Определение по дело №1573/2021 на Административен съд - Варна

Ищецът И. В. чрез своя проц. представител депозира молба за отвод на съдията-докладчик при заявено правно основание чл. 22, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. Фактите , на които се основава това искане, са следните: отхвърлени искове на И. В. от съдията -докладчик по адм. дела №№ 1568/21г, 1569/21г, 1570/21г, 1572/21г. , 1575/21г. , както и поради прекратяване на производството по адм. дело № 1571/21 г. всички по описа на Адм. съд-Варна; разделянето на производството по адм. дело № 1224/21г. на 9 дела; сходството в мотивите на решенията на цитираните дела ; предоставяне по тези дела на разпечатка на текст от ЗМВР на юрисконсулти на ОД на МВР-Варна и неудовлетворени доказателствени искания на В. по тези дела , невъзможен достъп до настоящото дело на адвокат А. Г., включително до "електронния сайт" по адм. дело № 1573/21г."

По повод настоящото сезиране и изложената негова обосновка съдът съобрази следното :

Изрично в касационната си жалба срещу решението на Варненския адм. съд по адм. дело № 1224/21г. И. В. е заявил оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради разделянето на обективно съединените негови искове за обезщетения в отделни производства , което обаче е счетено за неоснователно / виж решение от 16.01.2023г. по адм. дело № 386/2022г. на ВАС/ , поради което този довод не обосновава съждение за порочно процесуално поведение на съдията , още повече не поражда съмнение в неговото безпристрастие.

Ищецът аргументира своята позиция за пристрастност на съдията-докладчик с постановените от последния решения по адм. дела №№ 1568/21г, 1569/21г, 1570/21г, 1572/21г. ,, с които е отхвърлил исковете за обезщетения на И. В. , но срещу всички тези решения В. е подал касационни жалби , които са били отхвърлени от ВАС , респективно горестоящата съдебна инстанция е преценила тези решения за валидни допустими и правилни , което пък изключва извод на някакво пристрастие , предубеденост или заинтересованост на съдията при разглеждане на тези съдебни производства. Тезата на В. звучи още по-неубедително предвид неговото позоваване на постановеното прекратително определение по адм. дело № 1571/21г., тъй като е необяснимо защо след като той е имал съмнение в правилността на това произнасяне , не е подал частна жалба . Логично обяснение за пасивността му е неговата преценка за законосъобразното произнасяне на съда , което допълнително опровергава твърдяното от ищеца пристрастие на съдията. Пореден аргумент за неоснователност на искането е обстоятелството , че по адм. дело № 1224/21г. Адм. съд -Варна в състав от същия съдия-докладчик е уважил частично предавания иск за обезщетение на И. В. , което решение е оставено в сила от ВАС.

Именно поради сходство във фактическото основание на обективно съединените искове за обезщетение на И. В. срещу ОД на МВР -Варна те са обективирани в една искова молба и поради същата причина е обяснима и идентичността на възприетата от съда фактическа обстановка по цитираните дела , което от своя страна изключва убедителност на искането за отвод заради такова сходство .

Твърдяната от В. порочност на поведението на съдията-докладчик по посочените дела, отхвърляйки негови доказателствени искания , е била обект на проверка от ВАС по реда на инстанционния съдебен контрол , като не е констатиран такъв порок на решенията по адм. дела №№ 1568/21г, 1569/21г, 1570/21г, 1572/21г. и поради тази причина няма убеждаващо въздействие искането за отвод на подобно основание.

Голословно е оплакването на В. чрез адв. Г. за пристрастие на съдията-докладчик поради невъзможен достъп на адвоката до делото , защото не се посочва кога на адв. Г. й е отказан такъв достъп до материалите на делото , още повече че според приложения към кориците на делото картон по делото тя е поискала достъп само веднъж- на 20.02.2024г., когато е подала и молбата за отвод.

Ако последното възражение в молбата за отвод - "не се отварят протоколи и определения на електронния сайт на адм. дело № 1573/2021г. " следва да се разбира като невъзможност за достъп до електронното съдебно дело, то това оплакване има касателство към ефективното функциониране на Единния портал за електронно правосъдие , за която дейност съдията-докладчик не носи отговорност и поради тази причина подобен аргумент не може да бъде валидно основание за негов отвод.

Няма данни съдията-докладчик да е взел участие при решаване на делото в друга инстанция и в тази връзка не е налице фактическият състав за отвод по чл. 22, ал.1 т. 5 ГПК. Изложените съображения изключват и приложимостта на хипотезата на чл.22, ал. 1, т. 6 от същия кодекс , поради което и Варненският административен съд

Оставя без уважение искането на И. И. В. за отвод на съдията-докладчик по адм. дело № 1573/2021г. по описа на Адм. съд-Варна.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.