Р Е Ш Е Н И Е № 180
Гр. Сливен, 03.10.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от Иглика Жекова КАНД № 200 по описа за 2022 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20222230200203 по описа
на Районен съд - Сливен за 2022 година и се движи по реда на глава дванадесета
от АПК.
С Решение № 215/20.05.2022
г., постановено по АНД № 20222230200203/2022 г. на Районен съд - Сливен е потвърдено
Наказателно
постановление № 22-0455-000006/24.01.2022 г., издадено от Началник РУ Твърдица
при ОД на МВР - Сливен, с което на Д.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** за
нарушения по чл. 20 ал. 2 и на основание чл. 179 ал. 2 предл. първо от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста)
лв.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Д.К.Ц., който го
обжалва в срок, като в жалбата се твърди необоснованост на съдебния акт. Твърди,
че не се е движил с несъобразена за конкретните условия скорост. Неправилно
съдът ценил доказателства, въз основа на които приел, че пътят в този участък е
компрометиран. Освен дупката, която съдът наричал „вдлъбнатина“ преди това
нямало компрометиран участък от пътя, нямало индикации, сигнализация или други
конкретни обстоятелства, които да сочат наличието на дупката или каквото и да
било друго предвидимо препятствие. Моли съда да отмени атакуваното съдебно
решение и потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, се явява лично, поддържа жалбата
и моли съда да я уважи. Твърди, че е повредил лично имущество по независещи от
него причини. Заплатил 300,00 лева за гуми, повикал КАТ заради застраховката
„Каско“.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява. В
писмено становище от пълномощник оспорва касационната жалба и моли съда да я
отхвърли, при подробно изложени доводи. Прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение, в случай че бъде претендирано такова.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на Районен съд – Сливен като правилно следва да бъде оставено в
сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - неоснователна.
От всички събрани
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 02.01.2022 г.
около 19:30 ч. полицейски служители били изпратени на произшествие за настъпило
ПТП. На мястото – път I-6 км. 364+100 установили,
че управляваният от Д.К.Ц. автомобил Хонда Сивик с рег. № …………. е с предна и задна лява гума,
пропаднали в дупка, образувала се в асфалтовото покритие на пътното платно –
ПТП с материални щети. Полицейски служител приел, че автомобилът е управляван с
несъобразена със състоянието на пътя скорост и съставил АУАН № 2/02.01.2022 г.,
в приел установеното като административно нарушение и квалифицирал същото като такова по чл. 20 ал.
2 от ЗДвП. Срещу акта Ц. депозирал Възражение вх. № 343000-403/13.01.2022 г., в
което заявил, че дупката на пътя не е предвидимо препятствие, тай като не била
нито очаквана, нито сигнализирана по някакъв начин. По постъпилото възражение
полицейски инспектор „Пътен контрол“ в РУ – Твърдица при ОД на МВР – Сливен
съставил Справка рег. № 455р-792/21.01.2022 г. Съгласно нейното съдържание, на
процесната дата и място при управление на собствения си лек автомобил Ц. попада
в дупка на пътното платно, пука две гуми и джанта; с позоваване на чл. 6 т. 4
от Наредба № Iз-43/12.01.2009 г. сочи, че не се посещават от органите
на МВР и не се съставят документи за „повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един
участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход; когато ПТП е
възникнало с един участник, за да бъде издаден протокол за ПТП, трябва
виновният участник да бъде санкциониран със съответния АУАН за допуснатото ПТП;
Ц. поискал да му бъде издаден протокол за ПТП, поради наличието на сключена
застраховка „Автокаско“; предложил да се издаде наказателно постановление. Въз
основа на съставения акт, на 24.01.2022 г. Началникът на РУ Твърдица при ОД на
МВР – Сливен издал Наказателно постановление № 22-0455-000006/24.01.2022 г., с
което на Д.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 20 ал. 2 и на
основание чл. 179 ал. 2 предл. първо от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 (двеста) лв. В отговор на подаденото възражение с писмо рег. №
455000-289/25.01.2022 г. Началник РУ – Твърдица уведомил Ц., че по съставения
АУАН ще бъде издадено наказателно постановление, тъй като е единствен участник
в ПТП и няма други виновни, а при издаване на протокол за ПТП трябва да бъде
съставен АУАН на виновното лице.
Към преписката е
представена и приобщена към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция Справка за нарушител/водач, от която се установява, че срещу Ц. има
издадени 19 бр. наказателни постановления и 20 фиша за нарушения на ЗДвП.
Представен е и Протокол за ПТП № 1678375/02.01.2022 г., подписан от Ц., в който
е направена констатация на съставителя, че водачът не съобразява скоростта си
със състоянието на пътя, пропада в дупка, образувала се в асфалтовото покритие,
с което настъпва ПТП с материални щети.
За да потвърди наказателното
постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено
по безспорен начин, че административното нарушение е извършено, както и е
установено по категоричен начин неговото авторство. Решаващият съд е приел още,
че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Според мотивите на
първоинстанционния съд, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта си на
движение не само с посочените в чл. 20 ал. 2 от ЗДвП фактори, но и с всички
други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и
ситуации, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на
опасност. Прието е, че скоростта не се избира от водачите произволно, а се
обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия. С подробни мотиви,
обосновани с приетите и кредитирани по делото доказателства и приложимите и относими правни норми, Районният съд е постановил своя
съдебен акт, чиито изводи се споделят изцяло от настоящия касационен състав,
при следните съображения:
От гласните и
писмени доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция се
установява по безспорен начин авторството на визираното в процесния санкционен
акт административно нарушение. Правилно съдът е кредитирал и дал вяра на събраните
доказателства, а последните сочат, че скоростта на движение на автомобила се
явява „несъобразена“, тъй като е била неподходяща за конкретните пътни условия
и е била попречила на водача Ц. да спре при възникване на опасност. Напълно се
споделя възприетото от първата съдебна инстанция, че в подкрепа на горния извод
е фактът, че скоростта, с която се е движил автомобилът е довела до
невъзможност за реакция от страна на водача, което е довело до настъпване на
ПТП с материални щети. Съгласно посочената като нарушена норма на чл. 20 ал. 2
от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. По смисъла на нормата предвидимо препятствие е това,
което може да се предвиди, като едновременно с това вменява задължение за
водачите да съобразяват скоростта си на движение с посочените условия,
характеристики и вероятни препятствия, които биха могли да провокират опасни и
критични ситуации. Неравностите по пътя също са елемент от обобщеното понятие
„състояние“, въведено от законодателя в горната разпоредба и водачът е длъжен
да предвиди наличието на такива, да съобрази скоростта си на движение и спре,
респ. предотврати настъпване на произшествие. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани,
правилни и съответни на доказателствата правни изводи, които се споделят
напълно от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е
необходимо по арг. от процесуалната норма на чл. 221
ал. 2, предл. 2 от АПК, в която е предвидена
възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
При съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление не се констатират допуснати
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на санкционния акт. Нарушената
разпоредба е издирена и приложена правилно от наказващия орган, както
законосъобразно е определена и приложимата санкционна такава.
При горните изводи
настоящата касационна инстанция приема, че
обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява
правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените
от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни.
Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен
състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от
обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е
законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на
доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата,
както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до
обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води
до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките
на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и отменителни основания не са
налице.
В атакуваното
решение Районен съд Сливен е направил обоснован и съответен на всички
доказателства извод за законосъобразност на Наказателно постановление №
22-0455-000006/24.01.2022 г., издадено от Началник РУ Твърдица при ОД на МВР -
Сливен, с което на Д.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** за нарушения по чл. 20
ал. 2 и на основание чл. 179 ал. 2 предл. първо от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лв. По изложените съображения, обжалваното
решение като законосъобразно следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 215/20.05.2022 г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД № 20222230200203/2022
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.