№ 2728
гр. София, 02.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Хайдукова
Членове:В. Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от В. Борилова Въззивно частно гражданско дело
№ 20221000501751 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК и се развива по частна жалба на Н. С., Й.
С., В. С. и Н. Н. С., всички чрез адв.И. Ч. от АК Благоевград против Разпореждане №
238/10.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1313/2022 г. по описа на ОС Благоевград, с което
поправената искова молба на частните жалбоподатели, по която е образувано гр.д. №
1313/2020 г. по описа на ОС Благоевград, е върната.
В жалбата се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид че частните
жалбоподатели – ищци в първоинстанционното производство, не били редовно уведомени за
разпореждането на съда за оставяне на исковата им молба без движение, поради което и не
успели да изпълнят указанията му за отстраняване на констатираните нередовности в срок.
По изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания и предвид ангажираните
допълнително доказателства в производството пред настоящата инстанция се иска отмяна
на обжалваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
От ответниците по исковото производство ЗК“Лев инс“АД чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и изразява становище, че по предявения иск по отношение на
това дружество е изтекла погасителната давност.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните по
делото, данните по първоинстанционното такова, както и събраните пред настоящата
инстанция доказателства, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирана страна –
ищците по първоинстанционното производство, чиято искова молба е върната, чрез изрично
и нарочно упълномощен процесуален представител срещу съдебен акт, подлежащ на
последващ съдебен контрол.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното разпореждане
настоящата инстанция приема за основателни, по следните съображения:
1
Безсъмнено се установява от данните по първоинстанционното дело, че след
възобновяването му с определение под № 431/14.04.2022 г. първоинстанционният съд е
констатирал, че исковата молба, по която е образувано делото, е нередовна. Поради тази
причина с последващо разпореждане от същата дата - № 196, е посочил изрично всяка една
от нередовностите и е дал указания как да бъдат отстранени, вкл. какви са последиците от
неотстраняването им.
Съобщение за последното и препис от самото разпореждане са изпратени на посочения
от ищците съдебен адрес същия ден - на 14.04.2022 г., като видно от отразяването в него от
длъжностното лице по връчване на книжа /призовкар при РС Сандански/ И. и. Н.,
процесуалният представител и съдебен адресат на ищците адв.Ч. на 28.04.2022 г. е отказал
да получи съобщението с мотива, че няма връзка с този клиент и не е пълномощник по това
дело.
Съобразявайки това обстоятелство с обжалваното разпореждане първоинстанционният
съд приел, че връчването на съобщението е редовно по смисъла на чл.51, ал.3 ГПК, поради
необоснован отказ на адвоката да приеме съобщението – не е налице нито една от уредените
в цитирания текст хипотези, т.к. съдът не е уведомен пълномощното на адв.Ч. да е оттеглено
по реда на чл.35 ГПК или да е извършен отказ от пълномощие по чл.36 ГПК, а отказът
същия да получи съобщението е надлежно удостоверен с подписа на връчителя.
Затова приел, че връчването на преписа от разпореждането от 14.04.2022 г. за оставяне
на исковата молба без движение е извършено редовно на 28.04.2022 г., срокът за неговото
изпълнение е изтекъл на 05.05.2022 г., а в рамките на същия констатираните от съда
нередовности на исковата молба не са отстранени.
Поради изпълване на хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК върнал исковата молба и
прекратил производството по делото.
Разпитан в качеството му на свидетел И. Н. заявява в открито с.з. пред настоящата
инстанция, че работи на длъжност „поддръжка сгради и огняр“ при РС Сандански, като за
периода от 01.10. до 01.05 всяка година със заповед на председателя на съда изпълнява
длъжността „призовкар“.
Твърди, че си спомня много добре процесното връчване – срещнал се с адв.Ч., за който
имал много съобщения, пред съда. ОТ съобщенията за едно или две адв.Ч. казал, че няма
връзка с клиента си и да ги върне, но за конкретното съобщение, както и за останалите го
помолил да ги занесе в кантората, защото има заседание, бърза и не може да получи
съобщенията и да се запознае с тях. Поради грешка, вместо да сложи процесното съобщение
в тази част от чантата за връчването им в кантората, свидетелят го сложил заедно с другите,
които му били отказани. Така удостоверяването, че адв.Ч. отказва да го получи, извършил
по грешка и то не отговаряло на това, което се случило в действителност. Твърди, че е
сигурен, че това именно съобщение адвокатът го помолил да го предаде в кантората.
Решаващият състав счита, че следва да кредитира показанията на свидетеля Н.
безкритично, предвид че са плод на неговите лични възприятия и действия, логични и
последователни са и досежно релевантния факт дали процесното съобщение за връчване на
разпореждане № 196/14.04.2022 г. по гр.д. № 1313/2020 г. по описа на ОС Благоевград е
било отказано за получаване от адв.Ч. на 28.04.2022 г. в гр.Сандански косвено се подкрепят
от останалите приобщени по делото доказателства.
Затова приема за безсъмнено установен фактът, че посоченото разпореждане не е било
надлежно връчено на същия, в качеството му на пълномощник на частните жалбоподатели,
който факт от своя страна предпоставя извод, че процедурата за връчването му е опорочена,
срокът за предприемане на съответните процесуални действия в изпълнение на дадените с
него указания на страната не е започнал да тече, респ. – не е текъл и не е бил пропуснат,
поради което и не са налице условията на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба.
Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил обжалваното
разпореждане в нарушение на приложимите съдопроизводствени правила, поради което и
същото следва да се отмени, а делото – да се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия, като се даде ход на поправената искова
молба, депозирана по делото.
2
Горният извод се налага предвид че релевантно за настъпване на последиците,
предвидени в чл.129, ал.3 ГПК е само неоправданото процесуално бездействие на ищеца,
който в рамките на започнал да тече седмодневен срок за поправяне дефектите на исковата
молба не е изпълнил дадените му от съда указания, каквото процесното се установи, че не е.
По изложените съображения и на посочените основания, Софийският апелативен
съд, Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 238/10.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1313/2022 г. по
описа на ОС Благоевград.
ВРЪЩА делото на ОС Благоевград за продължаване на съдопроизводствените
действия по подадената поправена искова молба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3