№ 411
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20243100900147 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Н. И. В., с ЕГН
**********, с адрес: ***************, срещу Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, етаж
№ 4, искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от телесни увреждания, причинени на
26.07.2022г. около 10.00 ч. в гр.Варна по тротоара под „ВиК Варна“ЕАД в
посока към ул.“Прилеп“, от неизвестен водач на неидентифицирано моторно
превозно средство, както и сумата от 8 661,68 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени
разходи по лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на предявяване на писмената претенция 27.11.2023 г., до окончателното
изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 26.07.2022 г. при пресичане на
улица „Прилеп“, град Варна, неизвестен водач на неидентифицирано МПС,
идващ от „Вятърна мелница“ нарушил правилата за движение, като блъснал
ищцата и й причинил фактура на първи ломбален прешлен. Образуваното по
случая досъдебно производство е спряно. На ищеца са извършени гръбначни и
гръбначномозъчни оперативни интервенции. Като резултат на получените
травматични увреждания ищцата е претърпяла силни болки и страдания в
продължителен период от време, като към настоящия момент не се е
възстановила. Наред с това е претърпян силен емоционален стрес, съпроводен
с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън, кошмари, липса
на апетит, страх от пресичане, невъзможност да се обслужва сама и да полага
труд. Водачът на неидентифицирания автомобил попада в кръга лица, чиято
1
отговорност се покрива от ГФ. По предявените от ищеца извънсъдебни
претенции ответникът не се е произнесъл изрично, което предпоставя
сезиране на съда с настоящите осъдителни искове.
Ответникът оспорва основателността на претенциите по основание и
размер, в частта относно всички елементи на деликта. Оспорва
доказателствената стойност на констативния протокол от ПТП. Позовава се на
случайно събитие по отношение на твърдяния водач на МПС, тъй като ищцата
е пресякла внезапно коридора му на движение и ПТП е било
непредотвратимо. Счита за приложима т. 5. Б.“б“ от ТР 106/1982г. на ОСНК на
ВКС. В условията на евентуалност твърди съпричиняване от страна на
пострадалата, като се поддържа, че същата се е движела неправилно по
пътното платно, предприела е пресичане на неопределено за целта място и не
се е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства, предприела е
пресичането на пътното платно при силен трафик, на необезопасено,
неразрешено и необозначено място, нарушение по чл.107, чл.108, ал.2, чл.113
и чл.114 от ЗДвП. Поддържа, че самоувреждането надвишава 50%.
Преимуществения принос на пострадалия изключва отговорността на
деликвента, а оттам и на ГФ. Оспорва размера на претенцията като
прекомерен, несъобразен с практиката на съдилищата към 2022г. и с вида и
интензитета на вредите. Оспорва извършването от ищцата на твърдяните
разходи за лечение. Твърди, че законна лихва не се дължи на основание чл.380,
ал.3 от КЗ поради непосочване на банкова сметка. Фондът е бил поставен в
обективна невъзможност да се произнесе по претенцията, тъй като не са били
представени документите, необходими за определяне на обезщетението. В
условията на евентуалност оспорва началната дата на дължимост на
акцесорната претенция за лихва, като поддържа, че същата се дължи от
изтичане на срока за произнасяне по претенцията – чл.558, ал.7 от КЗ. Счита,
че ГФ следва да се счита в забава от датата на исковата молба, а в условията на
евентуалност от датата на поставения отказ – 15.02.2023г.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба,
в която ищецът оспорва възраженията за съпричиняване с твърдения, че
подобни данни не са събрани в досъдебното производство. Твърди, че не е
налице случайно деяние, тъй като водачът е напуснал местопроизшествието и
се е укрил. Уврежданията с установени с представената документация за
проведено оперативно лечение и рехабилитация. С експертно решение на
ТЕПК 91736/08.06.2023г. на ищцата са определени 50% нетрудоспособност за
срок от три години. Оспорва възраженията срещу претенцията за законна
лихва с твърдения, че с претенцията са представени всички необходими
доказателства.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор на
искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
В приетия по делото препис от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с №1028 от 27.07.2022 г., е отразено, че на 26.07.2022 г.,
около 10,30 часа, в гр.Варна, ул. „Прилеп“ до ВиК - Варна, е настъпило ПТП,
при което неизвестно МПС е причинило на ищцата като пешеходец фрактура
на поясен прешлен, като е посочено, че механизмът е в процес на изясняване.
2
С постановление №12012/20.07.2023г. на прокурор при ВРП образуваното
по случая досъдебно производство №417/2022г. по описа на Сектор „ПП – ОД
МВР - Варна, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.343, ал.1 „б“ от НК, е спряно, тъй като въпреки проведените оперативно-
издирвателни мероприятия, авторът на деянието не е разкрит.
Видно от представените болнични листи, медицински протоколи на ЛКК
и експертни решение, ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 26.07.2022г. до 21.04.2023г.
С представеното Експертно решение на ТЕЛК № 91736-108/08.06.2023г.
на ищцата е определена 50% трайна неработоспособност без чужда помощ
поради поставена водеща диагноза „счупване на гръбначния стълб в поясната
област“ за период от 3 години до 01.06.2026 г.
Приета е като доказателство по делото фактура №**********/
02.08.2022г. на стойност 8661,68 лева с основание „доплащане за система
SAXXO за гръбначна стабилизация, конектор от две куки и пръчка к-т,
стерилно еднократно полимерно покривало, сет стерилен за гръбнак, избор на
екип“, платима по банков път. Доказателства за реално заплащане на сумата в
полза на лечебното заведение не са представени.
Със застрахователна претенция вх. №***** г. ищецът е отправил до
Гаранционен фонд искане за изплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 8661,68 лева и неимуществени вреди в размер на 100000
лева във връзка с процесния инцидент, по която ответникът се е произнесъл с
отказ, обективиран в писмо изх. №21-01-531/23/15.02.2023г., по съображения
за недоказаност на претенцията.
За установяване механизма на ПТП по делото са ангажирани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А. П. и С. В. – очевидци на
инцидента. От показанията на свид. П. се установява, че инцидентът е
настъпил в средата на дясната лента за движение на ул.“Прилеп“ в посока
стадион „Спартак“, на 10-15 м. от завоя за ул.“Кестен“. Преди да навлезе в
пътната лента пешеходката преминала пред паркиран при десния бордюр бял
бус, който закривал началното й пресичане. На мястото на инцидента нямало
пешеходна пътека. Към този момент пешеходната пътека била на 40 м. от
мястото на ПТП. Ищцата била ударена от бял автомобил марка “Ситроен
седан“, управляван от жена. След удара по колата нямало деформации.
Свидетели на инцидента станали около 40 души, но никой от тях не
сигнализирал органите на реда, тъй като ищцата заявила, че тя е виновна,
изправила се с помощта на други очевидци, прибрала вещите си и си тръгнала
на собствен ход. Последен напуснал местопроизшествието водачът на
автомобила. Свидетелят не съобразил да запише регистрационния номер на
автомобила, но на следващия ден отново го видял, управляван от същата жена
и тогава го запомнил и предал на близки на ищцата, с които се свързал чрез
социалните мрежи. Излага, че е възможно да е объркал номера на автомобила,
тъй като след проследяване на GPS координатите му от страна на полицията
се оказало, че към момента на ПТП същият се е намирал на друго място.
Записите от камерите на магазина, в който свидетелят работи, били
предоставени на разследващите, но поради изключително лошото им
качество, не било възможно да се разпознае номерът на автомобила.
Според показанията на свид. В., ищцата започнала да пресича пред спрян
до тротоара бял бус, заради който нямала видимост и без да се огледа,
3
„изскочила“ на пътя и веднага след това била ударена от бял автомобил
„Седан“, непосредствено след изпълнен от него ляв завой. Въпреки че
автомобилът се движел с ниска скорост, не е имало възможност да реагира,
тъй като бусът бил непрозрачен и препятствал видимостта.
От заключението на допуснатата комплексна СМАТЕ се установява, че на
26.07.2022г. в гр.Варна, на ул.Прилеп в зоната на „ВиК-Варна“, е настъпило
ПТП между ищцата като пешеходец и неизвестен автомобил. По отношение
на механизма на ПТП експертизата заключава, че ударът между автомобила и
пешеходеца е настъпил непосредствено след изпълнен ляв завой от
автомобила, в светлата част от денонощието, без данни за мокро пътно платно.
Няма данни произшествието да е настъпило на пешеходна пътека. По делото
няма описани спирачни следи или приобщени други технически данни, на
база на които да се установи точното място на навлизане на пешеходката
спрямо пътното платно и отстоянието на автомобила от този момент. Поради
оскъдните данни по делото не е възможно да се определят конкретните
скорости на движение на автомобила и пешеходката, опасната зона и времето
за реакция, респ. да се направи заключение за предотвратимост на ПТП. В с.з.
вещото лице автоексперт заявява, че след като не е описал годна техническа
информация от изготвени видеозаписи, такава не е налице. След изслушване
на събраните по делото гласни доказателства вещото лице допълва, че при
липса на деформации по автомобила, скоростта му на движение е била доста
по-ниска от 30 км./ч., както и че извървяното от ищцата разстояние от лявата
част на микробуса до точката на удара е около 2 м. Времето за реакция на
ищцата е било съизмеримо с времето за реакция на водача на автомобила.
Видимостта за водача е била изключително ограничена поради спрелия
микробус, което е лимитирало възможността му да предприеме аварийно
спиране. В случай, че пешеходката е изчакала преминаването на процесния
неизвестен автомобил, не би настъпило ПТП при предприетото пресичане на
пътното платно.
От медицинската част на комплексната експертиза се установява, че в
резултат на ПТП, ищцата е получила компресионно счупване на тялото на
първи лумбален прешлен и дъгата на прешлена, обусловило трайно
затруднение в движението на снагата за повече от 30 дни, както и охлузвания в
областта на десния лакът и в областта на бедрата двустранно, обусловили
разстройство на здравето неопасно за живота. Описаните травматични
увреждания могат да се получат при процесното ПТП. Поради спецификата на
травмата е проведено оперативно лечение за стабилизация на лумбалния
отдел на гръбначния стълб с помощта на метална конструкция от винтове и
метални пръти, след което е извършена рехабилитация в болнична клиника.
След травмата не е съществувала реална опасност за живота на ищцата.
Поради поставените импланти липсва движение в областта на увредените
прешлени и при придвижване се увеличава натоварването на съседните
сегменти на гръбначния стълб. Това състояние поражда болка и дискомфорт и
е необратимо. При рязка промяна на метеорологичните условия може да има
неприятни усещания и дискомфорт в областта. Металните импланти могат да
се отстранят по преценка на лекуващия лекар една година след поставянето
им. Несъществено подобряване в състоянието е възможно, но нарушената
еластичност на връзковия апарат, вредите нанесени от натоварването на
останалите прешлени и артрозните промени, не могат да се преодолеят.
Блокираните с импланти пет прешлена не са уязвими на увреждания при
последващи травми, но останалите са по-лесно податливи на фрактури.
4
Фактурата, описваща заплатените медицински консумативи и дейности, е
относима към лечението на полученото травматично увреждане.
От заключението на допуснатата СПЕ се установява, че ищцата не страда
от психично заболяване в тесния смисъл на думата – психоза. В резултат на
случилото се ПТП ищцата е изпаднала в състояние на Реакция на тежък стрес
с разстройство на адаптацията – протрахирана депресивна реакция. Ищцата не
е успяла да рационализира стреса и той е оказал болестотворен ефект върху
психиката й. Променен е целият й начин на живот. Инцидентът е довел до
продължаващ и досега физически и психически дискомфорт, нарушения на
съня и фобийни симптоми. Понастоящем продължава да интерпретира
свръхценно случилото се ПТП с изводимите от него депресивни и страхови
изживявания. Няма данни за провеждане на медикаментозно или
терапевтично лечение по отношение на психичното й състояние, което е
удължило депресивното изживяване и е забавило възстановяването й. С оглед
изминалия продължителен период от време е желателно ищцата да провежда
медикаментозна терапия.
От показанията на свид. С. – съпруг на ищцата, се установява, че след
инцидента ищцата се придвижила сама до вкъщи на собствен ход и дори
прибрала покупките в хладилника, като свидетелят отдава липсата на
потърсена незабавно помощ на силния стрес. Два часа по-късно в 13,00 ч.,
когато той и дъщеря им се прибрали, ищцата била неадекватна и със силни
болки. Припаднала след като я завели в болницата. Болничният престой
продължил 10 дни, направили й операция. След изписването имала нужда от
чужда помощ за всички ежедневни дейности, не можела да се обслужва
самостоятелно, като това състояние продължило около 2-3 месеца. След това
провела рехабилитация, но продължава да е стресирана – има неспокоен сън,
изпитва страх да пресича, дори да й осигуряват предимство.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
С оглед на успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на неимуществени и
имуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени
на територията на Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди.
От съвкупния анализ на ангажираните писмени и гласни доказателства се
установява фактът на настъпил на 26.07.2022г. пътен инцидент с участието на
ищцата като пешеходец и неидентифициран автомобил. Предвид липсата на
събрани както в досъдебното, така и в исковото производство категорични
доказателства за индивидуализиращи белези на лекия автомобил, се налага
изводът, че извършителят на ПТП не може да бъде установен. Въпреки
задължението му по чл.123, ал.1, т.2, б. а) и б) от ЗДвП водачът на автомобила
не е сигнализирал органите на реда за настъпилия инцидент и не е изчакал
пристигането им, поради което независимо от събраните данни, че за известно
време е останал на местопроизшествието, следва да се приеме, че го е
напуснал без да спази изискуемата процедура. При безспорната установеност,
че ПТП е причинено от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено, следва да се счита за доказана
5
специалната предпоставка на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Механизмът на ПТП, оспорен с отговора на исковата молба, се
установява от свидетелските показания и от заключението на СМАТЕ, което
следва да се кредитира изцяло доколкото в него са подложени на анализ
всички налични по делото факти. От същите се установява по безспорен
начин, че ищцата като пешеходец, пресичащ пътното платно, е претърпяла
ПТП, причинено от водача на неизвестни автомобил, изпълняващ ляв завой
със скорост около 30 км./ч. Противоправността на деянието произтича от
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която изисква водачите на МПС да
шофират със съобразена с пътните условия скорост. В случая с избора на
скорост при ограничена видимост поради завой и паркиран товарен
автомобил, водачът на автомобила сам се с поставил в невъзможност да
изпълни задължението си да спре пред непредвиденото препятствие. От
заключението на СМАТЕ безспорно се установяват и останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане – причинените на ищеца
телесни увреждания в пряка причинна връзка с виновното поведение на
деликвента.
По изложените съображения предявеният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
По отношение на неговия размер съдът, на основание чл.52 от ЗЗД, следва
да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за справедливост
и по вътрешно убеждение. Цитираната норма предполага обезвреда на
телесните и психическите увреждания на пострадалата и претърпяните във
връзка с тях болки, страдания и негативни емоционални усещания и
дискомфорт. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е
детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените
от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др. (ППВС 4/68).
При определяне на паричен еквивалент на понесените от ищцата
неимуществени вреди настоящият състав отчита следните обстоятелства: към
момента на ПТП ищцата е на 51 г. в трудоспособна възраст. В резултат от ПТП
ищцата е претърпяла три телесни повреди – две леки и една средна, лекувана
оперативно. В първите 2-3 месеца след инцидента ищцата е търпяла силни
болки и е имала необходимост от чужда помощ поради невъзможност за
самообслужване. Ползван е продължителен отпуск за временна
неработоспособност. Възстановителният процес е преминал без усложнения,
но гръбначният стълб е увреден трайно и необратимо. Нарушена е неговата
функционалност, а болковият синдром персистира въпреки отминалия период
от две години. Налице е трайно намалена работоспособност с 50%. Събрани
са и данни, че ищцата и понастоящем изпитва несигурност и неувереност при
пресичане на пътното платно. Инцидентът е довел до продължаващ и досега
физически и психически дискомфорт, нарушения на съня и фобийни
симптоми. От друга страна липсват данни за симптоматика на психично
заболяване. С оглед конкретните прояви на увреждане, възрастта на
пострадалата и интензитета на претърпените физически травми и
емоционални негативни преживявания, съдът намира, че справедливият
размер на общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на
80000 лева.
6
При този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна на
ответника възражение за съпричиняване, произнасянето по което предполага
преценка доколко поведението на пострадалата е способствало за настъпване
на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увреденото лице е само онзи конкретно установен негов принос, без който
наред с проявеното от него неправомерно поведение, не би се стигнало до
вредоносен резултат.
Съобразно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДвП, при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на разписаните в нормата правила, а именно: преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение; да спазват
светлинните сигнали и сигналите на регулировчика и да не преминават през
ограждения от парапети или вериги. Съобразно разпоредбата на чл.114 от
ЗДвП, на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение; да пресичат платното за движение при ограничена видимост и да
извършват търговия и услуги на платното за движение.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обуславя извода
за наличие на противоправно поведение на пострадалата, с което е допринесла
в значителна степен за настъпването на ПТП. От ангажираните гласни
доказателства еднопосочно се установява, че ищцата е предприела пресичане
на необозначено за целта място, при наличие на намираща се в непосредствена
близост пешеходна пътека. Навлязла е внезапно на пътното платно, на място с
ограничена видимост поради паркиран автомобил със значителни размери, на
оживен пътен участък и без да се увери за наличието на приближаващи
превозни средства. Ангажираните свидетелски показания, макар и с косвен
характер, съдържат признанието на ищцата за предприетото от нея
противоправно поведение. В този смисъл е и заключението на вещото лице
автоексперт, че времето за реакция на ищцата е било съизмеримо с това на
водача на автомобила. По тези съображения посоченото по-горе обезщетение
следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради
съпричиняване от страна на пострадалия.
При определяне на дела на съпричиняване следва да се съобрази
съотношението във вида и тежестта на нарушенията на деликвента и
увреденото лице. Вината на водача на МПС обичайно се приема е много по-
значителна, тъй като той е по-отговорен за действията си при управление на
техническо средство – автомобил. От друга страна в случая с поведението си
ищцата е нарушила най-съществените си задължения като участник в
движението и поставяйки се в риск е ограничила значително възможностите
на виновния водач за аварийно спиране или спасителна маневра. В тази насока
е и заключението на вещото лице автоексперт, според което с оглед
ограниченото време за реакция на водача на автомобила и по - ниската скорост
на придвижване на пешеходката, тя е имала по-голяма вероятност да
предотврати ПТП при надлежно оглеждане за автомобили. Вещото лице е
категорично, че до настъпване на ПТП не би се стигнало, ако ищцата беше
изчакала преминаването на автомобила. При изложените
доводи съпричиняването на пострадалия следва да се приеме в размер на 60%,
поради което дължимото обезщетение следва да бъде намалено на 32000 лева.
По отношение на имуществените вреди искът се явява недоказан по
7
основание поради липсата на представени доказателства за реално заплащане
на фактурираните разходи за оперативно лечение, при наличие на изрично
проведеното от ответника изрично оспорване на този факт в отговора на
исковата молба.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 557,
ал.1, т.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен
за сумата от 32000 лева и отхвърлен за разликата до претендираните 100000
лева, а искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
8 661,68 лева следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл.558, ал.5, вр. чл.496, ал.1 от КЗ главницата от 32000 лева
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва до окончателното
изплащане, считано от по ранната от двете дати - изтичане на тримесечния
срок за произнасяне на фонда и постановяване на изричния отказ, а именно -
15.02.2024 г., поради липсата на изрично препращане към уредбата на чл. 429
и чл.497 от КЗ.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв. в
размер на 2649.39 лв. от общо 8996.46 лева съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата се следват разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 1530.32 лева от общо 5196.47
лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (4346.47 лева) и депозити за
вещи лица (850 лева).
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника също се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 465.64 лв. от общо 660
лева, изразяващи се в заплатени депозити за вещи лица (450 лв.), депозити за
свидетели (60 лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, етаж № 4, да заплати на Н. И. В., с ЕГН
**********, с адрес: ***************, сумата от 32000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от телесни увреждания, причинени на 26.07.2022г. около 10.00 ч. в
гр.Варна по тротоара под „ВиК Варна“ЕАД в посока към ул.“Прилеп“, от
неизвестен водач на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постановяване на изричния
отказ - 15.02.2024 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 557, ал.1,
т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като отхвърля искането за присъждане на законна
лихва върху главницата за периода 27.11.2023г. – 14.02.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. И. В., с ЕГН **********, с адрес:
***************, срещу Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, етаж № 4, искове с правно
основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
8
заплати на ищеца разликата над 32000 лева до 100 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от телесни увреждания, причинени на 26.07.2022г. около 10.00 ч. в
гр.Варна по тротоара под „ВиК Варна“ЕАД в посока към ул.“Прилеп“, от
неизвестен водач на неидентифицирано моторно превозно средство, както и
сумата от 8 661,68 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи по лечение, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на
писмената претенция 27.11.2023 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, етаж № 4, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Б. С.
с ЕГН **********, сумата от 2649.39 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено по реда на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАдв.
процесуално представителство в производство пред първата инстанция, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, етаж № 4, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. В., с ЕГН
**********, с адрес: ***************, сумата от 1530.32 лева,
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. И. В., с ЕГН **********, с адрес: ***************, ДА
ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, етаж № 4, сумата от 465.64 лева,
представляваща сторени в производството пред първата инстанция съдебно-
деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9