Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260078
гр.Добрич 24.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и четвърти февруари 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №958 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба от В.А.В.
с ЕГН ********** *** срещу решение №379/12.05.2020 г. по гр.д.№1657/2019 г. на Добричкия
районен съд,с което въззивникът е осъден да заплати на „Комуналефект“ ЕООД с
ЕИК *********,град Д.,ул. „Г.К.“ №*,ет.*(в ликвидация) следните суми,с които
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца:784,16 лева
(преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.06.2014г.),
815,40 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2014г.),
994,20 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2014г.),
996,18 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.08.2014г.),
1430,60 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.08.2014г.),
4000,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.09.2014г.),
2305,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.10.2014г.),
815,60 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.11.2014г.),
2360,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.12.2014г.),
984,76 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.02.2015г.),
984,76 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.03.2015г.),
865,12 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.04.2015г.),
1516,75 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.04.2015г.),
1260,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2015г.),
1500,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2015г.),ведно
със законната лихва върху всяка от сумите от 14.05.2019 г. до окончателното им
изплащане,респ. въззивникът е осъден да заплати на „Комуналефект“ ЕООД-гр.Д. (в
ликвидация) разноски по делото в размер на 5 000 лева адвокатско възнаграждение
и 974,90 лева внесена държавна такса.
Подадена е и частна жалба от В.А.В. ***
срещу определение №260259/28.09.2020 г. по цитираното дело на ДРС,с което е
оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на горното
първоинстанционно решение в частта за разноските чрез намаляване на размера на
присъденото в полза на ищеца по делото адвокатско възнаграждение.
В жалбата срещу решението на ДРС са
изложени доводи за недопустимост на същото с искане за обезсилването му и
прекратяване на производството по делото,респ. за неговата неправилност с
искане за отмяната му и отхвърляне на предявените искове.Първоинстанционният
съд се бил произнесъл по недопустими искове,тъй като ответникът В. не
притежавал пасивна процесуална легитимация да отговаря по тях-между него и
ищеца нямало никакви правоотношения,а същият имал такива с трето лице,на което
възстановил получени в заем суми.Именно третото лице М.Д.М.с влязла в сила
присъда било признато за виновно в присвояване на процесните суми от „Комуналефект“
ЕООД.Искове със същия предмет били предявени и в рамките на наказателното
производство,но били насочени именно срещу подсъдимия М..Детайлно въззивникът
обсъжда събраните по делото доказателства,като навежда,че районният съд не ги
обсъдил в тяхната съвкупност,не съобразил изложени от въззивника и доказани от
него факти относно правоотношенията му с третото лице М.,тълкувал погрешно
доказателствата и достигнал до необоснован извод за основателност на исковите
претенции срещу въззивника В..Районният съд не зачел доказания факт,че В. бил
върнал процесните суми на М.,а последният бил признат за виновен в
присвояването на процесните парични средства на ищцовото дружество,поради което
исковете на дружеството следвало да бъдат насочени срещу реално обогатилото се
лице М. М..Въззивникът претендира присъждане на сторените от него разноски в
двете инстанции.
Отговор на жалбата срещу
първоинстанционното решение не е подаден от въззиваемия „Комуналефект“ ЕООД-гр.Д.
/в ликвидация/.В хода на въззивното производство последният изразява становище
за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното
първоинстанционно решение.
В частната жалба срещу определението по
чл.248 от ГПК се изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното
определение с доводи,че възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца по
делото адвокатско възнаграждение било наведено своевременно от жалбоподателя В.,но
не било отразено в протокола от последното съдебно заседание пред ДРС.Но дори и
да не било наведено такова в посоченото заседание,според жалбоподателя
възможност за позоваване на такава прекомерност съществувала и в рамките на
производството по чл.248 от ГПК.Настоява се за отмяна на обжалваното
определение и за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските чрез намаляване на адвокатското възнаграждение,присъдено в полза на
ищеца по спора.
В писмен отговор „Комуналефект“ ЕООД-гр.Д.
/в ликвидация/ изразява становище за неоснователност на частната жалба и
настоява за потвърждаване на атакуваното определение.Сочи,че възражение за
прекомерност не било наведено своевременно от ответника по делото,а доводът за
липса на отразяване на такова в протокола от съдебно заседание бил без значение
за доказателствената сила на протокола,след като поправка на последния не била
поискана по установения процесуален ред.
Като постави на разглеждане депозираните
жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:
По
въззивната жалба срещу решение №379/12.05.2020 г. по гр.д.№1657/2019 г. на Д.кия
районен съд:
Жалбата срещу първоинстанционното решение
е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е
получил препис от решението на 19.05.2020 г.,а жалбата е подадена на 02.06.2020
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 02.06.2020 г./.Предвид
горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото-с правен
интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение жалбата е
процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното
решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките
на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и
допустимо като постановено по предявените допустими искове.Доводите на
въззивника В.,че исковете били недопустими,тъй като същият като ответник не
притежавал пасивна процесуална легитимация по тях,доколкото нямал никакви
правоотношения с ищцовото дружество,от които да произтича отговорността му,са
неоснователни.Допуска се смешение между процесуална и материалноправна
легитимация на ответника.В случая ответникът по делото В.В. е процесуално
легитимиран да отговаря по исковете,доколкото неговата пасивна процесуална
легитимация се предопределя от заявеното от ищеца по делото спорно право.Твърдението
на ищцовото дружество,че има парични вземания от ответника,обосновава правото
на иск на ищеца,което подлежи на упражняване спрямо другата страна по спора-твърдяния
длъжник в ролята на ответник.Процесуалната легитимация на страните се обуславя
от правните твърдения на ищеца,заявени с исковата молба.Материалноправната
легитимация е въпрос по същество на спора.Тя е действителното титулярство на
гражданското правоотношение /кой е носител на правото и кой на задължението/ и
предпоставя съществуващо правоотношение.Тя касае основателността на
осъдителните искове за парични притезания,защото,ако се установи,че ищецът действително
е носител на субективното право,а ответникът-носител на правното задължение,исковете
се уважават,и обратно при липса на такава легитимация исковете се отхвърлят.В
този смисъл позоваването от въззивника на липса на сочените от ищеца
правоотношения между страните касае неговата материалноправна легитимация в
процеса,а не процесуалната му легитимация,т.е. е от значение по същество на
спора,а не за допустимостта на исковете.В този смисъл ответникът с оглед
твърденията на ищеца в исковата молба е пасивно процесуално легитимиран да
отговаря по исковете и последните са допустими,респ. постановеното по същите
първоинстанционно решение е допустимо.
Решението на ДРС е и правилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№1657/2019 г. на ДРС е образувано
по повод искова молба,с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД от „Комуналефект“ ЕООД-гр.Д. /в
ликвидация/ срещу В.А.В. *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми,с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца:784,16
лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.06.2014г.),
815,40 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2014г.),
994,20 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2014г.),
996,18 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.08.2014г.),
1430,60 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.08.2014г.),
4000,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.09.2014г.),
2305,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.10.2014г.),
815,60 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.11.2014г.),
2360,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.12.2014г.),
984,76 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.02.2015г.),
984,76 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.03.2015г.),
865,12 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.04.2015г.),
1516,75 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.04.2015г.),
1260,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2015г.),
1500,00 лева (преведена от банковата сметка на ищеца по банкова сметка ***.07.2015г.),ведно
със законната лихва върху всяка от сумите,считано от 14.05.2019 г. /датата на
предявяване на исковете/,до окончателното им изплащане.
Изложено е в исковата молба,че през
периода 30.06.2014 г.-20.05.2016 г. служител на ищцовото дружество М.Д.М.изготвил
платежни нареждания,с които се разпоредил с парични суми от сметките на ищеца в
„Уникредит Булбанк“ и „Общинска банка“ АД по негова лична разплащателна сметка
в „Банка ДСК“ и по сметка на ответника В.А.В.,открита в „Уникредит
Булбанк“.Третото лице М. се възползвало от това,че притежава спесимент за
разпореждане с парични средства на дружеството,и попълвало неистински платежни
нареждания,в които се подписвало и подправяло подписа на управителя на
дружеството.Лицето М. превело по сметка на ответника изброените по-горе
суми,при което се разпоредило противозаконно с чужди парични средства,поверени
му да ги управлява.За горните деяния спрямо М. било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.202 ал.2 т.1 във връзка с чл.202 ал.1 т.1 във
връзка с чл.201 във връзка с чл.26 ал.1 от НК и за престъпление по чл.210 ал.1
т.3 предл.1 и т.5 във връзка с чл.209 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК,по
повод на което било образувано НОХД №302/2019 г. на Добричкия районен
съд.Вследствие горните противоправни действия обаче се обогатил неоснователно
ответникът В.В. с преведените суми от сметки на ищцовото дружество в личната му
банкова сметка.
***,подаден в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,ответникът В.А.В. е изразил становище за недопустимост и неоснователност на
исковете.Доводите за недопустимост поради липса на пасивна процесуална
легитимация на ответника вече бяха коментирани по-горе в изложението от съда
като неоснователни.По същество се излага,че процесните суми били предмет на
престъпление,извършено обаче от друго лице,а не от ответника.Срещу лицето М.
имало висящо наказателно производство,като на първа инстанция същият бил осъден
за извършеното престъпление.За присъждане на процесните суми в полза на
ищцовото дружество вече били предявени граждански искове в наказателното
производство,но срещу подсъдимия М..Ответникът В. не отрича,че процесните суми
са постъпили по неговата банкова сметка,***ов да посреща нуждата от парични
средства за лечението на онкоболната си съпруга.М. му помагал със суми за
лечението,като В. дори не бил обърнал внимание,че сумите му се превеждат от
сметка на търговско дружество,а не от сметка на М..Но дори да бил
забелязал,това нямало да му се стори нередно,тъй като знаел,че М. работи в
„Комуналефект“ ЕООД.Ответникът твърди,че върнал процесните суми на М. още при
образуване на наказателното производство срещу него,като знаел,че М. ги
възстановява на ищцовото дружество.Ответникът дори се принудил да си продаде
микробуса и да тегли няколко кредита,за да върне заетите от М. средства.В
случая нямало неоснователно обогатяване на ответника,който възстановил всички
суми на М..Ответникът не дължал суми нито на ищеца,нито на М..
Не е спорно между страните,че процесните
суми действително са преведени на визираните дати от банкови сметки на ищцовото
дружество „Комуналефект“ ЕООД-гр.Д. чрез съставяне от третото лице М.Д.М./главен
счетоводител на дружеството през периода 16.06.1998 г.-01.06.2017 г. според
служебна бележка изх.№9/14.05.2019 г. на лист 7 от делото на ДРС/ на неистински
частни документи-платежни нареждания за кредитен превод.Паричните средства са
собственост на ищцовото дружество и са превеждани от негови банкови сметки в
„Уникредит Булбанк“ АД и „Общинска банка“ АД по банкова сметка *** В.В. в
„Уникредит Булбанк“ АД.Не е спорно също така,че между ищцовото дружество
„Комуналефект“ ЕООД-гр.Д. и ответника В.А.В. няма никакви правоотношения през
периода на горните преводи,обосноваващи извършването им от ищеца в полза на
ответника.Спрямо третото лице М.Д.М.,осъществило преводите от името на ищцовото
дружество,е повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл.202 ал.2
т.1 във връзка с чл.202 ал.1 т.1 във връзка с чл.201 във връзка с чл.26 ал.1 от НК и по чл.210 ал.1 т.3 предл.1 и т.5 във връзка с чл.209 ал.1 във връзка с
чл.26 ал.1 от НК /така обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Д. по ДП
№28/2016 г. по описа на С„ПИП“-ОД на МВР-гр.Д. на листи 11 и сл. от делото на
ДРС/ за това,че през периода от 23.04.2013 г. до 20.05.2016 г. в гр.Д. при
условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно
лице-главен счетоводител в „Комуналефект“ ЕООД-гр.Д. присвоил чужди
пари-собственост на горното дружество,поверени да ги управлява и пази,като
извършил множество преводи на различни суми от сметката на дружеството по своя
банкова сметка ***щото дело В.В..Третото лице М. М. е признато с влязла в сила
на 29.10.2019 г. присъда №17/15.05.2019 г. по НОХД №302/2019 г. на Добричкия
районен съд /на листи 216 и сл. от делото на ДРС/ за виновно в това,че през
периода от 23.04.2013 г. до 10.07.2015 г. в гр.Д. при условията на продължавано
престъпление в качеството си на длъжностно лице /главен счетоводител/ е
присвоило чужди пари-собственост на „Комуналефект“ ЕООД,поверени да ги
управлява и пази,на обща стойност 61 195,21 лв,като извършило посочените
преводи на суми от сметката на дружеството в своя полза и в полза на ответника В.В.,при
което съставило неистински частни документи-платежни нареждания за кредитен
превод с наредител „Комуналефект“ ЕООД.
При разпита на ответника В.В. в
досъдебното производство /протокол на лист 30 от делото на ДРС/ последният е
заявил,че действително има извършени преводи от името на ищцовото дружество по
негова банкова сметка.***,че е получил въпросните суми,като категорично
заявява,че между него и дружеството-наредител никога не са съществували правоотношенията,посочени
като основание за извършените плащания в платежните нареждания-„възстановяване
на депозит по търг“,“съгласно договори с посочени номера“.Ответникът е изложил
пред разследващия орган същите факти,които сочи и в отговора си на исковата
молба-че с М. М. са съседи и приятели;че последният му давал тези суми в заем,тъй
като имал финансови затруднения и му били нужни за лечение на съпругата
му,която се разболяла.Същият още тогава твърди,че впоследствие разбрал,че
парите не му се превеждат лично от М.,а от „Комуналефект“ ЕООД,в което
дружество последният работел.Ответникът В. не бил обсъждал с М. произхода на
парите-мислел, че са от неговата
заплата.Горната теза на В. относно произхода на паричните средства е
резонна,доколкото признанието му,че е знаел за произхода на средствата,би
обосновало негово съучастие в престъпленията.
В настоящото исково производство
ответникът В. продължава да поддържа горната теза,а именно,че между него и М. М.
са съществували заемни правоотношения,че сумите са получавани като заемни
средства и че не е знаел,че преводите се извършват от името на ищцовото
дружество,респ. че именно последното е собственик на тези средства.Твърди се,че
В. бил върнал всички суми на третото лице М.,като за удостоверяване на горното
е представена собственоръчно издадена от М. разписка на лист 56 от делото на
ДРС,според която сумата от 35 152,72 лв е изплатена от В. на М. на вноски
до края на месец януари 2017 г.В подкрепа на горното твърдение са депозирани от
ответника В. договор за покупко-продажба на МПС от 14.05.2016 г.,обективиращ
продажба от ответника и съпругата му на собствен товарен автомобил „Форд
транзит“ при уговорена продажна цена от 400 лв;договор за потребителски кредит
от 31.03.2016 г. за сума от 3 429,53 лв;договор за потребителски кредит от
25.07.2017 г. за сума от 1 130,89 лв;договор за потребителски кредит от
12.01.2017 г. за сума от 17 372 лв,сключени от ответника В..Горните
писмени доказателства се представят,за да се удостовери,че действително до
януари 2017 г. ответникът В. е предприел действия по събиране на парични суми с
цел връщане на същите по заемните му правоотношения с М..Разпитаните по делото
свидетели М. М. и съпругата на ответника Й.В.потвърждават всички гореизложени
факти,вкл. връщането на заемните средства от В. на М.,като сочат,че В. събрал
парите чрез продажба на собствено МПС и чрез теглене на банков кредит.
Безспорно установен по делото е
фактът,че всички процесни суми са преведени от банкови сметки на ищцовото
дружество по сметка на ответника В. без правно основание.Наличие на такова
основание не се твърди от самия ответник.Преводите са извършени в условие на
продължавано престъпление от служителя на ищцовото дружество М. М.,който също
при разпита си като свидетел споделя,че не е имал законово основание за превода
на паричните средства по сметка на ответника В.В. и че е вписвал произволно в
платежните нареждания основание като „договор“,без да е съществувал такъв между
„Комуналефект“ ЕООД и ответника В..Сумите са превеждани от ищцовото дружество
като наредител без правно основание и безспорно е налице неоснователно
разместване на блага от патримониума на ищеца в патримониума на ответника В..Тъй
като безспорно е налице увеличение без основание на имуществото на ответника с
преведените му парични средства-собственост на ищеца,обеднялото дружество
разполага с настоящите искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД,доколкото за него не
съществува друг иск срещу ответника от категорията по чл.55 ал.1 предл.1,2 и 3
от ЗЗД да се защити.Понеже в случая няма обогатяване на ответника поради
получени от него парични суми при начална липса на основание,на неосъществено
или отпаднало основание-хипотези,свързани обичайно с договорни отношения между
страните,които изначално са нищожни или впоследствие са унищожени или развалени,респ.
са свързани с уговорка за сключване на бъдещи договори,която не се е
осъществила,;касаят сключване на договори с неосъществени отлагателни условия и
пр.,в тази хипотеза ищцовото дружество разполага за защитата си с иска по чл.59
от ЗЗД,който касае общия случай на неоснователно разместване на блага.По делото
е безспорно ясно,че такова неоснователно разместване на блага между имуществото
на ищеца и ответника е налице,и обедняването на ищеца,респ. обогатяването на
ответника,произтичат от общи факти-извършени от третото лице М. М. банкови
преводи на парични средства на ищцовото дружество по сметка на ответника без
правно основание,които деяния представляват и престъпления,за осъществяването
на които лицето М. е осъдено с влязла в сила присъда.Доводите,че ответникът В.В.
не знаел,че процесните суми се превеждат от банкови сметки на ищцовото
дружество,както и че бил имал заемни правоотношения с третото лице М.,са
ирелевантни за спора и не дерогират обективния факт на настъпилото
неоснователно разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца към
патримониума на ответника.Също без значение за основателността на исковете е
фактът,дали ответникът В. е „връщал“ парични средства на третото лице М. М. или
не.Ако му е предал сумите,които твърди да са дадени в изпълнение на негови
задължения по заемни правоотношения,това плащане на третото лице не го
освобождава от задължението му към ищцовото дружество да му върне неоснователно
преведените по банков път суми.Правоотношенията между ответника В. и третото
лице М. не са противопоставими на неоснователно обеднялото ищцово
дружество.Плащанията в полза на М. не водят до погасяване на задълженията на
ответника към обеднелия ищец.Не се установява предадените от В. на М. суми да
са били възстановени от последния по сметка на ищцовото дружество.Съгласно
неоспорената справка от 13.01.2020 г.,изготвена от ищцовото дружество /на лист
198 от делото на ДРС/,М. М. е превел през периода 23.02.2016 г.-03.08.2016 г.
по сметка на „Комуналефект“ ЕООД обща сума от 4 454,62 лв.Последният в
свидетелските си показания по делото потвърждава,че е внесъл сума в размер
около 4 500 лв,а остатъка от предоставените му от В. парични суми
използвал за свои лични нужди-за погасяване на кредити и други задължения.Внесената
от М. по сметка на ищцовото дружество сума от 4 454,62 лв не може да бъде
съотнесена към частично погасяване на задълженията на В.В. към
дружеството,защото в платежните документи не е отразено изрично,че плащането е
именно за погасяване на задълженията на В. /според справката на лист 198 от
делото на ДРС в платежните документи М. е посочвал основание за плащане „по
договор“,като последното е потвърдено от него при разпита му като
свидетел/.Освен това самият М. М. е имал задължения към дружеството за връщане
на сумите,които в хода на престъпната си дейност е превеждал и по своя лична
банкова сметка,***в превод на горната сума също не може да се отнесе като
извършен за погасяване задълженията на В.В..
Предвид изложеното следва да се
приеме,че В.В. дължи връщане на ищеца „Комуналефект“ ЕООД /в ликвидация/ на
всички неоснователно преведени му суми,доколкото размерът на обогатяването му е
равен на размера на обедняването на ищеца.Последното се подчертава с оглед
разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД,която регламентира,че обогатилият се дължи
връщане на онова,с което се е обогатил,до размера на обедняването.
Изяснено е по делото,че граждански
искове с предмет процесните суми не са били разгледани в рамките на
наказателното производство.Действително ищцовото дружество разполага и с друг
способ да претендира възстановяване на присвоените парични суми,а именно искове
по чл.45 от ЗЗД срещу причинителя на щетата-третото на настоящия спор лице М.
Д.М.,като претендира от последния обезщетение за имуществени вреди от извършените
от него престъпления,за които има влязла в сила присъда.Възможността едно лице
да защити своето право с определен иск на друго основание /напр. непозволено
увреждане,договорно отношение/ спрямо други лица не отнема възможността му да
се защити с иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД спрямо трети лица,по отношение на които
няма друг иск,ако те са се обогатили /т.11 от Постановление №1 от 28.05.1979 г.
по гр.д.№1/79 г. на Пленума на ВС,както и цитираното от ДРС решение
№129/16.02.2010 г. по гр.д.№406/2009 г.,III г.о.,ГК на ВКС/.Посочената възможност на
неоснователно обеднелия не може да означава,че обогатилият се се освобождава от
своето задължение.В този смисъл ищцовото дружество не е длъжно да претендира
процесните суми на основание чл.45 от ЗЗД от лицето М.,което е извършител на
престъпните деяния,а по свой избор в съответствие с диспозитивното начало може
да защити правата си чрез иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД срещу ответника В. като
неоснователно обогатило се вследствие горната престъпна дейност лице.
С оглед изложеното съдът намира
предявените искове за основателни.Първоинстанционното решение,с което исковете
са уважени,е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът В. е осъден да заплати на ищцовото
дружество изрично претендираните сторени от него в първата инстанция разноски,дължими
поради уважаване на исковете срещу ответника.
По
частната жалба срещу определение №260259/28.09.2020 г. на ДРС:
При данни,че жалбоподателят В. е
уведомен за атакуваното определение на 05.10.2020 г.,частна жалба вх.№263758/19.10.2020
г. е подадена в рамките на указания от районния съд двуседмичен преклузивен
срок за обжалване,изтекъл на 19.10.2020 г.Предвид горното и като изхождаща от
активно легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него
определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.248 ал.3 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата
е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Във въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение е инкорпорирана молба на въззивника и ответник по
делото В.В. по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските чрез намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца
по делото адвокатско възнаграждение поради прекомерност на последното.Молбата е
подадена в рамките на срока по чл.248 ал.1 от ГПК за обжалване на
първоинстанционното решение и изхожда от активно легитимирано лице-страна по
делото,поради което е допустима,респ. и постановеното по повод на същата
определение на ДРС е допустимо.В случая не се изисква като условие за нейната
допустимост страната да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК,тъй
като се касае за искане съдът да се произнесе по разноски,присъдени в полза на
другата страна,а не в полза на молителя.
С обжалваното определение
първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение и е отказал да намали
присъденото в полза на ищеца по делото адвокатско възнаграждение в размер на
5 000 лв,като е приел,че не е сезиран своевременно с възражение от
ответника В. по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на горното
възнаграждение.Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В последното открито съдебно заседание по
делото пред ДРС,проведено на 06.03.2020 г.,е представен от ищеца договор за
правна защита и съдействие от 10.05.2019 г.,удостоверяващ уговорено и изплатено
в брой от страната адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения от
дружеството адв.М.И. в размер на 5 000 лв.В протокола от съдебното
заседание няма обективирано своевременно наведено от насрещната страна
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението.Съгласно
разпоредбата на чл.152 от ГПК протоколът от заседанието е доказателство за
извършените съдопроизводствени действия.Неудостоверените в протокола действия
се смятат за неизвършени.В случая от протокола от посоченото открито съдебно
заседание става ясно,че ответникът В. не е навел възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.Твърденията в частната жалба,че било наведено такова,но не било
протоколирано,са без правно значение.Заинтересованата страна е могла да поиска
поправяне или допълване на протокола по реда на чл.151 от ГПК.Като не го е
сторила и протоколът е останал недопълнен с възражение на страната по чл.78
ал.5 от ГПК,следва да се приеме,че такова изявление не е направено
своевременно.Същото може да бъде въведено най-късно в заседанието,в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция,и в този смисъл
възможността то да бъде наведено едва в рамките на производството по чл.248 от ГПК е преклудирана.В случая такова възражение няма обективирано в протокола от
съдебното заседание,т.е. по смисъла на чл.152 ал.1 изр.2 от ГПК действието се
смята за неизвършено.Съдът не е оправомощен служебно да осъществява проверка за
прекомерност на разноските за адвокатска защита.Според разпоредбата на чл.78
ал.5 от ГПК той извършва такава проверка само по искане на страна.В случая такова
изрично искане от ответника В. няма отправено своевременно в последното
заседание пред първата инстанция,поради което и районният съд не е дължал
проверка за прекомерност на адвокатското възнаграждение,изплатено от
ищеца,респ. правилно е присъдил целия размер на възнаграждението,за който са
депозирани доказателства от ищцовата страна.
Предвид изложеното атакуваното
определение на ДРС по чл.248 ал.3 от ГПК е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход по спора въззивникът и
ответник по делото В.В. няма право на разноски нито за първата,нито за
въззивната инстанция.Право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК има ищецът
по делото и въззиваем „Комуналефект“ ЕООД /в ликвидация/.Такива вече са му
присъдени за първата инстанция с първоинстанционното решение.За въззивната
инстанция обаче не следва да му се присъждат,тъй като изрично е заявил,че не
претендира такива,а и не е представил доказателства да е сторил.
Решението на въззивния съд е необжалваемо
по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като цената на отделните обективно
съединени искове-предмет на делото е под 5 000 лв.Същото е необжалваемо и
в частта с характер на определение,доколкото съгласно разпоредбата на чл.248
ал.3 изр.2 от ГПК определението по чл.248 ал.3 от ГПК може да се обжалва по
реда на обжалване на решението по делото.Решението на ДОС по същество на спора не
подлежи на касационно обжалване,поради което същото в частта на произнасянето
по частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК също не подлежи на такова
обжалване.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №379/12.05.2020 г. по
гр.д.№1657/2019 г. на Добричкия районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение
№260259/28.09.2020 г. по гр.д.№1657/2019 г. на Добричкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.