Р Е Ш E Н И Е
№ 436
Гр. Перник, 27.10.2020 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември през хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 562 по описа на Административен съд – Перник за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно – осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ****, представлявано от управителя
Ж.А.И.,*** против Ревизионен акт № Р-22002219006040-091-001/14.04.2020 година,
издаден от А.Г.М.– началник сектор, възложил ревизията, и А.Б.Г.– главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
1225/07.08.2020 година на Е.С.П.– заместник директор на дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ С. при Централно управление на Националната
агенция за приходите – С..
Жалбоподателят твърди, че ревизионният
акт е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован, както и е издаден в противоречие с
материалноправните норми на ЗДДС. Излагат се твърдения, че в
хода на ревизионното производство са представени и събрани доказателства,
сочещи че спорните вътрешнообщностни доставки /ВОД/ са действително извършени,
а изводът в обратната посока не кореспондира с практиката на СЕС и Върховния
административен съд. По подробно изложени съображения, моли съда да отмени
процесния ревизионния акт като незаконосъобразен.
В
съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 година, жалбоподателят „***“ ЕООД редовно призован, се представлява от адвокат
А.Н. от АК С., който поддържа жалбата и допълва доводите в нея. Моли съда да
отмени процесния ревизионния акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане
на направените по делото разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
В
съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 година ответникът – директорът на
дирекция „ОДОП“ – С., чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт
К.К., счита жалбата
за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Перник, уведомена, не изразява становище по основателността на жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-22002219006040-020-001/16.09.2019 г., издадена от А.Г.М.на длъжност началник сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С. /оправомощена със Заповед №
РД-01-818/10.05.2019 г. на и. д. директор на ТД на НАП С./, е възложено извършването на ревизия
на „***“ ЕООД за установяване на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м.
01.2018 г. до м. 03.2018 г. За извършване на ревизията е определен тримесечен
срок от връчване на заповедта. Връчването е направено на 30.09.2019 г. по
електронен път, което се установява от приложена по делото разписка.
Със Заповед за изменение на ЗВР
/ЗИЗВР/ № Р-22002219006040-020-002/18.10.2019 г. е разширен съставът на
ревизиращия екип. Със ЗИЗВР №
Р-22002219006040-020-003/19.12.2019 г. срокът за приключване на производството
е продължен до 28.02.2020 г. С последващи ЗИЗВР № Р-22002219006040-020-004/
22.01.2020 г. и ЗИЗВР № Р-220022190006040-020-005/24.02.2020 г. отново е
променен ревизиращият екип. Всички заповеди са издадени от А.Г.М., на длъжност
началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С. и са връчени по
реда на чл. 29, ал.4 във връзка с чл. 30, ал.6 от ДОПК.
Процесната ревизия е повторна за спорните периоди и
вид задължение. Възложена е в изпълнение на указанията, дадени с Решение №
1494/03.09.2019 г. на директора на дирекция ОДОП С., с което е отменен
Ревизионен акт /РА/ № Р-22000118002134-091-001/ 08.04.2019 г. за установените
задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 01.2018 г. до м. 03.2018 г. и
преписката е върната за извършване на повторна ревизия.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен
доклад /РД/ № Р-22002219006040-092-001/12.03.2020 г., връчен на ревизираното лице
на 27.03.2020 г. В него е направено
предложение за установяване на следните задължения: ДДС в размер на 3 223.38 лева
и лихви за просрочие в размер на 652.92 лева. От страна на ревизираното лице не
е постъпило възражение срещу доклада.
Въз основа на обективираните в ревизионния доклад констатации е издаден Ревизионен акт /РА/ № Р-22002219006040-091-001/14.04.2020
г. – предмет на настоящия съдебен контрол. С него органите по приходите са
приели, че не са налице обстоятелства,
релевантни за признаване на правото на данъчен кредит, а именно: не се доказва реално
извършване на ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС от „***“ ЕООД към хърватския
търговец ****, поради което не може да се приложи нулева ставка на данъка по чл.
53, ал. 1 от ЗДДС за доставките на стоки: органичен разтворител **** и маслен
препарат „Инса про“, закупени от **** ЕООД.
Ревизионният акт е връчен на
ревизираното лице на 15.04.2020 г. по електронен път, което се установява от
приложена по делото разписка. Срещу него е постъпило Възражение вх. №
53-06-3860/28.04.2020 г. Решаващият орган не се е произнесъл с решение в срока
по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Същият, при условията на чл. 156, ал. 6 от ДОПК и
във връзка с подадена жалба пред Административен съд – Перник /Жалба вх. №
53-04-611/31.07.2020 г./, е постановил Решение № 1225/07.08.2020 г., с което е
потвърдил оспорения ревизионен акт.
Според доказателствения материал
по делото, в хода на ревизионното производство е установено следното:
„***“ ЕООД е регистрирано по реда
на ДОПК в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 12.10.2017 г. По
реда на ЗДДС е регистрирано на 12.01.2018 г. – регистрация по избор, независимо
от облагаемия оборот. Регистрацията по ЗДДС е прекратена, считано от 19.09.2018
г., поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
През ревизираните периоди
декларираната дейност на „***“ ЕООД е покупко – продажба на бутилирана газ за
битови нужди, органични разтворители /неспециализирана търговия на едро с код
по НКИД 4690/. Същото не декларира собствен или нает обект. Не са установени и
други обекти, от които то да извършва независима икономическа дейност.
Относно кадровата обезпеченост за
извършване на дейността, при направена справка в информационния масив на НАП, е
установено, че за периода на ревизията дружеството няма назначени лица на
трудови договори /съгласно справка за подадени уведомления по чл. 62 от КТ и
актуално състояние на всички трудови договори/.
Дружеството не разполага с
издадени му лицензи, други регистрации и разрешителни за извършване на
дейността.
С оглед изясняване на фактите по случая и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, проверяващият екип отправил искания за представяне на документи и писмени обяснения от РЛ: ИПДПОЗЛ №
22002219006040-040-001/18.12.2019 г. и ИПДПОЗЛ №
Р-22002219006040-040-002/03.01.2020 г. В отговор, с Писмо вх. №53-00-3170#3/07.01.2020 г. и Писмо №
53-00-3170#4/15.01.2020
г.,са представени документи по опис.
С Протокол №
Р-22002219006040-ПРД-001/22.10.2019 г. към ревизионното произвоство са
приобщени доказателства, събрани в хода на извършена ревизия на дружеството,
приключила с РА № Р-22000118002134-091-001/08.04.2019 г.
С Протокол № 1588351/19.11.2019
г. е приобщена информация от асоциирани случаи, получена при извършени проверки
на чуждестранни дружества с № VAT BG 028129 EL 342XX18 20180713 G RI R и № VAT BG 029035 EL 671XX18 2018205 AF RI R. Извършен е и преглед на оригинални документи,
обективиран с Протокол № 1625673/18.12.2010 г.
На основание чл. 45 от ДОПК са
инициирани насрещни проверки на **** ЕООД с ЕИК ****, ****ЕАД с ЕИК ****и
Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“ с ЕИK ****.
Органите по приходите са
констатирали, че за проверяваните данъчни периоди задълженото лице е
декларирало извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на бутилирана газ за битови
нужди, органичен разтворител **** и маслен препарат ****с получател **** Х..
Доставките са документирани с 20 броя фактури с номера от № 1 до № 20, издадени
през периода от м. 01.2018 г. до м. 03.2018 г. на обща стойност 602 091.91
лева. В хода на ревизията са представени копия на процесите фактури, както и
два договора от 10.01.2018 г., сключени с хърватското дружество, договори,
сключени е доставчиците **** ЕООД – за доставка на органичен разтворител и
маслен препарат, и ****ЕООД – за доставка на бутилирана газ за битови нужди,
фактури за транспортни услуги, издадени от ****ЕООД, международни товарителници
ЧМР, издадени от превозвача **** ЕООД, заявки и писмени потвърждения за
получаване на стоките от клиента. Относно получено плащане по доставките с
получател хърватското дружество са представени писмени обяснения, че част от
сумите са предавани на шофьорите на товарните автомобили и впоследствие внесени
от управителя по банковата сметка на „***“ ЕООД в **** АД. Представени са 7
приходни касови ордера /ПКО/ на обща стойност 218 440.00 лева. В
приходните касови ордери като предал сумата е вписана М.М.Ц., представляваща ****,
а за получил сумата – К.П.. Управителят декларира, че към 14.01.2020 г. от ****
са направени плащания на 335 345.00 лева, а останалата сума от 320 173.13
лева ще бъде заплатена до 31.12.2020 г.
Според представените транспортни
документи разтворителите са получавани в Г. на адрес: ****. В ЧМР е посочено,
че бутилираната газ е получавана на адрес: Х., З., ул. ****, но в заявките за
транспорт е посочен друг адрес: Х., Б..
Извършена е насрещна проверка на
ИА „Автомобилна Администрация“, обективирана с ПИНП № П-22222519181572-141-001/
06.01.2019 г.
Във връзка с чл. 28 от Наредба №
40 от 14 януари 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз
на опасни товари са изискани данни за издадените АDR свидетелства на водачите,
превозващи опасни товари, служители на **** ЕООД. От предоставената от ИААА
информация става ясно, че лицата, посочени като водачи: Ю.Х., И.Т., М.Б., Г.В.,
Г.Г., М.С., Р.Б., Е.М., А.Р., Е.Д. и К.Р., не притежават свидетелства за превоз
на опасни товари за периодите от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. За Б.Л., В.М. и
П.А.е посочено, че притежават карти зa модули Ц.О., валидни за периоди от
време, включващи периодите на извършените транспортни услуги от **** ЕООД.
Във връзка с чл. 38, ал. 1 от
Наредба № 40 от 14 януари 2004 г. е изискана информация за издадени
удостоверения за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари за
автомобилите, наети от **** ЕООД със следните регистрационни номера: ****, ****, ****,
****,****, ****, , ****, ****, , ****, ****, , ****, ****, . От ИААА, с писмо, е
представена информация, че за посочените превозни средства няма издавани,
валидни понастоящем, удостоверения за одобрение на ППС, превозващи определени
опасни товари, с изключение на превозно средство с peг. № СВ 7312 АН.
След направена справка в информационния
масив на Агенция „Митници“, модул „Пътни такси и разрешителен режим“ е
установено, че са налице данни за преминавания на гореописаните МПС, но не и за
това същите да са превозвали бутилирана газ или разтворители. Според справката
превозваните стоки са текстилни артикули, стоки за бита и други.
Насрещна проверка е извършена и
на **** ЕООД, обективирана с ПИНП № П-22001419181573-141-001/12.11.2019 г. От
дружеството са изискани разпечатки от дигиталните тахографи на автомобилите за
ревизираните периоди и информация с какви съдове за превозване разполагат /вид
и вместимост/. В изпълнение е представена декларация, че не всички превозни
средства разполагат с дигитални тахографи, част oт тях разполагат с шайби,
които се пазят 28 дни, съгласно изискванията на Държавна автомобилна инспекция
/ДАИ/.
Към ревизионната преписка, с
протокол, е приобщен отговор на запитване до данъчната администрация на Х.
относно **** Административната
процедура за обмен на информация с данъчната/приходната администрация на Х. за
посоченото дружество е задействана в хода на предходното ревизионно
производство в съответствие с чл. 7 от Регламент ЕС 904/2010 на Съвета с цел
удостоверяване на реално извършени ВОД на стоки, от значение за правилното
определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Според отговора, **** не потвърждава, че
стоките физически са пристигнали на територията на Х., след което са я
напуснали. ДДС номерът на **** е прекратен на 30.07.2018 г. поради подозрение за
участие в данъчни измами. Относно процесните стоки от Х.та данъчна
администрация е получена информация, че са продадени на ****, ДДС № ****.
С Протокол № 1588351 от 13.11.2019 г. са
приобщени два отговора на гръцката данъчна администрация относно ****. Според информацията в
тях гръцките приходни органи не са открили дружеството на декларирания адрес ****– Т.. При посещението, което са
направили на адреса по местоживеене на пълномощника И.П., са установили, че
същият не пребивава там. Oт документите, представени от счетоводителя, е
установено, че гръцкото дружество няма отразени покупки. Приходните органи са
установили, че ****
няма професионални обекти за съхранение на стоки. При така направените
констатации, гръцката администрация е направила заключение, че няма
доказателства дружеството да е получавало стоки.
След анализ на ангажираните от
задълженото лице доказателства и събраните в хода на ревизионното производство
такива, органите по приходите са заключили, че не са доказани реално извършени
по смисъла на чл. 7 от ЗДДС доставки на разтворители и бутилирана газ за битови
нужди от „***“ ЕООД на **** Направен е извод, че доставките са с място на изпълнение
на територията на страната и като такава са облагаеми със ставка 20 %, съгласно
чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 53 631.75 лева за декларираните
продажби по 7 /седем/ фактури на обща стойност 268 158.77 лева.
По отношение доставките на
спедиторски услуги от ****ЕООД, с оглед констатациите за липса на извършен ВОД
за хърватското дружество е формиран извод за липса на доставка по смисъла на
чл. 9 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
е отказано претендираното право на приспадане на данъчен кредит общо в размер
на 6 703.36 лева през данъчен период м. 03.2018 г.
В хода на ревизионното
производство е установено, че ревизираното лице е ползвало право на приспадане
на данъчен кредит по 7 фактури, издадени от ****ЕООД общо в размер на 65 923.19
лева през данъчни периоди м. 02.2018 г. и м. 03.2018 г. Приобщени са
доказателствата, събрани при извършената насрещна проверка на ****ЕООД,
обективирана с ПИНП №П-22221418114514-141-001/09.07.2018 г. На дружеството е
връчено ИПДПОЗЛ. В отговор са представени частично заверени копия на документи
и писмени обяснения. Приложена е декларация от управителя на дружеството М.А.,
в която сочи, че дейността на ****ЕООД е покупко – продажба на бутилирана газ
за битови нужди. Дружеството е сключило договор с ****ЕАД за складиране,
бутилиране и съхранение на стоката в данъчен склад. Доставените стоки на „***“
ЕООД са натоварени в склада на ****ЕАД, като са съставени и приемо – предавателни
протоколи. Всяка фактура е окомплектована с акцизен данъчен документ /АДД/. За
извършените услуги от ****ЕАД ежемесечно се издават фактури. Транспортът на
стоките е за сметка на „***“ ЕООД. Приложени са договор за доставка и продажба
на бутилирана газ за битови нужди от 05.02.2018 г., сключен между ****ЕООД и „***“
ЕООД; фактури; АДД, издадени от ****ЕАД; извлечения от сметка 304 „Стоки“, 702
„Приходи от продажби на стоки“ и 411 „Клиенти“. Органите по приходите са
отбелязали, че от ****ЕООД не са представени документи от предходен доставчик и
справка за стоков поток; фактури за извършени услуги /бутилиране и съхранение
на газ за битови нужди/, издадени от ****ЕАД; транспортни документи;
местонахождение и точен адрес на натоварването и разтоварването на стоките,
лица приели и освободили товара; начин на товарене/разтоварване /ръчно или
механизирано/; лица, участвали в натоварването и разтоварването; лиценз по
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ зa търговия с природен газ за
битови нужди. От ****ЕООД не е представен договорът за складиране на стоки,
сключен с ****ЕАД.
При извършена проверка в
информационната система на НАП е констатирано, че ****ЕАД е с прекратена
регистрация по ЗДДС на 07.06.2018 г. при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Фактурите, издадени на „***“ ЕООД са включени в дневниците за продажби и
справки – декларации по ЗДДС през съответните данъчни периоди. Дружеството не
разполага е персонал и има задължения към бюджета. От ревизираното лице са
представени документи, идентични с описаните документи oт проверяванотo лице –
договор, фактури, заявки за транспорт до ****ЕООД и ЧМР.
На ****ЕАД е извършена насрещна
проверка. Резултатите от нея са обективирани в ПИНП №
П-22221019181571-141-001/13.11.2019 г. Установено е, че основният предмет на
дейност на дружеството е продажба на горива. То разполага с наети
бензиностанции и газстанции в цялата страна. Дружеството е представило акцизни
данъчни документи /АДД/, но с липсващи в тях данни за получател, превозвач и
регистрационен номер на превозното средство.
Предвид горните данни, органите
по приходите са заключили, че не са налице реално извършени доставки на стоки
по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, както и че няма как този факт да не е известен на
ревизираното дружеството, тъй като то е получило само данъчни документи, но не
и стоки. Направен е извод, че упражненото прано на приспадане на данъчен кредит
от ревизираното лице по фактури, издадени от ****ЕООД е елемент от данъчна
измама, като е налице абсолютна симулация, в хипотезата на която са фактурирани
доставки, които не са извършени въобще, а не само между страните, сочени като
доставчик и получател.
На основание чл. 68, ал. 1, т. 1
и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 6 от ЗДДС на ревизираното лице е
отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 65 923.19 лева
по фактурите, издадени от ****ЕООД с получател „***“ ЕООД. Предвид така
установеното с РА е прието, че не са налице ВОД на бутилирана газ за битови
нужди за ****,
като е определена данъчна основа на ВОД в размер на 0.00 лева.
Гореизложеното се установява от
приложената по делото ревизионна преписка. Нови доказателства в съдебното производство страните
не ангажират.
При
така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е
адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо
волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Не се установяват пороци,
обосноваващи нищожността на РА.
Същият е издаден от компетентен
орган в кръга на определените му в закона правомощия.
Спазена е предписаната от чл. 120,
ал. 1, пр. 1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 от ДОПК с
всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1 –т. 8 от ДОПК,
включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените
задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл. 175, ал. 1 от ДОПК и
кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни
периоди. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и така
конкретизирани чрез тези по приложения към него РД № Р-22002219006040-092-001/12.03.2020
г., съставляващ неразделна негова част съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК.
Възражение срещу РД не е заявено от ревизираното лице в срока по чл. 117, ал. 5
от ДОПК, поради което липсата на негово обсъждане в РА не е формален порок по
чл. 120, ал. 2, изр. 2 от ДОПК.
Ревизионното производство е
проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Образувано е съгласно
чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002219006040-020-001/16.09.2019
г., издадена от А.Г.М.– началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.,
оправомощена със Заповед
№ РД-01-818/10.05.2019 г. на и. д. директор на ТД на НАП С..
Заповедта има задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ДОПК –
ревизираното лице е конкретизирано с данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 –
т. 5 от ДОПК; определени са поименно и длъжностно ревизиращите органи по
приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ревизирания
период; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл. 114,
ал. 1 от ДОПК. Не е изтекъл преклузивният срок чл. 109, ал. 1, изр. 1 от ДОПК.
Заповедта за възлагане на ревизия
е изменяна на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК от органа, възложил ревизията.
Всички последващи ЗИЗВР са сведени до знанието на ревизираното лице по
надлежния ред, което е удостоверено с приложени към преписката разписки за
електронно връчване.
В рамките на ревизията от
жалбоподателя, на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 ДОПК, са изискани
доказателства по нейния предмет, включително относно спорните доставки.
Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл. 45, ал. 1 ДОПК, като
ПИНП с приложенията са приобщени по преписката. Служебно са направени справки
по информационните масиви на НАП за същите доставчици. Тази доказателствена
съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи
процесуални действия. Ревизията е извършена в определения със ЗИЗВР №
22002219006040-020-005/24.02.2020 г. срок, който е изтекъл на 28.02.2020 г. За резултатите й е съставен
РД № Р-22002219006040-092-001/12.03.2020 г. т.е. в 14-дневния срок от изтичане
на срока за извършване на ревизията съгласно чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Съдържанието на ревизионния доклад съответства на законовата норма на чл. 117,
ал. 2, т. 1 – т. 10 от ДОПК и към него са приложени събраните от ревизията
доказателства по чл. 117, ал. 3 от ДОПК.
Относно приложението на
материалния данъчен закон съдът намира следното:
ДОПК не съдържа особени правила относно разпределението на
доказателствената тежест в производството по ревизия по общия ред на чл. 112 –
чл. 120 ДОПК, поради което субсидиарно
приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК /арг. от § 2 ДР на ДОПК/. „***“
ЕООД черпи право на приспадане на данъчен
кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за
признаването му по ревизионния акт, поради което на основание чл. 154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2 от АПК вр. § 2 от
ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже
всички факти, на които основава искането си за признаване на това право,
за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му.
Неизпълнението на задължението на ответника по доказателствата не освобождава
дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки
за съществуването на твърдяното от него право. Жалбоподателят не може да се
позове на проявена от ответника пасивност при попълване на делото с
доказателства и по този начин да цели освобождаване от собственото си
задължение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата, съставляващи
основание на претенцията му за признаване на право на приспадане на данъчен
кредит. Единствено жалбоподателят носи
тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той
твърди положителния факт, че такива са осъществени и именно в това твърдение се
състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА. Същият следва
да проведе пълно доказване на
своето оспорване, като създаде сигурно
убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките между фактите. В
съответствие с разпределението на доказателствената тежест, както
административният решаващ орган, така и съдът имат правото, но и задължението
да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал
недоказан.
Доказателствената тежест в производството е указана от съда с Определение от 02.09.2020 г. То е връчено своевременно и надлежно на страните и така
им е предоставена възможност да
предприемат съответните процесуални действия.
В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на
собственост или друго вещно право върху стока, а такава по чл. 5, ал. 1 от ЗДДС е всяка
движима вещ. Аналогично е и легалното определение, дадено в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, според което доставка на
стоки е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като
собственик. Облагаема според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стока или услуга, извършена от
данъчнозадължено лице с място на изпълнение на територията на страната.
Извършаването й е данъчно събитие /чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/, което в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС възниква
на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е
извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС,
данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение
на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на
изискуемостта на данъка на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от Директива
2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки
предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит,
националният законодател, транспонирайки чл. 168, б. “а” от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките
или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки,
които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от
доставчик, регистриран по този закон.
В множество свои решения СЕС /например Решение от 06.12.2012 г. по
дело С-285/11, Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 и др./ приема, че за
да се признае право на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали
доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по
националното право. В решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 г.
изрично е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните
доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери
дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били
използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 е записано: „Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с
правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална
преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото“. „Ако в
резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство
доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били
използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на
приспадане не би могло да бъде отказано /т.33/.
От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС,
е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за
целите на облагаеми сделки. От друга страна в т. 37 съдът
допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да
признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че
се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба.
Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се
основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от
данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност /т.38/. Това означава,
че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително
предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то
правото на приспадане не следва да се
признае.
В конкретния случай, изводите на органите по приходите се основават на недоказаност на
реално извършени вътрешнообщностни доставки. Същите са формирани след анализ на
всички събрани и представени в хода на ревизията доказателства от ревизираното
лице, от неговите доставчици, както и фактите и обстоятелствата, посочени от Х.та
и гръцката данъчна администрация в официално получените отговори на изпратени
запитвания. Така е прието, че липсва реално извършване на ВОД по смисъла на
чл.7 от ЗДДС от „***“ ЕООД към хърватският търговец **** поради което и не може
да се приложи нулева ставка на данъка по чл.53, ал.1 от ЗДДС за доставките на
стоки разтворители - **** и ****, закупени от **** ЕООД, а относно бутилираната
газ закупена от ****ЕООД ревизиращият екип е приел за безспорно доказано
обстоятелството, че липсва доставка, поради което няма и извършена ВОД на тази
стока. С оглед на това и след като ревизираното дружество е издало данъчни
документи - фактури за извършени от него действия по разпореждане със стоки -
разтворители /без да е доказано получаване на същите от хърватското дружество/,
то следва, че доставките са с място на изпълнение на територията на Република
България. В хода на ревизията е признато правото на данъчен кредит от
доставчика на тази стока. Предното изключва облагането им с нулева ставка по
чл.53, ал.1 от ЗДДС, поради което правилно приходният орган е приел, че следва
да се начисли данък със ставка 20 % съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67,
ал. 1 от ЗДДС.
Налице са облагаеми доставки на
територията на страната, за които на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС се дължи
данък. При място на изпълнение на територията на страната доставчикът е и
субект на задължението за начисляване на данъка и за плащането, поради което и
на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС следва да се начисли ДДС, който е на
стойност 53 631.75 лева за декларираните продажби по фактурите на обща
стойност 268 158.77 лева /описани подробно в съставения РД/.
Данъчните органи са описали
подробно резултатите от извършените насрещни проверки и установените факти и
обстоятелства относно ползвания данъчен кредит. Направили са подробен и обстоен
анализ на същите. При липса на доказателства за извършени доставки по смисъла
на чл. 9 от ЗДДС са приели, че не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25
от ЗДДС, поради което и на основание чл. 69. ал. 1. т. 1 от ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, са
направили извод, че за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 6 703.36 лева по декларираните фактури, издадени от ****ЕООД
през м. 03.2018 г.
Въз основа на горните данни и
като са приели, че „***“ ЕООД не е изпълнило разпоредбите на чл. 68. ал. 1, т. 1
и чл. 69 от ЗДДС във връзка с чл. 25 и ал. 6 от ЗДДС, ревизиращите са формирали
извод, че за него не е налице право на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 65 923.19 лева по всички
фактури, издадени от ****ЕООД през данъчни периоди м. 02.2018 г. и м. 03.2018
г, а след като не е доказано реално извършване на доставка на стока от това
дружество /****ЕООД/ към ревизираното лице, то и декларираната последваща
продажба на стоки, предмет на ВОД към хърватското дружество ****не е налице /по
фактури, описани в справката за стоков поток от ревизираното лице/. Във връзка
с факта, че няма как една стока да е продадена след като няма доказателства за
нейната покупка, ревизиращия екип е определил данъчна основа на продажбите –
0,00 лв.
Във връзка с твърденията на „***“
ЕООД, че разполага с всички изискуеми от закона документи, удостоверяващи
извършени ВОД на ****,
в т.ч. договори, фактури и
приемо-предавателни протоколи, както и транспортни документи, издадени от ****ЕООД
и **** ЕООД и потвърждения за получаване на стоката от хърватското дружество ****,
съдът намира за нужно да подчертае следното:
Легалната дефиниция на понятието
„вътреобщностна доставка на стоки“ се съдържа в разпоредбата па чл.7, ал.1 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба вътреобщностна доставка на стоки е
доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика,
регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от територията на страната до
територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка.
Приложимостта на режима,
установен за вътреобщностнните доставки е обусловена от наличието на следните
кумулативно необходими условия: 1. доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице
на територията на страната; 2. получателят да с регистрирано лице за целите на
ДДС в друга държава членка; 3. доставката да с възмездна; 4. стоките да бъдат
транспортирани от територията на страната до територията на друга държава
членка, като транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и
когато същият е от и за сметка на получателя.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС,
документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се
определят от нормите на Правилника за прилагане на закона за данък върху
добавената стойност /ППЗДДС/. Разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС съдържа
изчерпателно посочване на документите, с които трябва да разполага доставчикът,
за да докаже вътреобщностна доставка на стоки.
В хода на настоящото ревизионно
производство е направен подробен и задълбочен анализ на дейността на
жалбоподателя в ревизирания период. Проследена е връзката с твърдяни предходни
и последващи доставчици. Установено е, че то е закупило органичният разтворител
и масления препарат от **** ЕООД, въз основа на сключени договори от 02.01.2018
г. За тези стоки твърди, че са предмет на вътрешнообщностна доставка, тъй като
са продадени на ****Според представените от ревизираното лице документи /заявки
за транспортни документи/ органичният разтворител и маслен препарат е натоварен
на транспортните средства в базата на **** ЕООД, находяща се в гр. Перник, кв. ****,
****, която е наета от ****ЕООД и разполага с ****, 2 колонки и 2 надземни
резервоара. При извършената насрещна проверка на **** ЕООД е установено, че
органичният разтворител **** и маслен препарат ****са произведени и доставени
от ****ЕООД, което дружество разполага с производствена база в гp. Р..
Продуктът **** е придружен с издадени oт ****ЕООД документи: анализни
свидетелства, които удостоверяват показателите и партидата, декларация за
съответствие, с която се удостоверява съответствието на продукта с изискванията
на техническата спецификация. Процесиите доставки не са оспорени от органите но
приходите.
За получените транспортни услуги
от ревизираното лице са представени фактури, издадени от ****ЕООД, в качеството
на спедитор. В международните товарителници като превозвач е посочен **** ЕООД,
което не е представило разпечатки от дигитални тахографи за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт.
Твърденията на жалбоподателя, че
стоките са превозвани до Х., претоварвани в склад на ****в гр. Б. и след това
доставени в Г., като получател е ****, остават недоказани, тъй като в
представените заявки за доставка на органичния разтворител и маслен препарат,
адресирани до транспортното дружество и доставчика, както и в ЧМР, адресът на
получаване на стоките е в С., ул. ****
Данъчният орган е изложил подробни
съображения и по спорния въпрос относно транспортирането на стоките от
територията на страната до територията на друга държава - членка на ЕС. Същият
е установил, а и от материалите по делото е видно, че според представените
документи, разходите за транспорт по доставките са за сметка на ревизираното
лице. Поради това, за доказване на декларираните от него вътреобщностни
доставки на стоки се явява релевантна хипотезата на чл. 45, т. 2, б. „б“ от
ППЗДДС. В международните товарителници за извършения до получателя на стоките
транспорт обаче не се съдържат данни за лице, получило стокитe, и длъжностното
му качество. В много от тях липсва подпис за получателя. При това положение
следва да се приеме, че международните товарителници не съдържат необходимите данни,
съобразно чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки, свързани с мястото на доставянето и име на лицето, получило стоките,
и длъжностното му качество. В потвържденията, представени от ревизираното лице
не са посочени вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, име на
лицето, предало стоките и длъжностното му качество. Следователно, тези
документи не могат да служат като доказателство, че стоките са получени в Г. и Х.,
респ. че формалните изисквания за доказване на декларираните от жалбоподателя
ВОД не са изпълнени.
В хода на ревизионното
производство е направена проверка и на твърдяните преминавания на МПС през
границата на Република България с товар от бутилирана газ и от органичен
разтворител. Установено е, че на съответните дати /на които превозните средства
имат регистрирани излизания от България/, от Агенция „Митници“ няма
регистрирана стока бутилирана газ и разтворител. От страна на превозвача не са
ангажирани доказателства, че МПС, с които е извършен транспортът, действително
са преминали границата на страната. Не са представени документи за паркинг на
превозните средства или нощувки на шофьорите, тахографски шайби и други
документи, които удостоверяват неговото осъществяване. Няма документи, че
превозвачът, стоките, МПС, с които се твърди, че са извършвани превозите и
техните водачи отговарят на изискванията на Европейската спогодба за
международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и Наредба № 40 от 14.01.2004
г. Липсват доказателства за съдовете, в които е съхраняван разтворителя с обем
около 30 000 литра, като и че транспортните средства са специално оборудвани за
целта. Предвид изложеното, представените от жалбоподателя документи по чл.45 от
ППЗДДС не доказват извършване на ВОД.
Не на последно място, в подкрепа
на горните изводи е и обстоятелстото, че Х.та данъчна администрация не
потвърждава получаване на стоки от ****, а гръцката администрация е
категорична, че ****. не разполага с професионални обекти за съхранение на
стоки: органичен разтворител.
Предвид всичко гореизложено,
съдът приема, че не е доказано наличието на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, поради което не следва да се прилага нулева ставка на данъка по чл. 53,
ал. 1 от ЗДДС.
В този смисъл, правилно и
законосъобразно на ревизираното лице е начислен данък в размер на 53 631.75 лева
за доставки на органични разтворители с данъчна основа общо в размер на 268 158.77
лева по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС.
Относно отказаното право на
приспадане на данъчен кредит за доставки на бутилирана газ за битови нужди от ****ЕООД
е установено несъответствие в твърденията на дружеството, че е сключило договор с данъчен склад, собственост
на ****ЕАД и стоките, продадени на „***“ ЕООД са натоварени в този склад.
От **** ЕООД не са представени
документи за покупка на бутилираната газ. Представени са АДД, в които като
място на доставка и разтоварване е посочен адрес: гр. С., ул. ****, а не: гр. С..
ж.к. ****, както е записано в заявките и транспортните документи. Същевременно,
поради това, че втечненият нефтен газ /LPG/ е акцизна стока и като такава се
регулира от ЗАДС, то при извеждането й от данъчния склад, oт складодържателя се
издава електронен АДД, който се подава в Агенция „Митници“. На основание чл.84,
ал.6, т.5, 6, 7, 8 от ЗАДС в АДД се съдържа информация за издател, вложител,
получател, превозвач и регистрационен номер на превозното средство. В конкретно
представените по делото АДД обаче не са вписани превозвач и регистрационен
номер на превозното средство. При извършена проверка в информационна системи на
НАП справка за количествата горива, декларирани с АДД, ЕДД и ЕДП е установено,
че от ****ЕАД не са декларирани доставки на горива с получател ****ЕООД.
Горното сочи, че с оглед така
установената фактическа обстановка не се доказват документираните с процесните
фактури доставки на бутилирана газ за битови нужди. Липсват реквизити в АДД,
последните не са декларирани в Агенция Митници, липсва точен адрес на мястото
за доставка. Установяването на произхода на стоките, предвид специфичния им
характер, тяхното транспортиране и получаване, макар и да не са елемент от
фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит, са от съществено
значение за установяване реалността на доставките на стоки от вида на
процесните. В този смисъл, наличието на редовни акцизни документи по чл.20,
ал.1 от ЗАДС, е от съществено значение при проследяване движението на този вид
стоки, при прехвърляне на собствеността им,
както и при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла
на чл.6, ал.1 от ЗДДС.
Изложеното сочи, че в хода на ревизията
доставчиците на жалбоподателя не са представили доказателства, променящи извода
за липса на ВОД.
В съответствие с т. 2 от диспозитива на решение по дело С-18/13 на
СЕС, добросъвестността на получателя по доставка е изключена, когато не докаже
действително осъществена престация по доставката, или реалност на доставката.
Това е така, тъй като той е страна по договор за доставка и трябва да знае
всички обективни факти, свързани с осъществяването на доставката. Когато не
установи такива факти, следователно не е участвал при осъществяването на
доставката, посочена във фактурата, а след като притежава фактура за доставка
без негово участие, следва извод и за знание за формалното /документално/ издаване на фактурата.
С косвени доказателства може да се проведе успешно насрещно доказване.
Това е сторено от приходната администрация и е разколебана убедителността на
главното доказване на претендиращия право на данъчен кредит. Последицата е
прилагането на правилата на доказателствената тежест в производството, състоящи
се в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи юридическите факти, за
които черпещата благоприятни правни последици от осъществяването им страна не е
провела главно пълно доказване. Като съобрази събрания в наказателното
производство доказателствен материал, приобщен надлежно в ревизионното
производство, както и констатациите от извършените насрещни проверки и ревизии,
съдът достигна до категоричен извод за липса на реалност на процесните
доставки.
Изложеният
анализ на
установените по делото факти обуславя извод за неоснователност на жалбата.
Относно
разноските:
На основание чл. 81 от ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК
съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за присъждане на
разноски.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 503.35 лева /петстотин и три
лева и тридесет и пет стотинки/, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По аргумент от противното
на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК на жалбоподателя
разноски не се дължат.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК настоящия съдебен състав на Административен съд
– Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ****, представлявано от
управителя Ж.А.И.,*** против Ревизионен акт № Р-22002219006040-091-001/14.04.2020
г., издаден от А.Г.М.– началник сектор, възложил ревизията, и А.Б.Г.– главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който е установено
задължения по ЗДДС в размер на 3 223.38 лева – главница и 681.63 лева – лихва
за просрочие, потвърден с Решение № 1225/07.08.2020 г. на Е.С.П.– заместник
директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С. при
Централно управление на Националната агенция за приходите – С., като
неоснователна.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ****, представлявано от управителя
Ж.А.И.,*** да заплати на Дирекция „Обжалване и Данъчно – осигурителна практика“ С. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 503.35 /петстотин и три лева и
тридесет и пет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия: /п/