.08.2016 г. около
22.10 часа в гр. Плевен на паркинга до „Панорама Плевенска епопея 1877 г.“,
след разпореждане към Б. E.В., издадено устно от униформен служител на МВР и възприето
от жалбоподателя, а именно да не плюе семки по земята и да спре да замърсява,
същият не го изпълнил и продължил да плюе на земята и да замърсява.
За неизпълнението на даденото полицейско разпореждане
свидетелят Б.С.съставил АУАН № 173А/28.08.2016 г., за извършено нарушение на
чл.257, ал.1 от ЗМВР. Във връзка с така издаденият АУАН е съставено и
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Б.В. на
основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка не се оспорва с
касационната жалба, а настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на РС-
Плевен от оспореното решение, че същата се установява от събраните гласни и
писмени доказателства.
Настоящият съд намира за неоснователни оплакванията на
касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт, изразяваща се в това, че
въззивната инстанция не е посочила основанията, поради които не приема
доводите, изложени в жалбата, в съдебното заседание и в писмената защита.
Подадената срещу процесното НП жалба, послужила като основание за образуване на
съдебното производство е бланкетна. В
нея не се излагат конкретизирани оплаквания, а се сочи, че съображенията за
наличие на допуснати съществени нарушения ще бъдат изложени в съдебно
заседание. В единственото проведено съдебно заседание пред РС- Плевен
процесуалният представител на жалбоподателя не изложил доводи по същество, а е
представил лаконична писмена защита, в която единствените оплаквания са за нарушения
на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са изложени
твърдения, че в АУАН и НП не са били конкретизирани разпоредбите и нормативният
акт, който е нарушил жалбоподателя, за да му бъде отправено полицейско
разпореждане, както и законовото основание на същото. Твърди се още, че не е
посочено кое конкретно лице е издало процесното разпореждане, поради което се изразява
становище, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Тези оплаквания се
повтарят и в касационната жалба.
Касационната инстанция констатира, че въззивният съд е
взел отношение по оплакването за допуснати нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
е изложил мотиви в решението си, с които настоящият съд е съгласен и не следва
да ги повтаря в настоящия съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.221, ал.2
от АПК. Към горните мотиви следва да се добави, че за актосъставителя и
административнонаказващия орган не е налице задължение да посочват разпоредбите
на нормативния акт, във връзка с който е отправено съответното полицейско
разпореждане. Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗМВР, дейността на МВР е
насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението. Съобразно разпоредбата на чл.
257, ал.1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му,
ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500
лв. В АУАН е описано поведение на жалбоподателя, което несъмнено съставлява
нарушение на обществения ред, но по- същественото е, че той е санкциониран не
за самото нарушение, а за неизпълнение на полицейско разпореждане, свързано с
преустановяването му, което несъмнено е издадено във връзка с функциите на
орган на МВР по чл.2, ал.1 от ЗМВР. Не е допуснато накърняване правото на
защита на жалбоподателя с непосочване на лицето, което е отправило процесното
разпореждане, тъй като в АУАН изрично е посочено, че разпореждането е направено
от униформен служител на МВР, а от контекста на изложението в акта, както и от
събраните в рамките на съдебното производство доказателства несъмнено се
установява, че неизпълненото разпореждане е било направено от актосъставителя.
Касационната инстанция намира, че не са налице
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
деяния от същия вид, същото е
формално и законът не изисква да са настъпили някакви вредни последици от
неизпълнението на полицейското
разпореждане.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че
оспореното решение е постановено от родово и местно компетентен съд, при
спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството, поради
което същото е валидно, допустимо и съответно на материалния закон и следва да
бъде оставено в сила.
При горния изход от производството се явява
неоснователно искането на касатора за присъждане в негова полза на деловодни
разноски.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 684 от 14.10.2019 год.,
постановено по НАХД № 1490/2019 год. по описа на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.