Мотиви
по НОХД № 1164/2010г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение
Срещу
подсъдимия Д.Г.Г. *** е повдигнала обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.”В”
вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на **.2009г. в гр.К., П.област, при
управление на МПС – лек автомобил „Рено Трафик” с рег. № РВ 5377 ВХ е нарушил
правилата за движение – чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К.С. Д..
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Г.. Счита, че същият следва да бъде признат за виновен по горния
текст от НК. Предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, определено по
размер при балансиращи отговорността обстоятелства - три години, както и
лишаване от право да управлява МПС
за срок от четири година. На основание
чл.66 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода да се отложи с
изпитателен срок. По отношение на гражданските искове счита, че следва да се уважат като основателни и доказани.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство са приети предявени граждански искове от
наследниците на пострадалата - съпруга й А.С.Д. и дъщерите й Т.А.Д.-Г. и М.А. Х.
за претърпени неимуществени вреди от деянието в размер на 100 000 лв. за
първия и по 80 000 лв., за всяка една от тях, както и в размер на
2 000 лв., имуществени вреди за Д., ведно със законната лихва считано от 07.08.2009г.
до окончателното им изплащане. Тримата са конституирани като граждански ищци и частни
обвинители по делото. Първите двама лично и чрез повереника си изразяват
становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по обвинението, за което е предаден на съд, като
му се наложат наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява
МПС. По отношение на първото пледират за реалното му изтърпяване. Предлагат гражданските
искове за неимуществени вреди като основателни и доказани да бъдат уважени по
справедливост, а този за имуществени вреди - в пълния предявен размер.
Защитникът
на подсъдимия Г. оспорва фактическата обстановка, поддържана от обвинението, държавно
и частно, и изводите на автотехническата експертиза. Изразява становище, че вина
за ПТП има пострадалата, която е предприела неправомерно пресичане, поради
което предлага подсъдимият Г. да бъде признат за невиновен. Алтернативно, се
присъединява към становището на
прокуратурата относно наказанието лишаване от свобода. Счита, че целите
на наказанието могат да се постигнат без налагане на кумулативно предвиденото
лишаване от правоуправление. Предлага гражданските искове да се уважат по
справедливост като се отчете вината на пострадалата.
Подсъдимият
Г. се присъединява към изложеното от защитника си. Не се чувства виновен. Намира също, че вина
имат и двамата с пострадалата.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият Д.Г.Г. е роден на ***г***. Живее в гр.К., П.
област. Той е българин, български гражданин. Със средно образование е. Семеен,
с едно дете. Работи при баща си - ***.”***. Не е осъждан.
Притежава
свидетелство за управление на МПС категория
А,В,С,Ткм,М от 1995г. /л.119 от дп, л.23 от съдебното дело/. Като водач е наказван по
административен ред с наказателно постановление за извършено нарушение на ЗДвП за
преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
На **.2009г. около 14 часа подсъдимият
управлявал лек автомобил „Рено Трафик” с рег. № РВ 5377 ВХ,
собственост на горната фирма в гр.К., П. област. Движел се по ул.”Александър
Стамболийски” в посока от север на юг, в направлението от гр.П.през с.Б., П.област. Скоростта му била около 61 км/ч.
Времето
било слънчево и ясно, с добра видимост. Платното за движение се състояло от две
ленти, отделени с единична непрекъсната линия. Участъкът от пътя бил с асфалтово
покритие, сух, без неравности. От двете страни на улицата имало тротоари,
тревни площи, след което били разположени къщите.
По това време пострадалата К.С. Д.,
която била на гости на родителите си, живущи на ул.”А.С.”
№ 12, си тръгвала. Излязла заедно с майка си свидетелката М.М., която я изпращала. След като минали
пътната врата, пострадалата, която вървяла напред се спряла и разменили няколко
думи с майка си. На тротоара, преди да стъпи на платното за движение се
огледала в двете страни. Тръгнала да пресича, за да се качи в лек автомобил
„Опел Вектра” с рег. № РВ 9372 АН, управляван от съпруга й свидетеля А.Д.. Последният
бил спрял колата върху източния тротоар на улицата в посока гр.П.срещу ул.”А.С.”
№ 12. Двете
му леви гуми били на платното, а десните – на тротоара. Вниманието на свидетеля
Д. било насочено изцяло към съпругата му.
В момент, в който тя била навлязла
вече на улицата, подсъдимият Г. се намирал с МПС на разстояние 36,48 метра от
пресичане на траекториите им на движение. Въпреки, че с пребиваването си на платното,
пресичайки го отдясно наляво спрямо неговата посока, пешеходката представлявала
опасност за движението, подсъдимият не я възприел като такава и не реагирал. Не намалил скоростта си от около 61 км/ч. Имал
2,14 секунди да стори това, времето, за което
пострадалата навлязла на платното и
се придвижила. Приел, че тя съставлява опасност 1,49 секунди по-късно,
когото бил на разстояние 11,13 м от пресичането на траекториите им. Не успял да
реагира. Както се движел в своята, западна пътна лента с предната дясна част
управлявания от него автомобил ударил Д.. В момента на удара тя била обърната с
лявата си страна и леко с гръб към приближаващата кола. В резултат на
съприкосновението тялото й се огънало по предния контур на
МПС, било носено от него, след което
било отхвърлено напред и встрани от него. Пострадалата паднала върху западната
лента за движение в близост до западния тротоар.
Подсъдимият Г. в момента на удара
се опитал да задейства спирачната система
и да отклони автомобила наляво, но въпреки това не успял да го предотврати.
След него МПС продължило да се движи и спряло на мястото, отразено в протокола
за оглед, върху разделителната линия. Вследствие на удара настъпили деформации
по лекия автомобил, управляван от подсъдимия – счупено предно обзорно стъкло,
преден десен фар и пътепоказател.
Виждайки случилото се, свидетелят
Д. веднага отишъл при съпругата си и установил, че е починала. Дошъл и
подсъдимия Г., който се обадил на Бърза помощ и помолил едно лице да я извика.
Екипът на ЦСМП гр.П., Филиал К., констатирал
смъртта на пострадалата. Пристигнали и полицейски служители, който изпробвали подсъдимия
за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза на труп
/л.49-52 от досъдебното производство/ се
установява, че при изследване на трупа на пострадалата Д. е установено следното:
висока шийна травма със счупване на първи и втори шиен прешлен и пълно прекъсване
на прехода между продълговатия и гръбначния мозък, счупване на тялото на шести
гръден прешлен, напречно счупване на гръдната кост, счупване на всички ребра в
двете гръдни половини по множество линии, кръвоизливи в мускулатура около
всички счупвания, кръвоизлив в гръдната кухина, контузия на белите дробове,
аспирация на кръв в дихателните пътища, кръвоизлив под твърдата и меките
мозъчни обвивки, разкъсно-контузна рана, охлузвания и кръвонасядания по лицето,
множество охлузвания и кръвонасядания по горните и долните крайници, открито
счупване на костите на лявата подбедрица, счупване на костите и на дясната
подбедрица, счупване на лявата раменна кост. Причина за смъртта на пострадалата
е тежката шийна травма, с пълно прекъсване на границата между продълговатия и гръбначния
мозък, довела да възходяща парализа на жизненоважни мозъчни центрове,
разположени в продълговатия мозък. Всички травматични увреждания са причинени
по механизма на удар с или върху твърд предмет и добре отговарят да са получени
при автомобилна травма. Те са прижизнени и са в пряка причинна връзка с настъпилата
смърт на Д.. В съдебно заседание вещото лице уточни, че смъртта й е била неизбежна.
Настъпила е много бързо, за секунди до минута. Ударът е бил със значителна
кинетична енергия.
Видно
от протокола за химическа експертиза /л.56
от досъдебното производство/ пострадалата Д. не е била алкохолно повлияна.
От
заключението на комплексната петорна автотехническа и съдебномедицинска експертиза
/л.93-110 от досъдебното производство/ се
установяват мястото и механизма, от
техническа гледна точка, на настъпване на ПТП. Ударът между лекия автомобил
„Рено Трафик” и пешеходката Д. е настъпил в западната лента на платното за
движение, по дължина - на около 16-16,50 м северно от ориентира /бетонен стълб
от електрическата мрежа, разположен на западния тротоар срещу № 14/, по ширина -
на около 3-3,50 м източно от него. Скоростта на движение на МПС непосредствено преди
водачът му да задейства спирачната система е била около 61,24 км/ч, а скоростта
на движение на пешеходката при пресичане на платното, „спокоен ход” - 4,5 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила
при горната скорост е 38,84 м. В момента, в който водачът е възприел
обстановката като опасна, отстоянието на МПС от мястото на удара е било 11,13
м. При така възприетата опасност /когато автомобилът се е намирал на 11,13 м от
мястото на удара/, сблъсъкът е бил непредотвратим и скоростта на МПС в момента
на сблъсъка е била непроменена - 61,24 км/ч. Водачът е закъснял с реакцията си
и е възприел опасността 1,49 секунди по-късно. Ако водачът е реагирал
своевременно на възникналата опасност от навлизането на пешеходката на
платното, той отново не би имал техническа възможност да предотврати
произшествието чрез екстремно спиране, но скоростта на автомобила в момента на
сблъсъка би била около 22 км/ч. При настъпване на сблъсък със скорост 22 км/ч
шансовете на пешеходката да преживее травмата биха били значително по-големи,
отколкото при сблъсък със скорост на МПС 61,24 км/ч. В момента, в който
пешеходката е навлязла на платното и с това е създала опасна обстановка за
водача, автомобилът се е намирал на 36,48 м от мястото на удара. От момента на
възникване на опасността до момента на сблъсъка е изминало време 2,14 секунди.
Това е времето, за което пешеходката е навлязла на платното и се е придвижила
до мястото на удара. Вещите лица приемат, най-благоприятния за водача вариант, че
опасността за него е възникнала в момента, в който пешеходката е навлязла на
платното. От автоекспертна гледна точка, тази опасност според тях е могла да
възникне и още когато пешеходката се е намирала на тротоара, но е имала
поведение, което ясно е показвало, че ще предприеме пресичане на платното. Ако
в момента, в който е възникнала опасността /когато отстоянието на МПС до
мястото на удара е било 36,48 м/ то се е движело със скорост 50 км/ч и водачът
му е реагирал своевременно произшествието е било предотвратимо. То е било
предотвратимо при своевременна реакция на водача и при всяка скорост на автомобила
не по-голяма от 58,68 км/ч. При сблъсък между пешеходката и МПС при скорост на същото
50 км/ч, уврежданията най-вероятно биха
били съизмерими с тези получени в настоящото ПТП /при скорост на автомобила
61,24 км/ч/ и най-вероятно също би настъпил летален изход за пешеходката. Механизмът
на настъпилия сблъсък се заключава в три фази – първоначален контакт /удар/,
носене на тялото от МПС, отхвърляне на тялото напред и встрани от него. В момента на удара
пешеходката е била обърната с лявата си страна и леко с гръб към приближаващия
автомобил. Причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е
комплексното действие на следните фактори - предприетото пресичане от страна на
пешеходката, при което тя е създала тенденция от пресичане на нейната
траектория и тази на МПС при отстояние между тях, за което водачът не е имал
техническа възможност да предотврати сблъсъка при избраната от него скорост на
движение 61,24 км/ч, на следващо място закъснялата реакция от
страна на водача, както и избраната скорост на движение на автомобила, при
която водачът сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието за
разполагаемото отстояние, което е имал от мястото, на което се е намирал в
момента на възникване на опасността до мястото на удара.
В
съдебно заседание вещите лица направиха уточнението, че твърденията на
свидетеля Д., че ударът е настъпил когато съпругата му се е намирала на
тротоара, са технически неправдоподобни, тъй като категорично е налице
презастъпване на двете тела – на пешеходеца и на корпуса на автомобила. Има
категорично отнасяне на тялото на пострадалата, което е възможно само при челен
удар за автомобила и когато пешеходецът с целия си торс е попаднал пред корпуса
му. При соченото от свидетеля Д. съпругата му да е ударена в левия крак, преди
платното, трябва да е налице завъртане на същата, без да има носене на тялото й
от МПС и всички получени травми по тялото, слабо вероятно е, почти невъзможно е,
да бъдат получени. Механизмът би бил коренно различен и не съответства на
обстоятелствата по случая. Според вещите лица пострадалата е навлязла на
платното на значително разстояние, пребивавала е не по-малко от 2 секунди,
което от автотехническа гледна точка означава, че водачът е имал възможност да
реагира преди сблъсъка, но такава реакция не е имало.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с
необходимите познания и опит в съответните области.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимия Г., че скоростта му на движение е била
около 50 км/ч, тъй като видно от заключението на комплексната петорна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза тя е била 61,24 км/ч. Намира, че
твърденията му, че не е имал видимост поради наличието на дървета и
електрически стълб, следва да се разглеждат като израз на правото му на защита,
тъй като се опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите Д.
и М., протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума. Обясненията му в тази част съдържат и вътрешни
противоречия. От една страна сочи, че клоните на дърветата са над тротоара и стигат
до улицата и са пречка да се види, ако там има човек, а от друга, че могат да
се видят краката на човека на тротоара. Подсъдимият е категоричен, че горните
фактори не са пречка за видимостта на платното.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите Д. и М. в частта им относно мястото на
удара, че близката им е била на тротоара, тъй като се опровергават от
заключението на комплексната петорна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, според която са технически неправдоподобни и в противоречие с обективните
находки по делото. Поради същите съображения не следва да се възприемат и твърденията
на свидетеля Д., че скоростта на подсъдимия е била около 90-100 км/ч.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин частично от
обясненията на подсъдимия Г., показанията на свидетелите Х.Г. и Т.Д.-Г.,
частично от тези на А.Д. и М.М., от тези на М. Х. и С.М. /приобщени по реда на
чл.281, ал.3 вр. ал.1, т.3 и 4, пр.2 от НПК/, от съдебномедицинската експертиза
на труп, протокола за химическа експертиза, петорната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие /л.4-5,26-27
от дп/, фотоалбуми /л.6-24,28-30 от дп/, скица /л.25 дп/, фиш за СМП /л.53 дп/,
справка за съдимост /л.118 от дп/, справки от сектор „ПП и КАТ” при ОД на
МВР гр.Пловдив /л.119 от дп, л.23 от съд.
дело/, характеристична справка /л.120 от дп/, препис-извлечение от акт за смърт
/л.121 от дп/, удостоверение за наследници
/л.122 от дп/, документи относно МПС /л.124-126 от дп/, акт за смърт /л.47 от съд. дело/.
При
така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимият Г. е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б. “В” вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на **.2009г.
в гр.К., П.област, при управление на МПС – лек автомобил „Рено Трафик” с рег. № РВ 5377 ВХ, е нарушил
правилата за движение – чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 и чл.116 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на К.С. Д..
Съдът намира, че подсъдимият при
управление на МПС е нарушил разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като в населено място се е движел със скорост над разрешената от 50 км/ч, а именно с около
61 км/ч.
Не е
спазил и нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. За обезпечаване
безопасността на движение, тази разпоредба задължава водачите на МПС
непрекъснато да наблюдават пътя, да
съобразят скоростта си с пътната обстановка и при опасност своевременно да
вземат всички необходими мерки за намаляване на скоростта или спиране на превозното
средство. Скоростта на движение на подсъдимия Г. не само е била над разрешената,
но не е била съобразена с характера на движението и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността му. На пътя е имало и други
участници в движението – пешеходка, която е предприела пресичане на платното му.
Последната е представлявала външна опасност за движението със стъпването си на
платното. Не е имало пречка подсъдимият да я възприеме още докато е била на
тротоара. Наличието на друго лице около
нея, на спрял автомобил с водач в него отсреща, поведението
й, което ясно е показвало, че ще предприеме пресичане на платното, са били
фактори, които подсъдимият Г. е следвало да вземе предвид при определяне на
скоростта си на движение. Той обаче не е забелязал навреме пострадалата. Възприел
я е като опасност и е предприел мерки за безопасност на движението със
закъснение. При негова своевременна реакция произшествието е могло да бъде предотвратено
при всяка скорост на автомобила не по-голяма от 58,68 км/ч.
Ударът при
скорост около 61 км/ч е бил неизбежен, но подсъдимият Г. сам се е поставил в
подобна ситуация поради неспазване правилата за движение. Не е изпълнил
задълженията си да следи пътната обстановка и да направи всичко възможно, за да
намали скоростта и да спре превозното средство. Пътят е бил прав с добра
видимост и е имал обективна възможност да види пострадалата от разстояние,
което му е давало възможност да намали скоростта с готовност да спре. При
своевременна реакция скоростта на
автомобила в момента на сблъсъка би била около 22 км/ч., при която шансовете на
пешеходката да преживее травмите са били значително по-големи.
Подсъдимият
Г. е нарушил и разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил
задължението си да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.
Съдът счита, че
посочените нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Подсъдимият не е нарушил
разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал. 1 от ЗДвП, поради което следва да
бъде признат за невиновен и оправдан за тези норми.
Той не е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП. Съобразно съдебната практика /Решение
№ 353/04.12.1991г. по н.д. № 366/91г., ВК/ нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е
самостоятелно и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение
относно режима на скоростта. В случая са нарушени нормите на чл.20, ал.2 и
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП е обща. Съобразно практиката на ВКС
/Решение №182/13.11.1996г. по н.д. № 193/1996г, ВК/, когато едновременно е
нарушено общо и специално правило за
безопасност на движението, каквото е чл.116 от ЗДвП, налице е нарушение само на специалното
правило.
Неоснователно е становището на защитата на подсъдимия, че основана причина
за настъпване на ПТП е предприетото пресичане от страна на пострадалата и в
този смисъл е заключението на комплексната петорна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Според същото една от причините
за произшествието е пресичането на траекториите на пешеходката и МПС, при
отстояние между тях, при което подсъдимият Г. сам се е поставил в ситуация да
не може да избегне удара при скоростта си на движение. От събраните доказателства по делото се установява, че Д. се е огледала преди
да пресече платното, поради което не може
да се говори за съвина.
От субективна страна престъплението е
извършено по
непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди.
Съдът счита, че подсъдимият Г. не следва да се ползва от привилегирования
текст на чл.343а от НК, тъй като не може да се приеме, че е налице оказана
помощ на пострадалата Д.. Смъртта й е настъпила
много бързо, в рамките на секунди до минута. За да е налице намалена отговорност според практиката на ВКС е необходимо
помощта да е необходима, да е оказана на жив човек и да е насочена обективно и
субективно към спасяване живота и запазване здравето на пострадалия.
Обаждането за медицинска помощ не е достатъчно да се запълни
съдържанието на състава на тази норма. То следва да се има предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелство.
При
така установената правна квалификация на извършеното, както и като се съобрази с неговата обществена опасност и
тази на дееца, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на
подсъдимия Г. следва да бъде наложено наказание, определено при условията на
чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива
съдът взема предвид чистото съдебно
минало, трудовата ангажираност, обаждането за
медицинска помощ. Отегчаващо такова е
наказването му по административен ред за извършено нарушение на ЗДвП. При така отчетените смекчаващи и отегчаващо обстоятелства,
съдът счита, че най-справедливо е на подсъдимия Г. да
се наложи наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като е с чисто съдебно минало и за постигане целите на наказанието, и за поправянето му не е необходимо наказанието лишаване от
свобода да се изтърпи реално, следва да се приложи института на условното
осъждане. На основание чл.66 от НК изпълнението на горното наказание се отлага
с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
За
постигане целите на специалната и генералната превенции на наказанието на основание
чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК
на подсъдимия Г. следва да се наложи и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила. Касае се за кумулативна санкция, която задължително следва да се приложи, тъй
като наказанието на подсъдимия се индивидуализира съобразно разпоредбата на чл.54
от НК.
Съдът
намира, че с така определените по вид и размер наказания ще се постигнат целите
на чл.36 от НК.
Гражданските
искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Пострадалата К.С. Д. има наследници – това са нейните съпруг и две дъщери
- А.С.Д., Т.А.Д.-Г. и М.А. Х.. Те са конституирани като граждански ищци по делото.
Гражданските
искове са доказани по основание. От събраните по делото доказателства може да се
направи извод, че е изпълнен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно:
противоправно действие, вина под формата на непредпазливост, вреди и причинна
връзка между деянието на подсъдимия и причинените на гражданските ищци вреди.
Налице е противоправно действие от страна на подсъдимия Г., изразило се в
нарушаване на норми на ЗДвП, довели до настъпване на ПТП. Тези действия той е
извършил виновно под формата на непредпазливост. В резултат на неговото виновно
деяние е настъпил вредоносен резултат, изразил се в смъртта на К.С. Д.. Установена
е причинна връзка между деянието на подсъдимия
и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът счита, че определяйки
размера на обезщетенията по справедливост, най-справедливо е подсъдимият Г. да
бъде осъден да заплати на гражданските
ищци А.С.Д. сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, Т.А.Д.-Г. сумата от
60 000 /шестдесет хиляди/ лева, М.А. Х. сумата от 60 000 /шестдесет
хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените им от горното деяние
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2009 г. до
окончателното им изплащане, а на А.С.Д. и сумата от 2 000 /две хиляди/
лева, представляващи обезщетение за
причинените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 07.08.2009 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от по
333,33 лв. на всеки един от тях, представляващи направени по делото разноски,
като предявените граждански искове до 100 000 лева за Д. и до 80 000
лева за Т.Д.-Г. и М. Х. за неимуществени вреди, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът
намира, че присъдените суми, като обезщетение за неимуществени вреди,
справедливо ще репарират претърпените болки и страдания от съпруга и двете дъщери на пострадалата. Видно
от показанията на свидетелите Д., Д.-Г. и М. нейната неочаквана смърт е
била шок
за тях, покрусила ги е за цял живот. Тя е била добра съпруга и майка.
В семейството й е имало обич, разбирателство и привързаност между членовете
му. С нейната смърт близките й са загубили моралната
опора в живота си. Д. е загубил брачни си партньор, с който са живеели в
хармония в продължение на 36 години. Пострадалата е продължавала да помага и на
двете си деца, въпреки че те са създали свои семейства.
Присъдената сума като обезщетение
за имуществени вреди на гражданския ищец Д. ще възстановят направените разходи
за погребение, свързаните с него религиозни ритуали. В духа на българския морал
и установените традиции е да се положат грижи за отдаване почит на напусналия
живота близък.
Подсъдимият Г. следва да бъде
осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 2 063 лева, разноски
по делото, както и Държавна такса в размер на 8 080 лева върху уважения размер
на гражданските искове.
Причини за извършване на престъплението от подсъдимия са ниската му
правна култура, нарушаване правилата за
движение.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: