РЕШЕНИЕ №
гр.
Павликени, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Павликенският
районен съд, наказателна колегия в публично заседание на 01.07.2020 година в
състав:
Председател:
Цветомил Горчев
при секретаря Ирена Илиева
като разгледа докладваното от съдията АНД № 266 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Обжалвано
е Наказателно постановление № ***
от
05.07.2019 г. на Началник група към ОДМВР, ***, РУ ***, с което на Т.Г.Ц., ЕГН ********** ***
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 11 и чл. 175, ал.1, т.5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и административни
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. С жалбата се прави искане
за отмяна на издаденото наказателно постановление поради неговата
незаконосъобразност. В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез защитника
си поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не представя становище по
жалбата.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
Жалбоподателят
е правоспособен водач на МПС и се води на отчет в ОДМВР гр. ***.
Атакуваното
НП е издадено въз основа на съставен на
15.06.2019
г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д, бл.№ *** лротив жалбоподателя за
това, че на 11.06.2019 г. около 17:30 часа в гр. П. на
ул. „***“
на паркинга на магазин „***"
управлява лек автомобил „***"
с per. № ***,
като при движение на заден ход не се е убедил, че пътя зад ППС е свободен и
удря паркирал л.а. „***“,
след което напуска произшествието, без да уведоми службите за контрол“ –
квалифицирано като нарушения по чл. 40, ал. 1 и по чл.123, ал. 1, т. 2, б.”б”
от ЗДвП.
Съгласно
АУАН претърпените материални щети са описани в протокол за ПТП.
В
законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били
представени писмени възражения относно съставения АУАН от страна на
жалбоподателя, такива не са посочени и в АУАН.
На
основание констатациите в АУАН е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
НП
е връчено на жалбоподателя на 11.09.2019 г., а жалбата срещу него е депозирана
на същата дата.
Представено
е копие от протокол за ПТП № ***
от 15.06.2019 година.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект,
срещу когото е издадено атакуваното НП, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За
да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на жалбата,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи,
че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител.
Вината
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него.
Следва
да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване.
В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението
е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса.
Когато,
обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали
има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред
съда, че има извършено административно нарушение (такова, каквото е описано в
акта) и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител.
Ако
това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно,
тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на
наложената санкция с тежестта на нарушението (само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона).
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на Павликенски районен съд
намира, че при съставяне на атакуваното наказателно постановление и АУАН не е
допуснато особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални
правила за съставяне на АУАН и съответно този акт може да се ползва с
установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.
При
това положение и от свидетелските показания на актосъставителя и св. Г. се
явява установено, че на процесната дата и място въззивникът е управлявал
процесния автомобил. При извършване маневра на заден ход, същият нарушил
правилата за движение, като се движел, без да се е убедил, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението, вследствие на което допуснал
пътнотранспортно произшествие с паркирал лек автомобил „***“ с материални щети. Непосредствено
след произшествието Ц. потеглил с автомобила, без да уведоми службите на МВР.
За
съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от
обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл. 123 от ЗДвП,
като участник в пътнотранспортно произшествие. От субективна страна е
необходимо това неизпълнение да се дължи на съзнателно поведение на субекта на
нарушението. В тежест на наказващия орган е да докаже наличието на
съставомерните елементи, в т.ч. субективния състав на нарушението, което може
да бъде извършено само при пряк умисъл.
Според
дефиницията, дадена с нормата на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, “пътнотранспортно
произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно,
за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 175, ал.1, т. 5
от ЗДвП, е необходимо водачът съзнателно да не е изпълнил някое от задълженията
по чл. 123 от ЗДвП, след като е възприел настъпилия противоправен резултат,
изразен в някоя от посочените от §6, т. 30 от ДР на ЗДвП последици.
От
данните по делото е видно, че в случая първо се касае за грешна квалификация,
доколкото в случая няма пострадали хора и нарушението следва да се квалифицира
по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, при което Ц. няма задължение да уведомява
контролните органи.
Горните
обективни данни за деянието по недвусмислен начин сочат липса на представи в
съзнанието на водача относно обстоятелствата, относими към съставомерните
признаци на нарушението по чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП. Ето защо съдът приема,
че деянието е обективно и субективно несъставомерно и касаторът неоснователно е
санкциониран. Като е стигнал до друг извод, АНО е постановил неправилно НП,
което следва да се отмени в тази част.
В
останалата част жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По
делото не е спорно, че в случая това задължение не е било изпълнено от Ц. и
следователно е осъществен съставът на нарушението по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, за което същият е наказан. В тази част жалбата се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
При
този изход на делото разноски не следва да се присъждат.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № ***
от 05.07.2019 г. на Началник група към ОДМВР, ***, РУ ***, в частта му с която на Т.Г.Ц., ЕГН **********
*** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.1, т.5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № ***
от 05.07.2019 г. на Началник група към ОДМВР, ***, РУ *** – в останалата му част, като ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административния съд Велико Търново по реда на глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ