№ 126
гр. Ловеч, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ЗОРНИЦА А.А
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 19/04.02.2022 г., постановено по гр.д. № 748/2021 г. на РС
– Троян, по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск е прието за установено, че
Ц. П. М. дължи на Й. А. (в качеството на единствен наследник на Й.Й.М.)
сумата от 9 520 лв. по запис на заповед, издаден на 06.07.2019 г. в гр. Тетевен,
с падеж 06.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. Със същото решение съдът е осъдил Ц. П. М. да заплати на Й. А.
разноските по делото.
Против решението е постъпила въззивна жалба от Ц. П. М., в която се
правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до
съществено нарушение на съдопроизводствните правила, противоречие с
материалния закон и необоснованост, в следените аспекти: постановяване на
съдебното решение по нередовна искова молба, в чиято обстоятелствен част
се излагат твърдения за получаване на паричната сума 9 520 лв. след издаване
на записа на заповед, в петитума е изведено искане за установяването като
дължима по запис на заповед; неправилна квалификация на иска – при
едновременно посочване на чл. 422 и чл. 124 ГПК с наведено в
обстоятелствената част на исковата молба каузално правоотношение;
провеждане на съдебно заседание при наличие на процесуална пречка по
отношение на въззивника-ответник; допуснато от съда нарушение на
правилата за разпределяне на доказателствена тежест между страните, без
означение на подлежащите на доказване от ответника факти и в нарушение на
разясненията по ТР 4-13, ОСГТК, т. 17; необсъждане на наведените от ищеца
твърдения за получена от ответника сума, предадена от наследодателя на
ищцата, и наведеното от ответника обстоятелство, че такава реално не била
1
предавана; неправилна квалификация от съда на възражението на ответника
за неполучаване на заетата по договора за заем сума, като общо оспорване,
вместо като конкретно талкова за нищожност на твърдяното от ищеца заемно
правоотношение; третиране на записа на заповед като редовен от външна
страна. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на ожалваното
решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските по
делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е подаден писмен отговор,
в който се дава становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за
правилност на обжалваното решение. От въззиваемия се оспорват
оплакванията, като се дават подробни доводи по всяко от тях, като се поставя
акцент върху: съобразяване от съда с релевираната процесуална пречка и
отлагане на делото за следващо съдебно заседание; даване на точна правна
квалификация, в съответствие с ТР 4-13, ОСГТК, т. 17, и законосъобразно
разпределяне на доказателствената тежест; липса на релевираната нищожност
на записа на заповед. В писмения отговор се прави искане за оставяне
въззивната жалба без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и
за присъждане на разноските по делото.
Въззивникът взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. М.М., който поддържа въззивната жалба,
излага съображения за нейната основателност, моли за отмяна на атакуваното
решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските за
двете инстанции. В представени по делото писмени бележки пълномощникът
доразвива доводите си за неправилност на обжалваното решение.
Въззиваемият Й. Й. А. взема участие в съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. В. АНГ., който поддържа
писмения отговор, излага съображения за неоснователност на въззивната
жалба, моли за потвърждаване на въззивното решение и за присъждане на
разноските по делото за въззивната инстанция.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки
проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира
същото за допустимо по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по иск от Й. Й. А.
против Ц. П. М., предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на
съществуването на вземане за сумата от 9 520 лв., за което е издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В исковата молба се твърди, че
вземането по издадената заповед произтича от запис на заповед, издаден на
06.07.2019 г. от Й.Й.М. (на когото Й. Й. А. е единствен наследник по закон) в
полза на Ц. П. М. за сумата от 9 520 лв., както и че от длъжника по заповедта
е подадено възражение по чл. 414 ГПК. В срока по чл. 131 ГПК от ответника
Ц. П. М. е постъпил писмен отговор, в който е не се оспорва издаването на
записа на заповед, но се правят възражения за недействителност (нищожност)
на ценната книга, както и за липса на предаване от Й.Й.М. на Ц. П. М. на
означената в записа на заповед сума от 9 520 лв. С решение № 19/04.02.2022
г., постановено по гр.д. № 748/2021 г. на РС – Троян, е прието за установено,
че Ц. П. М. дължи на Й. А. (в качеството ѝ на единствен наследник на Й.Й.М.)
2
сумата от 9 520 лв. по запис на заповед, издаден на 06.07.2019 г. в гр. Тетевен,
т.е. съдът е останал в рамките на търсената защита.
Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение,
съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява от приетия документ „запис на заповед”, че на 06.07.2019 г.
Ц. П. М. (ответникът) издал запис на заповед, с който се задължил безусловно
и неотменимо, да изплати на Й.Й.М. (наследодателят на ищцата Й. Й. А.)
сумата от 9 520 лева. От записа на заповед е видно, че е подписан от Ц. П. М.,
че е с падеж на плащане 06.07.2019 г. и място на плащане местожителството
на издателя: гр. Тетевен, ул. *****.
Видно от приетите по делото акт за смърт и удостоверение за
наследници, Й.Й.М. е починал на 03.07.2020 г., като негов единствен
наследник по закон е Й. Й. А., в качеството ѝ на дъщеря.
Й. Й. А. е подала заявление по чл. 417 ГПК (вх. 1282/23.04.2021 г.), по
което е образувано ч.гр.д № 300/2021г. на РС Тетевен, и въз основа на
приложения към заявлението запис на заповед от 06.07.2019 г. и
удостоверение за наследници по ч.гр.д № 373/2021г. на РС Троян (делото е
образувано пред този съд, поради отводи на съдиите от РС Тетевен) е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ц. П.
М. за сумата от 9 520 лв. и за законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. В срока за
възражение от Ц. П. М. е постъпило възражение срещу вземанията по
заповедта, с оглед на което съдът е указал на Й. Й. А. да предяви иска за
установяване на вземанията по реда на чл. 422 ГПК.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предмет на делото по установителния иск, предявен по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК, е вземането по заповедта за изпълнение. В хипотеза на издадена
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК,
предмет на установяване е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект (в случая запис на заповед). При предявен иск по реда на
чл. 422 ГПК за установяване на вземане по заповед за незабавно изпълнение,
издадена въз основа на запис на заповед, доказателствената тежест за
съществуването на редовен от външна страна менителничен ефект се носи от
ищеца. Когато от ответника-издател на ефекта е заявено относително
възражение, обуславящо несъществуването на вземането по записа на
заповед, същият следва да докаже връзката между каузалното
правоотношение и записа на заповед (ТР-4-14-ОСГТК, т. 17). Ищецът не е
длъжен да доказва наличие на каузална причина за издаване на записа на
заповед. С оглед преодоляване защитата на ответника, той би имал интерес да
поддържа твърдение за конкретната причина за издаване на записа, но и в
този случай евентуалното недоказване на поддържаното от него каузално
правоотношение или на връзката му със записа на заповед, не би могло да
доведе до погасяване на вземането, произтичащо от менителничния ефект.
Това е така защото при предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване
3
на вземане по заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на запис
на заповед, ищецът не дължи доказване на каузалното правоотношение –
както при неоснователност на относителното възражение на ответника, така и
при липса на заявено такова (ТР-4-14-ОСГТК, т. 17).
В настоящия случай ищецът, като единствен наследник на поемателя по
записа, търси установяване на парично вземане от 9 520 лв. на основание
издадения от ответника запис на заповед, ангажиран като документ по чл.
417, т. 10 ГПК, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно
изпълнение. Издаването на заповедта за незабавно изпълнение в полза на
универсален правоприемник на посочения в документа чл. 417 ГПК кредитор
е допустимо (ТР-4-14-ОСГТК, т. 4г). Конкретният запис на заповед съдържа
реквизитите по чл. 535 и чл. 536 ТЗ – издаден е на 06.07.2019 г. в гр. Тетевен
и е подписан от издателя Ц. П. М.; с посочен падеж - на определен ден
(06.07.2020 г.); с означено наименование на поемателя (Й.Й.М.), с посочено
място на плащането (гр. Тетевен); с изписано безусловно обещание да се
плати определена сума пари (9 520 лв.); като в текста на документа на езика
на който е написан се съдържа и наименованието „запис на заповед“.
Означеният в документа падеж е на определен ден, който е настъпил
(06.07.2020 г.), поради което следва да се приеме, че поетото със записа на
заповед задължение е изискуемо. С оглед на това се явява неоснователно едно
от оплакванията във въззивната жалба, според което районният съд
неправилно е третирал записа на заповед като редовен от външна страна.
Предвид съществуването на редовен от външна страна менителничен ефект
съдът приема, че от процесния запис на заповед е възникнало вземане в полза
на Й. Й. А. (в качеството на единствен наследник на поемателя Й.Й.М.)
против Ц. П. М. (издателя) за сумата от 9 520 лв. Затова предявеният от Й. Й.
А. (в качеството на единствен наследник на поемателя Й.Й.М.) против Ц. П.
М. иск за установяване на вземането по издадената заповед за незабавно
изпълнение.
По изложените съображения съдът приема за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба. Обжалваното съдебно решение не е
постановено по нередовна искова молба - в исковата молба са изложение
твърдения за издадения запис на заповед (налице е пълно и точно означения
на ценната книга) и за произтичащото от нея вземане, за настъпило в лицето
на ищцата правоприемство по наследяване на страната на поемателя, както и
за издадена въз основа на менителничния ефект ценна книга, като в исковата
молба е изведено искане за установяване именно на това вземане.
Неоснователно е оплакването и за неправилна квалификация на иска – при
едновременно посочване на чл. 422 и чл. 124 ГПК с наведено в
обстоятелствената част на исковата молба каузално правоотношение.
Разпоредбите са цитирани от районния съд, с оглед очертания предмет на
установителния иск, а именно: вземането по издадената заповед за незабавно
изпълнение, против която от длъжника е подадено писмено възражение.
Неоснователно е оплакването за неправилна квалификация от съда на
възражението на ответника за неполучаване на заетата по договора за заем
сума, като общо оспорване, вместо като конкретно такова за нищожност на
твърдяното от ищеца заемно правоотношение. Квалификацията на
оспорването като общо, при което липсва относително възражение, е в
съответствие с изградената в съдебната практика разбиране че такова (общо
оспорване) е налице когато ответникът не сочи конкретни факти за причината
за издаване на записа на заповед. Проявление на общото оспорване са
4
хипотези, при които от ответника се поддържа: че липсва на каквото и да е
каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записа на
заповед; че посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение
не съществува, без ответникът да сочи такова; че записът на заповед е
безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е
получил насрещна престация от ищеца, и други. В този смисъл като
проявление на това правило се явява и направеното в писмения отговор
оспорване за неполучаване на сумата от 9 520 лв., с оглед на което издаването
на записа на заповед било без основание. Няма как това възражение да бъде
квалифицирано като такова за нищожност на твърдяното от ищеца заемно
правоотношение, защото в писмения отговор на исковата молба не се загатва
за порок на сделката. Но дори ако от ответника се поддържаше такъв порок, в
такъв случай отново би било налице хипотеза на общо оспорване, защото
ответникът не сочи конкретни факти, като причина за издаване на записа на
заповед, различни от считаната от него за нищожна каузална сделка.
Неоснователно е и оплакването за допуснато от съда нарушение на правилата
за разпределяне на доказателствената тежест между страните, без означение
на подлежащите на доказване от ответника факти и в нарушение на
разясненията по ТР 4-13, ОСГТК, т. 17. В писмения отговор на исковата
молба ответникът не е изложил твърдения за наличие на конкретното
каузално правоотношение, с оглед на което е издаден записа на заповед, а е
направено оспорване на факта за получена от него сума, съставляващо общо
оспорване, а не относително възражение. В цитираното тълкувателно
решение, както и в създадената след него съдебна практика се приема, че в
производството по чл. 422 ГПК ищецът носи тежестта да установи
единствено редовен от външна страна запис на заповед. Ищецът би имал
интерес, но не и задължение за установяване на каузалната причина за
издаване на записа на заповед, единствено за да преодолее защитата на
ответника, изграждана с направените от него относителни възражения,
каквито в случая липсват. Неоснователно е и оплакването за провеждане на
съдебно заседание от районния съд, при наличие на процесуална пречка по
отношение на въззивника-ответник. Такова нарушение липсва, защото
съобразявайки медицинските документи, препятстващи явяването на
ответника за съдебното заседание от 22.12.2021 г., съдът не е дал ход на
делото и е същото за 19.01.2022 г., за която ответникът се счита уведомен при
условията на чл. 56, ал. 2 ГПК, с оглед редовното му призоваване за
отложеното съдебно заседание.
С оглед съществуването на редовен от външна страна менителничен
ефект и липсата на доказателства за погасяване на произтичащото от него
задължение, съдът приема за основателен предявеният от Й. А. (в качеството
на единствен наследник на Й.Й.М.) против Ц. П. М. иск за установяване на
вземане за сумата от 9 520 лв., по запис на заповед, издаден на 06.07.2019 г. в
гр. Тетевен, с падеж 06.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на
иска съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/04.02.2022 г., постановено по гр.д. №
748/2021 г. на РС – Троян.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6