Р Е Ш
Е Н И
Е
№118
гр. Пловдив, 20.06..2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №162/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 от НПК.
С присъда №6/15.02.2019 г., постановена по НОХД № 846/2018 г. по описа на Окръжен съд -гр.П. подсъдимият И.С.И. е бил признат за невиновен в това, че на 28.03.2018 година в с. В., обл. П. е направил опит умишлено да умъртви рождения си баща С. И. Д., като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, поради което е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1 т.3 вр. с чл. 115 вр. чл.18 от НК.
С присъдата подс. И.С.И. е бил признат за виновен в това, че на 28.03.2018 г. в с. В., обл. П., се е заканил с убийство на В. С. Д. от с. В. обл. П. с думите: „Сега ще ви изтрепя, ще ви изколя тая нощ“ и с действия – като й нанесъл удари с юмруци и ритници по главата и тялото, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода.
С присъдата подс. И.С.И. е бил признат за виновен и в това, че на 28.032018 година в с. В., обл. П., се е заканил с убийство на Р. С. Д.а от с. В., обл. П. с думите: „Сега ще ви изтрепя, ще ви изколя тая нощ“ и с действия – като й нанесъл удар с юмруци и ритници по главата и тялото, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода.
С присъдата подс. И.С.И. е бил признат за виновен и в това, че на 28.03.2018 година в с. В., обл. П., чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето, е причинил средна телесна повреда на майка си Р. С. Д. от с. В., обл. П., изразяваща се в счупване на ябълчната кост вляво, залавяща най-мощния дъвкателен мускул „мускулус масетерус“, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за период по - дълъг от 30 дни, еквивалентно на счупване на горната челюст, поради което и на основание чл. 131 ал. 1 т.3 вр. с чл. 129 ал. 2 вр. с чл. 129 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на шест години лишаване от свобода.
На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът е постановил подс. И.И. да изтърпи и отложеното наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода по НОХД № 486/2017г. по описа на РС- П..
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „в“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия И.И. наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът е приспаднал от размера на наказанието времето, през което подсъдимият И.С.И. е бил задържан под стража, считано от 28.03.2018г. до 15.02.2019г. включително.
Подс.И.С.И. е бил осъден да заплати направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и какво да стане с веществените доказателства по делото.
Присъдата е била обжалвана от подс. И.С.И., като в жалбата и допълнителните съображения към нея изразява несъгласие с осъждането му за престъпленията по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК по отношение на майка му Р. С. Д. и на сестра му В. С. Д., за което обвинение счита, че няма категорични доказателства и отрича да им се е заканвал, а по отношение на престъплението по чл.131 ал.1 т.3 вр. чл.129 ал.2 от НК счита, че наложеното му наказание е явно несправедливо, тъй като е завишено, поради което иска отмяна на присъдата и моли да бъде оправдан в извършване на престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, съответно иска да му бъде намалено наказанието за нанесената средна телесна повреда.
Прокурорът счита, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на подсъдимия наказание справедливо, поради което предлага да се потвърди.
Пловдивският апелативен съд, след като провери изцяло правилността на постановената присъда, взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от подс.И.С.И. в срока по чл.319 ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Въззивната инстанция счита, че фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд, като събраните и проверени доказателствени източници не дават основание да се възприеме различна фактическа обстановка. И според въззивния съд по делото се доказват по несъмнен начин следните фактически положения: Пострадалата свидетелка Р. С. Д. е майка на подс. И.С.И., а другата пострадала- св. В. С. Д. му е сестра, починалият С. И. Д. е негов баща.
Подсъдимият И. бил разведен и живеел в къщата на родителите си в с.В., обл. П., ул.“Ш.“ № * като обитавал една стая на втория етаж. В другата стая живеела сестра му св.В. Д.а, заедно с дъщеря си св.Д. Д.. Родителите на подсъдимия С. И. и Р. Д.а обитавали стая на първия етаж на къщата. Подсъдимият всекидневно злоупотребявал с алкохол и по този повод между него и баща му С. Д. често възниквали скандали и разправии. Подс.И. имал лошо пиянство -буйствал, биел и се заканвал на близките си. Във връзка с това с решение от 19.10.2016г. по гр.д.№ 3253/2016г. по описа на РС- П. срещу него била издадена Заповед за защита от домашно насилие № 44/19.10.2016г. Била наложена мярка за защита на баща му С. И. Д. за осъществено спрямо него домашно насилие от сина му - подс.И., като последният бил задължен да се въздържа от домашно насилие. На подс.И. било забранено да доближава баща си С. Д., както и бил отстранен от обитаваното от него жилище, находящо се в с.В., ул.“Ш.“ № * за срок от една година.
Тъй като подс. И. нарушил заповедта за защита от домашно насилие бил осъден по НОХД № 486/2017г. на РС- П. за престъпление по чл.296, ал.1 НК. Отделно, бил признат за виновен и за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК за отправени закани с убийство към баща му С. И. Д. с думи - „Ще те утрепа! Ще те заколя!“ и с действия - хванал го за гушата. На подс.И. било наложено на основание чл.23 от НК едно общо, най-тежко наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 НК за изпитателен срок от три години. Споразумението по НОХД № 486/2017г. влязло в законна сила на 03.04.2017г.
След издадената Заповед за защита от домашно насилие известно време подсъдимият живял във фургон в с.В.. Родителите му обаче го съжалили, а и заради „хорските приказки“ го прибрали да живее в къщата им.
На 27.03.2018 г. подсъдимият И. се прибрал вечерта, отново употребил алкохол и отново започнал да вика и да се разправя с родителите си. Майка му- св.Р. Д. му казала да се качва горе да спи, за да може и те да си легнат. Сестра му- св.В. Д. се прибрала от работа втора смяна и видяла, че брат й отново е пиян и седи в стаята на родителите им, заедно с децата - дъщеря й св.Д. С. Д., тогава 10 годишна и внукът му св. В. С.И., 6 годишен. След като разговаряла с родителите си, св.В. Д.а заедно с дъщеря си Д. се качили да спят горе в стаята си. Внукът на подс. И. - св.В. И. останал да спи долу при баба му и дядо му. Св. В. Д. и дъщеря й Д. чули как подсъдимият няколко пъти се качва на втория етаж, след което отново слиза долу за да продължи да се разправя с родителите си.
Около 05.00 часа на 28.03.2018 г. подсъдимият И. за пореден път слязъл до стаята на родителите си. Вратата била заключена и подсъдимият започнал да вика на майка си да отвори. Св.Р. Д. отказала да отключи. Тогава подсъдимият счупил стъклото на вратата, изкъртил я и влязъл в стаята. Влизайки, той нападнал баща си С. Д., който лежал в леглото си и започнал да го удря по главата и по тялото с юмруци. С. В. Д. чула шума от счупените стъкла на вратата на първия етаж и слязла веднага долу. Опитала се да спре брат си, като го хванала с ръцете през тялото. Тогава той нападнал и нея, хванал я за гушата и започнал да я стиска. След това я ударил с главата си в носа. От удара тя се почувствала зле и се подпряла с ръце на мивката, за да не падне. През това време подс.И. се обърнал към майка си – пострадалата Р. Д.. Последната се била изправила от леглото и подсъдимият й нанесъл силен удар с юмрук в лявата област на лицето. С..Р. Д. паднала на земята. Тогава подсъдимият започнал да й нанася удари по цялото тяло с крака и ръце. Бащата на подсъдимия С. Д. успял да се изправи от леглото викайки: „Изхвърлете го, изхвърлете го навън“. Тогава подсъдимият оставил майка си и отново нападнал баща си. Същият бил неконтролируем. През цялото време крещял: „Сега ще ви изтрепя, сега ще ви заколя тази нощ“. С.В. Д. застанала между баща си и брат си, който продължавал да удря баща си с юмруци където свари. В един момент, св.Д. видяла, че подсъдимият взел дърво от дърварника, наподобяващо цепеница за печка , пресегнал през нея и нанесъл удар в главата на баща си. С. Д. залитнал и паднал на леглото настрани. Лицето му било обляно в кръв и казвал : „Лошо ми е, лошо ми е, дайте ми вода“, след което започнал да се свлича на леглото. Виждайки това му състояние св. В. Д. се обърнала към брат си и казала: „Утрепа го, утрепа го“. През това време подсъдимият продължавал да бие майка си, св. Р. Д.. В един момент подсъдимият се приближил към баща си и казал „Ставай, нищо ти няма“. Св. В. Д. се обърнала към брат си и казала: „Какво направи, бе, утрепа го!“ , на което подсъдимият отговорил: „Нищо му няма, сега ще ви заколя и тримата“. Като видял обаче, че баща му се е свлякъл на леглото, взел буркан, напълнил го с вода и го лиснал върху баща си повтаряйки: “Нищо му няма!“. Двете свидетелки Р. и В. Д.и в един момент успели да излязат навън, като св. В. Д. се обадила на тел. 112 и пристигнали органите на полицията. В дома пристигнал и лекарски екип, който установил смъртта на С. Д..
От заключението на съдебно-медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р Б.П.се установява следното: при огледа, аутопсията и хистологичното изследване на трупа на С. И. Д. се установява масивна белодробна тромбоемболия в пулмоналната артерия и съдовете от голям и среден калибър; пристенна тромбоза в лявото сърдечно ухо; значителна хипотрофия на лявата сърдечна камера на сърцето; атеросклероза, проявена във II-III стадий на аортата, коронарните, мозъчните и бъбречните артерии; мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване; хемангиоми на черния дроб; хроничен венозен застой във вътрешните органи; оперативно извършена холецистектомия /оперативно отстраняване на лъчния мехур/ и стара операция по същия повод; разкъсно контузни рани по челото и гърба на носа; кръвонасядания в същите области и липса на други видими травматични увреждания по главата, тялото и крайниците.
Вещото лице е категорично, че причината за настъпването на смъртта на С. И. Д. е болестна, ненасилствена, дължаща се на развилата се тромбоза в дясното сърдечно ухо и последвалата масивна белодробна тромбоемболия /откъсване на тромби от дясното сърдечно ухо/, причинила запушване на съдовете в белите дробове и рязко нарушаване на ритъма на сърцето и спирането на същото. Смъртта е настъпила бързо, за минута и е била неизбежна. С оглед на това вещото лице сочи, че не може да се посочи , че има пряка причинна връзка между раната на лицето и смъртта.
Разкъсно - контузните рани по челото и гърба на носа са причинени от действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят, да са нанесени от един удар /разположени в една линия/ с твърд предмет “държале“ – сап- към момента на инкриминираната дата. Вещото лице изяснява също, че нанесеният удар със сапа не е бил силен, тъй като е причинил само разкъсно - контузна рана в посочената област и не е счупил носа.
Относно мозъчния оток с малкомозъчно вклиняване констатиран при аутопсията, в.л. д-р П. е пояснил, че същият се получава в агоналния стадий след като започва запушването на кръвоносните съдове и именно това състояние е причинило оток на мозъка и не е получено вследствие на удара в областта на главата.
От заключението на съдебномедицинските експертизи на живи лица изготвени от вещото лице д-р П.М.се установява следното:
При огледа на пострадалата Р. С. Д. от СМЕ № 12/2018г. са установени кръвонасядания по лицето, седалището и крайниците, състояние след кръвотечение от носа. Вещото лице е посочило, че посочените увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са получени, както съобщава пострадалата, а именно при удари с юмруци и ритници. Причинено е било разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК за период от 10-12 дни. С оглед на допълнително представените медицински документи по делото – дигитална полуаксиална рентгенография на черепа на пациентката Р. С. Д. с № * от 06.06.2018 г. е направено допълнение в СМЕ № 12/2018г. на живо лице, заради промяната на медикобиологичния признак на констатираното телесно увреждане. От приложената рентгенография вещото лице заключава, че е налице счупване на ябълчната кост на пострадалата в ляво, под описаното в първоначалния преглед масивно кръвонасядане в същата област, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за период по-дълъг от 30 дни, тъй като за тази кост се залавя най-мощният дъвкателен мускул – мускулус масетерус.
От СМЕ № 13/2018г. по отношение на св.В. С. Д.а е видно, че при освидетелствуването й са установени кръвонасядания и охлузвания по лицето и крайниците, състояние след кръвотечение от носа. Така по кожата на лявата слепоочна област, скулата, клепачите на двете очи и гърба на носа са установени масивни синкавочервеникаво зацапани с кръв, охлузване в корена на носа с размери 1/0,3 см под нивото на кожата; по шията се установяват три петнисти червеникавосинкави кръвонасядания по средната и дясна странична повърхност с размери по 0,5/1 см. По кожата на средната трета на лява мишница има две петнисти кръвонасядания с морав цвят и размери по 2/1,5 см. Кръвонасядане на долна трета на лява предмишница с размери 5/4 см и зажулване на кожата върху него с размери 3/0,5 см.
От СМЕ на живо лица № 14/2018г. изготвена от вещото лице д-р М. се установява, че при прегледа извършен на 28.03.2018г. на подс. И.С.И. е установено разкъсно - контузна рана на челото, кръвонасядане и охлузване на дясно рамо, дясна ръка и охлузване на втори пръст на лявата ръка.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, от протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум, от заключенията на съдебно-медицинските експертизи, от веществените доказателства, от показанията на пострадалите свидетели Р. Д. и В. Д., от показанията на малолетните свидетели Д. С. Д. и В. С.И., частично от показанията на свидетелите П. И., С. И., Й. Д.- родственици на подс. И. относно влошените отношения между него и баща му С. Д., както и от показанията на съседите Л. Д. и Д.А., които са пристигнали впоследствие на местопроизшествието, след като са чули виковете за помощ на майка му Р. Д..
Въззивната инстанция също счита, че показанията на свидетелите очевидци на деянието Р. С. Д., В. С. Д.а, и на Д. С. Д. и на В. С.И., са от съществено значение за правилното изясняване на делото от фактическа страна и следва да им се даде кредит на доверие като обективни, добросъвестни, последователни, детайлни, непротиворечиви и без в тях да проличава някаква пристрастност по отношение на подс.И., въпреки че са кръвни роднини. Така, св.Р. Д. правдиво е разказала за случилото се в дома им вечерта на 27.03.2018г. и рано сутринта на следващия ден, както и за влошените взаимоотношения в дома им, за неразбирателствата между съпругът й от една страна и синът й подс.И. от друга, дължащи се основно на пиянството на последния. Тъй като свидетелката Р. Д. не си е спомнила как и с какво е била ударена от подсъдимия по време на скандала, както и по отношение на отправената й закана/ пред съдебния състав е заявила, че не се е страхувала, че синът й, може да я убие “…защото го навиквам и той си влиза в неговата стая“, съдът е прочел на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК показанията й от досъдебното производство при разпитите й на 28.03.2018г. и на 16.08.2018г. Св. Р. Д. е потвърдила показанията си от ДП , в които подробно е посочила с какво и къде я е удрял , ритал и блъскал синът й - подс.И. и е категорична, че след удар с юмрук в лявата част на лицето й, е счупил челюстта й. Потвърдила е верността и на казаното от нея тогава, че се е страхувала за живота си в деня когато са били нападнати тя, съпругът й и дъщеря й от подс.И..
Св.В. Д. от своя страна обективно е разкрила в показанията си взаимоотношенията в дома им и сцените от скандала, които е възприела лично след като е слязла долу в стаята на родителите й. Свидетелката подробно е разказала как и къде подсъдимият е удрял баща й, майка й, нея самата и по какъв начин им се е заканвал с убийство, описала е с подробности действията на подс. И. и упражненото от него насилие против майка й, баща й и нея. Относно начина, по който бащата С. Д. е бил ударен с дърво по главата от подс. И., показанията й от досъдебното производство съдът е приобщил по делото чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 от НПК и свидетелката е потвърдила заявеното на разпита си от 28.03.2018г. и от 16.08.2018г./“пресегна през мен и го удари с дървото“/. Прави впечатление, че показанията на майката Р. Д. и на сестрата на подсъдимия В. Д. са взаимно непротиворечиви и последователни в описанието на главните доказателствени факти, а характеристиката им като правдиви и добросъвестни се потвърждава по категоричен начин и от заключенията на съдебномедицинските експертизи относно механизма на уврежданията и средството, с което са били причинени.
Следва да се даде вяра и на свидетелите Д. С. Д. и В. С.И., които също са присъствали на инцидента. Въпреки че са малолетни, двете деца доста подробно са разказали за случилото се и са възпроизвели какво са видели и запомнили от инцидента. Разпитът им е проведен в присъствието на педагози в т.нар.“Синя стая“ при спазване условията на чл.140 ал.1 от НПК. Показанията на двамата малолетни свидетели са в синхрон със заявеното от двете пострадали и определено допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Обясненията на подсъдимия И.С.И. съдът с основание не е кредитирал като доказателствено средство, тъй като в случая в тях проличава единствено стремеж да се оневини и да омаловажи това, което е направил, респ. да прехвърля вина и на починалия си баща за телесното увреждане на майка си св.Р. Д..
Твърденията му, че станал сутринта на 28.03.2018г. около 04-05 часа, за да си търси храна, поради което слязъл в стаята на родителите си , както и че майка му станала и отворила вратата на стаята, са неправдоподобни, защото се опровергават от показанията на майка му св.Р. Д. и на сестра му св. В. Д., както и от фотоалбума, на който се вижда взломеното стъкло на вратата на стаята. Не може да има спор, че подсъдимият И. е нахлул насилствено в стаята на родителите си, след като е счупил стъклото на вратата и я е изкъртил.
Подсъдимият И. не е искрен и когато обяснява, че е бил бит от баща си с юмруци, при което той само се е защитавал и по невнимание е бутнал майка си на земята и е ударил сестра си, както и че не им бил отправял закани с убийство. И в тази им част обясненията му обслужват защитната му теза и не се подкрепят от останалите доказателствени източници. Действително, при освидетелстването на подс.И. /СМЕ № 14/ са установени разкъсно - контузни рани по челото, кръвонасядание и охлузване на дясното рамо и рана на дясната ръка, охлузване по втори пръст на лявата ръка, които обаче е напълно възможно да са били получени при разбиването на входната врата на стаята на родителите му и от счупените стъкла, а също и при нанасянето на юмручните удари по баща му, майка му и сестра му В. Д.. Но дори и да е бил ударен от баща си С. Д. / както твърди малолетния свидетел В. И., и то само един път / това е било в отговор на проявената от подсъдимия агресия и упражнените спрямо всичките пострадали действия на физическо насилие и нанесеният им побой, за който говорят и заключенията на съдебномедицинските експертизи.
Следователно, обясненията на подс. И.И. са голословни, нелогични и изолирани спрямо останалата доказателствена съвкупност по делото, поради което не възпроизвеждат обективно действителността по време на деянието и не следва да бъдат ценени като надежден източник на правнорелевантни факти.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че на 28.03.2018г. в с. В., обл.П., подс.И.С.И. при условията на съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК е извършил две престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК като се е заканил с убийство на майка си Р. С. Д.а и на сестра си В. С. Д., и престъпление по чл.131 ал.1 т.3 вр. чл.129 ал.1 от НК като причинил посочената средна телесна повреда на майка си Р. С. Д.. По отношение на обективната страна на деянията съдът е изложил убедителни и законосъобразни съждения, които се споделят от настоящата инстанция. Стана ясно, че подс.И. е нанесъл силен юмручен удар в лявата част на лицето на майка си -св.Р. Д. при което е счупил ябълчната кост вляво, залавяща най-мощния дъвкателен мускул- мускулус масетерус, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за период по-дълъг от 30 дни, еквивалентно на счупване на горната челюст, при което пострадалата е паднала на земята. Същевременно, подсъдимият И. продължил да я рита, да я удря и да й се заканва с убийство: „Сега ще ви изтрепя, сега ще ви заколя тази нощ“. От субективна страна, подсъдимият много добре е съзнавал, че майка му е беззащитна и че й нанася побой абсолютно безпричинно, без да е предизвикан от нея, при явно пренебрегване на телесната й неприкосновеност, предвиждал е вероятността от настъпването на съставомерните общественоопасни последици и възможността в резултат на силния юмручен удар в лявата част на лицето й да й причини телесно увреждане с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, но се е отнесъл с безразличие, съгласил се е с този вредоносен резултат, т.е. действал е с приетия от съда евентуален умисъл.
По отношение на заканите с убийство, съдът правилно е преценил, че по своето естество- както думите „Сега ще ви изтрепя, сега ще ви заколя тази нощ“, така и действията- удари с юмруци и ритници по главата и тялото на пострадалите В. Д. и Р. Д.- обективно са от такъв характер, че могат да възбудят, а в конкретния случай, и са възбудили основателен страх за осъществяването им. Съдебната практика е последователна в разбирането, че за съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не е необходимо лицето да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи, при това по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. И двете свидетелки- Р. Д. и В. Д.- отдавна са знаели много добре какво е поведението на подс. И. след употреба на алкохол- не за първи път спрямо тях и бащата С. Д., И. се е държал агресивно, буйствал, нападал ги и им се е заканвал. Знаели са и това, че вече е бил осъждан за закана с убийство на баща му С. Д., която и тогава/ на 09/10.01.2017г./ е била обективирана с думи и с действия. Непосредствено след инцидента на 28.03.2018г. и на 16.08.2018г., в разпитите й на досъдебното производство като свидетел, майката на подсъдимия е споделила, че изпитвала силен страх за живота си. Същото е заявила и сестрата на подсъдимия, който по време на побоя е крещял, че ще ги убие, заколи и разфасова, още повече, че тогава са били убедени, че И. е убил баща си- св.В. Д. казва “Бях уплашена, че ще убие и нас.“
От своя страна, подс. И. много добре е съзнавал съдържанието на заканите и че неговите думи и действия са възприети от майка му и от сестра му като действителна заплаха, която с оглед на създалата се обстановка е породила у тях основателен страх за осъществяването й.
От субективна страна и двете престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК подс. И.И. е извършил с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасните им последици и е искал тяхното настъпване- засягането на личната свобода на майка му Р. Д. и на сестра му В. Д..
По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.3 във вр.чл.115 НК вр. чл.18 НК съдът е постановил оправдателен диспозитив, като е приел, че е несъставомерно от обективна и субективна страна. Освен, че оправдаването на подсъдимия И. по този пункт от обвинението не е било оспорено от прокурора, следва да се имат предвид установените по делото факти - подс.И. е нанесъл един единствен удар с дърво по главата на С. Д., като св.В. Д. се е намирала между подсъдимия и баща си при нанасянето на този удар. Ударът не е бил силен и е причинил само разкъсно –контузна рана. Останалите удари които подс.И. е нанесъл на баща си С. Д. са били юмручни и не са му причинили други увреждания, видно от заключението на СМЕ. Установено е, че черепните кости са здрави и цели, носът също не е счупен. Причината за настъпването на смъртта на С. И. Д. е болестна, ненасилствена, дължаща се на развилата се тромбоза в дясното сърдечно ухо и последвалата масивна белодробна тромбоемболия /откъсване на тромби от дясното сърдечно ухо/, причинила запушване на съдовете в белите дробове и рязко нарушаване на ритъма на сърцето и спирането на същото. Смъртта е настъпила бързо, за минута и е била неизбежна. Последващите действия на подс.И., виждайки свлеченото тяло на баща си върху леглото - плискайки го с вода и повтаряйки „Нищо му няма, нищо му няма!“ също показват липсата на умисъл, при това пряк, у подсъдимия за умъртвяването на неговия роден баща. При тези данни, съдът обосновано е намерил, че няма пряка причинно-следствена връзка между раната на главата на С. Д., причинена от сина му подс.И.И. и последвалата смърт.
За извършените от подсъдимия И.И. престъпления съдът е наложил следните наказания- шест години лишаване от свобода за средната телесна повреда и по две години лишаване от свобода за заканите с убийство при условията на чл.54 от НК. Съдът е посочил, че за престъплението по чл.131 ал.1 т.3 от НК наказателната отговорност на подсъдимия следва да се реализира при балансиращи отговорността обстоятелства, без да е посочил кои са от категорията на смекчаващите. И за трите престъпления съдът е отчел само отегчаващите фактори- че подс.И. е осъждан, че е извършил престъпленията в изпитателния срок на условното си осъждане, и то отново за закана с убийство, че са извършено в условията на домашно насилие/ тогава още не е било квалифициращ елемент както по чл.131 от НК, така и по чл.144 ал.3 от НК/, че са извършени три на брой престъпления при условията на съвкупност, негативните характеристични данни на дееца. Всички тези обстоятелства безспорно показват, че подс. И. е личност с висока степен на обществена опасност, спрямо когото условното осъждане не е постигнало желания поправителен и превантивен ефект. На практика, в случая въззивната инстанция не открива в материалите по делото смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят намаляване на наказанието, както иска подс. И.. Същият дори не прояви някакво разкаяние или критично отношение към престъпленията, а напротив отрича за заканите и претендира съпричиняване с баща му на телесната повреда. При това положение, наказанията на подсъдимия И.И., наложени му за извършените три престъпления, освен, че са определени в предвидените от закона предели, се явяват и справедливи- съответни са на отегчаващите отговорността данни, на високата степен на обществена опасност на извършителя и тежестта на вината му, поради което могат да постигнат целите по чл.36 от НК.
Тъй като престъпленията, за които подс. И. е осъден с обжалваната присъда са извършени в изпитателния срок на условното му осъждане, съдът на основание чл.68, ал.1 НК е постановил да изтърпи изцяло и отделно отложеното наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода по НОХД № 486/2017г. по описа на РС-П., влязло в сила на 03.04.2017г.
В мотивите към присъдата съдът е отразил, че на основание чл.23, ал.1 НК определя едно общо, най-тежкото наказание от шест години лишаване от свобода на подс.И.С.И.. Такъв диспозитив обаче в присъдата липсва и очевидно е пропуск при постановяването й. Тъй като действително подс. И. е извършил трите престъпления при условията на съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК, този пропуск следва да бъде коригиран с изменение на присъдата като на основание чл.23 ал.1 от НК на подс.И.И. бъде определено едно общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода, което положение безспорно е в негова полза.
Правилно е определен първоначален строг режим за изтърпяване на това наказание, а именно строг, съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.а и б.в от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е приспаднал от размера на наказанието времето, през което подс. И.И. е бил задържан под стража, считано от 28.03.2018г. до 15.02.2019г., т.е. до постановяване на присъдата. По реда на чл.309 ал.1 от НПК съдът е потвърдил тази мярка за неотклонение и подс.И. продължава да е задържан под стража. Следователно, следва да се зачете като изтърпяна част от наказанието лишаване от свобода цялото време, през което спрямо него действа тази мярка, а именно до влизане на присъдата в законна сила. И в този аспект, обжалваната присъда следва да бъде коригирана, а в останалата част потвърдена на основание чл.338 от НПК.
Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото, а направените съдебни разноски възложил в тежест на подс. И.И. съгласно чл.189 ал.3 от НПК.
Предвид на изложените съображения, ПАС
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда №6/15.02.2019г., постановена по НОХД № 846/2018г. по описа на Окръжен съд- гр.П. като на основание чл.23 ал.1 от НК НАЛАГА на подс.И.С.И. едно общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода, като приспада задържането на подс. И.И. до влизане на присъдата в сила и ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.