РЕШЕНИЕ
№ 819
13.11.2019
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Василка
Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Мария
Койнова , в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева като
разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 896 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „АКВА 3“ ЕООД,
гр. Х., подадена чрез пълномощник, против
Решение №193
от 06.06.2019 г., постановено по АНД
№ 331 по описа на Районен
съд – Хасково за 2019 г.
В
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Нарушение на съдопроизводствените правила било налице от гледна точка на
представянето на доказателства, които по двусмислен начин подкрепяли
виновността от субективна и обективна страна на дружеството в извършване на
процесното деяние. Във връзка с последното се цитира разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, като се прави анализ и тълкуване на същата и се стига до извода, че в
случая не бил налице състав на административно нарушение. На следващо място се
счита, че съдът не съобразил, че били допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН,
които довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. От описанието
в АУАН и НП на извършеното нарушение не ставало ясно кога и къде било извършено
то. В този смисъл било нарушено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди
се и наличие на нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН. Счита се, че сочената в
АУАН и НП за нарушена норма била бланкетна, като по този начин се създавала
неяснота относно приетото от АНО нарушение. При това положение възможността за
упражняване правото на защита срещу законосъобразност на НП била ограничена, доколкото било
невъзможно описаното в акта и НП поведение на наказаното лице да можело да се
подведе под точно определена правна норма,
съдържаща
изискване за определено поведение, каквато не била посочена в санкционния акт. По
този начин дружеството било лишено от възможността да разбере кое конкретно изискване
на закона било нарушило. Счита се също, че в случая неправилно не били
приложени разпоредбите на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Преценка за наличие на
маловажен случай не била направена от АНО, като лисвал мотив за това. Липсата
на такава преценка водила до липса на мотиви в тази част на НП, което също представлявало
нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Моли
се за отмяна на оспореното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът по касационната
жалба, Областен отдел „Автомобил администрация (ОО АА) - Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не
ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита
касационната жалба за неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение. Пледира съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима. В касационната
жалба е допусната техническа грешка при изписване наименованието на дружеството
касатор, досежно правно - организационната му форма. Същата грешка е допусната
и пред районният съд, който е пропуснал да установи този факт. С оглед
събраните по делото доказателства и
най-вече предвид съдържанието на санкционният акт, касационната
инстанция в настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба следва да
се приеме за подадена от АКВА 3“ ООД, гр. Х. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С Решение №193/06.06.2019 г., постановено по АНД №
331/2019
г., Районен съд – Хасково потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 45-0000089 от 12.03.2019 г., издадено от Началника на ОО
„АА“ – Хасково, с което на „АКВА 3“ ООД гр.Х., за нарушение на чл. 7а, ал.2,
пр.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и на основание чл. 96г, ал. 1, пр.
2 от ЗАвтП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3000 лева.
За да постанови решението
си въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН не били допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените. Актът отговарял на чл.40 и чл.42 от ЗАНН, спазени били и сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставянето му. Описанието на нарушението било достатъчно пълно и ясно, като позволявало на санкционираното лице да разбере извършването на
какво нарушение му било вменено. Спазени били
и формата и редът за издаване на
наказателното постановление и по
съдържанието си същото
отговаряло на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, като в случая не били налице визираните от жалбоподателя пороци при описание на нарушението и правната му квалификация. Съдът
приел, че правилно АНО възприел факта на
осъществяване на управление от водач, който към момента на извършване на превоз
за собствена сметка не притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност и подвел тези факти, като нарушение по чл. 7а ал.2 от ЗАвтП, осъществено от превозвача и
в съответствие с процесуалните правила приложил като
относима в случая санкционната норма на
чл. 96г ал.1 от ЗАвтП. Съдът приел за доказано, че към датата
на осъществения превоз водачът М. М. бил назначен на длъжност шофьор на товарен
автомобил, като водачът действително извършвал дейност за дружеството превозвач. Според съда, обосновано и в
съответствие с материалния закон била ангажирана отговорността на
жалбоподателя, като не било допуснато нарушение от наказващия орган и в
дейността по индивидуализиране на наложената санкция в установения в закона
размер, предвиден за допустителство.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
oбжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като
относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред.
На касатора е наложена имуществена
санкция на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, поради осъществено
нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП. Нормата на чл. 96г, ал. 1 предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева на онзи, който
назначи на работа или допусне водач, които не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари. Според разпоредбата на посочената за нарушена норма на чл.
7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози
за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност
за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
В случая, въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка, а именно, че
на 31.07.2018 г., при извършване на превоз на товар, лицето М.М., като шофьор
на касатора е бил допуснат да управлява
товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № Х …АР, собственост на дружеството, без да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. В хода на
административнонаказателното производство е установено, че превозът е извършен
за собствена сметка от името на дружеството и от посочения водач, който имал
трудов договор с превозвача, като допълнително споразумение към него е приложено
като доказателство към административнонаказателната преписка. Установена е и
липсата на валидно удостоверение за психологическа годност на името на водача,
което от своя страна означава, че същият не отговаря на изискванията за
психологическа годност.
Не се споделя оплакването за допуснато
нарушение на съдопроизводствените правила от гледна точка на представянето на
доказателства, които по двусмислен начин да подкрепят виновността от субективна
и обективна страна на дружеството в извършване на нарушението. В тази връзка
следва да се има предвид, че не е нужно
изследване на субективния елемент – вината, при осъществяване на нарушението, а
единствено дали е налице обективно неизпълнение на законоустановено задължение,
като последното в случая е действително установено. Юридическите лица не могат
да формират субективно отношение към извършването на административно нарушение,
отговорността им по ЗАНН е обективна
такава, поради което обсъждането на въпроса за вината е иррелавантно в случая.
Неоснователно е твърдението за допуснати
нарушения на чл.40 от ЗАНН, които да водят до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Актът за
установяване на административното нарушение е бил съставен в присъствието на
упълномощен представител на нарушителя и свидетел, като същите лица са
присъствали при установяване на
нарушението.
Не може да бъде споделено и определянето
на посочената за нарушена в АУАН и НП норма като бланкетна и в тази връзка
наведените доводи в насока неправилно определена правна квалификация на
нарушението. Приложената от АНО норма на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП визира точно
нарушенията, извършвани от лицензирани превозвачи, какъвто безспорно е
касаторът, който осъществява превоз посредством водач на МПС, непритежаващ
валидно удостоверение за психологическа годност. Законовият текст посочва и
лицата, извършващи превози за собствена сметка. В случая са налице и двете
хипотези. Ето защо, следва да се приеме, че са налице елементите от фактическия
състав на извършеното нарушение. Последното, както в АУАН, така и в НП, е
конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на
защита на наказаното лице.
Настоящата инстанция счита, че не са
налице основания за определяне на случая като маловажен, поради което не приема
че в случая неправилно не били приложени разпоредбите на чл.28 и чл.29 от ЗАНН.
Нарушенията от подобен вид засягат
изрично регламентиран ред за извършване на превоз, същите формират сравнително
висока степен на обществена опасност, поради което следва да бъдат
санкционирани, в конкретният случай не се установява осъщественото нарушение да
е с по –ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните деяния от
този вид. С оглед това, основателно
въззивният съд е приел, че в случая правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическото лице.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №193 от 06.06.2019 г.,
постановено по АНД № 331 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.