ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 28.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25
състав, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 13638 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Д.П. твърди, че е придобила двата недвижими
имота, описани в исковата молба, като ги е закупила през 2005 г. Съответно тогава
е вписан и нотариалният акт, с който ищцата е закупила имотите. Макар
изложените от ищцата обстоятелства относно последващо съдебно производство по
искова молба, която е подадена в съда и вписана през 2007 г., да не са съвсем
ясни, пропуските в изложението в исковата молба могат да се попълнят с информацията
от представените към нея съдебни решения, постановени в това производство. През
2007 г. ответницата Т.Д. е предявила срещу дружеството, от което ищцата е
закупила двата имота „Д.Е.– офис дизайн“ ООД, както и срещу праводателя на това
дружество по отношение на посочените имоти „ЛД – конструкшън къмпани“ ООД, иск
за прогласяване нищожността на договора, с който последното дружество е продало
двата имота на праводателя на ищцата, както и отменителен иск по чл. 135 ЗЗД за
обявяване на относителната недействителност на същата сделка по отношение на
ответницата в настоящото производство. Първоначално с решение от 2011 г. (влязло
в сила през 2014 г.) съдът е уважил иска по чл. 135 ЗЗД, а след това с
допълнително решение по делото от 2015 г. (влязло в сила същата година) съдът е
уважил и иска за прогласяване нищожността на същата сделка. Ищцата посочва, че
двете решения не са отбелязани към вписаната искова молба от 2007 г., а също
така твърди, че не е участвала в производството по това дело (което е видно и
от самите решения).
При това положение ищцата от една страна посочва,
че има интерес да установи чрез предявения от нея иск в настоящото производство
по отношение на ответницата, че е добросъвестен владелец на имотите. От друга
страна тя счита, че е налице конкуренция на вписани актове в имотния регистър.
Най-сетне ищцата заявява, че поради това, че съдебните решения по предявените
от ответницата през 2007 г. искове не са отбелязани повече от 6 месеца след влизането
им в сила, вписването на исковата молба е изгубило действието си (чл. 115, ал.
2 ЗС), поради което иска съдът да постанови заличаването на вписването на тази
искова молба (позовавайки се на чл. 13 ПВ).
Така изложените от ищцата обстоятелства, допълнени
с информацията от представените съдебни решения, очертават достатъчно ясно
обстоятелствата, на които ищцата основава претенцията си. Самата претенция или
искане на ищцата не е достатъчно ясна, както се посочи по-горе, тъй като тя е
заявила няколко различни претенции, свързани както със защита на правото
ѝ на собственост върху двата имота, така и във връзка с вписаните в
имотния регистър обстоятелства относно имотите. Въпреки тази неяснота обаче може
да се очертае достатъчно ясно правният интерес на ищцата от предявяване на
настоящия иск (независимо как би бил квалифициран той), за да се приеме, че
ищцата няма правен интерес от този иск.
На първо място, както е посочила и самата ищцата,
исковата молба, по която са постановени двете съдебни решения в полза на
ответницата в настоящото производство, е вписана през 2007 г., докато договорът
за продажба, с който ищцата е закупила имотите, е вписан през 2005 г. Поради
това на първо място решението по иска по чл. 135 ЗЗД не може да се
противопостави на ищцата съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Това
обстоятелство е посочено и от ищцата. В този смисъл вписването на исковата
молба по този иск по никакъв начин не засяга правата на ищцата върху процесните
имоти, за да предопредели правен интерес за нея да търси каквато и да било
защита на правата си върху имотите.
Искът, с който договорът, с който праводателят на
ищцата е закупил имотите, е обявен за нищожен, също не засяга права на ищцата.
Видно от съдебното решение, с което е уважен този иск, договорът е прогласен за
нищожен като привиден. Съгласно чл. 17, ал. 2 ЗЗД ако договорът е
привиден, правата, които трети добросъвестни лица са придобили от приобретателя
по този договор преди вписването на исковата молба за прогласяване на
нищожността му, се запазват. Следователно и това съдебно решение не би могло по
никакъв начин да засегне правата на ищцата, която е закупила имота преди
вписването на исковата молба.
Отделен въпрос е, че ищцата поначало не е
обвързана от съдебно решение в производство, в което не е участвала, тъй като
съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК (съответно чл. 221, ал. 1 ГПК (отм.), който е
приложим към посочените производства) съдебното решение има действия само между
страните. Поради това спрямо ищцата не е установено със сила на пресъдено нещо,
че договорът, с който нейният праводател е придобил имотите, е нищожен, а
следователно не е оспорено и правото на собственост, придобито от ищцата. Освен
това в конкретния случай, както се посочи, действителността на договора би била
без значение с оглед на придобитите от ищцата права.
Всъщност следва да се посочи, че от изложените в
исковата молба обстоятелства, не се очертава изобщо да е налице спор относно
правата, които ищцата е придобила върху имотите. Ищцата не сочи ответницата да
оспорва нейните права. Нито посочените съдебни решения биха могли да се
разглеждат като подобно оспорване, доколкото те не са от естество да засегнат
правата на ищцата, както беше разяснено по-горе. В този смисъл не се установява
и интерес за ищцата да предявява какъвто е да било иск за защита на правата си
върху двата имота по отношение на ответницата, включително с оглед позоваване
на добросъвестно (вероятно давностно) владение, при липса на спор с ответницата
относно собствеността върху имотите.
Накрая по отношение на единственото конкретно
заявено искане на ищцата за постановяване на решение за заличаване на вписаната
искова молба следва да се посочи, че подобен иск е недопустим. Смисълът на
разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗС относно срока, в който трябва да се заяви за
отбелязване влезлият в сила съдебен акт по вписана искова молба, има значение
относно противопоставимостта на правата по този съдебен акт по отношение на
трети лица. Както се посочи, в случая тези права не биха могли да се
противопоставят на ищцата, независимо дали са вписани съдебните решения.
Както е посочила ищцата, вписването на исковите
молби винаги има значение за даване на публичност на съществуващите спорове
относно права върху недвижими имоти. Съответно отбелязването на постановените
съдебни актове (чл. 14 ПВ) има значение за даване на публичност на резултата от
съответния спор. Неотбелязването на съдебния акт обаче не води до заличаване на
вписаната искова молба. Заличаване на това вписване, но не като самия акт на
вписване, а само като значение на извършеното вписване, може да се постигне при
прекратяване на съдебното производство. В този случай определението за
прекратяване на делото се отбелязва към извършеното вписване на исковата молба
(както изрично е посочено в чл. 13, предл. 2 ПВ). Следователно вписването на
исковата молба никога не се заличава от имотния регистър, а само към него се
отбелязва резултатът от спора, ако е постановено съдебно решение, или липсата
на такъв резултат, ако е прекратено съдебното производство. В последния случай
(при прекратяване на делото) вписването на исковата молба вече няма значение и
в този смисъл действието му се заличава, но не се премахва (заличава) самото вписване
на исковата молба от имотния регистър (в този смисъл са именно и изложените
съображения в посоченото от ищцата решение № 448/2011 г. по гр. д. № 100/2011 г.
на ВКС, І г.о.).
В заключение следва да се посочи, че липсва
самостоятелен иск за заличаване на вписана искова молба в хипотезата, посочена
от ищцата – невписване в срок на постановеното съдебно решение по тази исковата
молба. Това е така, тъй като, както се посочи, поначало вписаните актове,
включително исковите молби, не се заличават, а към тях само се отбелязва
допълнителният акт, с който те са свързани. Това отбелязване може да бъде
извършено по молба на всяко лице, което има интерес, включително и от самата
ищца, доколкото тя е собственик на имотите, по чиито партиди са извършени
вписванията на исковата молба.
Доколкото чл. 13, предл. 1 ПВ сочи, че вписването
на искова молба може да се заличи, като в партидната книга се отбележи съдебният
акт, с който е постановено заличаване на вписването, това разпореждане на
закона се отнася само до актове на съда, който е разпоредил вписването, а не до
самостоятелно исково производство, в което да бъде постановено съдебно решение
за заличаване на вписването. Такива самостоятелни искове представляват
единствено тези по чл. 90, ал. 1 ЗКИР за установяване недействителност или
недопустимост на вписването или вписване на несъществуващо обстоятелство, като
уважаването им води до заличаване на съответното вписване. Тези искове обаче са
свързани с пороци, налични при извършване на самото вписване (така и т. 3 на ТР
№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС), а изложените от ищцата обстоятелства не съдържат
твърдения за подобни пороци при вписване на исковата молба, а само за
последващата липса на отбелязване на постановените съдебни решения.
Следователно изложените от ищцата обстоятелства
сочат, че за нея липсва правен интерес да предяви срещу ответницата иск за
защита на собствеността ѝ върху имотите, каквото искане при това тя не е
направила изрично, а същевременно самостоятелен иск, свързан конкретно с
вписването на исковата молба и неговото заличаване в конкретния случай, е
недопустим. Поради това производството по исковата молба на ищцата следва да бъде
прекратено.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13638/2020
г. на СГС, І-25 състав.
Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
СЪДИЯ: