№ 812
гр. София, 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503464 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 6.08.2021г по гр.д. № 3798/2018г. на Софийски градски съд, I - 24
състав, ЗД “Бул Инс“ е осъден да заплати на С. И. А. на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 24
000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 08.04.2017г. в гр. София, ведно със законната лихва от 01.12.2017г. и сумата
от 3 760 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от описаното по-горе ПТП,
считано от 01.12.2017г. до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени над
присъдените размери от 24 000лв. и 3760лв до претендираните от 30 000 лв. и 4 700 лв.,
както и акцесорните претенции за лихва за периода 26.07.2017г. – 30.11.2017г. и
13.04.2017г. – 30.11.2017г.
Решението е обжалвано само от ищцата С. И. А. в отхвърлителните му части за
сумите от 6000лв и 940лв, представляващи разликите между присъдените от първата
инстанция и претендирани обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Твърди се
неправилност на решението в обжалваните му части с подробно изложени доводи и
съображения, че не са съобразени всички действително търпени от пътното произшествие
вреди- две фрактури и контузни рани, проведени четири операции, търпените неудобства
вследствие на имобилизациите, липсата на пълно възстановяване, но също обществено-
икономическите условия на живот към релевантния момент. Твърди се неправилност на
решението и поради изводите на съда, че е налице съпричиняване /чл.51 ал.2 ЗЗД/ и в тази
1
връзка се развиват подробно съображения, че не се установява ищцата да е нарушила
разпоредбите на чл.113 ал.1, т.1 ЗДвП и чл.32, ал.2 ЗДвП, а евентуално че възприетият
принос от 20% е завишен. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това
постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в претендираните размери,
ведно със законната лихва от 01.12.2017г /като е определена от първата инстанция/.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна –
ответникът ЗД „Бул Инс“АД чрез пълномощник, в който се излагат възражения против
оплакванията и се иска потвърждаване на решението в обжалваните му части.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителни части /чл.269,
изр.първо ГПК/.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция са били обективно съединени преки
искове против застраховател за компенсация на търпени имуществени и неимуществени
вреди с пр. осн. чл.432 ал.1 ГПК, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина
на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Пред първата инстанция не е имало спор относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по риска гражданска отговорност и образуването на
преписка по щета по заявление на пострадалия преди подаване на иска, с което се
обосновава допустимостта и легитимацията на ответното дружество.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт – в осъдителните му
части, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, включително причинените на ищцата
неимуществени и имуществени вреди в резултат на противоправното поведение на водача
на л.а. БМВ 318 ЦИ рег. № *** Х. Ф., изразяващи се в нарушаване правилата за движение
/чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП/, който при завой наляво не се е съобразил
с наличието на пресичащ пешеходец на пътното платно и реализирал пътно произшествие.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания и възраженията в отговора, предметът на
въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищцата
неимуществени вреди и наличието или не на принос от нейна страна за настъпване на
вредите, поради пресичане на необозначено място, както и неговото стойностно изражение
спрямо вината на деликвента.
Пред първата инстанция е изяснен механизма на произшествието като настъпило на
08.04.2017г. в гр. София между лек автомобил БМВ 318 ЦИ, който се е движел с посока от
ул.Зайчар към бул.Константин Величков в района на кръстовището с бул.Константин
Величков и при маневра завиване на ляво реализирал удар с пресичащата от дясно на ляво
по посока на движение на лекия автомобил пътното платно на булеварда пешеходка /на 57
години/.
От приетата пред първата инстанция и неоспорена автотехническа експертиза е
2
изяснено, че видимостта е била добра и водачът на автомобила е имал възможност да види
пешеходката както върху тротоара, така и върху пътното платно за движение на бул.
Константин Величков, така също видимост към автомобила е имала и пешеходката.
Контактът е настъпил между предния ляв ъгъл на автомобила и лявата страна на левия крак
на пешеходката, който в мига на удара е опорен. Скоростта на движение на лекия
автомобилкъм момента на удара е била около 7-8 км/ч, като според решаващите изводи на
вещото лице основна причина за настъпване на инцидента са действията на водача на лекия
автомобил, който не е реагирал своевременно с аварийно спиране, въпреки че е имал
обективно възможност да намали скоростта или спре и в трите варианта на движение на
пешеходката с бавен, спокоен и бърз темп. От заключението на автотехническата експертиза
се изяснява и че произшествието е настъпило на булевард отворен за движение на пътни
превозни средствав двете посоки с по едно платно за движение във всяка, разделени с
трамвайно трасе с ширина от 7,50м, като всяко пътно платно е с две пътни ленти, разделени
с надлъжна пътна маркировка МЗ „единична прекъсната линия“. Според данните от
констативния протокол, пешеходката се е извършвала пресичане отдясно наляво спрямо
автомобила напречно спрямо надлъжната ос на автомобила, навлизайки в платното за
движение на бул.К.Величков от левия спрямо идващия автомобил ъгъл на кръстовището с
ул. Д-р Калинков.
Констатациите на вещото лице автоексперт относно механизма на произшествието
кореспондират с показанията на свидетеля очевидец У., от които освен посоката на
движение на участниците в ПТП и начина на реализиране на удара, се изяснява, и че в
близост до мястото на удара е имало светофарна уредба.
На следващо място пред първата инстанция посредством приета и неоспорена
медицинска експертиза е изяснено, че в причинна връзка с пътния инцидент пострадалата
пешеходка /жена на 57г/ е претърпяла увреждания, изразяващи се счупване на
външния кондил –израстък в горния край на лявата голямопищялна кост, закрито;
причинило на пострадалата трайно затруднение в движенията на ляв долен крайник – от
около 4 – 5 месеца, както и счупване на външния глезен на лява подбедрица, причинило на
пострадалата трайно затруднение в движенията на долен ляв крайник и други по-леки
травми разкъсно-контузни рани в областта на лява глезенна става. Според изводите на
вощото лице медик болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след
произшествието и при поставяне на имобилизация, както и след оперативните интервенции
и в началото на раздвижването. В съдебно заседание при разпита на вещото лице
допълнително е изяснено, че при опериран фибуларен малеол обикновено се
носи имобилизация докато спадне отока около 30-45 дни, след което започва активна
рехабилитация, за разлика от фрактурата на тибиалния малеол, която изисква повече време
поради вътреставния си характер и е свързана със затруднения при рехабилитацията, и че в
период от три месеца е противопоказно натоварването на крайника. При ищцата
извършените оперативни интервенции са за поставяне на фиксиращ метал и за консолидация
- по-късно отстраняване на метала, като най-вероятно са извършени и други оперативни
3
интервенции, защото е неблагоприятно за лечението едновременното изваждане на метала и
на двата крайника. Едната имобилизация е определена като по-кратка и по-бързо
консолидирща се, а другата е по-дълга и по-бавно възстановяваща се -три месеца без
натоварване, за да не се получи депресия на тибиалния кондил в областта на коляното, след
което започва раздвижване и три месеца имубилизационен период без активно натоварване,
както и 4-5 месеца раздвижване.
Във връзка с индивидуално търпените страдания и неудобства пред първата инстанция
е разпитан св. Д.С., чиито показания следва да се ценят, защото се подкрепят от изводите на
медицинската експертиза относно естеството и тежестта на травмите и продължиелността
на възстановителния период. От показанията се установява, че след инцидента ищцата била
много зле физически и емоционално - изпаднала в депресия, не искала да вижда хора.
Когато я видяла била в гипс й станало известно, че има две счупвания на кости на две места
под коляното на левия крайник със страхотни болки, и че са слагани импланти. Претърпяла
две операции. В болницата била на постерен режим, изцяло разчитала на чужди грижи.
Около три месеца била неподвижна, чак след третия месец й разрешили да ходи с патерица
вкъщи, след това около 6-7 месеца била с проходилка, после с бастун. Ограничила
контактите си, не се чувствала добре, заради обездвижването, променила се и затворила, за
разлика от преди когато била дейна жена – бивша балерина, практикуваща йога, изглеждаща
много добре за възрастта си. Сега била напълняла, занемарена физически и не можела още
да преодолее преживения стрес. Продължавала да има болки в увредената зона на
крайниците, особено при промяна във времето.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода,
че първоинстанционният съд не е приложил правилно принципа на чл.52 ЗЗД в съответствие
с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968г, тъй като не е отчел в достатъчна степен
всички обстоятелства, свързани с физическите и морални страдания на пострадалото лице. В
тази насока следва да се има предвид, че се касае за две счупвания –на външен кондил на
лява голямопищялна кост и и външен глезен на лява подбедрица, които макар и да са в една
анаточмична област са тежки по характер, довели до по-големи от обичайните болки и
страдания заради трайната имобилизация на долен крайник и съответно до лишаване на
ищцата от възможност за функциониране и обслужване за един продължителен период – 3-4
месеца пълно обездвижване, а в рамките на 6 месеца трудно придвижване с помощни
средства. Освен физически страдания през периода на пълно обездвижване ищцата е
търпяла неудобството изцяло да разчита на чужди грижи за елементарни хигиенни и битови
нужди. Не са отчетени и другите утежняващи състоянието на пострадалата обстоятелства –
претърпените общо четири хирургични интервенции и рехабилитации след всяка от тях,
които допълнително утежняват по интензитет болките и страданията, както и
продължителността на възстановителния период от шест месеца, в който ищцата е лишена
от нормален и качествен живот. Следвало е да се вземат предвид и остатъчните последици
във връзка с посочения дискомфорт и болков синдром при физическо натоварване и
промяна в атмосферните условия, които въпреки че не се отразяват съществено на обема на
4
движение, са източник на неблагоприятни изживявания и създават трудности за ищцата в
ежедневието. Освен физическите страдания е следвало да се вземат предвид и конкретните
за случая негативни последици за ищцата, която се установи, че преди инцидента е имала
изключително активен начин на живот- бивша балерина, практикуваща йога и поддържаща
отлична за възрастта си /57г/ физическа форма със спорт, който след инцидента е променила
в негативен аспект- обездвижила се и напълняла, а с това занижила самочувствието и
личната си самооценка.
Обсъдените вече обстоятелства във връзка с вида и характера на травмите, момента на
настъпване на вредите /2017г/, включително и завишените лимити на застрахователните
покрития по застраховка „Гражданска отговорност“ след 01.01.2010г., дават основание
настоящият състав да приеме, че сумата от 45 000лв /частичен иск от 30 000лв при цялостна
искова претенция от 60 000лв/ би била справедливо обезщетение за търпените физически и
морални страдания.
В рамките на така определения от настоящия състав размер на обезщетението ще
следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата на ищцата относно липсата
на принос или евентуално за неговото намаляване в стойностно изражение спрямо
основната вина на прекия извършител. Като се има предвид, че по въпроса за
противоправното поведение на водача е формирана сила на пресъдено нещо /решението е
влязло в сила в осъдителната част/ и при липса на жалба от застрахователя, респ.
възражения в този смисъл, той не би могъл да се завиши над 20% или 1/5, като в противен
случай би се влошило положението на жалбоподателя /чл.271 ГПК/.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма, включително със задължителната по смисъла
на чл. 290 от ГПК /пр.решение № 169/28.02.12 г. по т.д. № 762/10 г. на ВКС-ІІ т.о.; реш.№
58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2011 г. на ВКС-ІІ т.о./. Между страните няма спор, установява
се и от събраните по делото писмени доказателства (в т.ч. протокол за оглед на
местопроизшествие, констативен протокол за ПТП с пострадали лица), че пострадалата
пешеходка е предприела пресичане отдясно наляво спрямо автомобила напречно спрямо
надлъжната му ос, навлизайки в платното за движение на бул.К.Величков от левия спрямо
идващия автомобил ъгъл на кръстовището с ул. Д-р Калинков. От писмените доказателства,
включително и от приложения чертеж от постоянната организация на движението за
кръстовището при бул.К.Величков и ул.Д-р Калинков, както и от заключението
на изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза, се установява, че
движението по бул. К.Величков е двупосочно с по две ленти за движение в една посока,
като в този участък има трамвайно трасе. Пешеходката е навлязла на пътното платно, за да
прекоси лентите, предназначени за движение на превозни средства напречно отдясно наляво
спрямо движението на автомобила. Видимостта за този час на деня е била нормална и
5
според според експертното мнение на вещото лице Д.Х. както за водача на лекия автомобил,
така и за самата пешеходка не е имало обективни причини да не забележи опасността и да я
избегне.
Като се има предвид организацията на движението по бул. К.Величков и посоката на
движение на пешеходката, обосновано първоинстанционният съд е приел, че в конкретния
случай не е налице изключението по чл.113, ал.2 от ЗДвП, което визира пресичане при
двулентов двупосочен път, какъвто в случая не представлява бул. К.Величков в зоната на
кръстовището с ул.Д-р Калинков . В рамките на разумната преценка с цел безопасност за
пешеходката е било възможно да използва възможността да прекоси на обозначеното за
целта място, регулирано със светофарна уредба, в каквато насока са показанията на
свидетеля очевидец, покрепящи се от приложената схема за организация на движението.
Като не е сторила това, а предприела пресичане на необозначено за целта място,
пешеходката е нарушила установените от закона правила за движение по пътищата (чл.113
от ЗДвП), с което сама се е поставила в риск да бъде увредена от движещите се по пътните
ленти превозни средства. Следва да се отчете и фактът, че пешеходката е могла
своевременно да възприеме опасността и да избегне съприкосновението си с автомобила, а
от друга страна, самият водач на превозното средство е бил в разумна и предвидима
способност да възприеме своевременно възникнала на пътя опасност (пресичане на
пешеходец) и да намали скоростта и спре, за да избегне сблъсък. Съобразявайки тези
обстоятелства, както и установените вече нарушения на водача на лекия автомобил по чл.5,
ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и чл.116 ЗДвП/, който при завой наляво не се е съобразил с
наличието на пресичащ пешеходец на пътното платно, въпреки вмененото му засилено
внемание, когато се касае за уязвими участници, настоящият състав приема, че приносът на
пешеходката правилно е определн в стойностно изражение на 1/5 спрямо по-тежките
нарушения и вината на водача.
При този извод определеното обезщетение от 45 000лв ще следва да се намали с 1/5
или с 9 000лв на 36 000лв. Размерът на заявената претенция не съставлява решаващ фактор
при преценката относно действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване.
Този размер има решаващо значение единствено с оглед забраната за присъждане с
диспозитива на решението на обезщетение, надхвърлящо петитума на иска – в случая от
30 000лв, поради това жалбата се явява и частично основателна и това ще има за последица
отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част по иска за неимуществени вреди за
разликата от 6 000лв и присъждане на допълнителна главница в този размер, ведно със
законната лихва от приетия от първата инстанция начален момент 01.12.2017г. В останалата
обжалвана отхвърлитена част за 940лв, представляваща разликата между претендираната и
присъдена имуществена вреда, решението ще подлежи на потвърждаване, поради
изложените вече съображения за наличие на принос в размер на 1/5.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция
в тежест на ищцата разноски съразмерно на отхвърлената част над размер от 56,89лв,
6
вместо присъдения от първата инстанция размер от общо 420лв /включващи 100лв - депозит
и 2000 лв адвокатско възнаграждение в полза на ответника/. Допълнително на ищцата ще
следва да се присъди сумата от 370,77лв, представляваща разликата между присъдените
разноски от 1670,40лв и действително дължимите при този изход на делото в размер от
2041,17лв при доказани такива от 2098лв. На осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв. ще следва да се присъди
на адв.М.Н. –Т. допълнително възнаграждение за безплатно процесуално представителство
в размер на 198,77лв, представляваща разликата между дължимото възнаграждение от
1834,13лв с вкл. ДДС съобразно чл.7, ал.2 Наредба №1/2004г и присъденото от първата
инстанция в размер на 1635,36лв.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция разноски се следват с
оглед на обжалваемия интерес в полза и на двете страни по съразмерност с уважената, респ.
отхвърлена част на жалбите. Застрахователят /въззиваем/ е претендирал и доказал адв.
възнаграждение в размер на 800лв, което при този обжалваем интерес /6940лв/ и с оглед на
отхвърлената част на иска за 940лв възлиза в размер на 108,36лв. Ищцата е претендирала
деловодни разноски в размер на 143лв – д.т. и такива ще й се следват до размер от 123,63лв,
а на адвокат М.Н. –Т. за безплатна правна помощ по чл.38 ал.2 ЗАдв. ще се дължи
възнаграждение по Наредба №1/2004г за мин. р-ри на адв. възнаграждения с вкл. ДДС в
размер на 861,10лв.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 6.08.2021г по гр.д. № 3798/2018г. на Софийски градски съд, I
- 24 състав в обжалваната му отхвърлителна част, в която е отхвърлен предявеният от С.
И. А. против ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* иск за обезщетение за неимуществени вреди
на осн. чл.432 ал.1 КЗ над присъдения размер от 24 000лв до установения за дължим размер
от 30 000лв, както и в частта за разноските пред първата инстанция, присъдени в тежест на
С. И. А. над размер от 56,89лв, вместо присъдения от първата инстанция размер от 420лв,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на С. И. А. ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.***, ул.***, № 29 ет.3 допълнително сумата от 6 000лв
/шест хиляди лева/, представляваща разликата между дължимото обезщетение за търпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП на 08.04.2017г в размер на 30 000лв и присъденото
от първата инстанция в размер на 24 000лв, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.12.2017г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 6.08.2021г по гр.д. № 3798/2018г. на Софийски градски
7
съд, I - 24 състав в останалата обжалвана /отхвърлителна/ част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат М.Н. –Т. сумата
от общо 1059,87лв, представляваща допълнително дължимото адв. възнаграждение от
198,77лв пред първата инстанция и 861,10лв пред въззивната инстанция на осн. чл.38 ал.2
ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на С. И. А. сумата от общо
494,40лв, представляваща допълнителни разноски пред първата и разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА С. И. А. да заплати на ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* сумата от
108,36лв., представляващи разноски пред въззивната инстанция с оглед изхода на делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8