Решение по дело №848/2013 на Окръжен съд - Добрич

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

      № 128, 11.04.2014 година, град Добрич

 

В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На дванадесети март две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

 

 

Секретар С.Д.

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова

гражданско дело номер 848 по описа за 2013 година, намира следното :

 

 

 

                   Производството е образувано по предявен от М.П.М. *** срещу Застрахователна компания „ Л.И. ” АД, град С. иск с правно основание член 226, ал.1 във връзка с член 271,ал.1 от КЗ за сумата от 50 000 лева,съставляваща  обезщетение за неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, предизвикано на дата 6.06.2012 година от трето лице - С. А. Д., застрахован по задължителна застраховка „ гражданска отговорност ” на автомобилистите при управление на МПС „ Рено 19 ”,с рег. № ********* и иск с правно основание член 86,ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава, определено по размер от законната лихва, считано от дата  6.06.2012 г.

         Искът е за обезщетение на всички настъпили от пътния инцидент не-имуществени вреди при твърдения, че в период от девет месеца ищецът е търпял болки и страдания от счупване на две кости на дясна подбедрица и  към подаването на исковата молба са налице „ затруднения в предвижване-то ”, налагащи ( в бъдеще ) операция на дясно коляно.

         Ответникът Застрахователна компания „ Л.И. ” АД, град С. е оспорил иска с възражения, че лечението на травмите е продължило не по-вече от четири – пет месеца, с пълно възстановяване на здравето на ищеца и липса на последици от травмата, че вредите са съпричинени от негово поведение като пешеходец, „ внезапно излязъл на платното за движение ” в нарушение на член 113,ал.2 от Закона за движение по пътищата .

         Въз основа на събраните по делото доказателства окръжният съд на-мира за установена следната фактическа обстановка : с решение № 71 от 21.08.2013 година на Добричкия районен съд по н.а.х.д.№ 1142/2013 г. е признато, че дата 6.06.2012 година на главен път град Г.Т. – град Добрич в района на т – образното кръстовище за село П. третото лице С.А.Д. е извършило противоправно ( в нарушение на член 20,ал.1; член 20,ал.2 и    член  16, ал.1,т .1 от ЗДвП ), виновно ( непредпазливо ) деяние като водач на лек автомобил „ Рено 19 ” , с рег. № *********, от което последвало счупване на две кости на дясната подбедрица на ищеца М.. На основание член 300 от ГПК и решението ( като постановен по изискването на член 378,ал.4 от НПК вид съде-бен акт, насочен към освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност ) на наказателния съд е задължително в настоящия спор за гражданската отговорност на застрахователя за вредите от това деяние ( санкционирано вече като престъпление по член 343,ал.1,б.„б” пр.второ във връзка с член 342,ал.1, пр. трето от НК ). Към настъпване на произшествие-то отговорността на водача е била застрахована по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” на автомобилистите съгласно застрахователна полица № ************ от 23.07.2011 г. на ЗК „ Л.И.” АД.

         Поведението на пострадалия не е елемент от приложимия престъпен състав и от обективните предели на задължителната сила на съдебния акт в наказателния процес. Подлежи на установяване по възражението на ответника по член 51,ал.2 от ЗЗД за негов принос в настъпването на вредите.

         При разпит в съдебно заседание от 12.03.2014 година свидетелят С.Д.  ( виновният водач ) е посочил, че на 6.06.2012 година се е движел с лекия автомобил „ Рено 19 ” по главния път Т. – Д. по посока Д. и видял в далечината микробус с включен ляв мигач да на-влиза в платното за движение ( насрещната за водача Д. пътна лента ). При разминаването зад микробуса „ изскочил ” пешеходецът ( ищец ), който бягайки, пресичал на неразрешено място ( няма пешеходна пътека и по обозначенията протокола за оглед на ПТП ДП- 207 /6.06.2012 г., приложен към н.а.х.д. на ДРС ) платното от ляво на дясно на посоката на движение на автомобила. Свидетелят го видял от около десет метра разстояние. При вида на приближаващия автомобил ищецът спрял по средата на платното, тръгнал да се връща. Д. отклонил колата наляво, задействал спирачките. Дясната част ( десния фар ) на автомобила ударила ищеца. Тялото му се качило на капака и след спирането му паднало на левия банкет.

         От разказ на сина си и от посещение на района на инцидента ( след два часа ) свидетелят П. М. И. ( баща на ищеца ) установил, че ударът настъпил на левия банкет, на място, където свършвал „ спирачният път на автомобила”. Свидетелят знаел, че ищецът стоял там с вестник в изчакване да минат колите, без да предприема пресичане. Изведнъж чул свистене, последвал удар, след който вече нищо не помнел.

         В заключение от 4.03.2014 година по автотехническата експертиза вещото лице е посочило, че ударът не е настъпил на левия банкет, защото на база изчисленията ( по формулата с величини – максимално закъснение при спиране и спирачен път )  скоростта на движение на лекия автомобил би била в границата между 15 км/ч. и 30 км/ч. При движение с такава скорост ударът не би довел до травма, като причинената на ищеца и до издигане на тялото на пешеходеца до предното стъкло, така че да го счупи и участъкът с разпръснати парчета стъкло да започва на 17,20 метра след ОР1 ( ориентир 1, в случая - табела „ П. ” ), много преди мястото на достигане на спирачния път до банкета – на около 35 – 41 след ОР1, как-то е показано на приложената мащабна скица. Вещото лице – инж.Е.Ж. е отговорило, че с вероятност мястото на удара е на около 17 метра след ОР1 на около 3,50 – 3,80 м в дясно от левия край на платното за движение по посока на движение на автомобила, категорично при предприето от ищеца пресичане ( зад потеглящия в посока Т. пътнически автобус ) на платното от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. При скорост на движение на автомобила от 89 км/ч дължината на опасната му зона на спиране е 84 м. Преди да започне за пресича ищецът е можел да види намиращия на около 58 метра в дясно от него автомобил и е имал ( както и водачът, ако не бе предприел маневра - завой на ляво ) техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието.  

         Окръжният съд намира, че показанията на бащата П. И. за мястото на удара, преценени в съгласие с член 172 от ГПК , са недостоверни. Противоречат на другите еднопосочни доказателства, събрани от заключението на вещото лице и свидетелствата на водача Д.. Въз ос-нова на последните следва да се приеме, че за настъпването на вредите е спомогнало и поведението на ищеца, който без да съобрази пътната обстановка предприел опасно пресичане на платното в нарушение на задълженията си по член 113,ал.2 от ЗДвП във връзка с член 113,ал.1,т.1 от ЗДвП. Участието му в причинния процес е в рамките на 1/3 .

         Заключението на съдебномедицинската експертиза установява, че травмата по десния долен крайник на ищеца се изразява в счупване на външния израстък на големия пищял и на тялото на малкия пищял. Извършена била по спешност операция за отстраняване на чужди дела и некротични тъкани и направа на гипсова мобилизация на крайника. Счупването е обусловило затруднения на движението за период от пет – шест месеца. Експертът не прогнозира оперативни интервенции .

Според показанията на свидетеля П. И. ищецът изпитвал болки в период от около четири месеца, до махането на гипсовата превръзка. Около три месеца бил предимно на легло. Обслужвали го близките му. На ищеца не били извършвани медицински прегледи по причина за липса на парични средства.Баща му получавал консултации от лекари и препоръка за нова операция. В скорошно време ( спрямо разпита от 10.02.2014 г. ) ищецът продължавал да изпитва болки при вървене. Както посочил и другият свидетел Р.С. куцал, ползвал патерица.

Обосновано е да се приеме, че травмата по долния крайник, за която само се претендира обезщетение, е обусловила интензивни болки ( заради счупените две кости на подбедрицата ) в четиримесечен период ; неудобства от възникналите затруднения в движението за общо шест месеца.   А иначе оздравителният период на тогава 26-годишния ищец е преминал без усложнения и без необходимост от бъдещи оперативни интервенции. Обезщетението за тези вреди следва да се определи по изискването на член 52 от ЗЗД за справедлив баланс между неимуществените вреди и парично-то им репариране в размер на сумата от 15 000 лева. То подлежи на намаляване по член 51,ал.2 от ЗЗД съобразно приноса на пострадалия със сума-та от 5 000 лева. Задължението на виновния водач за обезщетение е в размер на 10 000 лева. Застрахователят дължи този размер – 10 000 лева обезщетение на основание член 226,ал.1 от КЗ, ведно със обезщетение за забава в размер на законната лихва, която следва да се присъди (както е поискано) от датата на увреждането – 6.06.2012 г.

С оглед изложеното искът е частично основателен.

Ищецът е освободен от такси и разноски на основание член 83,ал.1, т.4 от ГПК. Вместо него съобразно член 78,ал.6 от ГПК ответникът дължи следващите се такси и разноски съразмерно уважената част от общо 420 лева. Ищецът не е сторил разноски за адвокатско възнаграждение ( такова не е доказано да е платено с акта за упълномощаване,на л.22 от т.д.№ 242/ 2013 г. или с друг документ от по – късна дата ). Ответникът е сторил разноски само за разходи за автотехническа експертиза от 380 лева ,на основание член 78,ал.3 от ГПК има право на част, равняваща се на 304 лева.

Воден от горните съображения ,ОКРЪЖНИЯТ СЪД

 

                                      Р     Е     Ш    И   :

 

ОСЪЖДА Застрахователна компания „ Л.И. ” АД, град С., район „ Л. ”, бул. „Ч.в.” № *, ЕИК ******** да заплати на М.П.М.,ЕГН: ********** *** ,с адрес на пълномощника : адвокат Й. *** сумата от 10 000 ( десет хиляди ) лева, обезщетение на основание член 226,ал.1 от КЗ за неимуществени вреди от травма на десен долен крайник, получена при пътно – транспорт-но произшествие на дата 6.06.2012 година, ведно със законната лихва, считано от 6.06.2012 година до окончателно изплащане на сумата на основание член 86,ал.1 от ЗЗД .

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.М., ЕГН: ****-*** срещу Застрахователна компания „ Л.И. ” АД, град С. иск с правно основа-ние член 226,ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от посоченото произшествие за горницата над 10 000 лева до 50 000 лева.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „ Л.И. ” АД, град С., район „ Л. ”, бул. „Ч.в.” № *, ЕИК ******** да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд на основание член 78,ал.5 от ГПК сумата от 420 ( четиристотин и двадесет ) лева – дължими такси и разноски, съразмерно уважената част от иска .

ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН: ********** *** да заплати на Застрахователна компания

„ Л.И. ” АД, град С. на основание член 78,ал.3 от ГПК сумата от 304 ( триста и четири ) лева ,част от разноски за експертиза съразмерно отхвърлената част от иска.

         РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                      СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :