Решение по дело №5973/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 327
Дата: 9 март 2022 г.
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20214430105973
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Плевен, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430105973 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:

Предявена е искова молба от „**** против ИВ. С. Г. с ЕГН **********
от гр.П****. Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за
банков кредит от 11.03.2020г., по силата на който ищцовото дружество
отпуснало кредит на ответника в размер на 747 лева, който кредит бил
еднократно усвоен чрез превод на сумата на сметка на ответника, открита в
същата банка на името на ***. Твърди, че отпуснатия кредит не е погасяван
по главница и лихви. Твърди, че кредитът е в просрочие от 25.03.2020 общо
357 дни към 17.03.2021г. Преди осчетоводяване на изискуемостта по кредита
били просрочени 12 вноски за главница съгласно погасителен план към
договора за кредит. Общия размер на просрочената главница е в размер на
747 лева. При осчетоводяване на кредита са просрочени и 12 вноски за лихви,
които са били дължими в общ размер 57,82 лева. Общия размер на
непогасената главница и лихви е 804,82 лева, а крайният срок за погасяване
на кредита е 25.02.2021г. и считано от тази дата всички суми са станали
изцяло изискуеми. След образуване на ч.гр.дело е издадена заповед за
1
изпълнение, а с изпълнителния лист е образувано изпълнително
производство. Длъжникът не е намерен и на заявителя е указано, че може да
предяви установителен иск в едномесечен срок. Моли съда в заключение да
признае за установено по отношение на ответника че дължи претендираните
суми за главница и лихва.
Ответникът е призован по месторабота. В едномесечния срок не е
постъпил писмен отговор. В съдебно заседание ответникът е бил нередовно
призован. Назначен му е особен представител, който моли съда да постанови
решение съобразно заключението на вещото лице.
По делото е приложено ч.гр.д. № 1883/2021г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумите: 747 лева
главница; 57,82 лева – договорна лихва за периода от 25.03.2020г. до
25.02.2021г.; 1,78 лева договорна лихва договорна лихва дължима на
основание раздел IV т.8 от Договора за кредит начислена за периода
25.03.2020 до 13.05.2020, обезщетение за забава в размер на 93,13 лева за
перишода 14.05.2020г. – 16.03.2021г. и законната лихва върху главницата,
считано от 17.03.2021г. до изплащане на вземането.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение
№ 1148/18.03.2021г. и изпълнителен лист. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК и съдът е указал
на заявителя, че може да предяви иск за вземането си по реда на чл.422 ГПК.
Към исковата молба е приложен Договор № 025LD-
R-014310/11.03.2020г., сключен между страните по делото, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника банков кредит в размер на 747 лева за
закупуване на стоки от избран от ответника търговски обект. От приложения
в копие договор, се установява, че страните са договорили условията за
усвояване на кредита, крайния срок за погасяване на кредита, дължимите
лихви и такси, начина на погасяване на кредита, последиците при
неизпълнението на договора и др.
Видно от представения към Договора за кредит погасителен план е, че
страните са се договорили, че първоначалната вноска по кредита следва да
бъде на 25.03.2020г., а последната вноска – на 25.02.2021г.
От приложеното ч.гр.дело се установява, че срещу ответника е
2
образувано ч.гр.дело № 1883/2021г. по подадено на 27.03.2021г. заявление,
издадени са заповед за изпълнение и изпълнителен лист, след което било
образувано изп.дело №20218150400561 по описа на ЧСИ Татяна Кирилова с
рег.№ 815 на КЧСИ и район на действие О***. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5
ГПК.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните.
Установява се от заключението, че на 11.03.2020г. между страните е
сключен договор за банков кредит № 025 LD-R-014310/11.03.2020г за сумата
от 747 лева, усвоена на 11.03.2020г. по банкова сметка *** на *** *** АД. От
заключението се установява, че кредитополучателят следва да възстанови
сумата от 804,82 лева, от която 747 лева главница и 57,82 лева договорна
лихва, като годишен лихвен процент по договора е 15 % фиксиран. По
кредита страните договорили ГПР в размер на 16,32 %. В заключението се
сочи, че съгласно погасителния план крайният срок за погасяване е
25.02.2021г., първата вноска е с падеж 11.03.2020, а последната най - късно до
25.02.2021г.
Установява се от заключението, че при просрочие на вноските същите
се олихвяват с надбавка в размер на законната лихва и процента на
наказателната лихва възлиза на 25%. Установява се от заключението, че за
времето на извънредното положение не е начислявана надбавката над
договорната лихва. Видно от заключението, вещото лице е установило при
проверката, че погасителните вноски са в размер на 67,07 лева, а по договора
няма направено нито едно плащане. Така, от заключението се установява, че
кредитът е просрочен 357 дни към 17.03.20201г. като задължението е в размер
на 12 вноски за просрочена главница от 25.03.2020 до 25.02.2021г. в размер на
747 лева и 12 просрочени вноски за договорна лихва за същия период в
размер на 57,82 лева. В чл.15 от Договора страните се уговорили, при
просрочие на вноските, същите да се олихвяват с надбавка в размер на
законната лихва. На същото основание на ответника е начислена и
наказателна лихва по т.15 от договора върху непогасената главница по всяка
просрочена вноска за периода 14.05.2020г. – 16.03.2021г. в размер на 93,13
3
лева, а за периода 25.03.2020 – 13.05.2020 , което е периода на извънредното
положение а начислена само лихва свързана със забава, но не и наказателна
надбавка , което възлиза на 1,78 лева.
Към датата на подаване на заявлението, кредитът е бил изцяло
изискуем, поради падежиране на всички вноски по кредита и кредитодателят
не се е позовавал на настъпване на предсрочна изискуемост.
От правна страна, съдът приема следното : В тежест на ищеца е да
докаже качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в
едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза
на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между
страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата
молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за
ответника е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на
ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер. В тежест
на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения,
вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Ищецът основава претенцията си на сключен договор за банков кредит
между страните по силата, на който *** е предоставил на кредитополучателя
банков кредит в размер на 747 лева при договорени условия и срок, която
сума ответникът се е задължил да върне по установения между тях начин -
чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер,
определени в погасителен план- Приложение №1, неразделна част от
Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по
кредита, така и дължимата наказателна надбавка за просрочие в т.15.
Ответникът по делото не е оспорил истинността на представените с исковата
молба писмени доказателства и съдът ги приема за истински. Установява се
от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че ищецът е
изпълнил своето задължение, а именно - да предаде на ответника уговорения
кредит. С това за ответника е възникнало насрещното задължение да върне
кредита в уговорения срок, което задължение ответникът не е изпълнил.
Доколкото същия не е погасил в уговорения в договора срок дължимата от
4
него главница се поражда и задължението за заплащане на наказателна лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба,
с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е
съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесните суми,
поради което предявените искове с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени.
Съобразно изхода на спора и съгласно задължителните указания, дадени
с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 25 лв. за
заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и
сторените в исковото производство разноски в размер от 75 лв. за заплатена
държавна такса, 200 лева депозит за експертиза, 300 лева депозит за особен
представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Относно
разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото
производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от
2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че ИВ.
С. Г. с ЕГН ********** от гр.П**** ДЪЛЖИ на „***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, представлявано от изп. д***, сумите: 747,00 лева
главница; 57,82 лева – договорна лихва за периода от 25.03.2020г. до
25.02.2021г.; 1,78 лева – дължима на основание раздел IV т.8 от Договора
договорна лихва за периода 25.03.2020г. до 13.05.2020г., 93,13 лева
обезщетение за забава за периода 14.05.2020 до 16.03.2021г., ведно със
5
законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 1148/18.03.2021г. по ч.гр.дело № 1883/2021г. по описа на РС
Плевен.
ОСЪЖДА ИВ. С. Г. с ЕГН ********** от гр.П**** ДА ЗАПЛАТИ на
„***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изп.
д***, сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1883/2021г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА ИВ. С. Г. с ЕГН ********** от гр.П**** ДА ЗАПЛАТИ на
„***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изп.
д***, сумата от 675,00 лева, разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6